5 секунди добре, на 6тата?

Ооо, цяла седмица ми беше това на главата... да се включи гостенката да си каже без бой, веднага.... 

Ами ако моето дете е виновно, правя му забележка.Ако другото дете е виновно, майка му естественно му прави забележка,ако обаче все пак въпреки вината на другото дете, майката не направи забалежка,просто спирам да събираме децата да играят заедно.

Аз се карам общо на всички деца, дори и моето да не е виновно и то си го отнася

Избираме един от възрастните, който въдворява ред. В неконтролируеми ситуации съобщавам на съответния родител какви ги върши детето му и да се оправя той   Колкото за караницата за някоя играчка - обикновено вземам играчката и няма за никой

Правя забележка на този,който е виновен.

Ами майката сама трябва да каже на детето си, че това, което прави не е правилно. Моя син понеже е терминатор и дори братовчед му, който е на 4 години го е страх, вече съм си изградила тактика - правя му това, което той прави на детето.
Но пък Габи на БУБА веднага прихвана лошите навици от моя син и накрая гостуването ни беше ад в това отношение
До сега не съм изпадала в обратната ситуация(моя да е потърпевш), но мисля, че ще обясня, че така не се прави(зависи колко разбира мъника, де)

Ааа, Пепи, няма равен просто..още не мога да ти намеря лосиона... 

За такива неща не правя забележки нито на майката нито на детето. Ако моето хвърля или удря, на него да, но на чужди хора - не!

Точно така постъпвам и аз.

Правя забележка на детето, което е виновно, независимо чие е.

и аз!

Аз също !

Даже веднъж ударих шамар, на чуждо дете ... 

Карам се на моето, но на друго - не.
Най-вероятно да му обясня с лек тон, иначе майка му за какво е

На никого не правя забележка, из4аквам да видя как 6те се развият не6тата и се намесвам само в краен слу4ай. Тогава забележката си я отнася виновният или този, когото сме хванали в гаф.

Напоследък съм с наблюдения,че жените около мен не правят много забележки на децата си,дори и когато се държат грубо и арогантно.Преди няколко години синът ми беше почти редовно малтретиран от якото момиченце на иначе близка моя приятелка.При опитите ми да обясня на майката,че това не е нормално,тя само свиваше рамене.В крайна сметка детето и започна и по мен да плюе(както и по майка си),да ме рита(тогава беше на 5),да говори предизвикателно на възрастната ми свекърва.Наложи се да се разделим за известно време.Сега не се виждаме често и нещата са по-добре.Мисля,че повечето родители се обиждат,когато критикуваме децата им,дори и основателно.

И аз съм със същите наблюдения и затова пуснах темата-да се уверя,че не се случва само на мен и да разбера как реагират родителите на "лошото" дете в случая.Съвсем пресен случай-вчера водя децата на танци и там две по-едри момченца решават да си пробват силите в/у сина ми/на 7г/.Едното го хваща за ръцете и го дърпа на пред,а другото за качулката на грейката и го дърпа на зад.Ципът на грейката се забива във гушата му и виждам как сина ми се дави.Аз естествено повиших тон на децата,а те ме изгледаха с пренебрежение.Майката на едното,която беше там се обръща към мен със думите:Защо говориш така на детето ми,не виждаш ли че си играят,голяма работа като са се сдърпали малко и т.н.Еми идваше ми да и залепя един шамар,ама съм си казала,че пред децата не трябва.

  За съжаление и аз установявам, че повечето родители не правят забележки на децата си и аз се чувствам като някаква ненормална, дето все прави забележка на  детето си. На чуждите не правя забележка, защото знам, че ще е неприятно на родителите дори да е основателно(може би в краен случай). А да ударя чуждо дете просто е немислимо и няма да приема факта друг да бие моето.
  На една приятелка детенцето е много буйно(не, че моята щерка не е, де ), но поотделно положението се издържа. Съберем ли ги двамата заедно обаче настава някакъв ад - не че се карат, ами стават неконтролируеми и никой не слушат. Спряхме да ги събираме колкото и да не ми се искаше, в крайна сметка не съм звероукротител. Наскоро пак се срещахме и установих, че децата са порастнали и са се поуспокоили - ще си правим пак сбирки

Офф и моята дъщеря все я бият -но ако майката на другото дете не му прави забележка , аз му правя .Ето оня ден едно по -голямо детенце я блъсна на пързалката   и никой не реагира  .Направих му забележка и баба му така ме изгледа .Е аз не мога да  оставя пред очите ми да я бият

Има една "кукувица" на нашата детска площадка, която не знае как да си контролира детето, което иначе си е отявлен побойник, агресивен и при това много силен. Няма дете, което поне веднъж да не е пострадало от него. Иначе готино хлапе, умно, будно, но....без възпитание. Познайте обаче след като на косъм не счупи зъбите на сина ми след като го блъсна силно заради една играчка какво направих аз. Игнор. Спрях да разговарям с майката, да я поздравявам и дори да сме само двете на площадката с децата сядах на другия край. Тя взе да се поусеща, но така или иначе не знае жената какво да си прави детето. Сега след зимата пак се срещаме - в един квартал сме и и граем на едни и същи места, но ако видя нейния хубусник в опасна близост до сина ми скачам и започвам да го навиквам  В прав текст съм казала, че само ако нещо му направи без значение какво мисли майка му ще си го отнесе лично от мен.  Мисля, че вече го респектирах достатъчно и сега даже позволявам общи игри, но винаги съм нащрек и скачам веднага - тук става въпрос за целостта и здравето на детето ми. Другата майка продължава да си е все така безхаберна и клюките са винаги по-интересни от детето и 

Такава е процедурата и при мен.

Ето нещо смешно за английско-говорящите
GOD CREATED CHILDREN
Whenever your children are out of control,
you can take comfort from the thought that
even God's omnipotence did not extend
to His own children.
After creating heaven and earth,
God created Adam and Eve.
And the first thing he said was
"DON'T!"
"Don't what?"
Adam replied.
"Don't eat the forbidden fruit."
God said.
"Forbidden fruit ?
We have forbidden fruit?
Hey Eve..we have forbidden fruit!"
"No Way! "
"Yes way ! "
"Do NOT eat the fruit ! "
said God.
"Why? "
"Because I am your Father and I said so ! "
God replied,
wondering why He hadn't stopped
creation after making the elephants.
A few minutes later,
God saw His children having an apple break
and He was ticked !
"Didn't I tell you not to eat the fruit? "
God asked.
"Uh huh,"
Adam replied.
"Then why did you? "
said the Father.
"I don't know,"
said Eve.
"She started it ! "
Adam said.
"Did not! "
"Did too! "
"DID NOT! "
Having had it with the two of them,
God's punishment was that Ada m and Eve
should have children of their own.
Thus the pattern was set and it has never changed.

BUT THERE IS REASSURANCE IN THE STORY!

If you have persistently and lovingly tried to give
your children wisdom and they haven't taken it,
don't be hard o n yourself.
If God had trouble raising children,
what makes you think it would be
a piece of cake for you?

THINGS TO THINK ABOUT!
1. You spend the first two years of their life
teaching them to walk and talk. Then you spend
the next sixteen telling them to sit down and shut up.

2. Grandchildren are God's reward
for not killing your own children.

3. Mothers of teens now know why
some animals eat their young.

4. Children seldom misquote you.

In fact,
they usually repeat word for word
what you shouldn't have said.

5. The main purpose of holding children's parties
is to remind yourself that there are children
more awful than your own.

6. We childproofed our home,
but they still get back in.

ADVICE FOR THE DAY:
Be nice to your kids.
They will cho ose your
nursing home some day.

AND FINALLY:

IF YOU HAVE A LOT OF TENSION
AND YOU GET A HEADACHE,
DO WHAT IT SAYS
ON THE ASPIRIN BOTTLE:
"TAKE TWO ASPIRIN"
AND "KEEP AWAY FROM CHILDREN"!!!!!
 

Старая се да не правя забележки - и на моите, и на чуждите. Децата сами се оправят.
Намесвам се, ако ситуацията излиза извън контрол - хвърляне на камъни, ритане или пясък в очите... Тогава стрелям наред  мои, чужди няма значение. Важното е да оцелеят 

Хахаха аз мислех да ви кажа да се разходите до  Русе ама май е добре че съм пропуснала , познай какъв екшън щеше да се заформи с три деца на 3 различни възрасти и три подлудели вече майки

Аз ако чакам някоя заспала майка да направи забележка на детето си,моите сигурно ще са

Аз винаги гледам да съм справедлива.Ако моето дете дърпа чужда играчка, му казвам да я остави.Ако някой иска негова играчка - защитавам своето дете.Ако сме с някой, с когото сме много близки, и децата се скарат по-продължително просто взимам играчката ,и никой не грае с нея.

Аз чакам известно време Тони да реагира, ако не може да се справи се намесвам и правя забележка на дивака. Говорим ако майката не обръща внимание. Ако се продължи -просто ИГНОР и това е.
Ние си имаме една такава, но на нея трябва да и се посвети цяла тема. Е такава мърла нема!
Да не споменавам, че си води детето при нашите на пясъчника и с усмивка на уста ни казва, че е с 40 градуса заради вирусна инфекция, или варицела например!

Точно днес ми стана малко кофти, че се скара хна две деца. Едното удари шамар на джуджето, а другото я прасна с една топка по главата (нарочно). В единия случай и майката се развика на немирника, а в другия бях поущрена да навикам гаменчето. Майката на второто дете сеоплакваше, че много се бие и тя самата не може да го усмири. 

Карам се само, ако удрят някое друго или моето дете или чупят нещо.
За пясък не, моята се зарива цялата 

То това у дома непрекъснато(не живеем сами,а със семейство с две деца),даже се и бият.Направо ми е писнало вече.Забележки,какво ли не...На площадката е супер,ама в къщата ти...

redsonja 

Много ми е странно, но моята е на 5,5 г. и до сега не е имала сериозен конфликт с други деца /с едно единствено изключение преди няколко месеца - по-малко от нея дете, я щипеше и буташе без причина. Тя се уплаши и обърка много и почти през цялото време седя до мен "за да я пазя". Посъветвах я /по идея на бащата на момченцето/ да му отварне със същото при положение, че молбите й и опитите й да прекрати това остават без последствия, но тя категорично отказа/.
Иначе конфликтите й с деца се свеждат най-много до спор за ниечия играчка или на какво ще се играе. Принципно не се намесвам в детските спорове - казвам на децата, че сами трябва да се разберат, а ако не могат да играят заедно няма да ги събираме. На оплакванията на дъщеря ми отговарям, че трябва да се оправя сама. Евентуално мога да й дам и няколко съвета как. До сега не ми се е случвало да има по-сериозен спор с др. дете, но ако има такъв, мисля, че бих се скарала на този, който е виновен или и на двете деца, ако вината е спорна.
А, и като беше малка, детето на моята най-добра приятелка редовно я хапеше и буташе, а тя неразбиращо ревеше. Когато разбрах, че така и няма да се защити, а приятелката ми няма да успее да "озапти" нейното, просто спрях да я събирам с въпросното. Приятелката ми още ми се сърди....

По принцип се карам на моето, ако иска 4ужда игра4ка, ако някое дете прерита за негова също го убеждавам да я даде за малко/ Не винаги успявам де /, но ако се прекали се карам и на чуждите деца. Спорна играчка прибирам никой да не играе с нея. Дразни ме непукизма на някои майки, смятам 4е децата трябва да се контролират или поне да се опитва , а не да си казват ..."Ми той не ме слуша.....за кво да се мъча...." Може 5 години да не ме чува, аз ще си викам, на шестата ще ме 4уе..

Ако направи нещо синът ми на друго дете, веднага се намесвам и моят го отнася.
Ако се скарат за играчка, в повечето случаи оставям да се разберат сами.
Но, ако някое друго дете посегне на моят и майката(или с който е детето) не се намесе, правя забележка на детето.
Преди няколко дни едно дете за малко да си го отнесе , хубаво че майка му се намеси на време.

Общо взето оставям децата да се оправят сами. Но ако с родителите се познаваме добре... правя забележки и на двете хлапета. Днес се карах и на двете госпожици, и на моята щерка, и на щерката на приятелите.

И аз така правя. макар че когато на зълва ми хлапето когато тормози моята му се карам на него и ми идва да зашлевя нея, защото даже и забележка не му прави.  Когато бие сестра си го бият него, а когато бие моята, даже забележка не му се прави. Ако пък моята вече много търпяла го му зашлеви един зълва ми скача веднага.
За инфо Сави е 11 кг. а на зълва ми големия е 22кг. на 3 г. и 8 мес.
ТАКА ЧЕ, МНОГО МЕ Е ЯД НА МАЙКАТА КОЯТО СЕ ПРАВИ ЧЕ НЕ ВИЖДА И НЕ ЧУВА КОГАТО НЕЙНОТО БИЕ ЧУЖДО, А КОГАТО БИЯТ НЕЙНОТО ВЕДНАГА ПОДСКАЧА.