Публикувана: 28 юни 2016, 18:53 ч.
Последно мнение: 19 юли 2016, 22:20 ч.

С какво ви дразнят свекървите- 66

88 945
793
1

Отговори

# 165 2 юли 2016, 16:15 ч.

Мнения: 24 676

Скрит текст:

Цитат на: absurt в сб, 02 юли 2016, 16:07

Цитат на: veni35 в пт, 01 юли 2016, 21:27

Нямам намерение да се заяждам с никой.
Не бих си поискала пари за бензин от родителите ни.Но бих очаквала родителите ни сами да се сетят и да предложат ,ако знаят ,че сме в затруднено положение.

За мен, този въпрос не стои- ако нямам пари за бензин, ще ходя с метрото.
Тогава и родителят, когото возя, ще ходи така.
Ако има възможност, сам ще предложи да напълни резервоара- нищо по- нормално няма от това.
Но, да имам пари за бензин само за мен, въпреки че сме в една посока, няма как да стане.
Няма как и при децата ми да се получи.

Абсурт ,напълно съгласна с теб.

# 166 2 юли 2016, 17:13 ч.

Мнения: 4 304

Цитат на: Елие8 в сб, 02 юли 2016, 16:06

Абсолютно. Единственото, което постигат баби и дядовци е отдръпване на детето от тях. Пък после се чудят защо внуците не се обаждали и защо ги приемат като външни хора. Ето аз говоря именно от гледната точка на внучка, която си има такива хубостници. И не ми е проблема това, че не са ми давали пари, а като цяло отношението и тези подмолщини, които съм видяла в целият ми съзнателен живот под покрива на тази къща, в която израстнах и се радвам, че вече не съм там. Другите ми баба и дядо никога не са разполагали със средства и са ни давали колкото имат. Пенсиите им са 2 пъти по-ниски от на другите 2ма, но са дали и последната си стотинка за нас. БЕЗВЪЗМЕЗДНО! Другите ми баба и дядо, живеят на 200 км от нас , виждам ги 2 пъти в годината, но ги чувствам 100 пъти по-близки от тези, с които съм израстнала. Баба ми по бащина линия за 19 години, в които сме живяли заедно не ми е направила едни мекички за закуска примерно... Laughing

Винаги тези, които са по далеч, а не ежедневно с нас се обичат повече. Може би ги няма ежедневните битовизми. Баба ми, която единствено аз посещавах по Нова година с детето не ми е дала нито стотинка нито на мен, нито на детето, защото видиш ли парите са заровени под снега. Всяка година се повтаряше това. Не можеше ли да си приготви някой лев или да купи нещо? Знаеше, че вземаме свекърва ми за празниците в града и после я караме в същото село.
Брат ми не я отразяваше и до сега не я споменава. Аз обаче си я обичах. Май е и до нагласа.

# 167 2 юли 2016, 17:30 ч.

Мнения: 26 512

Децта обичат повече тези, които им дават повече пари или подаръци, то е ясно Simple Smile

# 168 2 юли 2016, 17:44 ч.

Мнения: 5 593

Като се сетя как майка ми и баща ми ни изпращаха с пълни чанти с какво ли не, произведено от тях в двора, а отгоре на всичко ни даваха и пари за билета за автобуса, направо срам ме хваща. Бяхме трима-аз, сестра ми и брат ми. Да не говорим за други по- големи финансови помощи! А за внуците си и по-късно за правнуците, винаги намираха по някой лев по повод или когато са отишли да ги видят. Когато остаряха много, дойдоха в града в къщата на сестра ми. Брат ми беше вече починал. Единственото, с което успокоявам съвестта си е, че ходех всеки ден да ги виждам, купувах и им готвех това, което обичат, изслушвах болежките и страданията им. Сега често ходя на гроба им и им казвам, че никога няма да забравя това, което са направили за мен.
Това го написах, за да направя сравнение с вашите баби, които описвате.

# 169 2 юли 2016, 18:39 ч.

Мнения: 22 030

Аз живях и с двете си баби, дядовците си не ги помня, единият е починал преди да се родя, а другият, когато съм била на 1 година. Никога не са ми давали пари, защото бяхме едно семейство, а те и двете имаха мизерни пенсии. Давали са ми други неща - обич, грижа, да ми приготвят нещо.

Не разбирам, защо отношението към децата се мери с дадените "парички" или купените подаръци. Наистина ли е толкова важно?

# 170 2 юли 2016, 18:40 ч.

Мнения: 1 479

Това, че децата обичат повече тези, които има дават повече пари,подаръци, важи да, но докато едно дете е малко. Е вече съм самостоятелно финансово осигурена, вече подаръците считам за добър жест, а не за единствена радост. Та идва момент, в който почваш да обичаш някого повече заради това какъв човек е. Не казвам, че едните ми баба и дядо са лоши хора, но не са стойностни. И не заради парите и подаръците, това е само едно от нещата, което говори за характера им, а заради начин на мислене и отношение към собственото си семейство. И майки, не се ядосвайте на свекървите си, че предпочитали децата на зълвата примерно повече от вашите или че не са бабата и дядо мечта, то един ден ще им се върне с отношението и уважението, което ще получат в замяна от вече порасналите дечица. Peace

# 171 2 юли 2016, 18:50 ч.

Мнения: 45 698

Тъй като темата мина и за бабите- да си кажа и за моите(светла им памет).
Израстнах аз и брат ми благодарение на майката и бащата на баща ми. Даваха всичко за нас. Първото си голямо колело беше от тях, когато се преместихме от село в града- леглата за стаята. Когато майка ми почина бях на 9 г. 7 от които майка ми се бори със страшна диагноза. Една лоша дума от никой не съм чула да се спомене. След години баща ми се ожени повторно за жена с 2 деца. Тази баба и дядо ми бяха казали, че за доведената ми сестра за бала ще й дадат 100 лв- колкото са дали на първите ми братовчеди, които вече са били абитуриенти. Идва бала и те й дават 110 лв, заради инфлацията. Laughing

Бащата на доведената ми майка при някаква сбирка обаче се изказа, че той си е приготвил подаръците за сватбите на внуците си и с гордост заяви- 6 юргана. За всеки внук по един двоен юрган. Веднага си направих сметката, че аз и брат ми не сме в този списък. Тук не става дума за пари, за материални блага и т.н. Този дядо работеше в работилница за юргани и ако имаше желание можеше и за нас да направи и да се похвали, че вече юрганите не са 6 а 8. Tired

Така, че за мен не е само манталитет. Моите баба и дядо цял живот са живяли на село и са градили за деца и внуци. Новият дядо от града се оказа тарикат.

# 172 2 юли 2016, 19:07 ч.

Мнения: 1 479

Цитат на: Down Under в сб, 02 юли 2016, 18:39

НЕ се мери единствено с това, разбира се. Аз споменах, че тези които уважавам по-малко , за 20 години съжителство, баба ми не ми е приготвила закуска дори. Тук не става въпрос нито за пари нито нищо материално. А нормално отношение баба-внуче.

# 173 2 юли 2016, 20:29 ч.

при късмета
Мнения: 26 100

Никак не е правило да се обичат повече бабите и дядовците, които дават повече пари или подаръци. Обичат се повече тези, които обръщат внимание на внуците, четат им, играят с тях, изобщо имат нормална връзка.
И най-важното в по-късна възраст да не втълпяват на детето каква е майка им. Да я сравнява бабата с другата снаха или с дъщерята и на детето вечно да се говори в стил "я виж леля ти, пък виж майка ти", или да кара самото дете да й се чувства длъжно, като винаги натяква как го гледа, колко е дала за него и подобни.
Обичат се повече бабите и дядовците, които безрезервно контактуват с децата и търсят този кантакт, само заради самия него

# 174 2 юли 2016, 22:25 ч.

Мнения: 5 593

Мариат, моето искрено възхищение към баба ти и дядо ти! Това с 10-те лв. отгоре много ме трогна.
Аз, ако можех да върна времето и още един път, макар и за по 5 минути да видя майка ми и баща ми, бабите и дядовците ми отново, бих им казала , че много ги обичам и да им благодаря за всичко. Когато бяха живи ги приемах за даденост. Обичах ги, разбира се, но съм пропуснала много възможности да им го покажа.
Вие, ако вашите са живи, имате тази възможност. Направете го и ще се почувствате щастливи.

# 175 2 юли 2016, 22:46 ч.

Бургас
Мнения: 10 828

К.А.G., пълнят ми се очите като те чета. Сигурна съм, че хората, които са те отгледали са знаели, че си им благодарна за всичко. Понякога действията говорят повече от думите, а вярвам, че твоите действия спрямо тях са били красноречиви.

# 176 2 юли 2016, 22:57 ч.

Мнения: 1 721

На баба ми, която обожавах, пенсията не ѝ стигаше да си плати тока, въобще за подаръци не мога и да говоря, не можеше да ме извежда, защото не можеше да слиза по стълбите (години наред), но беше най-страхотната баба на света и правеше най-вкусните палачинки от вода, сода, брашно и мнооооого любов... по стечение на обстоятелствата имам още 2 баби...... ами не можеха да я стигнат и срещу нея да тичат

# 177 2 юли 2016, 23:09 ч.

Мнения: 24 676

Никога не сме казали достатъчно пъти на някого:обичам те.Както и други хубави неща ,лошите повече казваме.
И аз имах страхотни баба и дядо. Дали са ми много повечето 2-5 лв ,че при 30 лв пенсия тогава си бе много. Никога не съм мислила тези пари.Сега ги отчитам.Не съм се сравнявала и никой друг не е сравнявал колко на брат ми и другата внучка,доста по-голяма от нас.
Дядо ме научи да чета преди училището,до края му говорехме за книги и спорехме,разменяхме.Имаше страхотно чувство за хумор,артистична дарба,леля бе самодеен артист,някога читалищата бяха друго нещо.Баба бе извор на мъдрост и достойна за уважението на съседи и познати,стожер и опора.
И като помисля,че бяха с едни отделения,без образование особено.
Но родители на майка ми.
Баща ми с втора майка,рядко ходех там.
Майка бе делегирала правата на баба.Чак в края се сближихме с нея.
Баба приемаше казаното от мен без реплика,майка ми бе винаги критична,било глупости и излагане.
Никой не бе идеален,но за мен бяха.
И все си мисля дано доживея да ме помнят внуците като такава баба-приятел и съветник.Припомнихте ми забравени неща.Не съм вярвала,че бабите всъщност ще се влияят от отношенията със снахите за обичане и грижа за внуците.
Човек много неща не вярва,докато не се сблъска с тях. Принципно всеки знае правилното.

# 178 2 юли 2016, 23:19 ч.

Мнения: 4 304

Сега като се върна назад, много неща си припомних.
Свекърва ми и майка ѝ живееха в един двор на село. Детето беше малко, около година и половина. Бабата има в двора си голяма кайсия, отрупана със зрял плод. Тръгнах с една малка кошничка и детето на ръце да отида да откъсна няколко. Бабата я попариха с вряла вода сякаш. Започна да крещи да се връщам, че били за вуйчо му на моя мъж. Та прибираме се ние в града и вуйчо му обрал кайсиите и ги разпределил по съседите/моите родители живеят близо до тях/, а на нас бабата не даде две кайсии. Как да я спомена или запомня с добро тази баба. И не че е майка на свекърва ми, а заради този и още няколко подобни.

# 179 3 юли 2016, 09:34 ч.

Северозапада
Мнения: 5 940

За втори път нашите и носят плодове да си направи нещо за зимата и за втори път недоволства, че не били много добри. Наистина, тази година плодовете се скапват страшно бързо, но пък хората са ти ги набрали и донесли до вратата. Сама си пита може ли да и донесат да си направи зимнина, не ги носят нашите по собствено усмотрение. #Cussing out

Другия път няма да им искам, да ходи да си купува.

Препоръчани теми

Ужасна мръсотия!

Да кажеш или да не кажеш...

Липсващият биологичен часовник

Нещата отиват към раздяла

Причина:

Причина: