Ами дядо ми например е дарил земя и пари за построяване на санаториум, който и до днес функционира.
Това е добре. И казваш, нямал е друга земя и други пари...а как е продължил да живее?
Беден ли е бил след това?
- Публикувана: 27 окт. 2016, 10:56 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2016, 20:14 ч.
Кое е престижно и за какво ни е?
Това е добре. И казваш, нямал е друга земя и други пари...а как е продължил да живее?
Беден ли е бил след това?
До даряването стигнахме, защото се каза, че е престижно да си добър и да правиш добро. Реално бистрим дали е така, излиза, че не е. Ако беше престижно нямаше да се крие. Хората са построили цял университет и до днес знаем кои са. Това когато е било престижно да го направиш.
Magdalena1978 Ако правиш целево дарение е трудно. Ако просто превеждаш някаква сума ей така е лесно. Ако държиш да бъде за нещо конкретно вече е мъка. Тук не е като при ЛиЛу, никой няма навици за прозрачност в тези дела. Даже и в частните кампании най-често е кръвна обида да поискаш от човека епикризи или документи предварително, да не говорим за отчет след като парите са постъпили. Ако се прави такова нещо е само по инициатива на търсещия пари, не е правило.
- да имаш много пари, по възможност с неясен произход. колкото по-неясен, толкова по-добре
- да си с бръсната глава, това направо си е гаранция за престижност
- да си тъп. колкото по-тъп, толкова по-добре. да не се бърка с това да имаш добри счетоводители
- да имаш точния човек, който ти прави правилния ПР/въпросният някой е обикновено някой невзрачен на външен вид, но с отлични умения да прави обратна връзка, анализ и план/
- да имаш чадър/не такъв, обикновен, де/
- да имаш влиятелни познанства/горното и това леко се припокриват, разликата е от финасово естество обикновено/
- да посещаваш правилните места/виж точка 3/
- сега, това любовници, апартаменти, децата ти къде точно да учат, ще го пропусна, очеизвадно е....
Разлики със Западния конструктор на личния си престиж:
- обикновено не е дошъл от Горно Нанадолнище.
- обикновено е получил много качествено образование и се е реализирал в областта си
- обикновено се движи в една среда от детството си
- обикновено знае кога да спомене/пази боже!, да употреби е точната дума/, приборите за омари
- обикновено никой не знае от съседите му, че той прави дарения, работи по каузи, или е член на съ/общества/....
А! Моите наблюдения са същите, но може би не е престижно да се говори за това. Или просто ни е неприятно, но това се наблюдава не от днес у нас и все повече се затвърждава.
Бих добавила само онова, което писах снощи – да всяваш страх и да си агресивен. Това е черешката на тортата на целия престиж у нас.
И това с всички уговорки, че ние, пишещите тук, лично не сме такива и не харесваме това. Но очевидно мнозинството, т.е. обществото, това харесва и такива са му ценностите. Иначе нямаше да го има и да е масово и по всички етажи – от премиера до кварталните бабаити.
Magdalena1978 Ако правиш целево дарение е трудно. Ако просто превеждаш някаква сума ей така е лесно. Ако държиш да бъде за нещо конкретно вече е мъка. Тук не е като при ЛиЛу, никой няма навици за прозрачност в тези дела. Даже и в частните кампании най-често е кръвна обида да поискаш от човека епикризи или документи предварително, да не говорим за отчет след като парите са постъпили. Ако се прави такова нещо е само по инициатива на търсещия пари, не е правило.
- да имаш много пари, по възможност с неясен произход. колкото по-неясен, толкова по-добре
- да си с бръсната глава, това направо си е гаранция за престижност
- да си тъп. колкото по-тъп, толкова по-добре. да не се бърка с това да имаш добри счетоводители
- да имаш точния човек, който ти прави правилния ПР/въпросният някой е обикновено някой невзрачен на външен вид, но с отлични умения да прави обратна връзка, анализ и план/
- да имаш чадър/не такъв, обикновен, де
/- да имаш влиятелни познанства/горното и това леко се припокриват, разликата е от финасово естество обикновено/
- да посещаваш правилните места/виж точка 3/
- сега, това любовници, апартаменти, децата ти къде точно да учат, ще го пропусна, очеизвадно е....
Разлики със Западния конструктор на личния си престиж:
- обикновено не е дошъл от Горно Нанадолнище.
- обикновено е получил много качествено образование и се е реализирал в областта си
- обикновено се движи в една среда от детството си
- обикновено знае кога да спомене/пази боже!, да употреби е точната дума
/, приборите за омари- обикновено никой не знае от съседите му, че той прави дарения, работи по каузи, или е член на съ/общества/....
Бих добавила само онова, което писах снощи – да всяваш страх и да си агресивен. Това е черешката на тортата на целия престиж у нас.
И това с всички уговорки, че ние, пишещите тук, лично не сме такива и не харесваме това. Но очевидно мнозинството, т.е. обществото, това харесва и такива са му ценностите. Иначе нямаше да го има и да е масово и по всички етажи – от премиера до кварталните бабаити.
До даряването стигнахме, защото се каза, че е престижно да си добър и да правиш добро. Реално бистрим дали е така, излиза, че не е. Ако беше престижно нямаше да се крие. Хората са построили цял университет и до днес знаем кои са. Това когато е било престижно да го направиш.
Ами не, престижно е да се даряват крила на болници и университети. НО, проблемът е, че за да го направиш, трябва да докажеш доходи....Т.е. трябва да си си надвил на масрафа и то с бели пари, а не с черни (каквито са парите на повечето от новобогаташите у нас).
След около 30 години, когато внуците на тия с черните пари вече ще са наследници и ще са умни и интелигентни богаташи, завършили престижни университети и ще умножават наследствените пари, ще започнат да даряват болници и университети. Раничко ни е още на нас, българите. При социализмът нямаше чак такива богаташи, нашият капитализъм е млад и още във фаза на първоначално натрупване на капиталите. 
Мисля, че престижът така или иначе е свързан с някакви постижения. А постиженията във всички случаи нямат друго обективно измерение, освен материалното.
Има разбира се и други обективни измерители. Друг е въпросът, че парите най-често се свързват с успехи и постижения.
По-назад дадох линк за учител, с награди и почести. Обективно измерение на неговите постижения са броя на учениците, които изпраща на световни олимпиади, където те печелят награди.
Научни достижения и открития могат да бъдат сами по себе си също обективно измерение на успехи и носят престиж (без непременно да носят големи материални облаги)
Даже и в частните кампании най-често е кръвна обида да поискаш от човека епикризи или документи предварително, да не говорим за отчет след като парите са постъпили. Ако се прави такова нещо е само по инициатива на търсещия пари, не е правило.
Един човек ме пита дали да ми изпрати копия от епикризи и т.н. Аз знаех, че не ме лъже и казах, че няма нужда. Просто зависи. При мен понякога сърцето или интуицията ми говорят много силно. Просто зная определени неща.
Другият вариант е директно предмети, защото това също става. Казват имаме нужда от това и това в такива количества. И се купуват и носят.
Много индивидуално е всичко и зависи от случая.
Мисля, че престижът така или иначе е свързан с някакви постижения. А постиженията във всички случаи нямат друго обективно измерение, освен материалното.
Има разбира се и други обективни измерители. Друг е въпросът, че парите най-често се свързват с успехи и постижения.
По-назад дадох линк за учител, с награди и почести. Обективно измерение на неговите постижения са броя на учениците, които изпраща на световни олимпиади, където те печелят награди.
Научни достижения и открития могат да бъдат сами по себе си също обективно измерение на успехи и носят престиж (без непременно да носят големи материални облаги)
Не съм много съгласна. Има ли субективен фактор при определяне на постижения, пиши го бегало...В този смисъл единственият обективен фактор за постижения (освен парите) е...часовника (историята). Както знаем, доста гениални творци не са били възприемани за такива в собствените си времена, примерно. Спорт - когато има рефер, който да определя постиженията - край с обективността. В изкуство - има ли жури, край с обективността. И пр. и пр. Но да, поради липса на друго, в някои сфери и наградите се приемат за престиж. И то зависи какви награди - ако е международна е по-престижна. Защо? Защото повече хора се стремят към нея. Та така - престижът олицетворяла стремежът на хората да притежават дадено нещо в материалната и/или духовата сфери.
Защо даряването да е престижно?
За показността е ясно. Има хора даряващи и извън светлината на прожекторите. Винаги съм се чудела на известните личности, лица на дарителски акции. Ами извинявай ама запащането и разходите по самата акция са в пъти по скъпи от самия апарат.
Има къде по-ефективни и елегантни методи. Но тогава как лицето "Х" ще се прави на известен и ще се кичи с престиж.
За показността е ясно. Има хора даряващи и извън светлината на прожекторите. Винаги съм се чудела на известните личности, лица на дарителски акции. Ами извинявай ама запащането и разходите по самата акция са в пъти по скъпи от самия апарат.
Има къде по-ефективни и елегантни методи. Но тогава как лицето "Х" ще се прави на известен и ще се кичи с престиж.
Защо да е обида? Аз наскоро посъветвах в една тема за помощ да се поиска от модератор да я "закове" и да се даде експертиза.
Аз лично един, единствен път съм дарявала на сляпо, тук, във форума. После се оказа... да не почвам
Нямам никаква интуиция за съжаление, веднъж се доверих само, на сляпо. Вярвам само на това, което виждам, и мога да направя лична преценка - втори път няма да се излъжа.
...........Но тогава как лицето "Х" ще се прави на известен и ще се кичи с престиж.
Престиж?
Иска петминутната слава под светлините на прожекторите, която да му донесе още стокоборот, клиенти, въртене на пари т.е. Дори няма загатната идея за престижност. Не се ли казваше на това - реклама
...........Но тогава как лицето "Х" ще се прави на известен и ще се кичи с престиж.
Престиж?
Иска петминутната слава под светлините на прожекторите, която да му донесе още стокоборот, клиенти, въртене на пари т.е. Дори няма загатната идея за престижност. Не се ли казваше на това - реклама
Справка първа страница на темата, дефиниция за "престиж". Не знам ти как го насричаш, но ако ти харсва реклама използвай тази дума.
...........Но тогава как лицето "Х" ще се прави на известен и ще се кичи с престиж.
Престиж?
Иска петминутната слава под светлините на прожекторите, която да му донесе още стокоборот, клиенти, въртене на пари т.е. Дори няма загатната идея за престижност. Не се ли казваше на това - реклама
Справка първа страница на темата, дефиниция за "престиж". Не знам ти как го насричаш, но ако ти харсва реклама използвай тази дума.
До даряването стигнахме, защото се каза, че е престижно да си добър и да правиш добро. Реално бистрим дали е така, излиза, че не е. Ако беше престижно нямаше да се крие.
Това, че не се разгласява в "Хайлайф" или друга "престижна" медия - значи ли, че ги няма или че се криеш?
Има си места, където тези неща се знаят. Това е важно за даряващият, а не да го публикуват.
И недейте да бъркате лице на кампания с дарител.
До даряването стигнахме, защото се каза, че е престижно да си добър и да правиш добро. Реално бистрим дали е така, излиза, че не е. Ако беше престижно нямаше да се крие.
Това, че не се разгласява в "Хайлайф" или друга "престижна" медия - значи ли, че ги няма или че се криеш?
Защото:
когато една жена роди тя автоматично става едновременно тъпа, грозна и пропададнала или съответно раждат само тъпи, грозни и пропаднали жени. И затова само те пишат тук и се информират за останалия по-престижен свят от Блиц и Фейсбук страницата на Хайлайф.
Това ще си го държа на пейста вече.
Добре, не е ли възможно да се види къде участват различните ордени? Такава информация мисля, че не е редно да се пази в тайна. Първо, защото даряват и хора, които не са членове и второ, защото съответните клубове са и изграждане на мрежа от контакти. Та, ако училището ХУ е на председателя на даден орден, аз лично бих искала да знам дали набраните средства от стотици хора отиват само там. Нямам против, както споменах, харесвам идеята на ордена Malteser за собствена болница и не бих лишила от подкрепа. Просто ми е важно да е прозрачно, защото може и да изграждаме нечий определен бизнес без да искаме 
ПП Според мен на членовете на дадени ордени (клубове) се гледа като на хора с престиж. Не говоря за дарение в частност, а за хора, които са част от такава организация. Поне при нас, да си признат член на някои стари ордени, се оказва трудно и ако успееш, значи е нещо. Обикновено само с пари не става, де.
Помните ли преди години, когато някакви мутри искаха да дарят пари на Клинтън за кампанията, но им ги върнаха
ПП Според мен на членовете на дадени ордени (клубове) се гледа като на хора с престиж. Не говоря за дарение в частност, а за хора, които са част от такава организация. Поне при нас, да си признат член на някои стари ордени, се оказва трудно и ако успееш, значи е нещо. Обикновено само с пари не става, де.
Помните ли преди години, когато някакви мутри искаха да дарят пари на Клинтън за кампанията, но им ги върнаха