Как да науча детето да кара колело?

Всеки си познава детето, моето например от всички превозни средства, които е имало, най-ненужна си беше тротинетката. Най-мнг хареса баланс колело и истинско колело. Както и скутер на микро, голям кеф и е, но умаля и ще се наложи да закупя пак скоро. Колата с дистанционно и самоуправление остана почти нова, а тротинетката бях взела пластмасова на смарт трайк-скъпа и ненужна за нас поне. Имаме и по тежко колело с педали, кара го, но още си и е добре на старото. Ролери пробвахме, не става още при нея, просто е до дете -ако някои се научават на 4 без помощни, други нямат интерес преди да пораснат, сумати приятели имам, които карат колела от скоро, а са по на 25-30 год..

Според мен си зависи от детето. Да има желание да ги махне (за да е като големите ) и да не го е страх.
При големият, който беше карал само с помощни, опитах като стана на 3, но само се уплаши и отказа да кара (а иначе не слизаше от колелото). Пробвахме пак следващото лято като стана на 4 и се научи сам за 10-ина минути.

Това е най-добрия вариант - детето да пробва баланс байк, преди да купувате. Моят син е най-големият фен на всякакви "неща за каране", включително и вътре у дома Да излезем да караме колело се приема от него като събитие Имаме какви ли не кракомобили, триколки, тротинетки и колела. Никога не сме спестявали от подобни неща. Но... пробвал е няколко баланс байка и не го кефят, иска си "истинското колело". Не са за всяко дете тези колела и това, че някой родител не е купил такава джаджа, не значи, че е пресметлив  А и както казваш, не се срещат често по улиците и в парка, значи може би не се харесват толкова от децата, както тротинетките например, които са не по-малко скъпи.
А по въпроса в темата - смятам, че трябва повече да се вслушваме в детето и ако то няма желание и го е страх да кара без помощни колела, няма смисъл да се прибързва. Дали ще го подкара на 4 или на 6 години, who cares! Важното е карането на колело да е забавление за детето! Този уикенд синът ми, на 5 години, сам поиска да му махнем помощните колела. Не се получиха нещата от първия път, но поне все още има желание да пробва пак

тук в Пловдив доста се срещат, ама доста - във всякакви варианти: дървени, метални, с помпещи и без помпещи гуми...
Естествено, че не е присметлив родител, който не е взел баланс колело !?  най-важно е какво допада на детето му, но е факт ползата от баланс колело, който е имал такова, а именно усвояването на баланс и по-плавното преминаване от това колело към нормалното колело без помощни гуми.
А вметката ми беше свързана с наблюдението ми, нещо, което не се е купило не било полезно или нямало смисъл, не виждам как се говори като го е нямало, както, че из нашия парк срещам нон стоп познати с колела по 20 инча на 4-5 годишни и си мълча разбира се, мнението си давам във форум и в съответната тема. Ще почна да снимам.

По темата "Как да научи някого детето си" - моето го учих докато тичах до нея, държах зад седалката и й казах да гледа пред гумата, само напред, залиташе, нов един момент пуснах седалката й и тичах зад нея. Не спрях да тичам 2 дни, въпреки, че нямаше нужда. Завоите ги усвои от втория път, първо караше само направо и спираше. Винаги караме с каска.

Според мен всичко е до дете. Моето се научи да кара без помощни на близо 6 г. Преди това нямаше желание, не искаше да кара колело даже и с помощни, а имаше от 3 г., което така си и остана. 3 месеца преди да навърши 6 реши, че вече е дошло времето, защото другите карали от 2 години без помощни. Около 1 час беше обясненията и тичането с почивките, защото в началото имаше разсейване да гледа в страни какво се случва и естествено залита или прави една обиколка и почива 10 мин. Трябваше да се усвои и правилната позиция на крачетата. Но най-трудно се оказа да се научи да тръгне сама без да държа седалката. И съответно спирането беше скачане от колелото и буквалното му хвърляне, нищо че беше достатъчно да се пуснат краката. Не успяваше да натисне хубаво нито контрата, нито спирачката (много е слаба за възрастта си и явно и това оказва влияние). Важното е да се поощрява детето и да чувства подкрепата, а че ще се научи като му дойде времето.

Забелязвам,че в последно време кара доста екстремно,не е като преди спокойно и плавно.Изтръпвам по сто пъти да не се преобърне.Според мен е готова да и махнем помощните,съдя по реакциите и.Вече една година го ползва това колело и явно е добила доста голяма смелост.

Аз баланс байк не съм купувала,но моето ползва като такова мотора.На него не знам защо не иска да завърти педалите,а го бута с крачета.

Ако някой си спомня преди година имаше в притурката на вестник Капитал историята на един баща , мисля, че от София беше, напуснал големия град и заживял щастливо на село, правейки баланс колела. Знаете ли контакти или име на този човек или друг, който прави ръчно тези баланс колела?
Интересувам се, защото приятел е почнал да се занимава с това и като цяло ме кефи, но ми се вижда, че не е конкурентен с цената...
На лично ако може да ми изпратите!

моето дете, колкото и да да се мъчи - не подкара детското колело (с допълнителни гуми) и заедно със своето съседче с малко пробвания - успя. Тогава й купихме и голямо колело (не успяваше да стигне педалите). Два месеца по-късно се справяше много добре - но, явно всичко е въпрос на момент и желание

И аз си мисля първо да отидем до някой магазин и да пробваме баланс,ако му хареса тогава ще вземем.
Преди два месеца се качи на колело 12 цола гуми,трудно му беше да завърти педалите.Днес се качи на 16 цола,но не можа да ги завърти,разсейва се и дрънка на звънчето.Мисля,че му пасна колелото,той е висок за възрастта си-102 см.Като цяло му хареса и каза''Тати купи кололо''

Керина,моя и той е 104 см и 16 цола му идва добре.

И Светли е висок,и той е 102см,но за този ръст мися,че 16 цола е голямо колело,нашето е 12 цола и още не може да завърти хубаво педалите.А за баланс колелото мисля,че не на всяко дете е от полза,ние имаме,но да го е карал най-много два пъти,не го иска,иска колело с педали.И аз мися,че е голяма грешка да се взима по-голямо колело когато детето е малко,та дори и да стига педалите когато седалката е свалена до най-ниското което е възможно.

Синът ми е голям бъзльо! От бебешката си възраст без причина изпитваше неистов страх от всичко що е надуваемо и пребори този си страх едва на 4 години и половина, близо 5! Колкото и да се опитвахме да му помогнем срещахме стена!
Колелото не го прие от самото начало! Имаше си количка за бутане с крачета и правеше великолепни маневри, но с течение на времемто му умаля пък и вдигаше много шум! Така, мисля малко преди да стане на 3 му взехме колело, което ръждяса от влагата и морската сол за една зима! Другата година му подариха друго колело и то с помощни колела, на външен вид му харесваше много! Качи се на него един-два пъти, въртя педалите назад, седя докато някой го тегли и не иска да се научи, взимаше си тротинетката на две колела и дим да го няма! След дълги лекции се научи да върти педалите като хората, но се осланяше прекалено много на помощните колела! Въпреки наличието им се концентрираше върху тях и така не напредваше изобщо! Реших, че ще го държа за седалката и ще му махна едното помощно колело от противоположната страна на наклона му! Не му хареса и го захвърли колелото изцяло! До преди месец вярвах, че ще е от хората, които не знаят да карат колело, въпреки, че разходките с колелото му харесваха много! Майка ми му донесе едно колело за по-големи деца- без помощни колела, 5 скорости и две "тръби" за номера на задните гуми! Влюби се в него от пръв поглед, но не искаше да го кара, защото бил още малък!
Така преди месец мъжът ми взе новото му колело и му каза, че ако не се научи да го кара, ще го подари на дете, което си няма колело! Незнам какво му щракна в мозъка, но реши да пробва и след половин час вече караше сам! Първият ден, когато кара от сутринта до вечерта, има мускулна треска, но това не му попречи сутринта да си изяде закуската бързо и да офейка с колелото! Седмица след това се научи да кара само с една ръка, което доведе до наколко падания, но не му прави вече никакво впечатление (а до преди да започне манията с колелото мрънкаше за всяко щипване, драскотина и леко удряне)! Днес си взе тротинетката и ми я връчи като каза, да я дадем на дете, което си няма, защото той вече е забравил как се кара и иска само колелото да кара! И тъй като от няколко месеца ходи вече сам на училище (няма и 5 минути пеша), сега иска и с колелото да ходи, но няма да го огрее! Затова пък се е решил да се научи да прави номера!

Моето момче е 96см., идеално му пасна 16цола. Върти си падалите без проблем, не му е тежко.

Това пластмасовото и дрънчащо моторче е за бебета до не повече от 2г.