Завиждам и на тези, които разполагат с баби, на които да шитнат дечурлигата за известно време и да разкършат...
Ооо, и аз, и аз. Мно-го!
- Публикувана: 20 ян. 2015, 18:17 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2015, 11:51 ч.
Всички ми завиждат
И аз!
Ооо, и аз, и аз. Мно-го!
Не мисля, че ми завиждат. Поне хората, с които общувам не мисля, че ми завиждат. Може и да има такива, но не са ми твърде близки, за да разбера. Но според мен завистниците са си просто такива и няма значение какъв е субектът на когото завиждат - дали е богат или беден, дали е красив, грозен, умен или глупав, все ще намерят на какво да завиждат.
Мен обаче понякога ме тормози това /когато се случи/, някой да ми каже - лесно ти е на теб. Но мисля, че не е завист. И знам защо го казват. Общо взето аз в 90% от времето съм една и съща. И дори и когато съм имала тежки проблеми, повечето хора около мен не са разбирали. Въпрос на характер, на нищо друго. Не полагам усилие за това. Но понякога ме дразни как отстрани се гледа на това, че не занимаваш всички с проблемите си.
Един приятел ми каза преди години - лесно ти е на теб, работиш си на бюро
Ми, да, моята работа е крак връз крак. Не си дава сметка колко стрес поемем, колко трябва да съм концентрирана и че понякога мозъка ми ври от цифри, случки и проблеми. Но на мен ми е лесно, нали не се оплаквам и съм усмихната.
И за други неща така.
Изцяло говоря за реалния живот. Иначе тук във форума не ме интересува особено дали някой ми завижда, камо ли аз да завиждам.
А аз самата - мисля, че не завиждам.
Мен обаче понякога ме тормози това /когато се случи/, някой да ми каже - лесно ти е на теб. Но мисля, че не е завист. И знам защо го казват. Общо взето аз в 90% от времето съм една и съща. И дори и когато съм имала тежки проблеми, повечето хора около мен не са разбирали. Въпрос на характер, на нищо друго. Не полагам усилие за това. Но понякога ме дразни как отстрани се гледа на това, че не занимаваш всички с проблемите си.
Един приятел ми каза преди години - лесно ти е на теб, работиш си на бюро
Ми, да, моята работа е крак връз крак. Не си дава сметка колко стрес поемем, колко трябва да съм концентрирана и че понякога мозъка ми ври от цифри, случки и проблеми. Но на мен ми е лесно, нали не се оплаквам и съм усмихната. И за други неща така.
Изцяло говоря за реалния живот. Иначе тук във форума не ме интересува особено дали някой ми завижда, камо ли аз да завиждам.
А аз самата - мисля, че не завиждам.
ЗАНДАЛИ, недей 
има си и недостатъци. Като комшия, който има пръч разбойник, който ти разбива пощенската кутия, яде ти писмата от дядо Коледа и брошурите и си опира задника на звънеца и звъни продължително в най-неподходящия момент - когато бебето спи на обяд, а майка му тъкмо си мисли - идилия, ще пия кафе без бебе.
има си и недостатъци. Като комшия, който има пръч разбойник, който ти разбива пощенската кутия, яде ти писмата от дядо Коледа и брошурите и си опира задника на звънеца и звъни продължително в най-неподходящия момент - когато бебето спи на обяд, а майка му тъкмо си мисли - идилия, ще пия кафе без бебе. ЗАНДАЛИ, недей има си и недостатъци. Като комшия, който има пръч разбойник, който ти разбива пощенската кутия, яде ти писмата от дядо Коледа и брошурите и си опира задника на звънеца и звъни продължително в най-неподходящия момент - когато бебето спи на обяд, а майка му тъкмо си мисли - идилия, ще пия кафе без бебе.
има си и недостатъци. Като комшия, който има пръч разбойник, който ти разбива пощенската кутия, яде ти писмата от дядо Коледа и брошурите и си опира задника на звънеца и звъни продължително в най-неподходящия момент - когато бебето спи на обяд, а майка му тъкмо си мисли - идилия, ще пия кафе без бебе. 
Тц, пробвай се пак, още ти завиждам 
на майките с кротки деца. Направо ме влудява гледката на майки , седнали на кафе , а децата си стоят тихо и мирно в количките. А не като мен, постоянно да тичам като лудя и да гоня дребния по улиците. Съдба. 
ЗАНДАЛИ, недей има си и недостатъци. Като комшия, който има пръч разбойник, който ти разбива пощенската кутия, яде ти писмата от дядо Коледа и брошурите и си опира задника на звънеца и звъни продължително в най-неподходящия момент - когато бебето спи на обяд, а майка му тъкмо си мисли - идилия, ще пия кафе без бебе.
има си и недостатъци. Като комшия, който има пръч разбойник, който ти разбива пощенската кутия, яде ти писмата от дядо Коледа и брошурите и си опира задника на звънеца и звъни продължително в най-неподходящия момент - когато бебето спи на обяд, а майка му тъкмо си мисли - идилия, ще пия кафе без бебе. Тц, пробвай се пак, още ти завиждам И аз си завиждам за абсолютната имагинерна идилия, която си представям в събота. Ще стана, ще си направя кафе, ще го изпия на верандата, ще погледам поляната, децата ще играят весели игри в гълчава и смях, аз ще им се радвам....
Истината - ставам, няма кафе. С триста зора пращам малката да вземе. Правя го, запътвам се към верандата - столовете и масата потънали в прахоляк /мам*а им, мих ги миналата събота/ Сядам, гледам тревата - станала е почти човешки бой, не ми дреме, не е моя работа. Почвам да се нервирам на този, чиято работа е, че не го е свършил вече пета неделя....Децата ме викат....отново, отново, отново. Излизат, карат се, надуват ми главата. Взимат маркуча - сууупер забавление. Стават мокри и кални, аз не ги виждам, докато не се наместват на белия диван.....трябва ми нещо по-силно в съботното кафе.... Проблема с чистенето, готвенето, домашните и другите ми задължения се процеждат в гърлото ми с последната капка кафе......а ми е почивен ден.......
По темата - не вярвам чисто човешки в подобно чувство. Имам други думи да определя конкретна ситуация в дадения контекст.
Завистта в същността си е отрицателно качество, но и пак опира до конкретния човек в каква насока ще я обърне. Благородната и не толкова благородна завист всъщност могат да са много удачна двигателна сила, която да те подтикне да си размърдаш задницата и да положиш усилия да получиш това, заради което завиждаш на някого.
Друго интересно е, че въз основа на това за какво завижда някой можеш да разбереш що за душица е и до къде му стига мозъчето.
Мнението ми за Гинка, която завижда на Пена за новите маркови чепици като от клипа на Галена и мнението ми за Ванчето, която е завидяла за третата поред диплома на Мимито ще са коренно различни.
По темата - завиждали са ми и съм завиждала.
Друго интересно е, че въз основа на това за какво завижда някой можеш да разбереш що за душица е и до къде му стига мозъчето.
Мнението ми за Гинка, която завижда на Пена за новите маркови чепици като от клипа на Галена и мнението ми за Ванчето, която е завидяла за третата поред диплома на Мимито ще са коренно различни.
По темата - завиждали са ми и съм завиждала.
Завистта е силно негативно чувство, злоба насочена към обекта на завистта, желание те да загубят какво имат или ти да имаш нещо тяхно (и те да го нямат). Затова е и един от смъртните грехове. В този смисъл честно мога да кажа, че такава завист никога не съм изпитвала.
Обикновено обаче, използваме думата завист в малко по-различен смисъл - "тъжно ми е/искам и аз да имам това, което ти имаш, без да имам някаква негативна емоция към теб" или дори "радвам се за това, което имаш, аз го нямам, но не ми е проблем". В този смисъл не мисля, че има нищо лошо - в крайна сметка, съвсем нормално е човек да иска неща. Дали искаш да си по-слаб, да можеш да хапваш и да не дебелееш, да имаш повече пари или каквото и да е - нищо грешно няма като видиш някой, който го има да си кажеш "Ех, искам и аз така".
Аз не я харесвам думата заради реалния й смисъл и се опитвам да я заменям с по-точната емоция когато мога. Бих предпочела да кажа на някой "Радвам се, че можете да пътувате много" или "И аз бих била щастлива, ако можех да пътувам толкова" - просто ми звучи по-хубаво, а и по-правилно.
Иначе, не знам дали на мен ми завиждат. Усещала съм неприязън и злоба от хора, но го отдавам на това, че са си лоши хора.
Такива дето постоянно тръбят как другите им завиждат определено се виждат като нещо много повече отколкото са, само това ще кажа
Обикновено обаче, използваме думата завист в малко по-различен смисъл - "тъжно ми е/искам и аз да имам това, което ти имаш, без да имам някаква негативна емоция към теб" или дори "радвам се за това, което имаш, аз го нямам, но не ми е проблем". В този смисъл не мисля, че има нищо лошо - в крайна сметка, съвсем нормално е човек да иска неща. Дали искаш да си по-слаб, да можеш да хапваш и да не дебелееш, да имаш повече пари или каквото и да е - нищо грешно няма като видиш някой, който го има да си кажеш "Ех, искам и аз така".
Аз не я харесвам думата заради реалния й смисъл и се опитвам да я заменям с по-точната емоция когато мога. Бих предпочела да кажа на някой "Радвам се, че можете да пътувате много" или "И аз бих била щастлива, ако можех да пътувам толкова" - просто ми звучи по-хубаво, а и по-правилно.
Иначе, не знам дали на мен ми завиждат. Усещала съм неприязън и злоба от хора, но го отдавам на това, че са си лоши хора.
Такива дето постоянно тръбят как другите им завиждат определено се виждат като нещо много повече отколкото са, само това ще кажа
Аз завиждам на всички, живеещи в къщи с дворчета 
И понеже около мен такива няма , завиждам на няколко съфорумки,които не се притесняват да се "изфукат" с това. Тъпото е, че са ми и симпатични и сега завиждалчеството ме яде двойно(щото е с примес на чувство за вина) 
И понеже около мен такива няма , завиждам на няколко съфорумки,които не се притесняват да се "изфукат" с това. Тъпото е, че са ми и симпатични и сега завиждалчеството ме яде двойно(щото е с примес на чувство за вина) Няма за какво да завиждаш.
Първо къщата е извън града...познай 20 минути в едната посока - 20 в другата и пари за път, за нафта. Искаш вечерта да излезеш на фонтаните, на сладкарница, хайде пали колата, една чаша вино не можеш да изпиеш...
Второ...тази градина също има нужда от грижи
от поливане, от садене, от плевене...чистене на кучето. Реша да пия кафе навън...примерно...столовете и масата прахоляви... 
. Спокойно. Избърсвам ги...сядам да пия вече кафе (примерно). Най-хубавите и гладни речни комари идвт и те да пият 
...След определено пошляпване...вече доста "краставата" ситуация става и шумна, защото има събудени гладни деца вътре... След голямото удоволствие, което е доставила "къщата", започвам да чистя вътре, вън, около къщата...два дена...Понеделник много се радвам, да си направя прическа, маникюр, да си облека "рокле" и да тръгна на работа ... 
Да ти описвам ли зимната идилия на къщата, да пренесеш въглищата, да запалиш котела... или пролетно есенните подготвителни действия
. Макар напоследък да плащам периодично за оправяне на градината, къщата, пак има работа. Или поне не плащам достатъчно периодично...
el_pl,и в апартамент да живееш пак трябва да палиш колата,за да отидеш "на фонтаните"или на работа,поне при мен е така.А и какво от това,че са ти прашни столчетата и моите на балкона прашасват и се налага да ги бърша,а и като седна там да пия кафе често се случва съседката отгоре да си изтупа покривката или кучешката постелка на главата ми и в кафето ми.Относно комарите - мисля,че всеки,който живее в Младост ще потвърди,че тук те не са нито по- малко,нито по-малки от вашите,въпреки че не знам от къде си,а и бих се прежалила да мъкна въглища,че със сигурност ще ми излезе доста по-евтино от доживотния абонамент за топлофикация.Но то и завистта е точно това да искаш все това,което нямаш и все чуждото да ти се вижда по-хубаво.