ЕЛП 49 -- Сезонът на дилемите

Не го мисли Петко, Ники, не е чак толкова страшно. Тоест - да, занимават се глупости, губят маса време и усилия за дреболии, но какво пък толкова. Ако човек не се вдява прекалено, и изяснява с децата си само нещата, за които вярва, че си струва - и време се намира, и е приятно, и взаимно полезно даже. Е, аз не бих изяснявал спреженията. Може и важни да са, ама като и аз не ги знам?

Имам ентеровирус някакъв, гадене, болки, абе не е за разправяне. Цяла ден се прочиствам многопосочно, усещам тялото си като тръба. Продухах се като оръдейна цев.

А, такова, може ли да споделиш как, защото аз знам само да ги умножа, ако са прости, и да им търся ОК, ако са по-умнички.  

За името, според мен няма нищо общо.
(И аз съм голям фен на филма, репликите са ми забити в главата почти наизуст).  

Куркума, оздравявай бързо!

Споделям изясняването само на това, което си струва, проблемът е, доколкото се познавам, че ще издивея, ако в училище не му предават нещата правилно и в достатъчно количество по физика, математика, химия, история и разнообразните езици, защото всичко гореизброено е много, много важно. И като се замисля колко е важно да може да общува с природата, да намери свой артистичен израз и да се занимава сериозно с поне един спорт, както и (най-вече) да му се удават всякакви неща с ръце - конструктори ли ще е или плетене, нямам претенции, си мисля, че гОркият Н.Н.П., ако е умен, изобщо няма да се ражда.  

Ти се смееш, Ники, но именно страхът от това "...в училище не му предават нещата правилно и в достатъчно количество по физика, математика, химия, история и разнообразните езици.." се явява един от факторите, заради които много жени покрай мене отлагаха и отлагат първото или второто дете.  Предварително си поставят такива високи зизисквания, и веднагически се отказват да поемат предизвикателството. Кой ще го води на балет, кой ще плаща допълнителния английски, кой ще го води на тенис, как ще правим  опити по химия... Има и други доводи, просто маркирам.

Сходно поведение съм срещал в преобилие по строителните площадки. Дойде бетонът, и се почва "ама сега ли баш го поръчаха, абе дайте да се организираме, леле ми те са 9 кубика,  дайте да се обадим на шефа, ама защо го изсипа там, а можеше онам, количките скърцали, лопатите не загребвали, в кофража не бил сигурен (не че се хваща да го потегне), жега било, късно било, схванал се бил, мистрията му гепили, ебати живота, ебати фирмата, ебати страната и дай една цигара.

И докато някой такъв образ простенва, охка, пуши, ние вземем, че налеем няколко шайби, или колони, или каквото там. Обаче, като дойде време да се представим пред началниците тоя все изтъква, как той може и да е бавничък, но то е не от дембелия, ами баш щото всичко обмисля, внимава, пази, а не е като някои.

Бат Вени, позна ли се , мамка ти и плазмодий гнусен. И оная п*зда Дането от Техноекспортстрой.

Та по примера - все обмислят, все се изканват, а ако призовеш към действие и дадеш пример със собствените си деца, веднага занареждат: ама то аз не мога така, искам най-доброто, искам всичко да е...

Така е, дълго пиша. Като съм спрян от бира...

Куркума, сега ако кажеш, че Дането и Вени ни четат...  
Иначе аз лично се познах в ей това   "ама защо го изсипа там, а можеше онам".  

А иначе имах предвид, че няма да мога да се удържа да не проверявам какво са предали на безценнното по 30-те най-важни предмета   и да допълвам, при нужда, с напоителни обяснения и допълнителни занимания. Все пак Mommy knows best, а когато Mommy е Nickkie, не може да не знае best.  
Самоподигравам се, тоест.

А самоиронията е сигурен белег, че всичко ще е наред!


Не вярвам. Те четяха само възможно най-долните вестници - и то ако някой друг ги купи, или докато са послани на масата. Играем карти, а тоя плужек не следи играта, ами си кълчи врата да прочете някоя пикантерийка.

И колко старателно си я отглеждат тая порода, как се грижат винаги да има какво да чете и гледа на телевизора! Преди ден-два на една етажерка в супермаркет видях оня пасквил - Телеграф - със заглавие на първа страница "Деца въртят фелацио за време"! Едни такива сочни, дебели черни букви колкото детска обувка, комай и някакв картинка бяха приложили.
Що ли някой ден не вземат да изследват някой такъв кърт, дето замисля тия заглавия. Ей така, да видят - какви са му ушите, какво яде, как се размножава. Долна сган, ей!

Та с подобна храница се засищат Вени и Дането. Отглеждат ги като коледна пуйка, гушат ги с гнусни орехчета и им се радват.

Понякога се чудя кой от двамата беше по-гнусен, и залагам на втория по-често. Знаеш ли, Ники, че и двамата щяха да присъстват в онази история, дето преди време я почнах тука- как отиваш да работиш в цех за чугунолеене. Мисля, че тези образи са недостатъчно изследвани в литературата наша.

Сгъвам го тук, щото е дълго и досадно и да не праша темата с математика
Пък спреженията

Кажете сега какво да си сипя - бяло или червено?

Атти, суперготино, благодаря! Сега ме е срам да попитам за мелницата, но ми се иска. 

Какво е бялото и какво е червеното?

Куркума, спомних си историята. Но там бяхме заедно със Све и Лемур-чугуниста (Пуцбърг) , а ти я прекъсна на най-интересното място и така и не продължи.

Червено, Атти. Една паница, купичка за ориз, по новому.

Имаш ли някой сушен-веян кокал, да го поодялаш? Някое смрадливо сиренце?


ОО, най-интересното предстоеше, туй беше само прологът. Сериозно -  време нямам, Ники, а сюжети, образи и памет - даде Бог. Понякога ги сънувам - целия им пандемониум, например че им готвя славянски гювеч.

С отровно люти чушки.

Какво за мелницата?

Да, за мелницата...И аз любопитствам.

И аз се нареждам да чуя за мелницата.  

Червено си сипах, щом така казват специалистите. Имам и малко гауда, тя по принцип май е за бяло, ама няма да казвате на никого. Миналата събота пътувахме извън София и спряхме при една крайпътна леля да си купим картофи. Тя и други неща продаваше, сред тях вино. И понеже пак не можах да реша дали едното или другото, взех и двете, дядо попе. Бялото е керацуда, а червеното е някакъв микс с отел, онова много ароматно грозде, което ухае на горски ягоди. Толкова го обичам, баща ми имаше малко от него, но загина коренчето.

Мелницата сигур я знаете, ама ето

У нас много си падат по "академичното излагане на материала". И в училища, и в университети. И се случва нерядко новобранецът-строителен инженер да не различава на вид и вар от гипс или винервайс, ама може да смята с тройни интеграли. А често и това не може.

Милорд, подсети ме как баща ми разправяше много навремето за свой колега, инженер, който веднъж отишъл при него, показал си показалеца и казал "дай ми една такава бургия". И баща ми му отговорил "Чакай да взема шублера да ти премеря пръста, че моят показалец е по-дебел, да не объркаме бургиите". Същият веднъж като видял намотката с тинол казал на баща ми "Ейййй, дай ми 3-4 метра от това да направя простр на жената. Я какво е хубаво".

Хубаво ами - гладичко, мекичко, не ръждясва.

Абе някъде се губи балансът - то разбира се, че не бива да се преподават само практически трикове, но не бива и да се теоретизира до философска абстрактност.

Във нашите учебни заведения много се разчита на добрата воля и усилията на обучаемия и семейството му. Това е "цивилен" подход, докато военният, армейският е на друг принцип, и е доста по-резултатен. Има и своите минуси, но сега говоря за резултати.

Във военна среда (в древна Спарта, ВУ или Уест Поинт, където щете) обучението се проектира и провежда така, че дори и най-глупавият и немотивиран боец, курсант, матрос, сержант или офицер да усвои каквото се изисква от него. Това далеч не означава тъпанарски фатмашки подход, а обучение чрез добре обмислена система: теория, заучаване на практически правила, отработка на техники, реакции и решения на рефлекторно ниво, доживотно запомняне на аксиоми. В техниките за обучение нерядко се включват наказания, утомителни повторения и хитроумни паметки. Но в армиите е така - важен е резултатът.

Вие сте гений, госпожо Мелница!

Покрай вчерашния разговор се замислих, че НОК и НОЗ не са ми потрябвали, откакто съм завършила училище.

Благодарение на любовта към "академизма" в преподаването от физиката помня само, че телата при загряване се разширяват, а при изстудяване се свиват. (Е, и още някои неща.) Аз учех в "базово" училище - имаше тогава такова животно - голяма част от учебниците ни бяха издадени от БАН, почти циклостилни, без картинки и без корици, само с някои чернобели схеми или бледи снимки (примерно на Доменова пещ - защо е трябвало да уча за Доменови и Мартенови пещи, още се чудя ), написани на трудно разбираем за нас академичен език. Безумно скучни. На всичкото отгоре учителката по физика имаше дефект в артикулацията и почти не й се разбираше какво говори, така че много мъка съм видяла аз с тази наука Чак по-късно разбрах, че всъщност е една от най-интересните науки.
Учителката по физика непрекъснато повторяше (с цел да ни мотивира): "Фииката е муика, ама муиката не е фиика! Слушате муика, ама не научавате фиика! В края на годината вий ши видити! Деветия клас (десетия, единайстия) не е задължителен!"