Плач в градината, 2-ра група

Така е. Този трик с воденето от таткото е доста ефективен. 

Моята дъщеря не плачеше последната година, защото я водеше баща й. Като я водех аз, трудно се разделяхме... Но както писах, абсолютно през цялото време ходи на детска градина с нежелание. Чак в училище й хареса.

Аз самата бях так в градината. Нямах причина, просто не исках да ходя, ревях, тръшках се, дори на земята пред входа лягах. С децата се разбирах, госпожите си бяха нормални, само храната не харесвах, но я хвърлях тайно. Просто исках  да си стоя с майка ми.
Но пък на училище тръгнах и ходех с голямо желание.
Не е задължително да има причина, не знам дали има решение.

Щом детето плаче, значи има причина. При така описаната ситуация от авторката, а и като и гледам лентичката с детето на 2 години, мога да предположа, че детето от казуса явно е по-голямото от двете. Та, ако тя си е в майчинство вкъщи, на него може да му се струва несправедливо, че е отделено от нея. Все пак нали подхождаме с: мама е на работа, тате е на работа, а ти си на градина през това време. Но ако мама си остава вкъщи, с друго дете, може да бушуват доста емоции. А ги изразява пред баща си, може би защото го усеща като съюзник 
Дългият стаж по яли и градини, сборни групи и дежурни детски градини може да доведе до омръзване, умора, чувство на липса за дома и семейството и други подобни неща. Това също може да доведе до плач и нежелание да ходи. Нелюбимата госпожа е просто претекст-детето няма как да обясни всичко написано
Само предполагам, де 

При нас много помага очакването на ваканцията и обясненията от рода на: в градината има деца, с които можеш да играеш, можеш да намериш нови приятели, да научиш нови неща, ще имате нови книжки и т.н. Това е привилегия, а не задължение на по-голямото дете 

Добра посока на мислене, остава да се доразвие още малко до съответното решение.

Едва ли.

Това е проблемът и учителката съвсем точно ви е насочила в тази посока. Детето е научено, че ревът води до впечатляване на родителя и, евентуално, резултат. Дори да е половинчат резултат, пак е нещо.

Проблемът не е в градината, в учителките, в децата или в някаква вътрешна драма у детето. Проблемът е, че като всяко дете, и това предпочита мама пред каквото и когото и да било - градини, ясли, центрове, училища, деца, възрастни, котки, кучета, и т.н. Като ревне веднъж и види, че мама се е впечатлила и се чуди как да я успокои, логично продължава да реве всеки път, когато предпочита нейната компания пред каквото и да е друго, което е в 90% от случаите. Ако пък е нещо задължително, съвсем.

и аз бях така през малкото време на градина. А съм мега приказлива, не съм плашлива и куп други неща, просто си има такива хора, характери и това е, градината не е за всеки.
Моето дете е същото - не обича градината. Социална е, даже прекалено, луда е, игрива, безстрашна, приказлива - но е адски самостоятелна и такава дресировка на 20+ деца на едно място не й се нрави хич, защото няма как да е нон стоп центъра на внимание тя, то е ясно.
Ревеше като магаре когато я дадох, сега в последна група мисля, че е способна да си тръгне, ако не заключат вратата, досега не е спала в градина, а е почти на 6. Сега ще спи и много се надявам да не се разболее от рев и инат. Или само от инат, на този етап уж и е минало реването. 

mamamiaP, ще споделя нещо от нашия опит (понеже описваш как детето пита за деня): направихме календар, в който дъщеря ми да си следи кой ден е вкъщи и кой на градина. Това й помогна да има повече яснота за следващия ден и да си брои колко остават до почивните дни (точно като нас:)).
Сигурна съм, че на тази възраст с повечко търпение и подход можете да получите точната информация и от детето, тя най-добре знае какво я безпокои. Дори и ревът да е търсене на внимание, това пак е знак, че детето иска да каже нещо, но го казва по неприемлив за възрастните начин. Може да се опиташ да изразява емоциите си с други средства.

От учителките зависи много. На моята приятелка детето отиваше със страх на ДГ, защото не знае коя учителка ще го посрещне. Ако е добрата, хукваше към нея, прегръща й краката и дори не се обръща да каже на майка си довиждане. Ако е лошата, обаче, се скрива зад майка си и не иска да влезе. И се почва рев и кандарми.
Нашият малък човек има същия проблем - обича едната и не харесва другата учителка. Отначало мислехме, че вината е в него, защото учителката се държи мило с него пред родителите. Всяка сутрин той се притеснява коя от двете ще го посрещне. Обаче изведнъж започна да ходи без да пита коя ще е и без притеснения. После разбрахме, че необичаната учителка си е счупила крака и отсъства повече от месец. Сега той е в предучилищна група, кракът на нелюбимата учителка оздравя и отново съществува притеснението как ще е с нея.
Каката ходеше с удоволствие на ДГ, но и двете учителки бяха много мили и тя ги обожаваше. Сега тя е на 14 г., пътят към училището й минава покрай ДГ и когато си види учителките, с радост се спира да ги поздрави и да си поговори с тях.

Момичета прочетох почти всички постове и от всеки сме взели по нещо.Така ето и моят проблем:имам син роден в края на 2012г.приет е направо във втора група.Най-малкият в групата е.Никога преди това не е ходил на ясла или градина,никога не се е дели от мен.Дете с увреждане и поради това досега не е посещавал градина.И така три дни ходи на градина като първият ден толкова искаше да отиде че дори не ми каза Довиждане като го оставих.Толкова много преди това говорихме за този ден,че отиде с голямо желание.Като го взех на обяд беше с червени очи от плач.Беше плакал и хленчил през интервал от време почти цялата сутрин.Не искал да яде и да контактува с децата.Втори ден:плач и уговорки още от ставането,отидохме и вече много заплака като го взе госпожата.Тя каза че там плакал около час с прекъсвания,взех го с усмивка на лицето и видимо доволен от деня.Каза че ще ходи на следващия ден пак.Трети ден:тръшване и рев още от ставане и тотален отказ да ходи на градина.Отиде и плака пак около час с прекъсване.Стоя там отвън и чувам какво става в стаята.Взех го пак с усмивка на лицето.Още не контактува с децата говори само с госпожите. Отказва да се храни там.Пие само от неговата вода.Третия ден отиде до тоалетна дотогава се стискаше.И днес вече сме болни 😢.Кашлица и сополки.Не го пуснах.Но пак нямаше желание да отиде,попитах го без да му казвам че като е болен няма да го пусна.Какво да правя?Много говорих с него.Хваля го всеки ден колко е голям и колко Добър батко като ходи на у-ще.Рисуваме рисунки за госпожите. Знам колко мило се отнасят с него.Децата също много добре го приеха.Пак казвам че ги виждам и чувам защото стоя отвън пред градината но стаята е последна.Никой не се е скарал с него или не му крещи.Той казва че не иска да ходи защото го оставям и си тръгвам.Казвам че съм отвън но той иска да вляза с него.Аз го познавам и знам че ако вляза един път после край.Трябва все да съм там.Постоянно.Не ме разбирайте погрешно,но след време се налага да започна работа,а така той няма да свикне като аз съм там.Дори сега да вляза после пак ще му е трудно.Сега и като е болен все едно почваме отначало.Дайте съвети Моля. ..!

mama mama, всяко начало е трудно! Непостоянството в емоциите на детето също не бива да те изненадва - той самият със сигурност се чувства много объркан и трябва да премине период на адаптация, веднъж, докато свикне с новата ситуация - че ходи на градина, и втори път - докато се интегрира в групата.
Първият ден в детската градина и за нас беше абсолютно същият. Аз бях говорила, говорила, обяснявала, разказвала.... на фона на всички пищящи и плачещи сутринта, моят се обърна и каза: "Хайде тръгвай, аз отивам". Е, вечерта, като си го прибирах, беше най-разплаканото и тъжно лице. Просто стресът за тях е голям, а единственият им познат начин за изразяването му в тази възраст е плачът.
Наистина не знам как успяваш ти да издържиш отвън, чувайки го как плаче. Мен това много би ме натоварило. И наистина не прави грешката да влизаш с него, всяко отстъпване от стандартното положение, с което той трябва да свикне, би изиграло лоша шега. Разбирам, че детето скоро трябва да навърши четири години. Имай повече вяра в неговите сили да се справи, а и вяра в учителките, които го приемат.
Личното ми мнение е, че първоначалното ранно взимане няма да ви помогне за момента, когато ти трябва да бъдеш на работа, а той да остава за цял ден. Все пак, преценявате сами.
И сега, въпреки че е четвърта група, след градина моят е много жаден и много гладен, което ме навежда на мисълта, че вода пие рядко, а пък за храната - преди не искаше да яде част от нея, а към момента (по-вероятно) вече не му стига.
Лека-полека нещата ще се наредят. Успех!

За три дни е абсурдно да свикне дете, което не се е разделяло с майка си. Две седмици отне на моя син да спре да плаче и след около 2 месеца можех да кажа, че вече се е адаптирал. Децата и те са хора и те изживяват промените, дайте им време. Така като чета разказа Ви, всичко ми се струва нормално и бих казала оптимистично. А и госпожите щом са добре настроени и ще помагат, може да сте спокойна, че ще свикне детенцето. Кофтито е че тъкмо почват да свикват децата и хоп лепнат някой вирус и хайде наново, но и това ще мине.
Синът ти е точно на възрастта на моя. Цяло лято не ходи на градина и сега септември пак една седмица вечер си поплакваше, че искал вкъщи с мен. Следващата седмица ме изненада с рев, когато го взех ( от съжаление го вземам рано). Искал да седи там и да играе с децата  . Така, че наблегни на това, колко много деца и игра има в градината и ти пожелавам, скоро и твоят син да не иска да си тръгва от там.

Благодаря,мечтая и аз за този ден в който ще ходи с желание😊 Като цяло споделете много ли зачестиха боледуванията на дечицата Ви след тръгване на градина?Предвид че моето детенце е по-болнаво като цяло.За момента наблягам само на природни неща и не ми се иска да давам други имуностимуланти.Засега давам:сироп черен бъз,клеева тинктура,мед,пчелно млечице.Вие какво давате на децата си?

Аз давам сироп на Марсианци с черен бъз, измежду доста имунопрепарати сме се лутали, докато открием, че той пасва на нас. Няма да те лъжа, моят малкият много боледува, което допълнително затрудняваше свикването с градината. Хубаво е, че си започнала някаква профилактика предварително, така е по-вероятно да изкарва заболяванията по-леко и за по-кратко. Всички пчелни продукти на нас също ни се отразяват добре. При хрема често правим инхалации с евкалиптово масло (говоря за дишане на парите над тенджерка, не за такива със специален уред). В опитите ни да повишим устойчивостта му на заболявания съм давала Биозин, Самбукус, Имунокол, Рибчо, Мултисаностол, Имунобор... Към момента, при начална фаза на разболяване, акцентирам върху носа с някаква морска вода, едно мехлемче на Хималая за приложение около носа и синусите, задължително една ампула витамин С сутрин (доза за деца) и джинджифилово-лайков чай.
Пред себе си обаче имам нагледен пример за друго дете, ходи при същите условия, в същата градина - да е боледувало 3-4 пъти за всичките три години досега.

Няма рецепта, нито нищо сигурно. Много хора казват, че тази възраст трябва да се израсте и било по-добре да преболедуват сега, отколкото когато дойде време за училище. Тази тема е наистина дълга...

Ние продължаваме борбата. Два дни ходи, всичко в градината е наред, на третия се запъва. Децата били луди, много викали, разни такива ги измисля.

mama mama, синът ми е роден в края на декември 2012. Миналата година беше първа група, сега е втора.
Абсолютно до детето е и до учителките е.
Моят син плаче и сега, много по-малко от миналата година, поне успяваме да стигнем до детската, миналата се носехме, за да не избяга.
Сега е по-добре, плаче след като тръгва по стълбите.
Моят съвет е търпение и постоянство. Спирай го възможно най-малко от градина. Всяко спиране е драма след това. Най-добре при нас беше четвъртъка и петъка, влиза в някакъв режим през седмицата. След двата почивни дни почваше истерията наново.
Даже се шегувахме, че трябва да го дадем на седмична градина.
Помоли учителките да го взимат от вратата поне първите две седмици, а ти си тръгвай. Всяко гушкане, успокояване и говорене не помага. Те не чуват. Искат си мама и това е.
Успех!

При нас е лошо, че вече е голям и не мога да го нося, а от фоайето за посрещане до вратата на групата има ужасно дълъг коридор.
Също така първият ден е ок, на втория почва рев.