Дано да ти се получат нещата.
И аз уж издържам на болка, понеже съм издържала без хапове на болезнен цикъл, ама видиш ли ти моя късмет - никакви болки нямах, от там и нула разкритие, от там 0% шанс за нормално раждане, освен ако не се индуцира. И на това бях съгласна, стига да е нормално... Ама като първескиня идея си нямах от индуциране на раждане и стоях търпеливо с часове в предродилна, вместо да "побутна" дежурния Николов.Моят съвет: недей да четеш, ами направо гледай, без да се плашиш! В предродилна можеш да се натъкнеш и на по-плашещи викове и гледки от това, което можеш да видиш на клипове за раждане. Изгледай целия ютюб, за да добиеш представа кое след кое идва. Ако можеш и на курс за раждане да се запишеш някъде... Най-малкото се информирай за тоновете на бебето, как трябва да са, през целия родителен процес. Като ти сложат апарата да знаеш акушерките дали обръщат необходимото внимание или не. И въпросът за милион е "как, за бога, се получава необходимото разкритие?", "какво да направя или да не правя, за да получа по-бързо разкритие?".
И, другия съвет: детския кът вкъщи да ти е готов до края на юни. В последните месеци и по жегите, дето идат, хич няма да ти се обикаля по магазини и да ти се мисли какво още остава да купите... Недей да обръщаш внимание на бабини деветини... Стискам ти палци!
Дано имам и втори шанс да разбера
И тогава ми каза, че е по-добре да ми включат сисетама, защото много време е минало,а и предстоѝ нощ. И аз се съгласих. Смени се смяната, дойде Дзивков и към 18:30 часа ми включиха системата. Водите ми ги пукнаха там може би към 22часа беше. В 22:30 ме вкараха вече в родилна, нямах никакви напъни. Караха ме да ставам да се разхождам със системата, да клякам, да ставам..., а не можех да мръдна от болка. После се мъчих много да напъвам, но не се получаваше. Саниратката и д-ра ми се "мятаха" на корема. Имах чувството, че белите ми дробове ще се пукнат. С тези действия помогнаха на бебчо, но се заклещи в родовия път, тоновете падаха, и тогава д-ра ми направи епизиотомия.И пак натискане и накрая се появи в 23 часа. Увита пъпна връв 3 пъти с маркучи му дърпаха течностите по дихателните пътища, изплака веднага след тази процедура. Доктора ми каза, че добре, че се е родил седмица преди термин, защото щял да е над 4кг, той се роди малко под тези кг. И аз си мисля, че ако беше ден щяха веднага да свикат екип за секцио. Защото видях притеснението на доктора по време на раждането. После на преглед при гинеколог ми каза, че имам разкъсване на шийката и, и че с моята структура и телосложение е трябвало да ми направят секцио. Благодарна съм на Господ, че всичко е минало като на магия и си имам живо и здраво детенце. Възстановяването ми мина що-годе добре. От епизиотомията се възстанових за дни, но ребрата ми бяха сини и цял месец след това не можех да ставам, да лягам без чужда помощ. Добре, че тататкото имаше възможност да е толкова време у дома, той ми го даваше да го кърмя...а, другите грижи криво ляво успявах с по-плавни движения. 
