За свободата на словото и себеизразяването – модно издание

  • 25 833
  • 965
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 682

Герри, социален пол (gender) обхваща очаквания за начина, по който ще се държи един мъж или една жена в семейството, в обществото и прочие. Няма нищо общо с биологичния пол - това са очаквания, които обществото има на основа биологичен пол, но не произлизат от него. Никъде в гените на мъжете не е заложено да не могат да пуснат една прахосмукачка.

Примерно до преди няколко десетилетия в САЩ жените в огромното си мнозинство са били само домакини и са се грижели за дома и отглеждането на децата, а мъжете са носели парите. Това се променя, променят се очакванията за женско и мъжко поведение, черти и роли по ред прични. Същото е като говорим за черти, които се приписват на единия и другия пол, примерно мъжът е по-самоуверен, независим и прочие.

Това че жените са тръгнали на работа, а мъжете пускат прохосмукачка изобщо не означава, че разлика мужду мъже и жени няма или че в едно семейство майката и таткото са се изгубили като значение, усещани или понятие. Също така изобщо не означава, че едно дете не прави разлика между това какво е мъж и какво е жена.

Еми добре, питам те аз как хормоните, които спомена, влияят върху поведението ни като родители? ОК, майчински инстинкт, за да не вземем да си хвърлим бебетата в следродилна депресия. Кое от другите поведения, роли и т.н се обуславя от хормони? Говорим за родителство.

# 691
  • Мнения: 14 478

Еми добре, питам те аз как хормоните, които спомена, влияят върху поведението ни като родители? ОК, майчински инстинкт, за да не вземем да си хвърлим бебетата в следродилна депресия. Кое от другите поведения, роли и т.н се обуславя от хормони? Говорим за родителство.
Майчинският инстинкт не е само да не си хвърлиш бебето. Той е да чустваш детето като част от себе си до края на живота си. Да не се отречеш от него каквото и да направи то. Да го чакаш, даже когато знаеш, че няма да се върне.
Бащата не е в такава степен привързан към детето. Майчината обич е безусловна, докато бащината трябва да се спечели.

# 692
  • Мнения: 682

Еми добре, питам те аз как хормоните, които спомена, влияят върху поведението ни като родители? ОК, майчински инстинкт, за да не вземем да си хвърлим бебетата в следродилна депресия. Кое от другите поведения, роли и т.н се обуславя от хормони? Говорим за родителство.
Майчинският инстинкт не е само да не си хвърлиш бебето. Той е да чустваш детето като част от себе си до края на живота си. Да не се отречеш от него каквото и да направи то. Да го чакаш, даже когато знаеш, че няма да се върне.
Бащата не е в такава степен привързан към детето. Майчината обич е безусловна, докато бащината трябва да се спечели.

Често не е, но и не е толкова включен в живота на детето си от ден 1, т.е. не влага същото количество грижи, време, внимание. То като стане на 5 години - минала е една вселена формиращ период, изчислено в детски впечатления, опознаване на света и взаимодействие с хората в него.

# 693
  • Мнения: 14 478

Еми добре, питам те аз как хормоните, които спомена, влияят върху поведението ни като родители? ОК, майчински инстинкт, за да не вземем да си хвърлим бебетата в следродилна депресия. Кое от другите поведения, роли и т.н се обуславя от хормони? Говорим за родителство.
Майчинският инстинкт не е само да не си хвърлиш бебето. Той е да чустваш детето като част от себе си до края на живота си. Да не се отречеш от него каквото и да направи то. Да го чакаш, даже когато знаеш, че няма да се върне.
Бащата не е в такава степен привързан към детето. Майчината обич е безусловна, докато бащината трябва да се спечели.

Често не е, но и не е толкова включен в живота на детето си от ден 1, т.е. не влага същото количество грижи, време, внимание. То като стане на 5 години - минала е една вселена формиращ период, изчислено в детски впечатления, опознаване на света и взаимодействие с хората в него.
Това, че не участва толкова активно зависи и от желанието което има. Привързаността е от друг тип.
Двата вида любов-майчина и бащина просто се допълват, а не са конкуренти.

# 694
  • Мнения: 9 143
Липсвала съм ви гледам  Laughing

Гери като спомена конкуренция, да се върнем на един твой вчерашен бисер

10с`s
Има една много съществена разлика между хетерородителите и хомородителите.
Във втория случай 100% всичко ще е планирано, просто както беше изтъквано страница след страница, няма как да се получи непланирана бременост и съответно нежелано дете.
Ами те хората и куче си купуват планирано, но това не им пречи после да го изритат на улицата, като разберат колко трудно се гледа...

Така че гаранция няма никаква. А когато единият хомородител не е генетичен родител, то може да се почуства и ощетен-да се появи ревност към другия истински родител на детето. Нищо човешко на никого (бил той хомо или не) не е чуждо...


Много хетеро двойки правят инвитро и други подобни процедури с донорски материал. Щом съзнателно си прибягнал до донорство няма как да се почувстваш ощетен. Въпросът е да си достатъчно широкоскроен (това особено силно се отнася до мъжете, че те на тема "олебожескъпоценнотомисеме!!!" са особено чувствителни), за да пристъпиш към такава опция - донорство.
Какво да кажем тогава за осиновяването, където пък изобщо няма биологична връзка с детето. А колко много семейства са щастливи, че са заедно без да им пука за тая връзка!

# 695
  • Мнения: 682

Това, че не участва толкова активно зависи и от желанието което има. Привързаността е от друг тип.

От какъв тип?

# 696
  • Мнения: 9 143
Също и за писмото, радвам се че го откри 10-ина страници след като го коментирахме с меркантилница.
Та в писмото...
Аз никъде не видях децата да казват - не, лошо е, че съм от гей семейство. Напротив - видях обида от отношението на околните.

# 697
  • Мнения: 14 478
Също и за писмото, радвам се че го откри 10-ина страници след като го коментирахме с меркантилница.
Та в писмото...
Аз никъде не видях децата да казват - не, лошо е, че съм от гей семейство. Напротив - видях обида от отношението на околните.
Аз пък видях липса към единият родител, от когото са били лишени. Мога и да цитирам точно ако желаеш.
Наричат го gaping wound
Обида към околните само ти си видяла. Ти само и това виждаш независимо какво гледаш...Проблема е в теб. Това е проблема и на гей трубадурите-постоянно обидени, постоянно жертва на обществото, но пък винаги съвършени. Защо е това поведение? Мои приятели гейове не се държат така с хората и хората ги уважават...Дръж се естествено, знай слабите и силните си страни и ще си спечелиш уважението. Но да атакуваш и едновременно да се правиш на жертва не е добра тактика.

А това: А когато единият хомородител не е генетичен родител, то може да се почуства и ощетен-да се появи ревност към другия истински родител на детето. Нищо човешко на никого (бил той хомо или не) не е чуждо...
е напълно реална ситуация. Гейовете са хора и нищо човешко не им е чуждо.


Това, че не участва толкова активно зависи и от желанието което има. Привързаността е от друг тип.

От какъв тип?
Не е безусловна.

Последна редакция: сб, 21 мар 2015, 20:55 от Герри

# 698
  • Мнения: 682

Да предположим за момент, че е така, това как се отразява на детето?

# 699
  • Мнения: 9 143
Също и за писмото, радвам се че го откри 10-ина страници след като го коментирахме с меркантилница.
Та в писмото...
Аз никъде не видях децата да казват - не, лошо е, че съм от гей семейство. Напротив - видях обида от отношението на околните.
Аз пък видях липса към единият родител, от когото са били лишени. Мога и да цитирам точно ако желаеш.
Наричат го gaping wound
Обида към околните само ти си видяла. Ти само и това виждаш независимо какво гледаш...Проблема е в теб. Това е проблема и на гей трубадурите-постоянно обидени, постоянно жертва на обществото, но пък винаги съвършени. Защо е това поведение? Мои приятели гейове не се държат така с хората и хората ги уважават...Дръж се естествено, знай слабите и силните си страни и ще си спечелиш уважението. Но да атакуваш и едновременно да се правиш на жертва не е добра тактика.


Ти въобще прочете ли цялото писмо?
Или реши че като сложиш само частта, която подкрепя твоята теза е достатъчно, да в спора ни вероятно е така, но жената има цял блог в който разказва цялата си история http://askthebigot.com
Та и в писмото и в блога, става кристално ясно, че липсващият родител, самичък си е бил камшика от живота на детето си, че е абдикирал от бащинската си отговорност.

Проблемчета аз нямам, ти имаш, подобно на Путин Grinning
И двамата имате нужда от врагове за да компенсирате някакви липси

# 700
  • Мнения: 14 478
Бумър-Ето ти пак какво са написали децата в писмото..
 Без да съм го чела в началото на темата знаех, че това е от което са лишени тези деца:
Всеки го знае

 Each child is conceived by a mother and a father to whom that child has a natural right. When a child is placed in a same-sex-headed household, she will miss out on at least one critical parental relationship and a vital dual-gender influence. The nature of the adults’ union guarantees this. Whether by adoption, divorce, or third-party reproduction, the adults in this scenario satisfy their heart’s desires, while the child bears the most significant cost: missing out on one or more of her biological parents.

Ще повторя:

Vital dual -gender influence. Казано по нашенски-детето има нужда от влиянието и на двата пола в едно семейство.


Проблемчета аз нямам, ти имаш, подобно на Путин Grinning
И двамата имате нужда от врагове за да компенсирате някакви липси
Последното ти изречение е ясен израз на подхода ти в един конструктивен спор.
Аз ти давам аргумент, споделен от деца на гейродители. Но ти го отричаш като комунист и даже ме сравняваш с Путин.

Слабо, Бумър-и тъпо. Не ти отива на интелекта, който се опитваш да демонстрираш не особено резултатно...

С теб, Бумър не може да се води цивилизован диалог. Говориш грозно и нападателно. По този начин каквато и идея да пропагандираш, ще отвратиш публиката от нея.

Лека вечер от мен и ще ви освободя от тягостното си присъствие .  Ще ви оставя да се самосъжалявате колко сте неразбрани.

Последна редакция: сб, 21 мар 2015, 21:20 от Герри

# 701
  • София
  • Мнения: 4 877

Еми добре, питам те аз как хормоните, които спомена, влияят върху поведението ни като родители? ОК, майчински инстинкт, за да не вземем да си хвърлим бебетата в следродилна депресия. Кое от другите поведения, роли и т.н се обуславя от хормони? Говорим за родителство.
Майчинският инстинкт не е само да не си хвърлиш бебето. Той е да чустваш детето като част от себе си до края на живота си. Да не се отречеш от него каквото и да направи то. Да го чакаш, даже когато знаеш, че няма да се върне.
Бащата не е в такава степен привързан към детето. Майчината обич е безусловна, докато бащината трябва да се спечели.

Болднатото не е много сигурно. Не познавам нито един мъж, който да си е зарязал детето, но жени - бол.

# 702
  • Мнения: 682

Vital dual -gender influence. Казано по нашенски-детето има нужда от влиянието и на двата пола в едно семейство.

Е, да, де, но това е аргумент чрез твърдение. Не обяснява защо.

# 703
  • Мнения: 14 478

Болднатото не е много сигурно. Не познавам нито един мъж, който да си е зарязал детето, но жени - бол.
Аз пък познавам мъже, зарязали децата си, но нито една жена . Е и? Познавам всякакви хора, но те са изключения, не основната маса.


Vital dual -gender influence. Казано по нашенски-детето има нужда от влиянието и на двата пола в едно семейство.

Е, да, де, но това е аргумент чрез твърдение. Не обяснява защо.

Но пък още по-необоснован е аргумента защо няма нужда от два пола в едно семейство.  
Защото просто обществото на хомо сапиенс функционира по биологичните закони или аксиоми на своя вид.  Девиантността е изключение, но не е правило. Което не значи, че трябва да се забранят изключенията.
Изключенията, след като ги има в природата, то те имат също право на съществуване и аз съм последният който отрича това право.

Последна редакция: сб, 21 мар 2015, 21:32 от Герри

# 704
  • Мнения: 9 143
Ти само и това виждаш независимо какво гледаш...Проблема е в теб. Това е проблема и на гей трубадурите-постоянно обидени, постоянно жертва на обществото, но пък винаги съвършени. Защо е това поведение? Мои приятели гейове не се държат така с хората и хората ги уважават...Дръж се естествено, знай слабите и силните си страни и ще си спечелиш уважението. Но да атакуваш и едновременно да се правиш на жертва не е добра тактика.

Ти въобще прочете ли цялото писмо?
Или реши че като сложиш само частта, която подкрепя твоята теза е достатъчно, да в спора ни вероятно е така, но жената има цял блог в който разказва цялата си история http://askthebigot.com
Та и в писмото и в блога, става кристално ясно, че липсващият родител, самичък си е бил камшика от живота на детето си, че е абдикирал от бащинската си отговорност.

ще отвратиш публиката от нея.


Ти за публиката ли живееш и правиш тактически скандали по темите   Joy
Мъка, мъка, мъка  ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт