Семейство без брак

Глупости, в цял свят може да си сключиш само граждански брак, църквата е по желание. Да не би всички хора да са вярващи (аз лично съм)? Дори смятам за лицемерно да се жениш в църква, ако не вярваш в Бог.

Истината е, че каквото и да иска авторката, както и да си го представя няма как да го получи, ако не намери начин да поговори с половинката си, да му обясни как точно се чувства, какви са очакванията и желанията й и т.н. И само защото не иска да е изпросено няма да получи нищо, защото явно приятеля й го устройва ситуацията в момента. Да, но нея не. И или трябва да премълчи и да продължат, както до сега или трябва да преглътне егото си и да поговори с него 

В днешно време можеш да, но допреди половин век или си католик или източноправославен, или си мюсюлманин или пък протестант, хиндуист, будист и т.н. всички тези си имат определени религиозни ритуали и те са по-важни за тях от подпис на хартийка някъде си. И не съм казала в какво вярвам и в какво не, че да съм лицемерна. Все пак аз уважавам брака като институция както уважавам и избора на хората решили да живеят без брак. За мен лично и брачните и съжителстващите са равни и не разпитвам хората вие имате ли брак или не.

Чакай, чакай, тук нещо се обърках. За какви чувства говорим, след като майката предварително е взела мерки и е записала всичко на нейно име от страх, че синът няма акъл за 5ст и ще надуе корема на някаква парцалана? Нали говорим за чувства? Къде са чувствата в конкретната ситуация? Значи сем-то на мениджъра (чак ми е смешно, че това за маминка е голямо постижение) подхожда още в началото меркантилно, а не с чувство? Или се очаква чувствата да са само от страна на снахата?

И това с традициите ми е толкова смешно и непонятно. Голям срам е да носиш носия или да се венчаеш по бг традиция, а иначе не е срам да сваляш жартиери с уста, да хвърляш букети по американска традиция, това е някак изтънчено или да хвърляш гюбеци по ориенталски. Много поевропейчени и поамериканчени станахме.

Танцьорка съм и винаги с гордост съм обличала носия, танцувала съм български народни танци и съм показвала чисто българските традиции. Не ме е било срам от нищо българско. Срам ме е било на бг сватба да се въртят гюбеци, а младоженците да не могат да изиграят едно право хоро. Да не говорим, че в днешни дни хабер си нямаме какво е чисто бг сватба, защото всичко се е изродило в някаква каша м/у чалгия и американски традиции.

Факт, но в цитата, който Вяра споменава, се говори за исканията на авторката, а не за това кой как се е омъжил/оженил или кое е задължително и кое не
Авторката няколко пъти написа, какво предложение и каква сватба иска и спомена, че всичко останало за нея няма да е удовлетворяващо. Т.е. дори нейният да се съгласи да сключат брак, но по-скромно, тя няма да е доволна. Няма да е доволна и ако тя самата му каже, че държи на брака, защото ако после й предложел щяло да бъде изпросено, а в това нямало нищо романтично ...
Ясно е, че всеки по различен начин си представя брака, но нека не забравяме, че в случая темата не е "Дали и как аз бих се омъжила?", а е по-скоро "Бащата на бъдещото ми дете не иска сватба, а аз мечтая за романтиката от филмите. Какво да правя?"

Защо имам усещането, че ме нападаш!? Не знам защо решиха, че брат ми е "мениджърче", а майка ми "маминка", и аз и брат ми сме напуснали родния си дом когато сме завършили 12 клас, не сме разглезени богаташчета, нито пък сме на хранилка при мама и татко. Никой не ми е намирал работа, или ми е помагал в унивеситета, аз се справям отлично и сама,а ако съм с  някого то е защото имам дълбока емоционална връзка с него, а не за финансова изгода, да ми спира системите или пък да ми направи дете. Нямам нищо против бедните или пък тези които не блестят с особен интелект, но имам много против готованците, защото много съм си патила от такива. На мен с носия ми е комфортно, аз обичам историята, традициите и всичко българско, дори моята лична носия се предава в рода ни от поколения всичко по нея е ръчно като се започне от тъканите, много е детайлна и я обожавам. Дадох пример с автентичната сватба, за да покажа, че човек когато много иска другия да отстъпи за нещо трябва веднага да е готов да отстъпи и самия той.

Аз предлагам да се съберем всички бг-мами и да го намерим това момче, по-романтичните ще дадат идеи за най-романтичното предложение, по-артистичните  ще изиграят някаква репетиция, по-материалните ще отидат с момчето по магазините, за да поръчат огромен камък с пръстенче на него и няколко оксиженови маски против диамантен блясък, по-сръчните ще направат милион и едно хартиени гълъбчета, ще надуем няколко хиляди балона, а тези които се славят с екзотерични способности може да се опитат да превърнат някоя тиква в карета и т.н.

Разбира се, нали с това се започна- притискането на този, който не иска брак.
Само че, точна дифиниция на " брак" има, има и СК, и ако някой иска да има семейство, си казва.
Ако не иска, също си казва.
Не да обяснява, че нямало никаква разлика дали живееш с подпис или без, пак сте си семейство и важна била само любовта.
Защото разлика има и е достатъчно да се прочете закона, за да стане ясно.
Освен това, законът е производно на традицията и църковните канони.
Т. е, идеята за обвързването на двама души в едно, идва от хората и после е облечено законово в тяхна защита при евентуална раздяла.

Ооо, не те нападам изобщо, просто ти сама се похвали в темата с брат, който е мениджър и с майка, която всичко записала на нейно име от страх от парцаланата. Това са твои думи, не мои. Фактът, че изобщо си позволявате във вашето сем-во да квалифицирате бъдещата снаха (което и да е тя) с подобни епитети, за мен говори много и съжалявам момичето, което ще попадне в това сем-во. Не искам да те обидя, но самият ти пост не говори за кой знае колко високо ниво, за да изисквате подобно нещо от отсрещната страна. Все си мисля, че образовани хора, с висок стандарт на живот, на ръководни постове и постигнали много, не могат и нямат право да си позволяват подобен език и думи.

Това, което описваш, че е постигнало вашето сем-то не е нещо нечувано, невиждано и невъзможно. Има хора, които са постигнали в пъти повече и са останали хора, а не треперят от страх, че някой ще им вземе това, което са постигнали. Обикновено този страх се поражда у хора, които са били лишавани много, не са имали добър стандарт на живот, поизмъкнали са се леко от тази среда и са помислили, че вече са друга класа. Точно тези хора ги е страх да не им вземат панелката, златната парица в джоба или едната колица. Другите просто мислят разумно, имат предбрачни договори и си гледат доброволно всички деца от всички бракове.

Казвам го с най-добри чувства. Дано имате късмет със знатна снаха.

Всичките ти разсъждения са на човек, който няма какво да губи. И защо всички ги пишете тези панелки, само панелки ли има в България!? Майка ми прибягва да тази стъпка, защото моя бивш мъж хубавец, с романтично предложение за брак, сватба и "голяма любов"  живееше в керпичена къща когато се запознах с него, но рисуваше хубаво, обичаше музиката и имаше обща култура..... докато се оженихме, малко след това той стана много различен, все му се излизаше, не му се работеше, а аз опъвах каиша, за да не призная пред никого, че съм се провалила. Издържах и себе си и него и детето, и панелката - която си беше голям и скъп за поддържане апартамент, и роднините му, които след сватбата изведнъж станаха много близки..... След 6 години мъки и вменяване на вина, че видиш ли аз не го обичам щом не искам да издържам него и цялото му семейство, и защото не искам той да се развява с приятели и приятелки по цели нощи по кръчми, да излагат мен и цялото ми семейство с пиянските си оргии се разделихме. Наглостта му стигна до там, че той дори не искаше да ми дава развод въпреки, че живееше вече с друга, издръжка не ми е плащал не помня от колко години не ме и интересува, но затова пък не дава разрешително на детето да излиза в чужбина, а тя е много талантливо дете пееше в голям хор и напусна, понеже хора пътува редовно на участия, а не могат да разчитат на нейния глас. И след всичко това да ти кажа .... да ви е и романтиката и чудото и състраданието и съпричастността..... не сте ли от една черга трудно ще се получат нещата.

Напротив, пиша ти точно като човек, осигурен много преди брака, ММ ми също. И двамата сме с много добро образование (извън БГ) и не е като да сме нямали какво да губим, а просто сме с друго мислене. Това е ключовата дума, а не кой какво има.

Просто думата "парцалана" няма как да я използвам по отношение на бъдещата си снаха, пък ако ще да сме милионери или най-големите просяци. Защото животът е въртележка и ако днес си горе, утре може и да си долу.  Успех със снахата.

Наистина много съжалявам, че се е случило така с теб.  Точно защото и аз, и ММ сме хора, които имат какво да губят, преди сватбата подписахме декларация за режим на разделност. След това си направихме сватбата и всичко е чисто - който, каквото си купи си е негово и това е. Никой няма да има претенции за нищо, защото нищо закупено по време на брака няма да е общо. Според мен това е най-добрия вариант.
Освен това мисля, че не правим добре да пишем за разводи, делби на имущества, издръжки на деца и т.н. в темата на едно бременно момиче, което споделя, че иска да се омъжи и иска съвет как да постъпи. Редно е да я подкрепим, да й дадем съвет и да помогнем с каквото можем, защото това е едно прекрасно преживяване и не хубаво да го опорочаваме с негативни истории 

Много си огорчена, затова пречупваш всичко през собствената си призма, но забравяш, че за тангото са нужни двама.
Твоя грешка е, че не си преценила човека- не защото е от друга черга, ти сама казваш че и е рисувал добре, и е имал нужните на твоята черга еквиваленти.
Не виждам, за да сме в темата, с какво би било по- добре положението ти, ако не беше сключила брак?
Щеше да оставиш детето си с баща неизвестен?
Защото жилището както си е било твое, така и си е останало такова.
 

In4i, съжалявам за това, което ти се е случило, но съм на мнението на absurt, че вината си е твоя. Ти си сгрешила в преценката си, С брак или без брак ситуацията нямаше да е по-различна. Просто си си платила цената. Така е в живота. Всяко нещо има цена и често за грешките си плащаме скъпо. Това се отнася и за мъжете. Когато сбъркат и се съберат с грешната жена, направят дете и се разделят, просто трябва да си платят сметката накрая и да осигурят на детето добър начин на живот, дори това да означава да се разделят с някой имот или със значителна сума пари.

Сега се замислих по друг въпрос: законът защитава ли мъжа? Мъжът ми има колега, който отглежда детето си сам, защото жена му избяга. Не ми е удобно да го попитам, но бракът защитава ли в такива случаи мъжката страна?

,Missence, имаш предвид дали по закон жената дължи издръжка за детето? Дължи.