Любители на Котки Тема 88

Не, не пътувам с котките ми. Когато ми се наложи да пътувам, обикновено викам тате да дойде вкъщи и да ги гледа. Даже, понеже работата му е наблизо, го моля да остава вкъщи и през нощта, за да не са сами. Не ги взимам, не защото биха ми пречили, а защото пътуването е стрес за тях. Големия ми котарак в кола се задушава, като тръгнем да го водим на вет, ми се къса душичката. Много го е страх навън. 
А защо темата придоби такъв вид, нямам идея. Във всяка една тема, в която има хора, мислещи по различен начин, става така. 
А защо любовта да има граници? Питам, без да се заяждам, наистина. 
Вижте, на мен това са ми първите домашни любимци в живота, никога преди това не съм имала каквото и да е животно. Аз съм истински изненадана от това, колко мога да ги обичам тези същества. ММ се плаши от моята любов към тях, защото тези животни живеят по- малко от нас, ама айде, да речем, че при мен се припокрива и с майчинското чувство и невъзможността да имам дете, поне на този етап. Насочвам си любовта към тях. Може и да съм странен случай, но пък познавам хора, които си обичат кучетата, примерно, по същия начин. Не зная. Те са ми част от семейството и аз наистина ги усещам, като такива. Затова и ги сравнявам с племенника. Не с мойто дете, щото нямам дете, съответно, нямам идея как се обича мое си дете, но ги обичам не по- малко от другите деца в семейството. Пак казвам- може да съм сбъркана нещо, не го казвам, за да се заяждам и моля, тези, които имат друго мнение, също да не се заяждат. 

И аз не пътувам с тях... Всъщност излизат само като ходят на вет. И тогава е едно приключение...Не обичат промени в ежедневието си...Иначе са много любопитни все им е интересно да наблюдават живота на вън ... но отдалече ... и в позната обстановка. 

Не мога да кажа че бих понесла абсолютно всичко, защото не знам дали е така, но бих направила всичко възможно (което не е животозастрашаващо) за котанчо. И наистина причината е, че виждам че няма умения да се справи на вън. Дори не може да се крие като хората. А за това имам дял аз. Моето коте никога не е пишкало извън тоалетната и никога дори не ми е маркирал (кастриран е на 1 г. и 7 месеца). Дере дамаската и я е направил на нищо, но смятам че и аз имам вина, защото като го взехме той беше много изплашен и неспокоен и сърце не ми даваше да го гоня и да не му позволявам. Така свикна. Сега има няколко - 3 драскалки, от които ползва само едната. Дере и един стар матрак, който е изправен на стената в коридора на блока. Като иска да дере застава до вратата и мяука да му отворя. Отварям, той отива до там, наточва си ноктите и след малко се прибира. (Аз го следя разбира се).Постепенно разбра, че никак не ми е приятно да драска дивана и вече го прави само когато иска да играеме а аз не ставам. Говоря му, махам го от там и така. Сигурна съм че котките разбират всичко, но трябва да ги накараш те да решат да не те дразнят, защото това те натъжава.
Проблем при моят е че е сревнително агресивен. Напада ме когато не искам да правя това, което си е наумил. Например иска да влезе в гардероба а аз не му отварям вратата, иска да си играе, а аз се бавя прекален в банята. В тези случаи най-добре според мене действа да го погалиш, а ако това не помогне, го взимам на чешмата и му мокря с ръка лапичките и отгоре по вратлето. Става като нов, отива да се ближе успокоен. Също така е много активен - трябва да играя много дълго с него - по 3-4 часа. Многото игра също помага котето да реши много от проблемите си.
Ползвам също така есенциите на д-р Бах. Мисля, че имат ефект

Е, аз пътувам с Мъртока почти ежеседмично, но явно съм случила на котка-пътешественик.  
Види ли отворена топлата връзката между къщата и гаража, веднага скача в колата ( държа прозореца от към шофьора отворен). Като сме в София пък, види ли, че му вадя транспортната клетка, веднага се курдисва в нея и няма вадене от там. Първоначално, като се качи в колата, се кокори, после, около пет минути по-късно, заспива. Вярно, возя го на кратки разстояния, средно по около 40 минути в едната посока, но както казах често.

Защо любовта има граници, е отговор, който всеки си дава сам за себе си. На всяка цена обичам само децата си. За всички останали съм поставила граници.


Голямата игралка-драскалка на Мъртичко е стария матрак от бебешката кошара. Дере го, яде го, катери се по него. Точи нокти и в килимите, които са като от зебло, което ме навежда на мисълта, че една от популярните драскалки на ниска цена, ще свърши работа. Тоалетни бели, ако изключим, че рие като японски багер, няма, но все пак е рано да се хваля.

Съгласна   
Завиждам ти благородно, за котката- пътешественик.

Касита  да си призная и аз ти завидях с този пътешественик .... Браво ! Смело момче ! Сигурно от мъничък пътува .

Исках да науча нашето коте да пътува без да се страхува и за това от малък го взимахме с нас на къси разстояния. Но нещо ме се получи, като чуе двигателя на колата и започва да забива нокти в мен, когато го държа и мяука непрестанно, докато не злезе от колата. Така че сега го качваме в колата само когато се налага. Иначе сме го водили на разходка 2-3 пъти в един парк. Когато слезе от колата в парка се чувства по - спокоен, души, бяга, гони си листа и се оглежда дали сме на близо, когато му извикам идва. Но все ме е страх, да не се стресне нещо да избяга и постоянно съм на щрек да го хвана, а в малкото пъти ,които е излизал нямаше проблеми. За съм котета да се изкарват в някой парк, градинка или дворче и те свят да видят.

Много от поведенческите проблеми на котките имат решение, само с малко търпение, проучване и прилагане на нови тактики. Само казвам "Моята котка от ада" е хубав пример. Има и хубави книги, на български обаче не знам колко и кои са преведени.

Не пътувам с котка, уви. Трябва да се приучи от малка сигурно, като малки лесно понасят пътуването, а ние не сме имали повод да пътуваме много често с котка, че да свикне. Ако отсъстваме ден-два, стои сама (не малкото, то е още ново и не ни се е налагало), за повече, моля някой да мине да наглежда, храни, поиграва малко.

Привет, преди време търсех дом на малката Бела, ако помните.
Както после споделих, тя е щастливо осиновена и вече е много пораснала. Голяма е хубавица, ето я:

Сега търся дом на това котенце:

Когато се прибирах днес, чух мяучене от една кола, бяха се събрали хора да гледат, но коте не се виждаше. В крайна сметка видях, че е влязло между колата и задната гума, едвам го извадих. Имаше късмет душичката, но сега търси дом.Подарявам го, на 2 месеца е. Котенцето е оранжево - бяло със сини очички, мъжко. Обезпаразитено е външно и вътрешно. Много е кротко и добричко. Дава се само на отговорни стопани. Намира се в град Варна.

Ако някой се интересува, да ми пише.
 

Когато едно коте  пътува от бебе,то свиква и пътува спокойно.
С очите си съм виждала и съм галила такъв пътешественик,но за моя изтървах момента.
На късметлиите,които си извеждат котовете в парка,да кажа,че има каишки и е добре да се ползват.
Не знаеш какво ще го стресне и докато усетиш,ще врячи жално от върха на някое дърво,а ти ще викаш пожарна.Иначе е супер разнообразие за котенцето.И мен ме гризе съвестта,че Джоузеф е ограничен на едни 100 квадрата.Верно,ползва си ги всичките пълноценно,но я няма свободата.
Като краен вариант за опазване на дивани,бих предложила кувертюри за дивани и канапета.Купих си комплект хубави памучни кувертюри за лятото и сега ги ползвам,когато отсъстваме за повече време.Върху такива бихте могли да отучвате калпазанчетата да дерат,запазвайки оригиналната дамаска.В едни момент наистина губят интерес и хъс,особено когато упорито им се забранява действието.

Хм, относно котките - пътешественици... Моята Мейзи, откакто съм в взела на 2-месечна възраст, е изминала разстоянието София - Пловдив над 20 пъти.... о, да, понякога не мяука през целия път. И всеки път повръща в колата точно 10 мин преди да пристигнем. Държа я в голяма транспортна чанта за животни, че обикновено пътувам сама и ме е страх да не стане някаква беля. Има си видимост навън, оглежда се, но просто си мяука... Тъй , че май не всички успяват да свикнат

И за мен всичко си има граници. С особено мнение съм относно тая работа с "на моята котка всичко й е позволено". Ние ще го имаме за член на семейството, но и той трябва да се държи подобаващо - аз и мъжът ми не пишкаме в саксиите - той също не може! Свидетел съм била на плавното превръщане на хубав дом в занемарен катун с висящи тапети и кожена облицовка на вратите и т.н. от една котана, на която всичко й е позволено, та "енергията" й чак буди чувство на гордост и умиление у собственичката А това с рибките е твърде праволинейно - рибки не съм имала, живях 15 години с интелигентно, възпитано, привързано, уважаващо, признателно куче - затова би ми било трудно да възприема злобен и отмъстителен котак. Мъничък е още и си е моето бебче - ще го обичам, ще си има всичко, ще направя каквото е по силите ми да се спогодим, да бъде щастлив и спокоен, но и да намеря правилния начин да му покажа какво може и какво - не! Няма да конкретизирам, мога да направя компромиси с много неща, но някак не е в реда на нещата да правя компромиси с всичко. И не смятам, че по тая причина ставам само за собственик на рибки

Много вдига -
Благодаря за мненията за тоалетната настилка, в крайна сметка реших, че силиконът ще му се види апетитен и снощи купих това. Не знам колко е правилен избор, но към момента грам не го е уважил.
Поръчах му пастетчета за захранване на РК (вече трбява да е минал 1 месец), но вчера с бентонита ми подариха две такива - не съм в час още и са ми съмнителни - да му давам ли от тях?

И на мен са ми давали бонус пастетчета.Ако не са с изтекъл срок на годност-ще го разбереш и по миризмата и вида;давай.Що да не?

Ми не ги бях чувала и реших първо да питам, да не би да са с някакво кофти качество. А най-вече, защото и без това е проблемен - доки ми отсипа малко лаксатив, през ден-два се налага да прибягвам до него, та ту е със запек, ту с разтройство и не знам да не влоша нещо работата.

Е,аз съм давала на здраво стомахче,и не смея да те съветвам.