Вече всяко ЮНСКО мъниче поздравява мама ту с юмруче, ту с ритниче! - тема 7

  • 27 447
  • 736
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 493
хайде по молба на дива, аз ще разкажа за моето раждане преди 6 г - секцио и ще скрия текста и който иска да не го чете. чисто информативно - ужасии няма

Скрит текст:
и така синът ми да е жив и здрав бе планирано секцио,  с термин 3 януари отидох на 26,12 - по-ранна дата ми бяха предложили 21,12, трябваше да си избера една от двете. имах си уговорка с директора на болницата. отидох сутринта в 9ч, направиха ми клизма - и за мен това остана най кофти преживяването от цялата работа, просто ми беше неприятно да клеча /защото бях в държавна болница/ с този голям корем. после ме качиха горе, почаках 10 мин една майка, която роди нормално, и с доктора отидохме до стаята в реанимация - оставих си багажа там. контракции и изтичане на води не знам какво е. анестезилога ми сложи шапка за баня на косата, сложиха ме на масата и докато лекарят ме мажеше с йод мисля, ме разпитваха къде съм учила и такива разни неща. има хора заспиват още като им пуснат венозната упойка, мен по трудно ме лови, та най нагло вече и през маската която ми сложиха на устата им казах - усещам някакъв газ и после все едно ми дръпнаха шалтера - ни сънувах ни нищо, след половин час ме събудиха/10,30/ и ми казаха да се преместя на носилката, а аз си помислих 'луди ли сте знаете ли как ме боли' - може и да съм им казала, попитах колко кг е бебето - отговориха 3,600, 51 см. След 30 секунди ги попитах същото, те пак ми отговориха и аз им казах 'ааа, аз вече ви питах' Simple Smile боляло ме е точно докато за 30 секунди ме закарат от реанимацията до леглото и после ми включиха система с обезболяващо. пишках 2 пъти на подлога - от 10 ч сутринта до другия ден до 7 сутринта това, иначе на другия ден една санитарка ми помогна да отида до тоалетната и на обратно и така лека полека започнах да се раздвижвам...на следващия ден ходех още по добре, а на по следващия просто нищо ми нямаше вече, само при легане/сядане си по внимателен все още си още бременна. понеже така не желаех да пусна газове, ми биха една инжекция, и ги пуснах въпросните газове и това беше.  след 1 седмица ми махнаха имах точно 2 конеца, от които нищо не се виждаше и това беше. пазех се да не вдигам тежко и така.Слава Богу всичко си мина нормално, на 5я ден си бяхме с бебо вкъщи и се кърмехме в несвяст:)раната си бяха сложила непромокаема марля, за да мога да се къпя спокойно. първите 24 часа след раждането главно спях и леко ми драскаше на гърлото, но това беше Simple Smile

# 571
  • Мнения: 636
piletta твоето раждане изобщо не ми се струва страшно . От нищо друго не ме е страх така както от упойката . Преди колко време си раждала , защото сега до колкото знам повечето мами си избират упойка която действа само от кръста на долу (точно от тази ме е страх -от самото поставяне) . Не съм питала док, какви упойки се предлагат в момента . До сега се е налагало един път да ми слагат пълна упойка заради имплантите и когато дойде анестезиолога и ме пита страх ли те е от нещо и аз веднага викам от упойкама сложиха ми упойката в стаята по пижама  без да ми кажат , че е упойка за да не се притеснявам сигурно , но това беше в Торакс .

# 572
  • Мнения: 1 700
здравейте момичета!не съм писала скоро,а и нямам с какво да се похваля и затова само ви чета.за нормалното раждане срещу секциото.на мен ми се иска нормално да раждам,но заради големият ми диоптер най-вероятно ще е секцио.нищо не зная общо взето за раждането само четене и слушане на лекции не може да ми даде 100% представа какво ми предстои.дали ще е нормално или секцио както и да го мисля все страшно ми изглежда.за избор на екип не знам дали да ползвам тази опция  Rolling Eyes само да кажа една от моите братовчедки ражда второто си дете със секцио по свое желание.като я питах защо така е решила тя ми отговори че и било кошмарно нормалното раждане за нея и много болезнено и затова поискала секцио.всеки си има виждане за себе си как да ражда и къде.никои не обиждам или целя да обида. пожеланото секцио може да е глупово за някои,а за друг да е страх от преживянато с предишно нормално раждане или въобще страх от самото раждане.и мен ме страх честно казано,но няма да стискам кълките като стане време да се срещаме с мъника  Simple Smile
пишете като искате за раждането на мен ми е интересно,само ако е страшно ще затварям едното око,а с друго ще чета  Wink

# 573
  • Мнения: 493
дейза при тази упойка, в която не си чувстваш краката си оставаш буден и ти приказват докторите и тн

моята упойка беше пълна

# 574
  • Мнения: 78
Здравейте и от мен мами!И аз да си кажа за раждането, така коментираната тема.Лично за себе си исках да родя нормално, но от малка съм подготвена психически и за секцио, тъй като имам проблем със сърцето..да ма не Кардиложката каза, че спокойно мога да си родя нормално, ако няма други медицински причини.АГ-то, който ми води бременността съответно ме изненада с такава причина и секциото ми е в кърпа вързано.Тъй като той изражда в Торакс бях избрала и там да раждам, да ама не....д-ра от ФМ, ме посъветва най-учиво човека, че при това положение на плацентата е най-добре да родя в държавна болница(подчертавам, че той също работи в частна клиника), където екипите са по-подотвени за бърза реакция от към преливане на кръв и да не дава Господ неонатологията е доста по-добра.Няма какво да се лъжем, частните клиники(поне тези в Пловдив) при спешен случай изпращат родилката и детето в държавна болница.Та се наложи да си избера държавна болница, нов доктор, който да поеме раждането(за мен е важен избора на екип при секциото, за да знаеш поне горе-долу в чий ръце попадаш.От тук идва следващото притеснение-незнам дали изобщо доктора ще се заеме с мен(другата седмица ще се срещнем), незнам как да съобща това на сегашното ми АГ, което вероятно си мисли, че при него ще раждам(човека ми е гинеколог от има няма 10-12 год).Сложна работа.На раждали мамита, на мен също ще ми е интересно при коя как е минало раждането. за да се чувствам по-информирана.Изпитвам ужас най-вече от упойката и от това, че няма да мога да видя детето си в 1те минути.Че ще боли, ще боли, то е ясно.Все пак е рана и си е операция.Страх ме от събуждането след упойката.Май станаха много нещата, от които ме е страх Simple Smile
 Иначе бебо яко бушува в корема ми.Така ми е много спокойно като си шава.По цял ден си пазя леглото и от време на време излизам с ММ да пазарим за вкъщи разни неща.В сряда сме на ЖК, а в събота на ФЕКГ.Стискайте палци всичко да ни е наред.

# 575
  • Мнения: 350
bubentseto Защо не виждаш бебето? Лош е апаратът ли?Внимавай със снега. Тук едва днес заваля и му се радвам като малко бяло мече! Обожавам го. Дори сегга ще изляза на разходка, обичам да се разхождам вечер повреме на валеж.
Kristine Ще му подаря присъствието си и може да го почерпя 1-2 усмивки Heart Eyes Heart Eyes Peace
Diva* и твоето предложение е добро!
Арлина страхотни новини. Дай боже все така!!
tedi8811 Доколкото съм запозната и спиналната за секциото, и епидуралната за естественото се бият в гръбнака и при двете си будна.А пълната май се слага само при усложнения.Разликата при двете упойки е отпускането на мускулите - при спиналната е цяло,а при епидуралната е по-частична, защото трябва все пак да напъваш. Ако бъркам, нека раждалите да ме поправят. Поне така съм разбрала  от статии и лекции.

Наистина е вярно, че като пиеш сок от портокал или изядеш 1 портокал и бебето започва да шава. Сега ядох и това човече се разбушува. Танцува си нещо.

# 576
  • Мнения: 1 700
Мимко не съм забелязала от портокали или портокалов сок newsm78 всеки ден съм ги яла и не съм забелязала да шава . аз пък бях чела някъде че ако изпиеш чаша хладка/студена вода също започвало да се движи.аз пробвах и наистина се движи.при мен шава също като почна да ям,каквото и да било

# 577
  • София
  • Мнения: 3 048
И аз ще направя така, ще споделя ражданията си в скрит текст, ще пиша и с имена на лекарите и болниците.

април 2003 г. - платено, с избор на екип във УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив.
Скрит текст:
Имах контракции от събота вечер - слаби, почти неболезнени. В неделя беше Цветница, празнувам по принцип, но повръщах няколко пъти, бях чела, че е нормално преди раждането и не се притесних, полежах повече. ММ отиде с приятели да почерпи от мое име и... понеже не бил цвете на връщане ги доведе да ми донесат цветята и подаръците в къщи в 23 часа...  Joy Болките си бяха все такива, не кой знае какви. В понеделник бях на преглед, запис на тонове, проверка за разкритие - 1 см... Д-р Крумов ме прегледа подробно, всичко беше наред, нерегулярни контракции, препоръча ми да лежа в къщи и всеки ден след вторник (термина ми) да ходя на запис на тонове. Вечерта имах чувстовото, че ме заболя повече, но беше основно от страх, защото ММ трябваше да пътува в командировка в три през нощта, накарах го да ме заведе в болницата и така в 00.15 на термин ме приеха в старото родилно на ВМИ на бул. Васил Априлов. Обадих се на док., че вече съм в болницата, обясних му, че ми казаха,че нямам родова дейност и съм настанена в отделение, той каза, че ще дойде в седем сутринта да ме види, ако има промяна да звъня. Болките ми напълно спряха, вече не ме беше страх. На сутришната визитация и преглед - няма да ражда днес. След един час новата смяна отново ме прегледа и докторката каза - 4 см разкритие, клизма и в предродилна. Стъписана, защото нямах болки, бързо се обадих на Крумов. Отидох в предродилна в 08.30, до 15 минути и той дойде, тонове на беба перфектни, на 6 см разкритие ми спукаха водите и тук започна кофтито - водите бяха мътни (причини много, така и не ги изяснихме, но нямаше преносване, инфекция и тн, за мен беше грешка на хематолога, който проспа анемията ми и пих желязо четири месеца), сложиха ме на окситоцин, родих в 12.30 бързо и лесно, така и не разбрах какво е да ме боли много едно голямо бебе - 52 см, 3970 гр, тя обаче успя да изкара акъла на докторите, но това е друга тема, която няма нищо общо с раждането и важното е, че финалът беше добър. Имах доста вътрешни разкъсвания, направиха ми епизиотомия, за да не се разкъсам и външно. Шиха ме с упойка, която не усетих. Всъщност усетих само последния шеф, защото си беше дълго, но се преживява, тогава вече те е завладяла емоцията. Учиха ме да кърмя, дадоха ми бебето по-рано от слединтензивно, защото имах много кърма, да опитаме, да се възстанови по-бързо. Вярно имаше и кофти хора и сред акушерките и сред санитарките, но такива грубовати винаги ще има. Благодарна съм на д-р Крумов, акушерките Пондева и Мушанова, на неонатоложката д-р Чалъкова. Прибрахме се в къщи на 13 ден, когато отпаднаха съмненията за инфекция.

за септември 2007 г. утре, че се уморих да пиша.

Последна редакция: пн, 09 фев 2015, 20:32 от magi_sveta

# 578
  • София
  • Мнения: 672
По темата за раждането - аз раждах секцио с епидурална упойка. Всичко мина леко и нормално- единственото неприятно беше поставянето на катетъра. Накратко- родих 10 дни преди термин, с уговорка с лекарката, която ме следеше. Отидох в 8 сутринта, направиха ми изследвания, слушаха тонове и ме прегледаха за разкритие-бях с 4 см и според докторката бебето беше тръгнало да излиза. В 10 часа ми направиха клизма, сложиха ми катетъра и ме приеха в преродилна зала. Пуснаха ми система, дори няколко и в 11:30 ме поканиха в операционната. Там ми сложиха упойката и се приготвиха за секциото. През цялото време анестезиолога ме питаше как съм и си говорихме. След 10на мин Алекс беше навън, показаха ми го - дадоха ми да го гушна и целуна по бузката и след това ме упоиха да не ги слушам по време на шиенето. Събудиха ме когато всичко беше приключило. Следобед бях в реанимация, говорих по телефона с родата.. на другата сутрин станах, чувствах леко придърпване-не и болка. Наобед ме настаниха във ВИП стая-раждах в Тина Киркова с още една девойка, донесоха ни бебчетата и както казах на мъжа ми - бях готова да раждам второ. За мен преживяването беше много положително, без болка, без страх...

# 579
  • Мнения: 540
Ми просто АГ не показва,гледа го само тя ,няма монитор за бременната,а този към ехографа е така поставен,че не можеш да виждаш.
Извинявам се,че ще разкажа за раждането без скрит текст,но не знам каксе прави,аз толкова неща тук не съм разбрала още  Simple Smile

Бях с термин 25  октомври 2009г. Бебчо нямаше желание да излиза и седмица след термина постъпих в Шейново за наблюдение. Изчакаха ме понеделник,вторник и в сряда ми сложиха система,не се получи. В четвъртък ми поставиха нещо друго,тогаява така и не запомних какво точно бе,случи се рано сутринта към 6-7ч. Пратиха ме да изкачвам стълбите,че да започнст контакции,нямам представа,колко продължи това,в 18ч започнаха контракции и ме свалиха в предродилно. Сложиха ми коланите ,за да слушат тоновете на бебето,докато получа разкритие,което някъде се губеше. Контракциите бяха силни и често,а когато лежиш и си "вързан"  болката е по силна. Издържах три часа и си поисках упойка ,която се заплаща щом ти си я искаш. Спинална,докато ми я поставяха ми изтекоха водите. Заспала съм.......  Когато се събудих след около два часа,вече бях с разкритие,казаха ми да напъвам,но бебето не слизаше надолу . В 00 ч бях вече в операционната,поставиха ми втора упойка за операцията и се започна. През цялото време акушерката говореше с мен,галеше ме по косата и прибираше показалите се кичури коса из под шапката. 06.11.2009г 00:40 бебето ми проплака,проплаках и аз. Дадоха ми да го целуна и го отнесоха. Зашиха ме и ме изместиха в интензивното,сложиха ми пясък на корема,обезболяващо и ми дадоха gsm -а,за да се обяда на близките.
Сутринта ни направиха тоалет,измиха ни хубаво и после ми помогнаха да стана и да отида до тоалетна и да си измия зъбите.
В 10 ч вече бях в стая,бебо ми го дадоха вечерта...
Родих в петък,изписаха ни в четвъртък,малко над 5дни,защото бебето беше получило инфекция от мътните води.
Това беше моето раждане...

# 580
  • София
  • Мнения: 387
Bubentseto, аз написах, че, ако трябва на хляб и сол ще карам, но ще събера парите, които са ми нужни за раждане в частна клиника. Ще ги събирам така, както в продължение на 5-6 години сме събирали и съответно платили над 15 000 лева за всякакви стимулации, инсеминации и ин витро процедури. Благодарна съм и на родителите ми и на сестра ми и на моя приятел, че през цялото това време се трепеха неуморно, за да сбъднем мечтата ни. Това, което написах за държавните болници си е лично мое мнение. Предубедена или не- това мисля, това написах. Вярвам на моя доктор, вярвам във всеки един от персонала на клиника Надежда и няма да мръдна и на милиметър от там.
Колкото до темата секцио или нормално - надявам се нормално да бъде, но докторите ще преценят.

# 581
  • Мнения: 540
Petkata80 прекрасно е да можеш да родиш там където ще се чувстваш най-спокойна и сигурна,но аз говоря за мен конкретно и моето семейство,че за 9 м няма как да събера тази сума. Мога да си позволя прегледите там и когато др.Георгиев ми обяснява всичко и виждам бебето си,се чувствам прекрасно...
Да,ако живот и здраве сега започна да пестя,за трето ще имам възможност да родя там  Grinning

# 582
  • Пловдив
  • Мнения: 2 137
Не бях аз с цитата "ако ще на хляб и сол, но ще отделя средства за да платя за раждане". Това е цитат от отговора на мой пост. Моето мнение беше ... "имам възможност а отделя пари, но не съм убедена, че трябва и че ще е правилното действие и бих предпочела тези средства да ги използвам за детето си, след като се роди".  Не мисля, че "когато раждам в държавна болница без избор на екип ще получа същото отношение, каквото циганките". Ето водя ЖК по ЗК, но не получавам отношението, което получават циганките. Причината е, че аз не се държа, като циганките, аз съм човек с известен интелект и възпитание и мога да разговарям с лекаря си на нормално ниво да му обясня каквото има и да разбера неговите обяснения. Същото и при раждането и изобщо при обслужването в болниците, а и на други места получаваш отношение според държанието си. Не разбирам и "всички проблемни случаи се насочват към ВМИ и Окръжна", но иначе техниката и медикаментите и лекарите са много по-добри в частните клиники ... Хммм... Доста наистина добри лекари водят раждания в държавните болници в Пловдив и си имат дежурства. Освен това дори за прочути специалисти от отделни пациенти могат да се чуят ужасни коментари, да не се случва конкретно някоя от нас да е с лошо впечатление.
Друга тема.
Днес бях на фм. Всичко е ОК. 610 гр. момиче. Всичко гледахме. Беше голяма одисея. Час в 8,30, но доктора отиде за секцио. Влязохме в 9.30 ... преглед... "Хммм разходете се 20 мин и се върнете да довършим". В 10.40 още преглед ... "Хммм няма да стане. Пикочния мехур на бебето е празен и не мога да го видя. Разходете се 1 час и елате пак." Обяд... Най-сетне в 12 часа видяхме пикочния мехур и си тръгнахме...

# 583
  • Пловдив
  • Мнения: 2 137
Май най-сетне разбрах, защо нямам много ясни усещания за движенията на бебето - плацентата е предна и по време на прегледа се виждаше как то се крие зад нея.

# 584
  • Мнения: 19
Някой знае ли каква е цената в МБАЛ Надежда за естествено раждане?

Общи условия

Активация на акаунт