Седми клас, вярваме в чудеса

Vache, 
И при нас оценките са напълно реални. 
Не се карам, но мърморя, когато работи под възможностите си, особено по предмети, по които може много повече. 

  Не знам вече на какво се казва реално. Сравнявам тестове, контролни, задачи. Ами всяко училище има съвсем различни изисквания и разликите са таквиз, че някои тройки се равняват на 6+ на други места. Има четворки, за които съм го поздравявала, въпреки че гони отличен успех, а съм му се карала за 5.50. Тестът на Кипра Маца за На прощаване, мен ме затрудни доста ,а съм от четящите и пишещите. И съчинението разсъждение на Светослав ме поизмъчи, а такива пиша по принцип с удоволствие на два езика. Задачите по математика на Светослав не са най-трудните, но пък са достатъчно по трудни от голяма част от прегледаните.

А, оценките при нас са си съвсем реални, въобще не го коментирам това - то и всяко училище си има различни критерии. Но да изкара 5 по История, да кажем, и да правя драми - ами не, няма как да се случи. По скоро това имах предвид под Бележкарство.
Иначе и аз следя дали е научила и разбрала.

Но моята така се притеснява за оценки, че при нея караницата за слаба оценка влияе по-скоро негативно, отколкото градивно.
Та и до дете си е.

Иначе за 4 на математиката (и моята е в математическа гимназия с основно желание да остане в същото училище) ами, какво да се карам - работата е ясно - спала, ама спала, та чак тя се изуми на безумните грешки. Разглеждаме грешките, проверявам я дали е от незнание или невнимание, пререшава задачите, заедно с още по 5 допълнителни (на сгрешена задача, както изисква г-жата), и продължава напред.

Мама Мими, може на края да излезе, че детето ти няма минус, а съученичката й не е разбрала правилно. Според мен, трябва да оставиш детето ти да се справи само. Нека пита госпожата си дали наистина миналия път й е писала минус. Ако да, да попита защо й е написан при положение, че е отсъствала. Ако госпожата продължи да смята, че е в правото си, да потърси съдействие от класен. Само ако резултат няма при това положение, бих те посъветвала да се намесиш. Добре е децата да свикват да се борят сами. А минуса няма как да бъде подминат е ясно, защото щом два правят двойка, то може да се случи детето пак да отсъства и все едно да й се пише двойка, защото е отсъствала от час. Оценки се пишат само и единствено на показани / не показани знания. 

Относно бележките и бележкарството... За мен бележкарство е, когато дете иска да получи на всяка цена висока оценка, без да я е заслужило. В нас нон-стоп повтарям, че знанията са най важни. Ако ги имаш, ще стигнеш далеч. Бележките са само мерило на знанията, а по някога и леко неточно. Това е така, защото по някога човек има и моментни състояния, по време на които не е в най-добрата си форма. Друг път пък има чист късмет. За бележки не съм се карала (то моето е отличник), макар че тук-таме се е случвало да ми донесе и по-слаба оценка. Обикновено такава е от тест / контролно. Детето си знае къде е сбъркала, аз също го поглеждам и виждам нивото на трудност и толкова. Това е успял да напише тогава, за толкова е и оценен. Няма как да почна да меля на главата, като гледам колко много се старае и прилежно си учи винаги. Следи си задачите, гони си интересите. В къщи баща му му помага по история и немски. По история така си му тръгна от трети клас (някак и в учебниците нещата все не бяха добре обяснени, като изключим май тази година, но сега пък учителката им малко е повече джаз - праз), а по немски работим с клас на пред, защото класът изостава - все още са на учебника за 5 клас, а ние искаме до края на 7 клас да свършим и учебника за 7 клас. Та така.

Моята мисъл пък днес се отплесна в една посока.....
Иво имаше чутовно домашно по математика тези дни. Като сложим и домашното от уроците му - 4 дни решава задачи като замаян. Снощи баща му провери какво е направил, днес преди обяд оправяха грешките. (По-малко бяха, отколкото очаквах.  )

Казано накратко - моят син, дето не е никак глупав и не е отявлено мързелив, има нужда от сериозна помощ. Ходи на уроци, баща му се занимава с него и пак остават празни полета в главата му. А какво става с децата, които не могат да разчитат на такава подкрепа? Няма уроци, няма родителска помощ..... Какво правят тези деца? Много ясно, че стотици и хиляди ученици ще отпадат от образователната система всяка година, след като в знанията по изучавания материал зейват огромни дупки, които нито имат запълване, нито имат прескачане. Какво да правят тези деца в училище, като там им говорят на някакъв неразбираем език? Пък на някои щели да дават по 30 евро на месец, за да стоят в училище? И какво от това? Тия 30 евро трябва да ги харчат за частни уроци или курсове, за да може децата да научат нещо. Което пък изобщо няма да стане.

Ей такива едни мисли ме споходиха.... За абсурдната ни и безнадеждна образователна система.

Подкрепям. Твърде е възможно госпожата просто да си е отбелязала, че детето е отсъствало и не е изпитано върху поставеното домашно, а не да е писала минус. Аз не бих се разправяла за подобно нещо. Но ако при два минуса при отсъствие детето получи двойка, тогава е редно да се вземат мерки.

Ти се караш за всичко. Не ти е случило детето на майка.  

Шегувам се.   И аз съм по същия начин-карам се когато нехае. Не мога да не се карам за 5 по МАТ, примерно, като виждам, че е чел-недочел. Същевременно не се карам за 4 по история, защото и това му е много и я учи с огромно нежелание.

  Те училищата са повече от учениците по принцип. Всяко ще влезе някъде. За сега ще се въздържа от оценки и критерии защото възгледите ми, очакванията и гледната точка през последните години се смениха почти на 180 градуса по някои въпроси. Не знам какво да кажа. Познавам ученици от най-добрите училища, които не ходят на училище.Тези дни ми показаха тема по български в един от техникумите, която ме остави замислена.Приятелката ми изпрати сина си да учи в Австрия, без никой да го пита за оценки, след като изкара В2 по немски с малко частни уроци, защото 12 години немски в гимназията не му стиганаха, а е от прилежните и учещи деца.

Мила Vyara D, за голямо съжаление няма объркване Писала й е минус госпожата - и другите деца от класа го потвърдиха когато я посрещах в петък вечерта в училището. Не съм сигурна дали ще може сама да се справи със ситуацията. Тя не иска да стане "трънче" в очите на госпожата и до края на тази важна година да е под натиск и стресирана...
Дидева, аз няма да се разправям с госпожата, но все пак ми е мъчно и е несправедливо толкова да се старае по този предмет (харесва й много!), а накрая какво се получава...
Тя, госпожата въобще не е изпитвала целия клас - стигнала до номера на моята дъщеря и когато й казали децата, че отсъства - дотук с изпитването... Продължила с преподаване на новия урок.

Мърморя през повишаване на тона до безумни крясъци  според издънката и степента на разсеяност, която е регистрирал.

Старая се да не го натискам много тази година по разказвателните, но усещам, че се отпуска и започва да лежи на стари лаври. Така че започвам да се включвам.
Не знам докога ще издържа. Много ми идва и натоварването на работа, и после ученето вкъщи.
Да не говорим, че преглеждам и нещата от уроците, не за друго, а за да съм сигурна, че се е постарал, а не просто да е "отбил номера" 
За курсовете не поправям, но го връщам да си разгледа домашното пак.
С тъга вчера отбелязах, че е едва 01. ноември...предстоят дълги, тегави месеци.
На моменти съм обнадеждена, че ще се справи, а в други го виждам как учи в ТОХ-а, например 

Амбър, очаквам предложения за кафе на 12.11. 
Ще се жалваме "на живо" 

Повечето професионални гимназии, а и голяма част от СУ са  за нас кошмарен краен вариант за продължаване догодина.  
Затова ще натискаме здраво за достатъчно добри подготовка и резултати за НВО.

Според мен критериите за оценки няма как да бъдат налагани от училище. Има си държавни образователни стандарти и те си се следват, от кой учител по-съвестно, от кой - не дотолкова. Но това си зависи от самия учител, а не от училището.
Напълно съгласна съм с Vivi, че без помощ (било родителска или платена такава) е много трудно да не зейнат дупки в знанията. Ежедневно нов материал по математика, който изисква решаване на задачите след урока + тези в УТ, български или литература с урок, домашна работа, някой път преразказ или като сега за тази ваканция съчинение-разсъждение върху "На прощаване" (4 листа голям формат при нас), език + обикновено 2 разказвателни, където също трябва да се прочете (и разбере!) урок, попълни УТ. А уроците по история от години (всъщност тази година още не съм ги поглеждала, въпреки че според детето е по-лесно) и сега по биология са направо оле-мале!  И ми е най-любимо като трябва да открия приликите между това, за което питат в УТ и самия урок. Обикновено поглеждам всеки път дали е едно и също издателство, защото често отговорите няма как да бъдат открити в учебника. И се почва едно трескаво ровене в мрежата, вследствие на което са се появили редица сайтове онлайн. А като детето се прибере към 2 и трябва да обядва и все пак, хайде да не почива, да вмести и други ангажименти, ами все си мисля, че нещо не е както трябва. До миналата година контролните по история бяха основно върху дати, и то не 5-6. Затова цитирах финландската система, хората казват - Защо ти е да ги помниш, нали винаги можеш да ги провериш в интернет? И все едни такива мисли ми се въртят напоследък, и как първите години детето ми тръгваше за училище с желание, а сега стана част от масата, за която, да кажем, това не е най-приятното място. Видях, как се уби желанието в него, но знам ли, може така да е и по света и проблемът да е само в нашия телевизор. Ама хайде, че стана дълго.

ЗаИ при нас е така. Надявам се да се справи с НВО и да продължи в същото училище.

Кажете моля, успявате ли с караници да се преборите с разсеяността  . При нас караницата води до пълно изключване. Все едно някакъв защитен механизъм се включва - гледа с празен поглед и само казва "Ми, не знам".

Иначе и аз се карам за нехайство, когато неглижира задълженията си.  Например, да си е научила теорията по Литература, да си е сложила дрехите за пране, а не на леглото или стола, да си е подредила бюрото. Тези последните се повтарят ежедневно, и понякога започвам да се карам, без да обяснявам.

      и их прибавила любимото ми. Хартийките от шоколада , дрехите, изобщо всичко, което е бутнато остава там, където го е сварила сварата.Нищо не се премества току така.

 С удоволствие. Къде се записват, в кое училище ще бъде, час нещо.