Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им

Нашенеца предпочита да си смени зоната на комфорт и да тръгне с детето от невръстна възраст, не и да се раздели с него. Предполагам, ако живееше в друга среда и с други норми и очаквания, щеше да е друго.

И защо трябва да се разделям с детето си, не разбирам?! Каква зона на комфорт, какви норми? Да не би да е станало законно да раждаме децата си, за да ги предоставяме на бординг училищата?

И такава позиция не видях някой да защитава - да се мести заради детето си Продължаваш нещо да го усукваш и да се опитваш да спориш с обиди, а то всъщност не е спор, а споделяне на гледни точки. Иначе всеки сам си решава.

Нем, много смело обобщаваш какво прави нашенецът... И незнайно откъде го измисли това  с тенденцията родители да се местят в чужбина заради детето си. Нито тук някой е застъпил тази идея, нито извън форума съм останала с впечатлението за родителско преселение заради образованието на детето.  Познавам няколко деца (в гимназиална възраст), учещи навън, на всички родителите им са тук.

И да, несъмнено средата е важна, някой да го е отрекъл? Нали точно с тази цел родителите се надяват децата им да попаднат в някое от спряганите за добри училища у нас. Стремежът за учене там  се базира на това, че в даденото училище децата се приемат с подбор, очаква се съответно  да  имат мотивация и амбиция, а не мама и тате да са просто платежоспособни. Отделно, разбира се, се акцентира при избора и върху нивото на обучение, профилирането на училището, реализацията на възпитаниците му в добри университети по света. И естествено, че има случаи, в които средата дори и в такова училище  не е толкова добра, колкото на родителя му се иска, но нима навън гарантирано е такава... Друг път. Би ли ми обяснила как примерно едно неуспяло да влезе в добро училище тук дете (реален пример), сменяло поради несправяне и лоша дисциплина не едно частно училище с вечните оправдания на родителите, че Космосът е крив, свикнало да пилее безразборно парите им за разни неща, които не бих искала да предствляват какъвто и да е интерес за децата ми, ще бъде представител с още двама-трима от  този тип на онази прехвалена конкурентна и здравословна среда, за която говориш? А дори и гарантирано средата да е върхът на сладоледа, защо да изпраща човек невръстното си  дете  на хиляди километри, при положение, че ако е можещо, стартът му в добър университет навън няма да е  възпрепятстван и със завършена бг гимназия? Примери - дал Господ...При това дори за университети от бръшляновата лига.

Имам наблюдения последната петилетка, т.к. аз си смених зоната на комфорт. И не съм единствената.
Родителите държат децата им да учат български, но не и да са част от бг образователна система като цяло. Идват и деца от толкова уж престижните ни гимназии с разбито здраве, намразили любим предмет заради училище/учител/система. Това наблюдавам, това споделям.

В горепосочените коментари имах предвид, че ако в традициите ни имаше обучение в бординг училища като в Англия или наличие на явлението на разделяне на семейства като в Корея - щяхме да разберем и причините защо има семейства, които са готови да се разделят с децата си от ранна възраст. Ние нямаме такива традиции и затова не приемаме техните причини като близки, не ги разбираме и ги упрекваме, че разчитат на институциите да възпитават децата им. Мироглед.

- Даваш примери за изключенията у нас и ги сравняваш с правилото в чужбина. Колко са тези деца, които си видяла, преместени в чужбина с разбито здраве и нам кво си? А наборът е над 60 000 деца. Мислиш ли, че ако сега се заровя в нета няма да намеря достатъчно примери за училищно насилие и в западни държави?

- Темата беше за изпращане на децата в пансион в чужбина. Ако у нас имаше традиция да си ги изпращаме на пансион, както казваш, изобщо нямаше да е същото, за което говорим тук. То и сега много хора си изпращат децата в София или друг голям град от 8 клас за да учат в добра гимназия и никой не го отрича. Но това не е същото, нали? Не е да си изпратиш детето в чужда държава, в чужда среда, с по-трудни комуникации и т.н.

- Мирогледът си е мироглед, той се променя. И за да си сменя мирогледа дай ми рационална причина за това, покажи с какво ученето в пансион в чужда държава ще компенсира липсата на семейна среда и семейна топлина. Т.е. какво повече ще постигне дете, заточено на 10-12 години в чужбина, сравнено с дете, останало тук.

Има и такива случаи. Имам няколко в обкръжението си дори. Но тръгват не само заради образованието на децата си, а и за да уредят собствения си живот на малко по- спокойно и прилично място.
Случаи има най- различни.

Вече се повтарям, ЧС. Причината е средата. В този глобален свят чужбината е на ръка разстояние.
Имаме лист за чакащи за детските групи в бг училището. В предното си мнение писах защо се наблюдава това явление.

Е, аз съм напълно доволна от средата, която моето дете си има и тук. Не виждам предимство на чуждата среда, струващо си негативите. И аз се повтарям за кой ли път.

+1 И на мен ми харесва средата, която имат децата ми тук. Възпитани, можещи, ученолюбиви деца, с които има какво да си кажеш. Ходят да спортуват,учат втори език извън училище, занимават се с изкуства, четат, тоест не са  някакви коне с капаци, има какво да си кажеш с тях. В свободното си време  ходят заедно на кино, празнуват рождени дни.. От какво се очаква да съм недоволна? Да, въпреки добрата среда има и кривнали от правия път, ама пак казвам- все едно в чужбина няма... Назад го написаха - гаранции няма..

А покрай випуска на дъщеря ми и малко по-големите от нея имам поглед над достатъчно деца, учили в добри гимназии тук и заминали после да следват навън (или съответно останали тук). Никой не е с разхлопано  от средата и учителите здраве, нито с някаква крайна ненавист към даден предмет. Логично е да има просто по-малко харесвани дисциплини, не може да се очаква всички да са ти любими. Със сигурност има и такива изключения на деца  с  увредена психика от натиск, от родителски очаквания, от кофти среда, но те само потвърждават правилото.

Ох, сега се връщам от един форум, за който позвахме една зала на голям нашенски университет, с капацитет към 12-13000 студенти. Прекрасни млади хора видях, какво им е на средата? Даже базата ме впечатли, държавен университет - разкошна европейска база. Ама нали наедро трябва да обобщаваме нашенецът какъв бил, пък вашенецът - по-инакъв. Ей това за мен е провинциален манталитет, пък  .

Не разбирам защо се търси под вола теле. Ясно е, че едни хора не биха, а други биха. Но тези които не биха, защо искат да вменяват на онези, които не биха, някакви несъществуващи подбуди за позицията, която имат? При това със сарказъм. Разказах за едно приятелско семейство, доволно от своя избор. Крайно неуместно е да трябва да чета, че били по-лоши родители, защото са обмислили и взели решение, което са преценили за най-добро за детето си. Все едно са се отървали от него!

Много удобно е да се критикува само страната, чиито виждания са други. Не е ли за критика обаче и едно обобщаващо изказване какъв бил нашенецът и какви му били зоните на комфорт?   Нашенци много, всеки с разбиранията си. За критика са и  многократните намеци, че  децата, завършили тук, заради псевдодобрата среда, некадърните учители и ниското ниво на образование едва ли не са неконкурентни за добрите университети навън, а на всичкото огоре са и с разклатено психическо здраве... Хайде да мерим с един аршин, когато критикуваме, става ли?

А и в край на краищата въпросът няма еднозначен отговор. Всеки е свободен да изрази позицията си, без да обижда и обобщава, нали това е целта на темата? Ако всички бяха единодушни, тя нямаше да просъществува дълго.

Кафенце ,стигнала съм с годините до извода ,че всеки "излязъл от зоната на комфорта си" ,каквото и да значи това, всячески се мъчи да се убеди ,че е постъпил правилно , и то често по смешен начин като прави  обобщения на едро и плюене по зоната ,която е напуснал. 


Аз само знам,че тийновете по цял свят са едни и същи. 

Всъщност темата вълнува не само някои български семейства. С едно цъкване, човек може много неща да намери, стига да има желание наистина да си направи проучване, а не да си чеше езика. Мнения и за, и против, колкото щеш. И книга гледам има издадена.
http://www.theguardian.com/books/2015/jun/08/boarding-school-syn … schaverien-review