В момента на регресията много ми се искаше да не се връщам в реалноста.
- Публикувана: 17 фев. 2015, 22:35 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2022, 23:48 ч.
Регресия
А дали има реална такава опасност? 🤔Особено ако човек има проблемен живот. Да остане в гранично състояние на объркана психика.
https://www.facebook.com/hipnotichna.regresiq.minal.jivot.preraj … e/?epa=SEARCH_BOXПри тази дама ходих , има блог, превежда филми, добър човек е.Но при мен не се получи напълно , без думи бе, само картини а и въпросите бяха грешни,после се разбра ,че съм неправилно подходила.Не всеки може сам да мине регресията, събудих се ,силно сказано , излязох от нея трепереща , отдала енергия,много студено ми бе, а си бях в кондиция през цялото време, будна , но ...Това е линк от фейспрофил на сайта,свързва се до час ,но и взема доволно за сеанса.Ходих преди 6-6 години.
В момента на регресията много ми се искаше да не се връщам в реалноста.
Здравейте Преди две седмици за първи път чух за регресия,но понеже преди години се занимавах с астрална проекция,прегърнах идеята.Намерих клип в you tube за дълбока регресия.Настаних се удобно със слушалки в ушите.В началото виждах за кратко картини. Вървях с група хора с раници.Изкачвахме някакъв връх.После се намирах някъде много високо.Отдолу имаше пропаст.Щях да скачам.Беше много красиво и не ме беше страх да скоча,напротив бях нетърпелива да го направя.Помислих си,че може би за това обичам да летя със самолет и не се страхувам от височини.След това,вероятно съм заспала.Събудих се(по-скоро съзнанието ми се събуди)Около мен беше светло.Не виждах нищо друго освен светлина.Бях в безтегловност.Ако има думи с които да опиша състоянието си,това е думата свобода.Усещах дишането си,много забавено и тежест в гърдите.Чувах гласа в ушите си.Мислите ми бяха избистрени.Знаех че съм близо до нещо.Беше ми невероятно хубаво и не исках да се връщам.Тогава водещия каза,че ще брои до 5 .Точно на цифрата 5 без да искам рязко си поех въздух и седнах в леглото.Беше ужасно грубо. Цял ден се наслаждавах на пълната релаксация в която бях изпаднала.На другия ден,бях на работа,но се чувствах като изцедена,без грам сили.На третия ден ми се случи нещо много странно. Работех,бях сама и мислите ми бяха заети с хората,които ще дойдат за годината на майка.Мислех си,че сестра ми каза,че ще се обади на две братовчедки на баща ми.Тогава се запитах,защо ще им се обажда и си припомних,че родителите ми са живели в дома на тези дами и че майка също винаги говореше с много обич за тях. В този момент за секунди в съзнанието ми изникна много ярък образ на мъж и аз възкликнах:"Боже,колко много си приличат с дядо" Тогава осъзнах,че мъжа,когото видях е брат на моя дядо и баща на двете дами за които си мислех.Работата е там,че този човек съм го виждала,когато съм била на 3г.Знаех кой е,но ми трябваше време да се сетя за името му.А дядо си ...нямала съм и годинка,когато той е починал.Чувала съм много истории за дядо си,колко добър човек е бил,но някак си не го чувствах близък.В този момент сякаш установих контакт с него.Почувствах го близък,усетих неговата обич.За мен той вече не е дядо ми от снимката.
И регресията и астралната проекция са медитации,които са доста близки.Не ме е страх , изпитвам само притеснение от факта че не искам да се връщам.Че там,където отивам е много по-хубаво и се притеснявам че някой път просто няма да се върна
И регресията и астралната проекция са медитации,които са доста близки.Не ме е страх , изпитвам само притеснение от факта че не искам да се връщам.Че там,където отивам е много по-хубаво и се притеснявам че някой път просто няма да се върна
Няма страшно, не се бой, че няма да се върнеш, няма такъв вариант. За да не се върнеш никога вече, трябва да се скъса сребърната нишка, а това става само веднъж, когато настъпи смъртта.Така че ще се върнеш, споко
И аз обичам да излизам, понякога е направо приказно усещането, особено когато не съм сама, а дойде някое от другите ми прераждания.
Можеш да видиш всичко по време на АС, може и при медитация, двете състояния са почти идентични.
Аз се отказах да правя тези неща обаче, защото веднъж имах глупостта да попитам какви са ми хората, които сега са ми семейство. Отговорите хич не ми харесаха. И реших повече да не питам.
Не разбирам как и кой задава въпроси? Аз не питам нищо по време на медитация, преди това си задавам въпросите и после съм само зрител.В АС просто участвам и запомням какво се е случило. Не питам нищо, може би не се сещам, защото съм изцяло погълната от това ,което става наоколо.
Благодаря ти Ън.Винаги е хубаво да срещнеш хора с близки до твоите интереси.От 5г не съм пътувала из астрала и не,защото не исках,а защото не ми се получаваше,до скоро,когато пробвах с регресия и се получи.Не знаех защо е така,но сега разбирам.Преди 5г отидох в чужбина и вероятно стреса и напрежението са ми оказали влияние.Аз също не задавам въпроси и като теб се отдавам на преживяването.Чела съм много за хора,които са преживели случки,от които са се стресира ли.Според мен,тези хора са имали някакви страхове и не са били напълно готови за това пътешествие.
Преди много години ми се случи нещо много странно.Беше ми лошо,чувствах се ужасно а бях на работа.Едва се влачех и тогава за много кратко се видях отгоре.Виждах се как се движа по коридора.Тогава нищо не знаех за астрала и години наред не разказах на никого за да не помислят,че съм луда.До момента в който не се натъкнах на информация за астралната проекция.Вече знаех какво съм преживяла и исках да го преживея отново,но вече осъзнато да го постигна
Преди много години ми се случи нещо много странно.Беше ми лошо,чувствах се ужасно а бях на работа.Едва се влачех и тогава за много кратко се видях отгоре.Виждах се как се движа по коридора.Тогава нищо не знаех за астрала и години наред не разказах на никого за да не помислят,че съм луда.До момента в който не се натъкнах на информация за астралната проекция.Вече знаех какво съм преживяла и исках да го преживея отново,но вече осъзнато да го постигна
Здравейте Преди две седмици за първи път чух за регресия,но понеже преди години се занимавах с астрална проекция,прегърнах идеята.Намерих клип в you tube за дълбока регресия.Настаних се удобно със слушалки в ушите.В началото виждах за кратко картини. Вървях с група хора с раници.Изкачвахме някакъв връх.После се намирах някъде много високо.Отдолу имаше пропаст.Щях да скачам.Беше много красиво и не ме беше страх да скоча,напротив бях нетърпелива да го направя.Помислих си,че може би за това обичам да летя със самолет и не се страхувам от височини.След това,вероятно съм заспала.Събудих се(по-скоро съзнанието ми се събуди)Около мен беше светло.Не виждах нищо друго освен светлина.Бях в безтегловност.Ако има думи с които да опиша състоянието си,това е думата свобода.Усещах дишането си,много забавено и тежест в гърдите.Чувах гласа в ушите си.Мислите ми бяха избистрени.Знаех че съм близо до нещо.Беше ми невероятно хубаво и не исках да се връщам.Тогава водещия каза,че ще брои до 5 .Точно на цифрата 5 без да искам рязко си поех въздух и седнах в леглото.Беше ужасно грубо. Цял ден се наслаждавах на пълната релаксация в която бях изпаднала.На другия ден,бях на работа,но се чувствах като изцедена,без грам сили.На третия ден ми се случи нещо много странно. Работех,бях сама и мислите ми бяха заети с хората,които ще дойдат за годината на майка.Мислех си,че сестра ми каза,че ще се обади на две братовчедки на баща ми.Тогава се запитах,защо ще им се обажда и си припомних,че родителите ми са живели в дома на тези дами и че майка също винаги говореше с много обич за тях. В този момент за секунди в съзнанието ми изникна много ярък образ на мъж и аз възкликнах:"Боже,колко много си приличат с дядо" Тогава осъзнах,че мъжа,когото видях е брат на моя дядо и баща на двете дами за които си мислех.Работата е там,че този човек съм го виждала,когато съм била на 3г.Знаех кой е,но ми трябваше време да се сетя за името му.А дядо си ...нямала съм и годинка,когато той е починал.Чувала съм много истории за дядо си,колко добър човек е бил,но някак си не го чувствах близък.В този момент сякаш установих контакт с него.Почувствах го близък,усетих неговата обич.За мен той вече не е дядо ми от снимката.
И регресията и астралната проекция са медитации,които са доста близки.Не ме е страх , изпитвам само притеснение от факта че не искам да се връщам.Че там,където отивам е много по-хубаво и се притеснявам че някой път просто няма да се върна
И регресията и астралната проекция са медитации,които са доста близки.Не ме е страх , изпитвам само притеснение от факта че не искам да се връщам.Че там,където отивам е много по-хубаво и се притеснявам че някой път просто няма да се върна
Няма страшно, не се бой, че няма да се върнеш, няма такъв вариант. За да не се върнеш никога вече, трябва да се скъса сребърната нишка, а това става само веднъж, когато настъпи смъртта.Така че ще се върнеш, споко
И аз обичам да излизам, понякога е направо приказно усещането, особено когато не съм сама, а дойде някое от другите ми прераждания.
Можеш да видиш всичко по време на АС, може и при медитация, двете състояния са почти идентични.
Аз се отказах да правя тези неща обаче, защото веднъж имах глупостта да попитам какви са ми хората, които сега са ми семейство. Отговорите хич не ми харесаха. И реших повече да не питам.
Не разбирам как и кой задава въпроси? Аз не питам нищо по време на медитация, преди това си задавам въпросите и после съм само зрител.В АС просто участвам и запомням какво се е случило. Не питам нищо, може би не се сещам, защото съм изцяло погълната от това ,което става наоколо.
На мен единствения останал проблем за доизчистване, след ада на ПА и тревожност, е страха от висок пулс. Иначе претърпях буквално душевно прераждане и тотално преразпределяне на ценностите. Но този пуст пулс, не ме пуска и това е. Затова се чудех дали с регресия ще разбера от къде идва този страх. Може би съм умряла от инфаркт или нещо. Като се замисля - изпадам в ужас от всяка сърдечна болест.
Mimoza111, знаеш ли че и аз имам много често такива преживявания. Обаче не се гледам отгоре, а е по скоро като усещане, че се наблюдавам отстрани. Например - като се погледна в огледалото усещам чувство, че сякаш гледам друг човек, с моето лице. Или...все едно гледам тялото, обаче аз не съм част от него и затова в такъв момент го възприемам като чужд човек. Възможно ли е да е астрална проекция. Аз никога не съм чела по тази тема. А много четлсто ми се случват странни неща.
Темата е много интересна. Започвам и аз да се интересувам от регресия.
Имам въпрос. Възможно ли е човек да си втълпи за себе си какъв е бил в предишен живот и толкова силно да иска да е бил това, а всъщност изобщо да не е бил. Много объркано го написах...Може ли човек да си втълпи картините в главата си така както му се иска ? Моя позната твърди, че в предишен живот е била близка на царица или някаква висша особа, казва, че постоянно й се появява жена аристократка, баронеса с много бижута наоколо, облечена с такива царски дрехи и много антични картини и дори често сънува неща от тази епоха🤪 Жената е с всичкия си акъл, възрастна е.
Понякога се чудя дали се е филмирала и си е втълпила точно това, защото гледала е филм от онази епоха, много й харесали костюмите, арт Деко стилът и й се иска да бъде в онова време....
Имам въпрос. Възможно ли е човек да си втълпи за себе си какъв е бил в предишен живот и толкова силно да иска да е бил това, а всъщност изобщо да не е бил. Много объркано го написах...Може ли човек да си втълпи картините в главата си така както му се иска ? Моя позната твърди, че в предишен живот е била близка на царица или някаква висша особа, казва, че постоянно й се появява жена аристократка, баронеса с много бижута наоколо, облечена с такива царски дрехи и много антични картини и дори често сънува неща от тази епоха🤪 Жената е с всичкия си акъл, възрастна е.
Понякога се чудя дали се е филмирала и си е втълпила точно това, защото гледала е филм от онази епоха, много й харесали костюмите, арт Деко стилът и й се иска да бъде в онова време....
Как така какви са ми хората ли?
Ами, исках да разбера какво ме свързва с тези хора, защо са ми семейство сега? И затова попитах... в началото информацията, която течеше, ми беше интересна, но по някое време стана...грозно и реших ,че повече няма да питам такива неща.
За втълпяването ...не ми се вярва.Съзнанието се освобождава напълно от всичко и просто се рееш.Чувството за свобода е толкова силно и всеобхватно, че просто не виждам къде там ще намерят място някакви втълпени мисли.Еуфорията ще ги отвее. Така мисля.
Ами, исках да разбера какво ме свързва с тези хора, защо са ми семейство сега? И затова попитах... в началото информацията, която течеше, ми беше интересна, но по някое време стана...грозно и реших ,че повече няма да питам такива неща.
За втълпяването ...не ми се вярва.Съзнанието се освобождава напълно от всичко и просто се рееш.Чувството за свобода е толкова силно и всеобхватно, че просто не виждам къде там ще намерят място някакви втълпени мисли.Еуфорията ще ги отвее. Така мисля.
Ами, исках да разбера какво ме свързва с тези хора, защо са ми семейство сега? И затова попитах... в началото информацията, която течеше, ми беше интересна, но по някое време стана...грозно и реших ,че повече няма да питам такива неща.
Астралната проекция може да се предизвика, но по-добре да се случва сама. Имам чувството, че повече неща се научават, ако е по такъв начин.
Гледането отстрани, отгоре, в гръб е все опитност извън тялото. Виждала съм се в гръб. Иначе как ще си видиш гърба?
Но ас проекция става с астрално тяло. Виждаш него, или спящото физическо тяло, зависи от гледната точка.Може едновременно да си вътре в тялото и да го гледаш отстрани. Отвътре се чувства, отвън се вижда.Но може да стават и двете неща. Не прозвуча добре, ама...
Хм...как чувстваш хората после..ми пак същото е, те са най-близките ти. Просто разбираш себе си по-добре, отколкото тях. Така ми се струва.
Гледането отстрани, отгоре, в гръб е все опитност извън тялото. Виждала съм се в гръб. Иначе как ще си видиш гърба?
Но ас проекция става с астрално тяло. Виждаш него, или спящото физическо тяло, зависи от гледната точка.Може едновременно да си вътре в тялото и да го гледаш отстрани. Отвътре се чувства, отвън се вижда.Но може да стават и двете неща. Не прозвуча добре, ама...
Хм...как чувстваш хората после..ми пак същото е, те са най-близките ти. Просто разбираш себе си по-добре, отколкото тях. Така ми се струва.
Не мисля. Това, което научаваш, не е като някакъв филм, където гледаш как текат някакви събития. Просто информацията е по-обща, а пък и превес имат чувствата, които изпитваш, не толкова действия и случки.Там всичко е чувство, усещане. Събитията са като еднократно действие, което просто се подхвърля. Примерно някой те убива. Не виждаш точно и подробно това действие, а усещането ,което е предизвикало в теб. Изживяваш силно тъгата по живота, чувството за безвъзвратна загуба, усещането, че това е краят за теб. Не толкова самият акт.
Гледната точка сякаш е друга....Разбираш колко е ценно нещо ,което сега не го цениш по същия начин.Преосмисляш собствените си възприятия, начин на мислене, не толкова другите хора.
Себеомраза е невъзможна. По-скоро обратното. Цениш се повече. Даваш си сметка за много неща. И лошото, и доброто в човека минават през страдание.
Гледната точка сякаш е друга....Разбираш колко е ценно нещо ,което сега не го цениш по същия начин.Преосмисляш собствените си възприятия, начин на мислене, не толкова другите хора.
Себеомраза е невъзможна. По-скоро обратното. Цениш се повече. Даваш си сметка за много неща. И лошото, и доброто в човека минават през страдание.
Ако разбереш, че си бил масов убиец? Как една крехка психика би обработила тази информация? Дори и да не видиш детайли...все пак знаеш какъв изверг си бил. Такова усещане няма как да мине леко през теб...дори и да е само факт. Мисля си, че дори една тъга, усещане за обреченост и т.н. - също оставят следи в настоящето. Поне известно време ще държи влага. А може и трайно да се загнезди и да ти напомня. Да те е яд, че се е случило еди какво си с теб или да те е гнус, че си постъпил еди как си.
Разсъждавам си. Нямам опит.
Разсъждавам си. Нямам опит.
Преди да влезем в материята трябва подготовка има книжки по темата.Само душата се преражда , тя няма пол , та да не я упрекваме.Също така дори да си сериен убиец то е задача и с план , урок ,трябва да минем по много точки и да добием опит от много страни.Имам още някои книжки , дано ги намеря и постна тук. Дано ,щото ми изгоря компа и загубих архивите , попълвам отново , но не е същото.Но можем да си живеем без да се ровим в тази материя или да се подготвим и приемем някои основни неща.
Не знам дали се дават такива неща на човек да види. 
По-скоро не...Били сме всякакви, пробвали сме всяка роля, за да се научим да разбираме на собствен гръб нещата.Мисля, че виждаме само собствената си болка и страдание. Ако не можеш да влезеш в другия и да разбереш какво преживява, за какво ти е тази информация? Ако тебе те убие такъв, ще разбереш по-добре защо ти никога не бива да ставаш такъв. Иначе какво ще видиш -че си заслепен от ярост, от чувство за мъст или кой знае какво, за да причиняваш това на другите?
Но няма да разбереш тяхната болка, защото не можеш да влезеш в тяхното съзнание. Преживяването само на собствената болка и загуба те кара да преосмислиш това, което си направил.
Боряна обяснява и по-всеобхватно смисъла.
По-скоро не...Били сме всякакви, пробвали сме всяка роля, за да се научим да разбираме на собствен гръб нещата.Мисля, че виждаме само собствената си болка и страдание. Ако не можеш да влезеш в другия и да разбереш какво преживява, за какво ти е тази информация? Ако тебе те убие такъв, ще разбереш по-добре защо ти никога не бива да ставаш такъв. Иначе какво ще видиш -че си заслепен от ярост, от чувство за мъст или кой знае какво, за да причиняваш това на другите?Но няма да разбереш тяхната болка, защото не можеш да влезеш в тяхното съзнание. Преживяването само на собствената болка и загуба те кара да преосмислиш това, което си направил.
Боряна обяснява и по-всеобхватно смисъла.