Мaрия, ние с теб започнахме заедно, много ми липсваше, докато те нямаше и ето те сега на Първа Страница- наистина много се радвам! 
- Публикувана: 27 окт. 2014, 14:48 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2015, 10:01 ч.
Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 10
Мaрия, ние с теб започнахме заедно, много ми липсваше, докато те нямаше и ето те сега на Първа Страница- наистина много се радвам!
Като гледам твоята лентичка щях да съм цяла една година напред. Но важното е, че пак съм тук.
Искам да попитам момичетата, които са ги отказали преди повече време. Моля кажете - това чувство, което се появява понякога (че всичко е прекрасно, но все пак нещо липсва, за да бъде идеално) кога изчезва напълно?
Никога предполагам, или да кажем след 10на години ...при мен още не е минало....рядко се сещам, но като се сетя, точно нещо такова чувствам. Мозъкът е гадняр....забрява неща, които ти трябват, но разни такива усещания не ги забравя така лесно гадта...Въпросът е в това, че след време тези усещания не могат да те накарат реално да посегнеш към цигарата. В един момент свикваш без нея и ти остават само спомените, които те подлъгват, че е било хубаво.
Woman In White може да се включи ако прочете. Тя май е от най-отдавна непушещите, които влизат тук..
Съжалявам за закъснелия отговор... толкова много сте изписали и сядам да ви чета.
Аз не изпитвам съжаление, че съм ги отказала или пък някаква липса. Цигарите са останали в някакъв друг етап от живота ми. Животът ми е идеален и прекрасен без тях... Чувствам се щастлива и свободна. Не съм нервна, че в дадени моменти не мога да запаля, не съм притеснена, че ще замръкна без цигари, не мириша на цигари, кожата ми е свежа, не кашлям сутрин... не виждам, защо трябва да съжалявам за тях. Единственото, за което съжалявам е, че не съм ги отказала по-рано.
Estlar, Мaрия, поздравления!
А другите да не губят кураж... явно още не е настъпил мига, в който да се разделите с цигарите завинаги.
Когато ги отказах преди повече от 4 години знаех, че ще е ЗАВИНАГИ.
WIW, вече почти 5 
Да gerri_p
, през септември месец ще станат 5 години, откакто взех едно от най-мъдрите си решения - да откажа окончателно цигарите.През този период качих 10 кг, но сега съм с 5 по-малко отколкото когато ги отказах (почти колкото в студентските ми години
). Вървя пеша, изкачвам стъпала без да се задъхвам, чувствам се жива, здрава и мога да дишам... Около мен приятели, колеги, познати отказват цигарите... какво по-хубаво от това. дамскосърце
аз се гордея, че не пуша (затова и лентичката ми стои - така да си ми напомня)... Преди просто не съм си вярвала, че мога да ги откажа, а се оказа толкова лесно... Щом аз успях (пушех по кутия на ден, че и на събирания по повече), значи всеки може
Аз вчера хванах цигарата...ако мъжа ми не ми беше забранил, щях да я изпуша. Но кой знае, можеше пък да се отвратя след това...За момента скандалите с мъжа ми са единственото нещо, което би ме накарало да пропуша....и знам, че най-вероятно ще се случи, ако той не ме спре някой ден. Заради това не ги спрях толкова години и сигурно заради това ще пропуша някой ден пак...Но знаех, че дори да бях я изпушила, следващата щеше да е на следващия път, когато пак ми се развика гнусно 
...Не бях посягала досега за толкова време към цигара....мислила съм си, но не съм го правила...но този път посегнах...и без да осъзнавам какво върша щях да я запаля
...Не бях посягала досега за толкова време към цигара....мислила съм си, но не съм го правила...но този път посегнах...и без да осъзнавам какво върша щях да я запаля
gerri_p, опасен мъж имаш- хем те провокира, хем не дава да пушиш! Когато има скандал, емоциите ескалират, ако има и цигари наоколо....да съм пропушила отдавна. Вкъщи няма цигари, а мъжът ми отказва да влиза в словесни битки с мен- не спори, чака ме да се навикам и си прави каквото си е решил. Това много ме огорчава, но не може да ме подпали дотам, че да запаля, което явно е добре.Наистина е много кофти да ти викат, на мен най-припушващи са ми ситуациите с децата, понякога просто излизам, навън винаги светът изглежда по-различен и голям, в сравнение с малкото апартаментче и хората, затворени вътре със своите проблеми. Природата особено много ме успокоява....Ти сигурно си имаш своите начини да не запалиш и също като теб съм сигурна, че дори да изпушиш 1 цигара, ще е инцидентно. Асоциирам този форум с теб, винаги си тук с мнение или съвет, твърдо вярвам, че и в бъдеще ще е така. Само ми е тъжно, че понякога най-близките ни хора, които най-много ни обичат, са причина да посегнем към цигарата
Когато има скандал, емоциите ескалират, ако има и цигари наоколо....да съм пропушила отдавна. Вкъщи няма цигари, а мъжът ми отказва да влиза в словесни битки с мен- не спори, чака ме да се навикам и си прави каквото си е решил. Това много ме огорчава, но не може да ме подпали дотам, че да запаля, което явно е добре.Наистина е много кофти да ти викат, на мен най-припушващи са ми ситуациите с децата, понякога просто излизам, навън винаги светът изглежда по-различен и голям, в сравнение с малкото апартаментче и хората, затворени вътре със своите проблеми. Природата особено много ме успокоява....Ти сигурно си имаш своите начини да не запалиш и също като теб съм сигурна, че дори да изпушиш 1 цигара, ще е инцидентно. Асоциирам този форум с теб, винаги си тук с мнение или съвет, твърдо вярвам, че и в бъдеще ще е така. Само ми е тъжно, че понякога най-близките ни хора, които най-много ни обичат, са причина да посегнем към цигарата gerri_p, опасен мъж имаш
Както и да е....още не съм пропушила. Иначе благодаря за милите думи, въпреки че вече не се включвам така активно тук за съжаление
То рядко и чета във форума като цяло...много грижи и задължения са ме налегнали. Приятен и слънчев ден на всички
Е, аз тръгнах с нагласата, че ще е еднократно. И дори си помислих, защото в момента и без това ми се гадеше, че може пък да стане по-добре, да ми стане хептен лошо, като на НСЧ Но така и не стигнах дотам. И дори цигарата в ръката ми, ми се стори някак ....странна..Има неща, които сама трудно преживявам, страхът е най-трудното от тях. И при такова положение дори и след 20 г бих посегнала или към цигара, или към успокоително /не че цигарата ми е помагала с нещо, въпрос на отпускане на психиката е всичко/....а в момента имах под ръка само цигара. Но да не ви занимавам повече с моите житейски проблеми. Радвам се, че уцелих промеждутък, в който успях да спра цигарите. Сега вече дори нещата да станат много зле, няма да е като 1 месец след спирането.
Но така и не стигнах дотам. И дори цигарата в ръката ми, ми се стори някак ....странна..Има неща, които сама трудно преживявам, страхът е най-трудното от тях. И при такова положение дори и след 20 г бих посегнала или към цигара, или към успокоително /не че цигарата ми е помагала с нещо, въпрос на отпускане на психиката е всичко/....а в момента имах под ръка само цигара. Но да не ви занимавам повече с моите житейски проблеми. Радвам се, че уцелих промеждутък, в който успях да спра цигарите. Сега вече дори нещата да станат много зле, няма да е като 1 месец след спирането. 
Ох, при моето хващане на цигарата хич не мислех, че ще е еднократно 
Даже си казах на мъжа ми, че не мога повече и ще си пуша от време на време (примерно вечер по една с чашка вино). Той ми заяви, че си е моя работа, но ако го направя ще ги пропуша пак. Просто имах късмет явно, не знам...
Даже си казах на мъжа ми, че не мога повече и ще си пуша от време на време (примерно вечер по една с чашка вино). Той ми заяви, че си е моя работа, но ако го направя ще ги пропуша пак. Просто имах късмет явно, не знам...
Гери съжалявам за случката, но ти най-добре знаеш, че цигарата няма да разреши проблема. Измамно е и чувството на успокоение със запалването на цигара... но ти най-добре го знаеш. Следващият път когато посегнеш към цигарата първо помисли за себе си, за децата си, за хората които цениш и обичаш, а и за темата тук, и за тези, на които си повлияла да откажат цигарите и може би това ще те спре да не запалиш...
При мен също през тези години откакто не пуша е имало кризисни моменти, но никога не ми е минавало и през ум да запаля...може би защото съм и едно такова инато и като кажа нещо, че ще е завинаги и то е наистина завинаги
съжалявам за случката, но ти най-добре знаеш, че цигарата няма да разреши проблема. Измамно е и чувството на успокоение със запалването на цигара... но ти най-добре го знаеш. Следващият път когато посегнеш към цигарата първо помисли за себе си, за децата си, за хората които цениш и обичаш, а и за темата тук, и за тези, на които си повлияла да откажат цигарите и може би това ще те спре да не запалиш... При мен също през тези години откакто не пуша е имало кризисни моменти, но никога не ми е минавало и през ум да запаля...може би защото съм и едно такова инато и като кажа нещо, че ще е завинаги и то е наистина завинаги
Ами то в случая търсиш нещо, което да те отърси, отпусне, за да не изгърмиш...Ако получа инфакт в този живот ще е в такъв момент определено Усещам как се напрягам до върховна степен. И затова търся нещо, което да ми помогне да се разсея и отпусна...ама няма шанс ...толкова години...намирах само цигарите. Интересно какво правят другите непушачите в такива моменти. Ето това се опитвам да открия вече 2 години...
Усещам как се напрягам до върховна степен. И затова търся нещо, което да ми помогне да се разсея и отпусна...ама няма шанс ...толкова години...намирах само цигарите. Интересно какво правят другите непушачите в такива моменти. Ето това се опитвам да открия вече 2 години...
Когато съм в такова състояние, което описваш излизам навън, на въздух... Дори и безцелното ходене ми помага да се събера и да се прояснят мислите ми.
При мен напрежението идва от работата. Затова след работа обичам да се прибирам пеша... така добре ми се отразява.
Не зная дали в темата влизат хора, които не са пушили никога. И на мен ще ми е любопитно и те споделят как се справят с напрежението.
При мен напрежението идва от работата. Затова след работа обичам да се прибирам пеша... така добре ми се отразява.
Не зная дали в темата влизат хора, които не са пушили никога. И на мен ще ми е любопитно и те споделят как се справят с напрежението.