Daniel Atanasov, поздравления!!!! Определено има защо да си горд!
Едно мъжко рамо в нашия отбор
Едно мъжко рамо в нашия отбор
- Публикувана: 27 окт. 2014, 14:48 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2015, 10:01 ч.
Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 10
Ехее,аз забравих дай да се похваля с годишнината..на 15.11. Така стартирах постите аз.Казах си,че от месо едва ли ще се лиша,нека пробвам с цигарите.И е на-вече година и седмица.Горд,горд горд!!!!!
Наистина има защо да си горд
МеждУ-зWeзд0-Бр0ец никой не е застрахован от провали, но ако наистина го искаш... някой ден ще стане
mallina123 , не се предавай... още някой ден и ще кажеш мина седмица, а след това две...
Хора, ако за вас спирането на цигарите е воля, по-добре не се мъчете! Това е абсолютен стрес за вас и организма. Трябва да се радвате, че не пушите вече. Ако я няма еуфорията от това, поне първите най-трудни дни, значи не сте решили вътрешно, че искате да живеете без цигари. В темата съм от 2 години. Много хора са писали, спирали, повечето от тях не са пропушили, има такива, които не успяха...но 90% от пишещите имаха позитивна нагласа и се чувстваха щастливи, от това, че не пушат. Първите дни е трудно, но ако постоянно се самосъжаляваш, изнервяш, мислиш за цигара и говориш за цигара, значи нещо куца в цялата работа...и това е точно психологическата нагласа. При цигарите зависимостта е в мозъка. Там трябва да се работи. Пожелавам ви успех! Старите теми са налице, може да четете и ще усетите, това, за което говоря. Всички, минали през гадните периоди, стоят на първа страница. Ако проследите прехода им, ще видите, че не е бил по-различен от вашия. От това, което чета тук лъха една несигурност, лъха усещането за една игра. Няма я позитивната нотка. Няма гордост и хвалби, има по-скоро мрънкане. Това не е успешният път, ако наистина искате да спрете....помислете, прочетете и ще видите, че е така.
Аз пък бях обратното. Даже към 3-4 месец без цигари като прописах тук все си бях нещастна. Все се питах ,, Ей защо пък на мен ми се случиха някои здравословни неща и трябваше да се лиша от цигарите ?,, Завиждах на пушачите. На няколко пъти палвах . Обаче от към средата на лятото някак си от вътре и от само себе си ми се промени нагласата и аз започнах да изпитвам удоволствие от това, че не пуша. А след като започнах работа и усетих финансовия плюс на това да не пушиш ми е още по добре. Е естествено понякога имам желанието да запаля. Кризите ми са най вече следобед / аз и като пушач си бях най активна следобед/, но си знам, че и да запаля просто няма да мога да изпитам тази наслада като едно време. Ако е много тежко положението едно , две лукчета си смуча или валидолче / имам си проблеми с нервичките аз/ и минава тъпата криза.
Да се похваля, че миналата седмица бях на няколко събирания и устисках без цигари, на няколко пъти се зачудих дали да не запаля, но установих че не съмо не ми се пуши, но дори и от мисълта за цигари ми се повдига 
От което съм много щастлива, защото предния път точно на купоните ми липсваха най-много цигарите !
От което съм много щастлива, защото предния път точно на купоните ми липсваха най-много цигарите !
Браво, vita! Тези малки победи подготвят големите победи по предстоящите празници . Аз първият път на НГ запалих и се започна...
Съгласна съм с поста на gerri_p. Това е една градивна критика, която сочи правилния път. Дълги години съм се тормозела, че трябва да спра да пуша и се въртях в затворен кръг- не пуша до обяд, после наваксвам, адски недоволна съм от себе си, което ме провокира да пуша още и още и така до безкрай( 20 г. по-точно). Наистина е травмиращо. Това не означава, че не трябва да се опитва, разбира се
Подкрепям от сърце всички, които искат да спрат!
kimmy, помня, когато се присъедини към нас, защото първите ти постове наистина ме натъжаваха, съчувствах ти. Но ти вече беше взела твоето решение и къде с лукче, къде с валидол....ето те сега съвсем различна
. Аз първият път на НГ запалих и се започна...Съгласна съм с поста на gerri_p. Това е една градивна критика, която сочи правилния път. Дълги години съм се тормозела, че трябва да спра да пуша и се въртях в затворен кръг- не пуша до обяд, после наваксвам, адски недоволна съм от себе си, което ме провокира да пуша още и още и така до безкрай( 20 г. по-точно). Наистина е травмиращо. Това не означава, че не трябва да се опитва, разбира се
Подкрепям от сърце всички, които искат да спрат!kimmy, помня, когато се присъедини към нас, защото първите ти постове наистина ме натъжаваха, съчувствах ти. Но ти вече беше взела твоето решение и къде с лукче, къде с валидол....ето те сега съвсем различна
Здравейте Явно отказването е различно при всички. Преди много завиждах на непушещите, а тези, които са ги отказали след като са пушили по много смятах, че са за медал. Пуших 16 години по кутия и кусур и смятах, че никога няма да мога да спра. Виждам, че много хора пишат, че им е било много лесно, но на мен не. Сигурно е рано да казвам, но и предния път като опитах да спра 3-я ден ми беше кошмар. Този път пак, но с разликата, че успях да го мина Знам, че няма нито една полза от цигарите, като пушех не се чувствах добре, а като съм искала да спра и не съм успявала е било най-зле... Знам, че самите цигари не носят нищо (само изнасят и развалят) ами ми идеше да се гръмна, че знам и продължавам.
На мен ми беше трудно да преодолея навиците, все пак толкова години всичко ми беше свързано с цигари... Иначе съм сигурна, че искам да съм непушач. Дано да не звучи пак като мънкане и оплакване просто искам да кажа, че не е от най-лесните неща на земята...
Явно отказването е различно при всички. Преди много завиждах на непушещите, а тези, които са ги отказали след като са пушили по много смятах, че са за медал. Пуших 16 години по кутия и кусур и смятах, че никога няма да мога да спра. Виждам, че много хора пишат, че им е било много лесно, но на мен не. Сигурно е рано да казвам, но и предния път като опитах да спра 3-я ден ми беше кошмар. Този път пак, но с разликата, че успях да го мина Знам, че няма нито една полза от цигарите, като пушех не се чувствах добре, а като съм искала да спра и не съм успявала е било най-зле... Знам, че самите цигари не носят нищо (само изнасят и развалят) ами ми идеше да се гръмна, че знам и продължавам. На мен ми беше трудно да преодолея навиците, все пак толкова години всичко ми беше свързано с цигари... Иначе съм сигурна, че искам да съм непушач. Дано да не звучи пак като мънкане и оплакване просто искам да кажа, че не е от най-лесните неща на земята...
mallina123, можеш да мънкаш и да се оплакваш колкото искаш, това е мястото, защото всеки тук върви по този път и те разбира. Разбира се, че не е лесно, особено в началото. Като прочетеш назад, ще видиш, че почти няма някой тук, който да не е имал какви ли не драми около отказването . По-скоро става въпрос да се настроиш колкото се може позитивно, да набюдаваш чудесните промени в тялото си, да си горда, със самочувствие и т.н. Аз лично си представях, че съм амазонка, трябва да преодолея това предизвикателство, за да изляза по-силна и красива, победителка,а не роб- като другите пушачи! 
И постепенно времето минава, все по-малко усилия са нужни, докато накрая разкъсаш омагьосания кръг.
. По-скоро става въпрос да се настроиш колкото се може позитивно, да набюдаваш чудесните промени в тялото си, да си горда, със самочувствие и т.н. Аз лично си представях, че съм амазонка, трябва да преодолея това предизвикателство, за да изляза по-силна и красива, победителка,а не роб- като другите пушачи! И постепенно времето минава, все по-малко усилия са нужни, докато накрая разкъсаш омагьосания кръг. 
Наистина все по-малко ми идват на ум, а като ми дойдат мисълта се разкарва по-лесно 
Здравейте Явно отказването е различно при всички. Преди много завиждах на непушещите, а тези, които са ги отказали след като са пушили по много смятах, че са за медал. Пуших 16 години по кутия и кусур и смятах, че никога няма да мога да спра. Виждам, че много хора пишат, че им е било много лесно, но на мен не. Сигурно е рано да казвам, но и предния път като опитах да спра 3-я ден ми беше кошмар. Този път пак, но с разликата, че успях да го мина Знам, че няма нито една полза от цигарите, като пушех не се чувствах добре, а като съм искала да спра и не съм успявала е било най-зле... Знам, че самите цигари не носят нищо (само изнасят и развалят) ами ми идеше да се гръмна, че знам и продължавам.
На мен ми беше трудно да преодолея навиците, все пак толкова години всичко ми беше свързано с цигари... Иначе съм сигурна, че искам да съм непушач. Дано да не звучи пак като мънкане и оплакване просто искам да кажа, че не е от най-лесните неща на земята...
Явно отказването е различно при всички. Преди много завиждах на непушещите, а тези, които са ги отказали след като са пушили по много смятах, че са за медал. Пуших 16 години по кутия и кусур и смятах, че никога няма да мога да спра. Виждам, че много хора пишат, че им е било много лесно, но на мен не. Сигурно е рано да казвам, но и предния път като опитах да спра 3-я ден ми беше кошмар. Този път пак, но с разликата, че успях да го мина Знам, че няма нито една полза от цигарите, като пушех не се чувствах добре, а като съм искала да спра и не съм успявала е било най-зле... Знам, че самите цигари не носят нищо (само изнасят и развалят) ами ми идеше да се гръмна, че знам и продължавам. На мен ми беше трудно да преодолея навиците, все пак толкова години всичко ми беше свързано с цигари... Иначе съм сигурна, че искам да съм непушач. Дано да не звучи пак като мънкане и оплакване просто искам да кажа, че не е от най-лесните неща на земята...
Това звучи много позитивно дори! Браво
В началото и аз се сещах на няколко часа за цигара. Колкото цигари пушех, толкова пъти се сещах и продължаваше една цигара време. После пак и пак....И с дните все по-рядко ти идва желанието за цигара. Това е физическата зависимост и е нормално....Понякога се радвам, че не трябва да отказвам наркотици. При цигарите може да не промениш начина си на живот и да ги спреш, но при наркотиците вече физическата зависимост е много жестока/поне така го показват по тв.то/.
O, да, със сигурност е невероятно хубаво да се освободиш от зависимост Чувствам се по-добре, вече не ми зависи всичко от този навик, не се задъхвам, имам повече време и пари, зъбите и кожата ми започнаха да се връщат към здравия си вид А и самото чувство, че съм надвила този порок е страхотно Много съм горда със себе си
Само ме боли гърлото малко, кашлям от време на време, малко са ми подути сливиците, като настинка малко, но не е точно. Надявам се да мине по-скоро А и със съня е по-различно, не знам дали има връзка. Малко по-малко и по-неспокойно спя тази седмица, но може и да не е от това... не мога да преценя от какво е
Чувствам се по-добре, вече не ми зависи всичко от този навик, не се задъхвам, имам повече време и пари, зъбите и кожата ми започнаха да се връщат към здравия си вид А и самото чувство, че съм надвила този порок е страхотно Много съм горда със себе си Само ме боли гърлото малко, кашлям от време на време, малко са ми подути сливиците, като настинка малко, но не е точно. Надявам се да мине по-скоро
А и със съня е по-различно, не знам дали има връзка. Малко по-малко и по-неспокойно спя тази седмица, но може и да не е от това... не мога да преценя от какво е 
