In4hi, беше ми интересно да прочета.
- Публикувана: 3 окт. 2016, 23:17 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2016, 21:48 ч.
С брак или без?
Да вметна, че освен имоти и разни други придобивки се наследяват и дългове....
Мда и е прекрасно когато нямате брак, а малолетното дете ги наследи. Щото малолетните не могат да правят отказ от наследство...
Малолетните не могат да правят нищо, те не могат и да приемат наследството, преживелия родител - настойник приема или отказва наследството от името на малолетния наследник, както и преживелия родител се разпорежда и управлява въпросното наследство от името и за сметка на малолетния наследник до навършването на 18 г.
И двамата със съпруга ми сме деца на разведени родители и въпреки това сме "ЗА" брака. Заедно сме от 13 години, но подписахме едва тази година преди да се появи бебо. Искахме да се водим семейство и в юридически смисъл. Сега сме семейство с обща фамилия състоящо се от мама, тати и бебо.
Ако става въпрос за щатите там си има по-различен закон за наследството, според който човек приживе разполага напълно с имуществото си, т.е. ако аз имам съпруг и четири деца мога да завещая половината на майка ми, една четвърт на иконома си и една четвърт да даря на фондация и никой нищо не може да ми каже. В България не е така, нямаш право да се разпореждаш чрез завещание с цялото си имущество понеже наследниците ти имат запазена част от него.
В България имаш право да отчуждиш всичките си имоти- възмездно, без да оставиш нищо на наследниците си.
Нямаш право да нарушаваш запазените им части от наследството, което оставяш след като сгънеш байрака.
Можеш да си продадеш всички имоти, които имаш и да си похарчиш парите както намериш за добре.
Никой не може да има претенции към собствеността ти, докато си жив.
Но, ако решиш да извършиш безвъзмездна сделка- да дариш на някого имот, например, а имаш законни наследници, те могат след смъртта ти да съборят в съда дарението, за да получат полагаемата им се запазена част от наследството.
Никой не може да има претенции към собствеността ти, докато си жив.
Но, ако решиш да извършиш безвъзмездна сделка- да дариш на някого имот, например, а имаш законни наследници, те могат след смъртта ти да съборят в съда дарението, за да получат полагаемата им се запазена част от наследството.
Ако става въпрос за щатите там си има по-различен закон за наследството, според който човек приживе разполага напълно с имуществото си, т.е. ако аз имам съпруг и четири деца мога да завещая половината на майка ми, една четвърт на иконома си и една четвърт да даря на фондация и никой нищо не може да ми каже. В България не е така, нямаш право да се разпореждаш чрез завещание с цялото си имущество понеже наследниците ти имат запазена част от него.
В България имаш право да отчуждиш всичките си имоти- възмездно, без да оставиш нищо на наследниците си.
Нямаш право да нарушаваш запазените им части от наследството, което оставяш след като сгънеш байрака.
Едно е да гледаш, друго- да виждаш и трето, да преживееш лично. 
А каква е запазената част за наследниците, с каква част може да се разпореждаш- да даряваш
Ооооо, толкова много жени НЕ мечтаят да се видят в рокля като сметанова торта 
+1000
Скрит текст: На първо време, чукай на дърво някой от вас да не пострада или да не се разболее.
Ще разбереш какво повече прави подписа.
Никой не е безсмъртен, но когато е млад, здрав и прав, не го осъзнава.
И не иде реч за това, дали си знаете задълженията, а за сдобиването ви с повече права и гаранции.
Подкрепям. Въпреки че и аз съм откъм "младите". С приятеля ми имаме не малка разлика в годините. Живеем заедно вече почти година. Типичен семеен живот. Само че, за семейното право, както в цитирания пост е написано, така и още в първите страници. Има и друго. Научена съм да уважавам семейството и за мен бракът е важен. Защото какви сме сега? Реално - просто любовници. Измислили са го по-меко: "приятелят ми", "приятелката ми", но пак реално говорим за любовници, а не за съпрузи. Не искам да родя, без да съм се омъжила. А определено искам да имам деца. Законни. Ако ще прекарам живота си с някого, искам да е като семейство - законно, официално. Сега всеки път, когато се скараме, се чудя, дали пък няма да реши да ми набие шута? Не, че и ако сме женени не може да се случи, само че нещата не опират до събиране на багажа и честно казано, аз бих се чувствала по-сигурна и по-спокойна.
Пък и коя жена не мечтае да се види булка? Аз съм за брак , но не ЗА да е задължително.Ние живеем от 5 години на семейни начела и ни е добре така.Не виждам подписът какво ще направи повече 
И двама си знаем задълженията и т.н.
И двама си знаем задълженията и т.н.Ще разбереш какво повече прави подписа.
Никой не е безсмъртен, но когато е млад, здрав и прав, не го осъзнава.
И не иде реч за това, дали си знаете задълженията, а за сдобиването ви с повече права и гаранции.
Подкрепям. Въпреки че и аз съм откъм "младите". С приятеля ми имаме не малка разлика в годините. Живеем заедно вече почти година. Типичен семеен живот. Само че, за семейното право, както в цитирания пост е написано, така и още в първите страници. Има и друго. Научена съм да уважавам семейството и за мен бракът е важен. Защото какви сме сега? Реално - просто любовници. Измислили са го по-меко: "приятелят ми", "приятелката ми", но пак реално говорим за любовници, а не за съпрузи. Не искам да родя, без да съм се омъжила. А определено искам да имам деца. Законни. Ако ще прекарам живота си с някого, искам да е като семейство - законно, официално. Сега всеки път, когато се скараме, се чудя, дали пък няма да реши да ми набие шута? Не, че и ако сме женени не може да се случи, само че нещата не опират до събиране на багажа и честно казано, аз бих се чувствала по-сигурна и по-спокойна.
Аз познавам една двойка, която живее заедно и единият ако плати тока 60 лв, другият му дава 30лв и така за всичко, дори за храната.
На мен ми е непонятно, но след като ги устройва... Някои хора не умеят да боравят с пари и е добре партньорът да се захване с тази задача, че може и много да изкарват, ама все нещо трябва и да ги задържи...Ако оставим настрана сантиментите и романтиката, бракът всъщност е едно юридическо-икономическо споразумение.
Скрит текст:
Дали има смисъл да се сключва такова е индивидуално, според това кой какво притежава преди брака и какви намерения за притежания има след това. Но понеже е трудно човек да предвиди какво ще има за период от 20-30 години напред, а и винаги са възможни изненади, никога не е сигурно кое от двете е по-добро, ако изхождаме само от тази гледна точка. Ако не изхождаме от нея няма никакъв смисъл според мен. Ако можех да се върна 10 год назад, сега с този си акъл, не бих сключила брак.
Ето това споразумяване убива всичко в мен, като започнем с желанието за брак...
Скрит текст:
И така, извън материалната страна у мен възникна следното чудене: Как така нямаш доверие на партньора за някаква евентуално възможна злоупотреба, а в същото време му гласуваш доверие да имате общо дете? И може ли това да е сериозен аргумент да не искаш да сключиш брак?Мислейки си по темата, се сетих се за 1 девойка, с която се запознах преди няколко месеца.
Тя в ранна бременност, симпатична, с добър изказ, абе приятно момиче. И понеже се заговорихме за апартаменти и цените им в София тя сподели, че много иска да си купят, че не им се живее на квартира. Нооо, понеже нейните родители могат да помогнат, а неговите - не, то тя иска да вземе апартамента на нейно име. В течение на разговора, обаче, се оказа , че помощта от мама и тате ще е съвсем минимална, а другото ще е с кредит. Девойката по причина, че нейните родители спонсорират инициативата не иска да сключва брак, за да не се окаже, че след време ще делят хипотетичния апартамент. Гледах и мигах тъпо. Щото и със и без брак, като живеят заедно и имат общ бюджет, вноските по кредита ще ги плащат двамата. Момчето не беше запознато със схемата още))
Тя в ранна бременност, симпатична, с добър изказ, абе приятно момиче. И понеже се заговорихме за апартаменти и цените им в София тя сподели, че много иска да си купят, че не им се живее на квартира. Нооо, понеже нейните родители могат да помогнат, а неговите - не, то тя иска да вземе апартамента на нейно име. В течение на разговора, обаче, се оказа , че помощта от мама и тате ще е съвсем минимална, а другото ще е с кредит. Девойката по причина, че нейните родители спонсорират инициативата не иска да сключва брак, за да не се окаже, че след време ще делят хипотетичния апартамент. Гледах и мигах тъпо. Щото и със и без брак, като живеят заедно и имат общ бюджет, вноските по кредита ще ги плащат двамата. Момчето не беше запознато със схемата още
))Скрит текст:
Макар да са разведени от 22 години, и в отвратителни емоционални отношения моите родители, до ден днешен, стане ли нещо с майка ми, баща ми е първият човек на когото звъни. Тя е сама след втори неуспешен брак и второ дете. Той има стабилно семейство и дете. Никога не ѝ е отказал нищо и винаги ѝ е зад гърба... Не ги разбирам, но ги приемам.
Един подпис не прави нищо. Нито ми дава сигурност, нито задължава когото и да е с каквото и да е. Ако подпис на хартийка прави двойката семейство, то аз предпочитам да не съм част от такова.
Скрит текст:
Относно имотно състояние и други материални блага - закона може всичко да казва (запозната съм), практиката обаче е доста гъвкава. По-лесно ми е да не навлизам в такива мътни води. Живота на семейни начала с уредени юридически позиции ми харесваше доволно, благодаря.
Като жена с няколко получени предложения (от различни мъже), и в момента омъжена, съм голяма привърженичка на живота без брак
смятам, че в по-голямата си част жените-застъпнички на живота без брак са такива, които не са получили предложение за такъв и един вид легитимират нежеланието на мъжът до тях да го стори.
Единица на обществото 
То пък и едно общество...Препоръчани теми