Децата и компютрите (технологиите)

  • 20 031
  • 179
  •   1
Отговори
  • Мнения: 26

Какво мислите за вредата от технологиите върху децата (а и не само)? Усещате ли негативното им влияние и ограничавате ли се при използването на компютри, телевизори и т.н.

Моето дете е още малко, за да кажа че стои на компютъра (или ТВ), но ми се ще да натрупам малко информация по въпроса предварително. В днешно време досегът с технологиите е неизбежен, независимо от вредата, която оказват върху нас. Аз лично усещам върху себе си всички негативи - като главоболие, отпадналост, болка в очите, напрежение, понякога превъзбуда. И увеличаването на техниката в дома ми увеличава симптомите. И не мога да си представя как всичко това въздейства на крехките организми на децата ни. А те, за разлика от нас, ще прекарат целия си живот обвързани с компютри, монитори, телефони и т.н. и то не само вкъщи а и навсякъде... Смартфоните са си вид джобни компютри. Даже бялата техника започва да се управлява през компютрите вече.

В същото време не искам да изпадам в крайности и да не давам достъп до техниката с години, при положение, че тя е естествена (и необходима) част от ежедневието ни.

# 1
  • Мнения: 37
Мисля, че са неизбежна част. Ние също се пробвахме да ограничаваме нашето дето и то по порасна и имаше обратния ефект. Сега не става от компютъра трябвал да си навакса.

Така че запазването на златната среда е най добре, но как става това не мога да ви кажа. Ние не успяхме.

Последна редакция: чт, 29 дек 2016, 16:28 от Не се сърди, човече

# 2
  • Мнения: 46 511
Не ме притесняват.
Като малка гледаше телевизия, сега не го поглежда, даже ни накара да разкараме телевизора от стаята й, че само прах събираше. Лаптопа и таблета също седят за красота. Единствено телефона си ползва.

Аз също не ползвам много неща, единствено лаптопа повече, по телевизята гледам точно 3 неща, телефона само за говорене.

Доволна съм, че живея в това време и ползвам екстрите, които ми вършат работа.
Нямам главоболие и др. странични ефекти.

# 3
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Имаше една статия за изследване, което показва, че няма как да сравняваме нашето поколение с това на децата ни и да се тюхкаме, че ние четяхме, а те ползват интернет - пропастта е огромна между двете генерации. В същото време, между тях и техните деца (нашите внуци), тази пропаст се затваря значително, тоест те ще са по-близо едни до други като възприемане на света.

# 4
  • София
  • Мнения: 38 476
Не смогваме със зарядните! Mr. Green
Какво да се прави - зима е, ваканция, скука.

# 5
  • Мнения: 26
Аз съм далеч от сравнението с предишните поколения, даже напротив - смятам, че всичко ново трябва да се използва, доколкото улеснява живота ни. Също така, не искам да ограничавам себе си или детето от естествената ни среда (малко смешно звучи, но за човек живеещ в града точно това си е естествена среда Grinning ). Освен това не смятам, че компютрите пречат на спорта или че не могат да се съчетават, напротив.

Уверена съм, че всяко нещо може да е и инструмент, и загуба на време в зависимост от това как го използваш. И вярвам, че родителите предават отношението си към предметите на децата основно с поведението си към тези предмети. Виждам близко дете, което не е ограничавано - нито има влечение, нито стои на телевизора, нито нищо. Не че не играе игри и не гледа детски, но не прекалено, сам си се контролира, обича спорта и заниманията на открито и т.н.

По-скоро търся златната среда, защото прекаляването с всяко нещо води след себе си негативи. В последните години много се говори за вредните влияния на мониторите и телефоните (особено ако попаднеш в среда от хора, които с това си изкарват хляба и са почти нон-стоп на компютъра). Понякога чувам невероятни неща, които няма как да са истина, но в повечето случаи става въпрос за съвсем реални неща, болежки и натоварвания на организма (и от самата техника и от заседяването пред нея).


Гергана Младенова, може да го надрасне, особено щом наваксва. Тепърва ще му се случват все по-разнообразни неща, приятелства и т.н.

Free Agent, представям си Simple Smile поне да имаше хубав сняг, щеше да е къде-къде по-интересна зимата...

# 6
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Ами ти си си отговорила чудесно на всички въпроси, които поставяш. Проумяла си дори, че чрез ограничение не се постига абсолютно нищо, дори е възможно да увеличи влечението (аз също минах през това с голямата ми дъщеря, малката не я ограничавам - и в резултат таблетът и телефонът й стоят непотърсени с дни и седмици понякога).
Какво те притеснява тогава?

# 7
  • Мнения: 2 837
Много зависи от характера на детето. Големият ми син се пристрастява, освен това е интроверт и абсолютно съзнателно се опитвам да ограничавам стоенето пред компютъра или телевизора, като гледам да предложа добра алтернатива.
Малкият ми син е много жизнен и общителен и не се задържа дълго нито пред телевизора, нито пред компютър или телефон.

# 8
  • София
  • Мнения: 38 476
И моите са така - голямата седи има-няма час, колкото да си види клипче, да си определи среща с приятелките и да излезе.
Обаче малкия все по-малко иска да общува с деца, седи си с телефона/таблета/компа и ако аз не го изведа, може да си седи от сутрин до вечер.

# 9
  • В Космоса
  • Мнения: 9 879
Записвам се. С моето дете нямаме проблем засега. Не я влече, просто е такава. Но съм притеснена за друго дете. Наскоро четох и една статия, която приравнява пристрастеността към компютрите към всяка друга пристрастеност и се твърдеше, че е нужно лечение.

# 10
  • Мнения: leet
Нямам никакво намерение да ограничавам детето си откъм технологии. Колкото по-рано започне да разбира и борави с тях, толкова по-добре. Тепърва започва истинското развитие на технологиите и предпочитам синът ми да е в крак с тенденциите, отколкото да налагам ограничения, щото било вредно. Въобще не ме притеснява и това, което ми се втълпява за "пристрастяване" към компютрите. Всеки период минава. Аз също бях "пристрастена" към компютрите, докато не влязах в университета, после започнаха другите ми увлечения. Ако мога ще се опитам да му развия интереса към четене, слушане на класическа музика, но няма да го напъвам.

# 11
  • Мнения: 1 213
Ограничавах когато бяха малки, сега вече не. Нямат проблем с това да се откъснат от комп. и да излязат навън да се видят с приятели.

# 12
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 290
Ограничавала съм, ограничавам. Не позволявам цял ден висене по устройства, трябва да си запълват свободното време и по други начини.
От друга страна- технологиите са, за да ги ползваме. И се радваме на напредъка им.

# 13
  • Мнения: X
Детето ми е родено тук в Швеция и още в първи клас на всеки първолак се зачислява по един таблет iPad, а в четвърти клас по един персонален малък инчов лаптоп, защото започват да учат програмиране. В първи  клас няма учебници, обучението е само на таблет. След това обучението е 50% по старомодния начин с учебници и тетрадки, 50% на таблет или лаптоп.  Изпити, тестове, презентации - пак на лаптоп. Така е във всяко едно шведско училище, дори и в най-затънтените селца.

# 14
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Oграниченията са до време и в един момент спират да вършат работа.
Залагам по-скоро на други приятни и интересни за детето неща, така че сам да не включва компютъра, тв, телефона, а не аз да налагам забрани. Доскоро хубави книги и редовни тренировки на спорта, който тренира ми вършеха работа. Гледам и да е навън повече време, а не да лежи вкъщи на дивана.
Има дни, в които зарядните са постоянно включени, мисля, че е неизбежно и няма смисъл да се боря срещу това. За мен проблем би било ако всеки ден е така.
Добре е детето само да си слага спирачки /защото контролът и ограниченията на родителите са до време/, правейки нещо друго и по-полезно, без като цяло да се лишава от технологиите и всичките им благини.
Всичко това обаче се отнася за голямото ми дете, което сега е на 11г.
Дъщеря ми е на 3г и 8мес и все още няма свой таблет и други технологични "играчки". На нея не позволявам да виси на компютъра и т.н. просто защото тя няма самоконтрол все още, макс половин час на ден, стига ѝ толкова засега. Като стане като брат си сама ще си преценя. С него на нейната възраст постъпвах по същия начин.

# 15
  • Мнения: 22 036
Имаше една статия за изследване, което показва, че няма как да сравняваме нашето поколение с това на децата ни и да се тюхкаме, че ние четяхме, а те ползват интернет - пропастта е огромна между двете генерации. В същото време, между тях и техните деца (нашите внуци), тази пропаст се затваря значително, тоест те ще са по-близо едни до други като възприемане на света.

Това много ми хареса и съм съгласна с него. Имаш ли линк към статията?

# 16
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 278
Засега нямаме проблем.Дъщеря ми гледа няколко канала по телевизията,когато има време за това-по 1час дневно.Таблетът използва най-много,когато пътуваме с кола на дълъг път или вкъщи за около 30-40минути.Телефонът се използва само за разговори.
Все още предпочита да излезем навън на разходка и да общува с другите деца.Има си приятели и се събираме всеки ден.Или играе с играчките си .
Не се налага да я ограничавам,но и не смятам ,че тя прекалява.Не одобрявам седенето с часове пред компютъра от ранна детска възраст,както и носенето на таблет на детската площадка.
Сега ,когато ходи на училище също няма много време за игрички на таблета.Първи клас е,започна да чете гладко и се опитвам да и създам навик да чете книги.Смятам,че е важно за нея.



Последна редакция: сб, 31 дек 2016, 08:28 от veni35

# 17
  • Мнения: 6 122
Нищо им няма на децата ми от досега с технологиите. На мен също. Не ги ограничавам, но и те не прекаляват кой знае колко.
Тепърва ще ставаме все по-зависими от новите неща, които излизат на пазара. Направо като знам какво има измислено, просто сливането на хората и машините май наистина е неизбежно.

# 18
  • Мнения: 26
Ами ти си си отговорила чудесно на всички въпроси, които поставяш. Проумяла си дори, че чрез ограничение не се постига абсолютно нищо, дори е възможно да увеличи влечението (аз също минах през това с голямата ми дъщеря, малката не я ограничавам - и в резултат таблетът и телефонът й стоят непотърсени с дни и седмици понякога).
Какво те притеснява тогава?

Да, отговорила съм си принципно, но не знам как ще тръгне като започна да го прилагам на практика. Категорично съм за използването на технологиите, вкл. и за образование (нашите училища са по-назад в това отношение). Притеснява ме това, че си има негативи, дори при възрастни, които са отговорни и си пазят здравето и не знам как това би се отразило на един по-крехък организъм. Може и да се филмирам повечко, но затова започвам да се интересувам по-отрано.

Благодаря на всички за мненията, всяко едно ми е полезно.

От опит знам, че негативите за здравето и организма се проявяват най-вече при прекаляване (например ако работиш по 8-10 часа), което при децата отсъства като фактор, но предполагам, че за по-малките и часовете трябва да са пропорционално по-малко. Напоследък доста проучвам и разни предпазни средства - софтуер, хардуер, добри монитори...

# 19
  • Мнения: 6 122
Ами ти си си отговорила чудесно на всички въпроси, които поставяш. Проумяла си дори, че чрез ограничение не се постига абсолютно нищо, дори е възможно да увеличи влечението (аз също минах през това с голямата ми дъщеря, малката не я ограничавам - и в резултат таблетът и телефонът й стоят непотърсени с дни и седмици понякога).
Какво те притеснява тогава?

Да, отговорила съм си принципно, но не знам как ще тръгне като започна да го прилагам на практика. Категорично съм за използването на технологиите, вкл. и за образование (нашите училища са по-назад в това отношение). Притеснява ме това, че си има негативи, дори при възрастни, които са отговорни и си пазят здравето и не знам как това би се отразило на един по-крехък организъм. Може и да се филмирам повечко, но затова започвам да се интересувам по-отрано.

Благодаря на всички за мненията, всяко едно ми е полезно.

От опит знам, че негативите за здравето и организма се проявяват най-вече при прекаляване (например ако работиш по 8-10 часа), което при децата отсъства като фактор, но предполагам, че за по-малките и часовете трябва да са пропорционално по-малко. Напоследък доста проучвам и разни предпазни средства - софтуер, хардуер, добри монитори...

Филмираш се. Единствените негативи са, че някои хора се пристрастяват. Твърди се също, че предизвикват и нервност, заради магнитните полета. Но в крайна сметка, повечето хора се адаптират към всичко.

# 20
  • Мнения: 26
Точно тези магнитни излъчвания и вредни лъчения са едно от нещата, от които се интересувам напоследък. Нещо ново са за мен, а доста се говори за тях.

Иначе за пристрастяването мисля, че не е виновна самата техника, а нещо вътре в човека, което го влече натам. То и за пристрастяването към другите неща важи това "правило".

# 21
# 22
  • Мнения: 6 122
Точно тези магнитни излъчвания и вредни лъчения са едно от нещата, от които се интересувам напоследък. Нещо ново са за мен, а доста се говори за тях.

Иначе за пристрастяването мисля, че не е виновна самата техника, а нещо вътре в човека, което го влече натам. То и за пристрастяването към другите неща важи това "правило".

За сега никой не е доказал, че лъченията са вредни. Точно, защото много се говори за тях, човек много внимателно трябва да си подбира източниците. За предпочитане са научните такива. Медиите не могат никога да те информират правилно, защото тяхната цел е да печелят и следователно гледат да продават такива продукти, каквито се харесват на потребителите (читателите). Ако в някой научен източник се говори за електромагнитни излъчвания, то медиите задължително ще го преведат като "вредни", защото ще бъде много по-четено и ще предизвика много повече внимание.
Така че спокойно, не се филмирай излишно. Peace Laughing

# 23
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Освен това, което Белла казва, смятам и че новите генерации със сигурност ще придобият необходимите защити и ще се адаптират към магнитните лъчения, ако са вредни. Еволюция.

# 24
  • Мнения: X
Положението у нас е следното:
Телевизия - телевизори в стаите си нямат, няма и да имат. Телевизия се гледа само във всекидневната, никога по време на хранене или когато някой работи/учи там. Винаги в наше присъствие, одобрени от нас неща, само определени канали.
Мобилни телефони - получават в 5 клас, когато отиват да учат в съседното село. Смартфони - на 12 навършени години.
Лаптоп личен - в 5 клас, ползва се във всекидневната. В стаите си електр. устройства не могат да внасят и ползват.
Таблети ползват от 7-8 годишни, по няколко часа на седмица, не всеки ден. Контролираме игрите и сайтовете, които посещават.
ТВ конзола имат от 3 години - Wii - играят игри с движение или музика, стратегии също, никакви с насилие. Макс. до 2 ч. седмично.
Тази ваканция сме я обявили за ваканция без електр. игри, таблети  и смартфони, драми няма - забавляваме се чудесно, имаме късмет с чудесна зима.

2-ма от трима са страстни читатели, момчетата са запалени и много активни спортисти, всеки си има собствен приятелски кръг и винаги предпочитат да излязат да потичат с тайфата на улицата пред това да седят на дивана с таблета.

# 25
  • Мнения: 22 036
Режимът у нас беше - имал е винаги телевизор в стаята. Телефон от първи клас, смарт фон от 1о годишен, лап топ от 8. Нинтендо, плай стейшън, всякакви подобни от около 7-8 годишен.

Не гледа телевизия, освен спорт. Отмина му мерака за игри, който продължи няколко месеца, не чете, но ползва интернет за набиране на информация и домашни.

Прекарва 80% от свободното си време на вън, спортувайки. За фейс бук и чатене си ползва телефона, но го прави доста умерено.

Никога не съм налагала ограничения, но не се е и налагало.

# 26
  • София
  • Мнения: 62 595
Нищо им няма на технологиите и на децата, стига нещата да са както си му е редът. Но границата се прекрачва много лесно. Не е нужно кой знае какво, за да се цъка с пръстче по таблета, макар да изглежда като чудо велико. Много обичам фразата, казана с невероятна гордост за дете в градинска възраст $детето научи английски от игри и филмчета, дори го знае по-добре от българския$. Е, ако знае чужд език повече от родния си, това означава нещо, все пак. Таблетът и телевизорът не са бавачки.

# 27
  • Мнения: 22 036
Не са, но са новото сметало например.

# 28
  • Мнения: 6 122
Освен това, което Белла казва, смятам и че новите генерации със сигурност ще придобият необходимите защити и ще се адаптират към магнитните лъчения, ако са вредни. Еволюция.

Абсолютно. Човек се адаптира, а децата са родени с тези технологии. Няма как да не се адаптират.

# 29
  • Мнения: 2 429
Наскоро четох мадам Бовари и ми направи впечатление, че там героинята, захласната по любовни романи и романи въобще си създаде една невярна представа за света, което впоследствие я накара много да страда. И там имаше реплики от рода на - защо не си щади очите и не излиза на въздух.
Та мисълта ми е, че не сме измислили топлата вода. И преди е имало пристрастяване, и то често към литература със съмнително качество, на интровертите са им изтичали очите да четат на кандилце, а пък родителите са ги подтиквали да излязат навън.
В такъв ред на мисли, моята политика е - не са технологиите нови, ние сме остарели. И като такива се плашим от всичко ново, все си мислим как е било преди и се мъчим да върнем децата си към това, което познаваме. Нормално е, човешки инстинкт.
Аз не мисля да си ограничавам сина. Гледам телевизия с бебето, цъкам си на компютъра, на него му е интересно, и той примерно говори с баба си по скайп. Но ние с него и играем, пеем, носим се. А като стане на възраст и с други деца да може да играе, ще ходим и по площадки. Оттам насетне - каквото такова. Дано да е щастливо и контактно дете, да расте безгрижен и обграден само с положителни емоции.

# 30
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Забелязала съм, че най-склонните към пристрастяване и фиксирани върху идеята да хванат таблета си или да се вторачат в телевизора, са точно най-ограничаваните. Също и по-агресивни се оказват.

# 31
  • София
  • Мнения: 62 595
Децата първо трябва да имат възможност да се развиват физически, защото от физическото идва и останалото. Бай дизайн децата от бебешка възраст трябва да клякат, стават, ходят, тичат, да скачат, да се катерят, да играят физически с нещата около себе си, за да могат да поумнеят, образно казано. Първо трябва да си изградят 3Д образ, а после да минават на 2Д. Играта на таблета или телевизора не са заместители на физическата активност.

# 32
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
А кой каза, че са заместители?

# 33
  • София
  • Мнения: 62 595
никой не е казвал, че са заместители, но заемат все повече от активното, будно време на все повече деца от съвсем ранна възраст.

# 34
  • Мнения: 2 837
Не съм съгласна с генерализации от типа, че най-ограничаваните са най-пристрастени. Има си просто хора, които лесно се пристрастяват, и такива, които не се. Някои от тях са ограничавани, други никога не са. Нашата работа като родители е да реагираме според децата и ситуациите.

# 35
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Ами ако се пробва с някое уж несклонно към пристрастяване дете, да му се наложат крути мерки относно ползването на интернет и телевизия, интересно ще ми бъде ако това дете не се фиксира върху употребата им.

# 36
  • Мнения: 2 837
Познавам и такива, вече не са съвсем деца, станаха пълнолетни. Преди години ги обсъждахме и очаквахме именно прекомерна употреба, когато пораснат. Не се случи.
За сметка на това познавам няколко момчета, които не са били ограничавани, но които са като сраснали с компютъра и вече са практически  без никакъв реален социален живот.
Аз не съм привърженик на безцелното ограничаване. Но ако телевизията и компютрите заемат цялото свободно време, ако пречат на ученето, смятам, че като родител съм длъжна да прилагам съответните мерки. В повечето случаи това означава ограничаване на времето пред устройствата и на мен самата - излизам с тях, водя ги на занимания, четем заедно, учим под форма на игра...учим и с компютър, разбира се, когато е възможно. Сега се записах на езиков курс онлайн, те са с мен по време на заниманията, много им харесва да учат по този начин, нямам против.

# 37
  • В Космоса
  • Мнения: 9 879
Наскоро четох мадам Бовари и ми направи впечатление, че там героинята, захласната по любовни романи и романи въобще си създаде една невярна представа за света, което впоследствие я накара много да страда. И там имаше реплики от рода на - защо не си щади очите и не излиза на въздух.
Та мисълта ми е, че не сме измислили топлата вода. И преди е имало пристрастяване, и то често към литература със съмнително качество, на интровертите са им изтичали очите да четат на кандилце, а пък родителите са ги подтиквали да излязат навън.
В такъв ред на мисли, моята политика е - не са технологиите нови, ние сме остарели. И като такива се плашим от всичко ново, все си мислим как е било преди и се мъчим да върнем децата си към това, което познаваме. Нормално е, човешки инстинкт.
Аз не мисля да си ограничавам сина. Гледам телевизия с бебето, цъкам си на компютъра, на него му е интересно, и той примерно говори с баба си по скайп. Но ние с него и играем, пеем, носим се. А като стане на възраст и с други деца да може да играе, ще ходим и по площадки. Оттам насетне - каквото такова. Дано да е щастливо и контактно дете, да расте безгрижен и обграден само с положителни емоции.

+100


ОК, но и преди, и сега независимо какъв е типът пристрастяване, независимо от развитите технологии с времето, знаем, че над определена граница, започва да става нездравословно.

# 38
  • София
  • Мнения: 1 363
Темата ме вълнува особено, много верни неща казвате, които и аз си ги мисля.
Изводът ми е, че е важно да се открие златната среда според характера и възрастта на детето. Технологиите са и настоящето, и бъдещето, но определено крият своите негавити за детето, което тепърва се изгражда като нервна система, като навици, като начин на възприятие за света, като развитие на въображението, фината моторика, социални умения и прочие и прочие.
Според мен малкото дете, до 7-8 годишна възраст просто може да пропусне времето пред екрана, повече би му навредило, отколкото спомогнало за развитието. Ако родителите са единодушни.
При нас положението е следното - борим се с ММ, той постоянно би държал нещо включено - тв най-често, което аз не понасям и не мисля, че е редно за 3-годишно лесно възбудимо и чувствително дете постоянно да зяпа в екрана, случвало се е като отидем някъде и има включен тв - той се залепва за него като хипнотизиран и все едно не присъства в стаята. За сега удържам фронта - вкъщи тв се гледа само вечер като го сложа да спи. Имаме таблет, на който играе почти всеки ден, но усещам как му минава мерака и все по-рядко се сеща. На лаптопа сяда и иска да му пускам аудио приказки и картинки на ракети, багери, вулкани и други подобни момчешки неща. Знам, че ако почна да му пускам клипчета, няма да мога да го отлепя от екрана, за това не пускам. Знам, че ще дойде момент, когато вече няма да мога да го ограничавам толкова, но граници трябва да има.

Спомням си когато баща ми купи модем и си пуснахме интернет за пръв път вкъщи - висях денонощно, буквално не ставах от стола, пропусках хранения, лягах си в 4 сутринта и никой не ме ограничаваше, докато майка ми не се усети, че това е много интересно и ме измести. Но до тогава от това денонощно каране на сухоежбина пред екрана си докарах стомашни проблеми, които си влача и до днес. Ако ми беше дръпнал някой шалтера на време, щях да си спестя много болежки за тия 14 год.

# 39
  • София
  • Мнения: 17 281
Не съм съгласна с генерализации от типа, че най-ограничаваните са най-пристрастени.

Аз също не съм съгласна - синът ми не беше ограничаван и в един момент положението стана страшно и се наложи в 5-6 клас тепърва да се налагат забрани и ограничения за времето на компютъра. Той буквално нямаше представа какво да прави със себе си, ако нямаше ТВ или комп пред себе си. Сега нещата са мнооого по-добре при него, но се постигна с много зор и ограничения.

Дъщеря ми е още малка, за да мога да направя точно сравнение, но тя не гледа ТВ, не играе на компютър, таблети и прочие нямаме, така че единствено гледа детски филмчета на компютъра за ограничено време вечер. Не се тръшка, когато няма монитор, намира си безброй занимания. Ще видим след 5-6 години как ще са нещата при нея, но факт е, че засега виждам ползата от ограниченото време с технологии в живота й.

Както с всяко нещо, така и с технологиите - дозата прави отровата.

# 40
  • Мнения: X
Предпочитам децата ми да запълват времето си с по-пълноценни забавления, а таблети/смартфони да са най-последен избор, след като всичко друго е изчерпано или невъзможно. Таблетите са чудесна занимавка при дълго и досадно пътуване или чакане по летища и гари, но в къщи - не.
При моите тримата прекаляването с "умните" джаджи действа различно - единият става видимо агресивен, другият получава главоболие, малката става апатична. За запълване на свободно време или заместител на родител или детегледачка - технологията повече вреди, отколкото носи ползи. За обучение, информация - да.

# 41
  • Мнения: 26
При моите тримата прекаляването с "умните" джаджи действа различно - единият става видимо агресивен, другият получава главоболие, малката става апатична. За запълване на свободно време или заместител на родител или детегледачка - технологията повече вреди, отколкото носи ползи. За обучение, информация - да.

Точно тези аспекти най-много ме притесняват. На практика е трудно да уцелиш точната "доза" между необходимостта и вредата, а не всички деца могат да се ограничават сами.

ПС: Интервюто, което е линк-нала Кафе с мед много ми хареса Simple Smile

# 42
  • Мнения: 252
При деца до 6-7 г. възраст не виждам, от какво може да бъде породена необходимостта от всекидневно използване на електронни устройства. В ежедневието далеч по-важни и нужни са други занимания:

Децата първо трябва да имат възможност да се развиват физически, защото от физическото идва и останалото. Бай дизайн децата от бебешка възраст трябва да клякат, стават, ходят, тичат, да скачат, да се катерят, да играят физически с нещата около себе си, за да могат да поумнеят, образно казано. Първо трябва да си изградят 3Д образ, а после да минават на 2Д. Играта на таблета или телевизора не са заместители на физическата активност.

Притеснението, че неизползването на подобни устройства, ще да доведе до изоставането на детето спрямо времето, в което живее или спрямо връстниците му, са смехотворни.

# 43
  • Варна
  • Мнения: 1 020
С племенника ми се играели на площадката 5 часа като не е преставал да тича, скача и да комуникира с другите деца.Като се приберем в тях, прекарваме два часа в игри на PS4.Не страда от липса на едното или другото.Докато са малки, родителите могат да регулират времето прекарано пред технологиите, но не става и да ги изключат на 100%.Децата имитират това, което виждат-възрастни да прекарват време в разговори по телефона или дори да стои пред компютъра да чете Бг Мама.
Аз не понасям, когато използват технологиите да накарат детето да направи нещо-яж и ще ти дам телефона, айде оправи си стаята и ще ти дам телефона.Моят племенник е научен да се храни, докато играе на телефона, защото иначе реве като заклан.Няма и филтри на съдържанието, което гледа в Youtube и го спрях да гледа , в последния момент един 18+ епизод на South Park....

# 44
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Не знам дали е направено от българин (на български не съм го срещала), но знам, че Android имат отскоро едно приложение, което се казва Twilight. Спомага за избягване на нарушение на съня и хиперактивност при деца след използване на ел. устройства. Не съм го пробвала.

# 45
  • Мнения: 26
Благодаря, ще го проуча и него. Досега не обръщах внимание на такива програми, защото повечето се изчерпват с това да те подсещат от време на време да станеш от компютъра - нещо, което при мен няма да проработи. Но ако има някоя, която да има и настройки щадящи очите или нещо такова, според мен би си струвало.

# 46
  • Мнения: 2 022
Освен това, което Белла казва, смятам и че новите генерации със сигурност ще придобият необходимите защити и ще се адаптират към магнитните лъчения, ако са вредни. Еволюция.

Абсолютно. Човек се адаптира, а децата са родени с тези технологии. Няма как да не се адаптират.
Знаете ли как се нарича тази адаптация или още както я наричате еволюция, как действа? Чрез естествен отбор. Тоест неприспособените загиват преди да се възпроизведат или не могат да се възпроизведат. Не, че съм  категорично несъгласна, просто да внеса уточнения към твърденията.

# 47
  • Мнения: 26
Съгласна съм и с двете твърдения, само си мисля, че загиването не се отнася буквално за всяка сфера. Бях чела някакво проучване (или статистика, не помня вече), че хората, живеещи в градове се раждат все по-късогледи като естествено състояние, а не като болест, защото гледаме на твърде близки разстояния. Т.е. еволюцията си действа и след N бр. поколения, окото ни ще се нагласи към тази среда. В случая цената е доста хора с очила, но няма загиване на отделни индивиди. Предполагам, че и с техниката ще стане нещо подобно, да не говорим че тя се прави все по-щадяща.

Ограничаването не води до нищо добро, но докато детето порасне достатъчно, за да се самоограничава отговорно, минава време, в което родителите трябва да му покажат как става, вкл. и с личен пример. А разните защитни устройства и предпазни средства са си бонус.

# 48
  • Мнения: 6 122
Съгласна съм и с двете твърдения, само си мисля, че загиването не се отнася буквално за всяка сфера. Бях чела някакво проучване (или статистика, не помня вече), че хората, живеещи в градове се раждат все по-късогледи като естествено състояние, а не като болест, защото гледаме на твърде близки разстояния. Т.е. еволюцията си действа и след N бр. поколения, окото ни ще се нагласи към тази среда. В случая цената е доста хора с очила, но няма загиване на отделни индивиди. Предполагам, че и с техниката ще стане нещо подобно, да не говорим че тя се прави все по-щадяща.

Ограничаването не води до нищо добро, но докато детето порасне достатъчно, за да се самоограничава отговорно, минава време, в което родителите трябва да му покажат как става, вкл. и с личен пример. А разните защитни устройства и предпазни средства са си бонус.

Какви очила, те вече бионични очи, започнаха да правят. Кой ще ти носи очила, след 10 години или дори само след 5, при този огромен и бърз научно-технически напредък. Та и слепите хора ще могат да виждат, без да носят очила. Всичко вече е нанотехнологии и директно вграждане в човешката тъкан.
http://health.howstuffworks.com/medicine/modern-technology/bionic-eye.htm

# 49
  • Мнения: 2 022
Привикване и адаптация е друго, но това не е еволюция. Тоест няма изменение в генотипа.

# 50
  • Мнения: 2 022
моите наблюдения по темата напоследък са, че ставаме все по-зависими от техниката. Съдя това по себе си, човек израснал без телефон и компютър, без дистанционно за телевизора, колко съм зависима за елементарни неща от интернет и устройствата си. Какво ще стане след няколко поколения при същия темп наистина не знам. И все по-зависими от техниката и все по-лесно управляеми от силните на деня ...

# 51
  • Мнения: 6 122
Привикване и адаптация е друго, но това не е еволюция. Тоест няма изменение в генотипа.

Адаптацията е в основата на еволюцията. Затова оцелява най-адаптивното, а не най-силното и най-умното. Изменението не е задължително да е на ниво генотип. Изменение има на ниво фенотип, обаче.

Цитат
моите наблюдения по темата напоследък са, че ставаме все по-зависими от техниката. Съдя това по себе си, човек израснал без телефон и компютър, без дистанционно за телевизора, колко съм зависима за елементарни неща от интернет и устройствата си. Какво ще стане след няколко поколения при същия темп наистина не знам. И все по-зависими от техниката и все по-лесно управляеми от силните на деня ...

Абсолютно. Без технологиите сме буквално едно нищо. "Силните на деня" са също едно нищо, без технологиите. Laughing

# 52
  • Мнения: 26
Привикване и адаптация е друго, но това не е еволюция. Тоест няма изменение в генотипа.

Възможно е да съм използвала грешно термина. Имам пред вид, че тази адаптация си действа във всеки аспект и ще се прояви и спрямо технологиите по някакъв начин.

Какви очила, те вече бионични очи, започнаха да правят.

Това беше доста старо проучване и засягаше само това как се променяме естествено. Иначе съм съгласна за напредъка на медицината като започнем от лекарства, минем през протези и стигнем до разработки, които изглеждат почти невероятно, но след някоя друга година ще си се използват съвсем свободно.

И да, наистина ставаме все по-зависими, което има и плашещи страни, и негативи, но и много ползи. След 20 години ще има неща, които днес не сме и сънували, камо ли да обсъдим. И за всяко нещо ще се измислят защити от злоупотреби и вредни влияния, но и всяко ново нещо ще идва със своите негативи.

Като цяло съм оптимист, въпреки че съзнавам че цената са реални човешки съдби. И всеки се надява да не е изтеглил късата клечка Wink

# 53
  • Мнения: 6 122
Привикване и адаптация е друго, но това не е еволюция. Тоест няма изменение в генотипа.

Възможно е да съм използвала грешно термина. Имам пред вид, че тази адаптация си действа във всеки аспект и ще се прояви и спрямо технологиите по някакъв начин.

Съвсем правилно си използвала термина. Laughing

# 54
  • Мнения: 26
В по-широк смисъл със сигурност е правилно, но в по-тесен (от научна гледна точка) не знам. В случая със зрението става въпрос за белези, които се предават по наследство на поколенията, но на какво ниво се случва и дали това засяга гените, не се наемам да твърдя. Съжалявам, че не мога да дам линк към изследването, но беше много отдавна и дори не съм сигурна, че съм го гледала в интернет. Там се твърдеше и че племена извън цивилизацията са по-късогледи, ако са планински спрямо тези от равнините. Т.е. не е само въпрос на очила и медицина, а на организъм.

А как всичко това аналогично би се случило с технологиите и до каква степен, вече са си мои интерпретации Simple Smile Явно зрението ни ще привикне към виртуалната реалност, 3Д и подобни. Но дали ще стане и спрямо заседнали живот, неправилната стойка и другите видове лъчения, не се знае. И ако стане - как. Дали ще е на цената на болни хора, дали ще си изобретим разни приспособления, чрез които да се адаптираме по-бързо и по-добре, може само да се гадае.

# 55
  • Мнения: 6 122
В по-широк смисъл със сигурност е правилно, но в по-тесен (от научна гледна точка) не знам. В случая със зрението става въпрос за белези, които се предават по наследство на поколенията, но на какво ниво се случва и дали това засяга гените, не се наемам да твърдя. Съжалявам, че не мога да дам линк към изследването, но беше много отдавна и дори не съм сигурна, че съм го гледала в интернет. Там се твърдеше и че племена извън цивилизацията са по-късогледи, ако са планински спрямо тези от равнините. Т.е. не е само въпрос на очила и медицина, а на организъм.

А как всичко това аналогично би се случило с технологиите и до каква степен, вече са си мои интерпретации Simple Smile Явно зрението ни ще привикне към виртуалната реалност, 3Д и подобни. Но дали ще стане и спрямо заседнали живот, неправилната стойка и другите видове лъчения, не се знае. И ако стане - как. Дали ще е на цената на болни хора, дали ще си изобретим разни приспособления, чрез които да се адаптираме по-бързо и по-добре, може само да се гадае.

Наследствеността не се изразява в чисто предаване на гени. Въпросът е как са комбинирани и как са се изразили (фенотип). Едни и същи гени се изразяват по-различен начин у индивидите. А средата влияе много силно, нарича се епигенетика.
Идеята е, че никой няма да чака еволюцията, сега ние хората я движим вече. Ако имаш проблем със зрението, веднага ще ти сложат "джаджа", с която всичко ще виждаш. АКо имаш проблем със стойката, пак една "джаджа" и хоп, изправен си. Нещо като сливане на хората с технологиите. Много се работи в тази област.

# 56
  • Мнения: 2 022
Абсолютно съм съгласна с това приспособяване, но това не е точно еволюция в биологичен аспект. Това се случва дори в рамките на живота на един индивид,  няколко пъти. Да се приспособиш към нови условия. Ако разбира се говорим за еволюцията в биологията, а не за десетките преносни употреби на тази дума.

Последна редакция: чт, 12 яну 2017, 09:35 от Cygnus

# 57
  • София
  • Мнения: 62 595
Колкото и да звучи странно, ние си ставаме киборги малко по малко. В медицината вече се използват доста устройства, които се вграждат в пациентите. Мисля, че има вече и такива с изкуствен интелект, които се тестват при някои пациенти.

# 58
  • Мнения: 26
Има нещо вярно. От една страна "пречим" на естествения ход на еволюцията/адаптацията, но от друга по-скоро насочваме този ход към това, което ни е необходимо. Адаптираме средата към себе си, а не само себе си към нея. А прогресът върви с все по-бързи темпове.

# 59
  • София
  • Мнения: 62 595
И по-добре, че адаптираме средата към себе си, в същото време адаптирайки и себе си към средата. Господ, Природата или както там го наречем, ни е дал голям мозък, за да го използваме за по-сложни неща от тези да се наядем и размножим. Не разбирам цялото вайкане за какво е. Единствено го отдавам на това, че вече остаряваме и ни е трудно да приемем новото.

# 60
  • Мнения: 6 122
Андариел, отново съвсем право в целта и отново съвсем точна.

# 61
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Не разбирам цялото вайкане за какво е. Единствено го отдавам на това, че вече остаряваме и ни е трудно да приемем новото.
Абсолютно.

# 62
  • Мнения: 30 802
И по-добре, че адаптираме средата към себе си, в същото време адаптирайки и себе си към средата. Господ, Природата или както там го наречем, ни е дал голям мозък, за да го използваме за по-сложни неща от тези да се наядем и размножим. Не разбирам цялото вайкане за какво е. Единствено го отдавам на това, че вече остаряваме и ни е трудно да приемем новото.

Вайкането е за това, че променяйки средата, може да се произведат поколения от хора със специфична "форма" на съзнанието, базирана на много добре прецедени входни данни, хомогенизирани, скучни дори. Говоря за наглед прозаични неща като настилки, цветове, терен.

И ако тия хора изкарат цял живот в тая среда, без нищо, което да разчупи рамките, те ще мислят един вид машинно.

И ще търсят да разчупват рамките с прекомерен адреналин, наркотици, прекалено ярки виртуални изживявания.

Ново не е задължително по-добро.

# 63
  • София
  • Мнения: 62 595
Мамасита, къде се губиш? Или аз нещо не съм те засичала.  Simple Smile

Тези хора и сега си търсят такива преживявания. Емблематичен пример са програмистите - цял ден затворени в $квадратен и подреден свят$, и ги избива на експремни преживявания или залитат към някакви духовни учения, позитивизъм и прочие. Изключение правят може би дизайнерите, защото те изначално са творчески хора.

Най0субективно наблюдавам при малки деца не толкова хомогеницираност, подреденост, а по-скоро липса на организираност и подреденост. Толкова много и често цъкат с пръстче по таблета, че дори не им се налага да говорят, да се координират, грубо казано (не говоря за тичане и скачане, а за неща като при танците или игрите с помнене на стъпки), а да седнат*легнат и да се концентрират в слушане на приказка е трудна работа. От толкова много визуална стимулация сякаш започва да страта възприемането на слуховата такава и в частност слухово-вербалната. Сякаш все по-трудно и ненужно им става да изказват мислите си, да $философстват$ така да го нарека. А те трябва да са $досадни$ и да питат, да обясняват, да човъркат, вместо да мълчат и да цъкат.

# 64
  • Мнения: 30 802
При моите деца съм в двете крайности. При топло време- режим "горско дете", с дни на вилата. През студеното време- никакви ограничения.

Дъщеря ми учи песнички от таблета. Не иска аз да й пея. А и аз не мога да изпея песничка 55 пъти, за да я запомни. Сега манията й е някакво семейство мормони, които закусват. Оттам реши, че и тя ще закусва на масата, а не из цялата стая. И, разбира се, новите хитове- отваряне на яйца-изненади и мачкане на slime.

Синът ми гледаше токсични количества Спондж Боб. За съжаление това не му е помогнало да философства по-малко.

Най-малкото все още се интересува главно от силиконовия калъф на таблета, да си чеше зъбите.

Наскоро ми попадна статия, че не било вярно това как мозъкът на човек изключва пред екрана. При гледане на ТВ суперинтелигентите хора показват признаци на мислене. Съвсем ясно е, че всеки обработва различно.

И да завършим с малко хумор, пускам Бейби ТиВи, ония там, Мая и Яя и си мисля- Бря, някой е направил филмче за Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън.

# 65
  • София
  • Мнения: 62 595
Мозъкът никога не изключва, не знам откъде е дошло това. Вероятно имат предвид активното внимание, което включваме волево, за да осмислим или извършим някакви дейности.
Относно пеенето - при бебетата и малките деца пеенето лично, фейс ту фейс, от възрастния и с възрастния има по-голямо значение, отколкото това, че изпълнението на запис с музика и т.н. е по-атрактивно. Когато бебето*детето гледа и слуша как възрастният пее, то започва да се опитва да подражава, опитвайки се да $намести$ артикулационния апарат така, както е при възрастния. Отделно се концентрира изцяло върху тази дейност, а докато възрастният пее, той наблюдава детето и се адаптира към неговото поведение - забавя на места или акцентира върху определена дума, артикулира по-отчетливо, засилва мимиката, интонацията се променя пак според реакцията на детето. А когато бебето е гушнато, то усеща с тялото си звука, дори да не гледа в устата възрастния. Пеенето от възрастния на детето е общуване, а не просто пеене. То е емоция. Няма значение дали възрастният пее фалшиво, важно е другото, което описах. Не е и просто започняне на песента. Ако трябва и 55 пъти ще се пее, ако детето иска, образно казано.

# 66
  • Мнения: 30 802
А какво става в случаите, когато детето ти залепи шамар и каже, "Мама не пее!". Освен това дъщеря ми вече може да изтананика мелодия от инструментална музика, така че явно при нея си има специфичен и индивидуален слух, що се отнася до тон и музикална памет. Но не обича аз да й пея.

Компютрите и технологиите са само върхът на айсберга. Дори не забелязваме, че децата растат в изкуствено подравнена среда откъм текстури, цветове, температури, ако ще наклон на терена.

Даже си мисля, че повечето симптоми, приписвани на компютъра, са по-скоро дължащи се на седенето и обездвижването. Тоест ако едно дете се движи активно в някакви периоди, може безнаказано да гледа много повече ТВ.

# 67
  • Мнения: 26
Аз вайкането също не го разбирам, когато става въпрос просто да "биеш контрата" на новото, само защото е непознато. Но когато става въпрос да опознаеш новото с всичките му негативи, да вникнеш в същността, да се запознаеш с аргументи за и против - тогава мисля, че е ползотворно (но тогава излиза от графа "вайкане").

Мисля си, че когато става въпрос за нещо фундаментално ново, което е на път да навлезе масово във всички сфери на живота ни, си струва да се замислим за всичките му аспекти.

А когато става въпрос за деца, е още по-наложително, не само защото са по-крехки и уязвими, но и защото за да ги научим на нещо, ние самите трябва да го познаваме.

Даже си мисля, че повечето симптоми, приписвани на компютъра, са по-скоро дължащи се на седенето и обездвижването.

Възможно е, изследванията продължават. А дългосрочни прогнози за влиянието им трудно могат да бъдат направени, защото новите поколения техника излизат твърде бързо.

# 68
  • Мнения: 6 122
И по-добре, че адаптираме средата към себе си, в същото време адаптирайки и себе си към средата. Господ, Природата или както там го наречем, ни е дал голям мозък, за да го използваме за по-сложни неща от тези да се наядем и размножим. Не разбирам цялото вайкане за какво е. Единствено го отдавам на това, че вече остаряваме и ни е трудно да приемем новото.

Вайкането е за това, че променяйки средата, може да се произведат поколения от хора със специфична "форма" на съзнанието, базирана на много добре прецедени входни данни, хомогенизирани, скучни дори. Говоря за наглед прозаични неща като настилки, цветове, терен.

И ако тия хора изкарат цял живот в тая среда, без нищо, което да разчупи рамките, те ще мислят един вид машинно.

И ще търсят да разчупват рамките с прекомерен адреналин, наркотици, прекалено ярки виртуални изживявания.

Ново не е задължително по-добро.

Че то това се търси нон стоп. И търсенето ще се увеличава. Каква е драмата? От как човечеството съществува, търси начини да се вдига невротрансмитерите. Терънс Маккена го е описал чудесно в книгата си "Храна на Боговете".

# 69
  • Мнения: 1 782
Авторката с право се притеснява.
Едно е да умееш и боравиш с компютър, съвсем друго е да си зависим от компютъра.
Когато детето чете книга без рисунки развива въображението си (може и да е електронен вариант), само фантазира как изглежда героинята, пътят по който върви, къщата й... Когато зяпа филмче не е същото въпреки, че пак има някакво мислене.
Да не говорим, че е тъжно да не можеш сам да си създадеш свят и да чакаш на таблета да ти внася разнообразие. Не случайно в развитите държави много се набляга на креативност в училищата и детските градини, походи из природата, дълго време без телефони и таблети, почти всяко семейство има куче, което се разхожда редовно из парка и т.н.
При мен и моето дете е така - колкото повече на въздух и сред природа - толкова по-добре се чувстваме. Как я карам да излиза - ами чрез кучето, няма сняг, няма дъжд  Laughing Не съм забранила клипчета и детски филмчета, защото ако забраня - ще постигна обратният ефект. Според мен ако родителят от рано е създал навика на децата си да се движат по много, тялото им само "ще си търси движението" като наркотик.
Пък те уменията, свързани с технологиите няма да им избягат.
Правилно се е разтревожила авторката и дилемата не е "новото срещу старото". Нормално е да се опитаме да избегнем негативните страни на технологиите и да извлечем само позитивите от тях.
Дори възрастен индивид да си направи експеримент да ограничи максимално компютри, таблети, телефони и джаджи и веднага се усеща позитивна промяна. Иначе ако се застоява прекалено - ниско либидо, прегърбена стойка, уморени очи - абе с две думи - пълна ленност. А това при деца да се наблюдава е ужасно тъжно, поне за мен. Peace 

# 70
  • Мнения: 6 122
Авторката с право се притеснява.
Едно е да умееш и боравиш с компютър, съвсем друго е да си зависим от компютъра.
Когато детето чете книга без рисунки развива въображението си (може и да е електронен вариант), само фантазира как изглежда героинята, пътят по който върви, къщата й... Когато зяпа филмче не е същото въпреки, че пак има някакво мислене.
Да не говорим, че е тъжно да не можеш сам да си създадеш свят и да чакаш на таблета да ти внася разнообразие. Не случайно в развитите държави много се набляга на креативност в училищата и детските градини, походи из природата, дълго време без телефони и таблети, почти всяко семейство има куче, което се разхожда редовно из парка и т.н.
При мен и моето дете е така - колкото повече на въздух и сред природа - толкова по-добре се чувстваме. Как я карам да излиза - ами чрез кучето, няма сняг, няма дъжд  Laughing Не съм забранила клипчета и детски филмчета, защото ако забраня - ще постигна обратният ефект. Според мен ако родителят от рано е създал навика на децата си да се движат по много, тялото им само "ще си търси движението" като наркотик.
Пък те уменията, свързани с технологиите няма да им избягат.
Правилно се е разтревожила авторката и дилемата не е "новото срещу старото". Нормално е да се опитаме да избегнем негативните страни на технологиите и да извлечем само позитивите от тях.
Дори възрастен индивид да си направи експеримент да ограничи максимално компютри, таблети, телефони и джаджи и веднага се усеща позитивна промяна. Иначе ако се застоява прекалено - ниско либидо, прегърбена стойка, уморени очи - абе с две думи - пълна ленност. А това при деца да се наблюдава е ужасно тъжно, поне за мен. Peace  



Извинявай Роси, но не те разбирам. Кое му е тъжното да чакаш на таблета да ти създаде свят? И въобще какъв свят си създаваш? Въображаем ли? Това, на което наблягали на запад е просто за да можеш да се раздвижиш, а да не си заседнал. Защото това е най-големият негатив. За това го правят. Аз лично не искам да си правя експеримент да се разграничавам от конпютрите или телефоните, защото ще се чувствам много зле. На какво ще слушам музика, примерно? На какво ще чета, като нямам хартиен вариант на книгите ми? И това не ми пречи да ходя минимум 5 километра на ден, като гледам да са около 10.

Точно си "старо" срещу "ново".

# 71
  • Мнения: 30 802
Дори възрастен индивид да си направи експеримент да ограничи максимално компютри, таблети, телефони и джаджи и веднага се усеща позитивна промяна. Иначе ако се застоява прекалено - ниско либидо, прегърбена стойка, уморени очи - абе с две думи - пълна ленност. А това при деца да се наблюдава е ужасно тъжно, поне за мен. Peace 

Правила съм експеримент, ефектът е минимален. Не е само от компютъра- трябва и да съм сред природа, да има движение и да има с какво да си създавам настроение. Иначе само се тормозя, че няма откъде да прочета нещо интересно.

# 72
  • Мнения: X
Глупости.
Четенето на книга с четец (компютър, таблет, смартфон) си е четене, независимо носителят хартиен или дигитален е.
Слушането на музика на  дискплеър, МП3 плеър или смартфон си е просто слушане на музика - също, както и да си пуснеш грамофона.

Кой е тоя "запад", дето го размятате постоянно като безспорен пример за безгрешност и пътеводна светлина по всякакви въпроси? В тоя "запад" има безкрайно многообразие за всичко, вкл. и по въпроса за децата и технологиите.

В западното кьоше, в което пребивавам понастоящем, тенденцията е за силно ограничаване на достъпа до технологии и електронни медии на децата. Особено масово е това при семейства с по-високо образование и повече материални възможности. Масово липсва телевизор във всекидневната и телевизия се гледа по 1-2 часа седмично. Масово децата на тези семейства получават смартфон след 12-13 години, масово нямат фейсбук профил или инстаграм преди 16 години, масово се забавляват с игри на улицата поне до тийн възраст и практикуват по минимум 2 спорта с огромно желание. Масово технологиите се използват по предназначение и разумно от началните класове - търси се информация и се правят проекти, но не се играят игри. Използване на таблети в учебния процес е още в 3-4 клас, в 5-6 децата вече правят сами презентации и училищни проекти на компютър. Програмите и устройствата за родителски контрол в интернет са бум и се ползват, докато отрочетата навършат пълнолетие.

# 73
  • София
  • Мнения: 62 595
Когато прочета думата $масово$, и започвам да се изприщвам. Какво означава това $масово$? Колко процента, пък дори на око, трябва да са доста повече от половината, за да има някаква представителност и да е мъничко по-близо до масовостта. Хайде, малко по-отговорно с боревенето на думи като $масово$!

# 74
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Особено употребено 6-7 пъти в един пост. Аз имам роднини в Германия, живеят там от 30-тина години, от горния слой на интелигентните семейства, не са ми разказвали и не виждам подобна "масовост"... А, единствено малкия им пубер (на 15) се дивеше, че тук още бил модерен фейсбук сред тийновете, а там бил "за пенсионери" hahaha. Големият пък висеше денонощно на компютъра от малък, сега следва икономическа информатика втора година там и е отличник на випуска.

# 75
  • Мнения: X
Хубаво, съгласна съм, думата "масово" се отнася за кръга ни приятели, познати и спорадични контакти - наши и на децата ни. Статистика (официална) не мога да приложа. Имаме широк и разнообразен кръг контакти със семейства с деца. Тези, които споделят, че са оставили децата си безконтролно да оперират с "умните" джаджи, са почти без изключение по-семпли откъм образование, възможности и амбиции. Темата често се ползва тук за small talk, почти колкото времето Simple Smile та много лесно се придобива представа как е положението дори при по-бегли познанства.

Последна редакция: пн, 16 яну 2017, 19:01 от Анонимен

# 76
  • София
  • Мнения: 62 595
Е, така вече звучи доста по-достоверно!  Simple Smile Мисля, че тук сме доста по-умни и образовани от посредствени журналисти, които много обичат да използват гръмки думи, за да впечатлят. Между другото, ученето на статистика много дисциплинира начина на изразяване. Когато бях студентка мразех статистиката, но сега я оценявам положително и от гледна точна на езиковата точност - вместо журналистически, започнах да обръщам внимание на въпросите, които за съжаление, журналистите не задават на себе си, когато конструират някакво твърдени - кой, какво, кога, как, защо. Кой го прави, как го прави, кога го прави и т.н. - повечето мои познати (кой) не разрешават таблети (какво) на децата си, докато последните не пораснат (граница докога) до училищна възраст.

# 77
  • Мнения: 54 413
Много ми харесва написаното от Сбъдвзща.
Технологиите трябва да се ползват креативно, а не основно за забавление и губене на време.

# 78
  • София
  • Мнения: 62 595
Играта и губенето на време с технологии е същото като и без технологии - човек има нужда, има възможност и се възползва. Ако няма нужда или няма възможност, но има нужда, той ще търси възможност да играе и да си губи времето.

# 79
  • Мнения: 1 782
Сбъдваща мечти, абсолютно същите наблюдения имам и аз. Само някакъв абсолютен профан би сметнал зариването с джаджи, технологии и софтуери за признак на интелигентност. Много е важно за какво ги използваш и как. Коя майка ще се кефи детето да блее пред компа без да развива социални умения? Въпреки че по мои наблюдения децата и тинейджърите не са пристрастени към смартфони и компютри - ползват ги главно с цел безплатна комуникация.

# 80
  • София
  • Мнения: 17 592

Като цяло ги насърчавам - контактите с технологиите, де - всячески. :Покрай другото е много "безболезнен", "евтин" (като енергия, не като финанси само) начин за учене на език.

# 81
  • Мнения: 30 802
А може ли да ми кажете следващото поколение програмисти и други компютърджии как ще се развие, без от една възраст нататък да киснат дълго и напоително пред техниката? Или викате ще се научат да програмират с помощта на дървени монтесори-кубчета и пръчки.

Тия, дето блеят, ще блеят и пред компа, и пред Мона Лиза. Тия, дето не блеят, ще се сетят за какво е таблетът.

Синът ми се е научил да търси готварски рецепти. После прави сладки, целувки и други. И всъщност му се налага да чете доста повече, отколкото в училище, за да се оправя в нета. С изненада установих, че се оправя, чете, гледа...

# 82
  • София
  • Мнения: 62 595
Мамасита, може ли да кажеш откога и защо си толкова обсебена от програмистите и ги възхваляваш, и в същото време си толкова против монтесори? Имаш някаква причина, но не мога да я разбера.
От първа ръка - програмистите са си програмисти - от това се интересуват и това им е работата. Единствено в момента имат късмета да са на гребена на вълната като заплащане. Иначе не се различават по нищо от всеки човек, който работи в произвоството - по цял ден пишат код и не е нужно болшинството да са особено креативни - като стругарите са. Монтесори също не е някакво чудо невиждано, това си го има във всяка култура, в която децата участват в ежедневния и бих казала в домашното производство. Достатъчно е вместо децата да бъдат заривани с пластмасови играчки и специално произведени дървени, да се мотаят покрай майка си, баща си, баба си и дядо си, когато последните вършат нещо. Поради естествения си стремеж за подражание и любопитство, децата в повечето случаи са готови да се включат в тази дейност. Монтесори е измислено за деца в инкубатора на силно урбанизираната среда, и които живеят от един куб в друг - от къщи в яслата, градината или училището и са винаги в организирана среда, без да имат особена свобода или ангажираност в бита на семейството.

# 83
  • Мнения: 30 802
Не бе, просто си коментирам, ако случайно вземат, че се комбинират майка, която е лапнала въдичката на някакви модерни течения в родителството, а детето вземе, че открие колко интересни неща може да прави комп. техниката- и не говоря за игри. Какво правим в тоя случай, ако детето има нужда от повече часове, но майката е решила, че ще го прави гений с някакви нейни екзотики.

А сегашното Монтесори не е онова Монтесори, защото виждам уклон към развиване точно на много остра абстрактна интелигентност като краен резултат- академична, приложима само в няколко области. Ако не си адвокат, най-вероятно ще трябва да си програмист.

А това "по цял ден пишат код" и не са креативни...то е като да кажеш, че писателите по цял ден пишат текст и затова не са креативни. Има код и код.

# 84
  • София
  • Мнения: 62 595
А какво правят, мислиш, втори Цукърбърк ли са? Баш си пишат код по цял ден, особено ако са в големите компании, и от тях се изисква да владеят основен набор от инструменти. Да, отстрани изглежда като чудо невиждано, но на практика всеки може да се научи. Ако беше някакво уникално умение, нямаше да можеш да си поръчаш за доста евтини пари и кратки срокове китайци и индийци да ти напишат голямо количество код за относително кратко време. Като масовото произвоство е вече, от работника се иска някакво ниво на квалификация, което може да се получи за няколко месеца на курс, за да започне.
То и има достатъчно количество писатели, които са точно като на поточната линия - дори вече ти продават $матрица$, по която да пишеш - е, боклук е, ама можеш да го прочетеш.

Колкото до описаното, имаго и този случай, дори смятам, че се превръща в нещо като мода, а според мен е отражение на  едно и също - и двамата родители са силно хай тек, само че мама го проявява в стерилното монтесори (така ми дойде веднъж на ума да го нарека) и се стига до работа по тази интелигентност, за която говориш. За мен е напълно логично такава проява на подобен тип мислене и мироглед.

# 85
  • Мнения: 6 122
Сбъдваща мечти, абсолютно същите наблюдения имам и аз. Само някакъв абсолютен профан би сметнал зариването с джаджи, технологии и софтуери за признак на интелигентност. Много е важно за какво ги използваш и как. Коя майка ще се кефи детето да блее пред компа без да развива социални умения? Въпреки че по мои наблюдения децата и тинейджърите не са пристрастени към смартфони и компютри - ползват ги главно с цел безплатна комуникация.

Ох, а на времемто майките не се кефеха, че децата постояно играят на вън и не развиват, умствени умения, а само социални. Аз не знам за дете, което блее пред компа. Обикновено точно някакви умения развива или социални или рефлекси. А може и да прочете нещо интересно.

Цитат
лупости.
Четенето на книга с четец (компютър, таблет, смартфон) си е четене, независимо носителят хартиен или дигитален е.

Абсолютно.

# 86
  • Мнения: 30 802
Да бе, знам, че масовият случай е слаба ракия. Просто като гледам какви са новите Монтесори игри, някак интуитивно ги свързвам точно с това мислене в рамки, което е твърде специфично за програмирането. Свят от кубчета, в който всичко е да-не, истина-неистина, няма сиви зони...ми детенцето няма как да не попие интуитивно усещане за пресмятане на истина-неистина и други елементи. Факт е, че ако си маниак, може да си изобразиш пресмятането и с кубчета на пода. Същото и с интуитивния опит да класифицираш предмети. И аз се чудя за какво им е обектно ориентирано програмиране, преди да са се научили да не си акат в гащите още, ама на- мама го снима за Инстаграм:)

Другата професия е адвокатската, там също се изисква мислене в стерилни рамки (да не се лъжем по драмата, която съпътства делата- мисленето си остава стерилно и абстрактно).

# 87
  • Мнения: 6 122
Да бе, знам, че масовият случай е слаба ракия. Просто като гледам какви са новите Монтесори игри, някак интуитивно ги свързвам точно с това мислене в рамки, което е твърде специфично за програмирането. Свят от кубчета, в който всичко е да-не, истина-неистина, няма сиви зони...ми детенцето няма как да не попие интуитивно усещане за пресмятане на истина-неистина и други елементи. Факт е, че ако си маниак, може да си изобразиш пресмятането и с кубчета на пода. Същото и с интуитивния опит да класифицираш предмети. И аз се чудя за какво им е обектно ориентирано програмиране, преди да са се научили да не си акат в гащите още, ама на- мама го снима за Инстаграм:)

Другата професия е адвокатската, там също се изисква мислене в стерилни рамки (да не се лъжем по драмата, която съпътства делата- мисленето си остава стерилно и абстрактно).
Глупости!

# 88
  • Мнения: 30 802
Адвокатското мислене не е свободно, не мога да се изкривя и да кажа, че имат безброй варианти и сиви зони. Имат свобода в някакви рамки. Иначе отстрани също изглеждат като творци, но ако се позагледаш, рамките си личат.

Между другото, LSAT тестове сигурно сте виждали- задачите са главно логика, истина-неистина, какво следва от А и Б...

# 89
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Много съм съгласна с Мамасита - което си е блейка, ще си блее и пред компютъра и пред Лего-то. Между другото, големият ми племенник, за който писах по-горе, в 5-6 клас, докато "блееше" в компютъра, си направи триизмерен пистолет с някаква програмка. Ако беше ограничаван и овикван, че стои пред компютъра, не знам дали щеше да е толкова добър и удовлетворен в това, което учи сега. А, и със спорт се занимава много активно, да отбележа. Изобщо не знам защо някои мамчета смятат, че едното изключва другото

# 90
  • Мнения: 30 802
С тоя пистолет ако беше в САЩ, щяха да го привикат при психолога:)

Обаче е вярно, че ако искаш детето ти да работи сред платените професии, ще трябва да овладее способността за формално абстрактно мислене. Ежедневното човешко мислене е съставено главно от фантазии и евристики и е много непродуктивно. Съответно ако детето си играе само на ресане на коса на Барби, малко вероятно е да придобие интуиция, така че лесно и бързо да пробие във формалното мислене в някаква област. Не е лошо- има доста професии, които не искат такова мислене, но не са много платени, просто защото не си незаменим.

Съответно всичките кубчета, пръчки, подреждане и сортиране оформят ум, който ще има по-голяма склонност към мислене в рамки, вместо към свободни аналогии, фантазии и несвързани конструкции без логика.

# 91
  • Мнения: X
Е, така вече звучи доста по-достоверно!  Simple Smile Мисля, че тук сме доста по-умни и образовани от посредствени журналисти, които много обичат да използват гръмки думи, за да впечатлят. Между другото, ученето на статистика много дисциплинира начина на изразяване. Когато бях студентка мразех статистиката, но сега я оценявам положително и от гледна точна на езиковата точност - вместо журналистически, започнах да обръщам внимание на въпросите, които за съжаление, журналистите не задават на себе си, когато конструират някакво твърдени - кой, какво, кога, как, защо. Кой го прави, как го прави, кога го прави и т.н. - повечето мои познати (кой) не разрешават таблети (какво) на децата си, докато последните не пораснат (граница докога) до училищна възраст.
IQ-то ми е 167, благодаря. Правя разлика между посредствен журналистически брътвеж и професионално мнение. Изпита ми по статистика взех с отличен.
Смятам, че и ти можеш да се отнесеш по-търпеливо към споделените наблюдения на една майка сред широк кръг познати семейства и да не реагираш винаги злобно-иронично като последна инстанция. Всъщност те харесвам много, когато не прекаляваш.

Кафе, имаш наблюдение върху 1 брой семейство българи, живеещи в Германия и това е достатъчно основание, да поставиш под съмнение моите наблюдения върху няколко десетки немски семейства?

Всъщност съм забелязала, че българите тук са доста по-небрежни по отношение на висенето на отрочетата пред екраните - единици са тези, упражняващи активен родителски контрол върху това какво и колко гледат децата им и какво и колко играят. Заради статистиката на Андариел - с 12 български или смесени българо-немски семейства поддържаме близък контакт, 3 от тях контролират децата си в това отношение, от тези 3 едното семейство е на топ-програмист.

# 92
  • Мнения: 30 802
Българите са небрежни към много неща около децата, компютрите са само един елемент.

Аз пък не вярвам в директното контролиране на устройствата. За мен нормално е да се устрои денят така, че да има макс. време без устройства- но ако не може, ако е лошо време или съм пределно уморена, няма да си хабя енергията, за да гоня под час.

Понякога просто оставям да свършат батериите и не зареждам.

Вчера девойката си играе с дървени кубчета, обаче таблетът някъде на пода до нея- да й свири музика.

# 93
  • София
  • Мнения: 62 595
Е, така вече звучи доста по-достоверно!  Simple Smile Мисля, че тук сме доста по-умни и образовани от посредствени журналисти, които много обичат да използват гръмки думи, за да впечатлят. Между другото, ученето на статистика много дисциплинира начина на изразяване. Когато бях студентка мразех статистиката, но сега я оценявам положително и от гледна точна на езиковата точност - вместо журналистически, започнах да обръщам внимание на въпросите, които за съжаление, журналистите не задават на себе си, когато конструират някакво твърдени - кой, какво, кога, как, защо. Кой го прави, как го прави, кога го прави и т.н. - повечето мои познати (кой) не разрешават таблети (какво) на децата си, докато последните не пораснат (граница докога) до училищна възраст.
IQ-то ми е 167, благодаря. Правя разлика между посредствен журналистически брътвеж и професионално мнение. Изпита ми по статистика взех с отличен.
Смятам, че и ти можеш да се отнесеш по-търпеливо към споделените наблюдения на една майка сред широк кръг познати семейства и да не реагираш винаги злобно-иронично като последна инстанция. Всъщност те харесвам много, когато не прекаляваш.

Кафе, имаш наблюдение върху 1 брой семейство българи, живеещи в Германия и това е достатъчно основание, да поставиш под съмнение моите наблюдения върху няколко десетки немски семейства?

Всъщност съм забелязала, че българите тук са доста по-небрежни по отношение на висенето на отрочетата пред екраните - единици са тези, упражняващи активен родителски контрол върху това какво и колко гледат децата им и какво и колко играят. Заради статистиката на Андариел - с 12 български или смесени българо-немски семейства поддържаме близък контакт, 3 от тях контролират децата си в това отношение, от тези 3 едното семейство е на топ-програмист.

Щом имаш толкова високо айкю и си взела изпита си по статистика с шестица, значи си напълно способна да се изразяваш точно. Ако се изразяваш емоционално, както ти се изрази, като майка, то всичкото айкю и статистика отиват на кино, защото вече си изградила едно емоционално мнение-наблюдение, и най-емоционално си го защитаваш. Ако тази статистика от 12 български и смесени българо-немски семейства беше представена от трето лица, а не от самата теб, то щеше да задействаш айкюто си и шестицата по статистика, и щеше да кажеш, че тази извадка е ненадеждна, и съответно щеше да изтъкнеш аргументи като по учебник. Обаче в момента ти е по-важно, че си майка, а в тази роля почти всяка жена е силно емоционална и поради това няма нищо по-важно от майчинското и собственото мнение и вярване как трябва да бъде нещо. Всъщност, в момента, докато пиша всичко това, се чудя дали изобщо ще разбереш какво имам предвид, защото в момента ти си на емоция, а аз съм на логика. Не казвам, че едното е по-добро от другото, а че сме на различна вълна. За теб съм злобно-иронична, защото не споделям това, в което искрено вярваш, което приемам за свой пропуск като поведение. Повече няма да предизвиквам вярването ти, извинявам се, отчитам и ще съм по-търпелива към майчинските ти впечатления. В момента не съм в ролята на майка, а на неутрален наблюдател, откъдето идва и проблемът в комуникацията.

Скрит текст:
Моите деца, дето се вика, са правени на компютър, бяха ограничени един път и то за конкретна игра с конкретни хора, защото започнах да се съмнявам в надеждността на един от играчите. От ранна детска възраст са имали достъп до компютър (тогава нямаше таблети, а мобилните телефони бяха просто телефони), но не можеха да се доредят особено до възрастните. Затова им се налагаше да се задоволяват с обичайния хардуер като играчки и прочие битови предмети, а после и доста извънкласни занимания. Не че не са висяли по нощите пред компютъра, то и ние като възрастни минахме през такъв период, че и сега се случва с някоя игра, докато я $разбиеш$, и това го приемам за нормално. Обаче си знаеха, че все пак в училище нещата трябва да вървят.

Според мен в момента твърде рано децата се сдобиват със собствен телефон , а най-често таблет, и се пристрастяват, именно защото винаги им е пред очите и буквално на една ръка разстояние. Вкъщи доста често това правят. Добре, че в градините подобни джаджи са забранени, и децата щат-нещат, трябва да играят по старомодния начин. Макар че аз бих изринала 80 процента от твърде реалистичните играчки, защото за мен те ограничават въображението и децата не се сещат да вземат едно кубче и да си представят, че гладят с ютията, а търсят специално пластмасовата ютия-играчка.

# 94
  • Мнения: 30 802
В градината на сина ми бяха забранени в първите три години, накрая компромисно позволиха да се носят таблети в петък.

Синът ми бързо се наигра, видя, че няма много смисъл и че повечето игри искат да си купуваш нива и оръжия и не вижда смисъл.

Иначе наблюденията показват, че ако един човек играе целенасочено, за да ""счупи" играта, а не просто като бягство, то това е дори полезно за памет, мотивация. Дори при хирурзите било полезно да играят видеоигри.

Андариел е права- много е интересно, когато човек е толкова интелигентен, че може да се самоубеди и в напълно грешни позиции.

# 95
  • София
  • Мнения: 62 595
то понякога айкюто много пречи, особено ако е в секцията за логика.  Simple Smile Човек може да се убеди във всичко, което пожелае, защото го прави с разума си.

# 96
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Сбъдваща, давам пример с един брой семейство, а над колко имам наблюдения няма как да знаеш, въпреки айкю-то си и шестицата по статистика. Имах предвид, че абсолютното ограничаване и следене на децата по отношение на технологиите, не е непременно най-доброто, което можем да им дадем.

# 97
  • Мнения: 30 802
По отношение на контрола аз говоря принципно. Знам колко е досадно за всеки да има зад рамото си по един микромениджър, който следи да не сгази лука, ама така на дребно и ежечасно.

Мисля, че е сигурна рецепта да си отчуждиш детето.

# 98
  • Мнения: 5 267
Уау! Страхотно! Това е "high genius". С какво се занимаваш, ако не е тайна?
На Айнщайн е било 160. Определено се нареждаш сред първите места в целия свят.  Hug

# 99
  • Мнения: 30 802
Като за айкю 167 има изключително стагниран и клиширан стил на писане- или живее в чужбина, или реално не е чак толкова умна, или е умна в специфична област, с лазерен фокус и пълна липса на способност да види гората заради дърветата...

# 100
  • Мнения: 5 267
Не на всеки писането му е силната страна.
Може да е математик или да се занимава с физика и химия..  Peace

# 101
  • Мнения: 30 802
Писането не е някаква отделна дейност, то следва мисленето. Има хора, които пишат цветисто, но в текста има много малко мисъл, а понякога- логически дупки и абсурди. Има такива, които пишат просто, но покриват голяма мисловна територия.

Както и да е, въпросът е, че при децата с особена сила битието определя съзнанието. Въпросът е с кое вредим повече- кубчета в стерилна стая или пукане на Warcraft.

Малко встрани, но като гледам Монтесори градини, си изграждам представа как биха се гледали децата в някаква футуристична дистопия, в която режимът има нужда от добре форматирани хора без грешки и особености:) нещо, което би хрумнало на хора като знам ли, Мусолини? Всеки тоталитарен режим си е имал своя педагог-идеолог. Иначе няма лошо детето да се кротне и да се занимава само, но да му залагаш бъдещия интелект е малко прекалено. Това, което не ми харесва е идеята, че детето играе под наблюдение- възрастният стои отстрани и едва ли не трябва записки да си води. А децата имат нужда да играят и скришом. Там се раждат идеите и фантазиите. Даже се сещам, че най-нормалното нещо за детето е да оклюма и да спре да играе, ако го гледа възрастен.

# 102
  • София
  • Мнения: 62 595
Те играят скришом, и това може да не се харесва на възрастните и в частност на учителите, но е напълно нормално и дори нужно. Възрастите също го правят, но са се научили да се крият по-успешно.
(леко съм подозрителна към идеолозите-педагози, защото ми намирисва на психопатия)

# 103
  • Мнения: 30 802
Аналогично се сещам за разкази за дечица-психопати, които на повърхността са идеални по критериите на възрастните, но пак играят "скрита игра". Представям си какво може да натвори детенце-психопатче, на което му дадат такава среда, в която лесно се вписва в правилата, изгражда си идеална фасада, а после може да твори зло, без да го усещат доста дълго време.

# 104
  • Мнения: X
Разбира се, че от позицията си на майка се изразявам емоционално, Андариел. Никога не съм твърдяла, че съм професионалист по темата. Емоционалността ми не пречи да разбера и уважавам мнението ти като специалист, ако и да не съм съгласна напълно с него. Използването от професионалист на иронични надменни вметки и намеци по адрес на нечие непрофесионално мнение, усещане или наблюдение по дадена тема, обикновено води до "олекване" на професионалния авторитет на същия този професионалист.

Кафе, "ограничаван" и "овикан" не вървят непременно заедно. Нито "ограничаване" и "следене".

Скрит текст:
Когато забелязахме нуждата на големия ни син от комп. игри (малките бяха твърде малки още), седнахме заедно всички на масата и обяснихме спокойно и разбираемо какво мислим по въпроса, какво е добре и не е добре, какви според нас са рисковете за тях, чухме какво мислят и искат те и заедно изработихме семейните правила по въпроса с таблетите, лаптопите и смартфоните. От тогава тия правила сме ги актуализирали няколко пъти, защото децата растат, нуждите и желанията им се променят, но като цяло правилата се спазват без особени драми и кой знае какви усилия от която и да е страна. Правилата са простички за спазване - по 30 мин. на ден на дете с таблет (или смартфон за големия), но не и преди лягане, не по време на ядене и само след като са свършили домашни, учене, задължения в къщи. Използване на джаджите - само във всекидневната. Всички игри и приложения, които се инсталират, ги одобряваме ние преди това. Игри с насилие са табу. Ползване на комп. за училищни цели - презентации, проекти, търсене на информация или онлайн тестове е неограничено, наличието на родител наоколо е задължително. Например големия (7 клас, 12 годишен) вчера е подготвял 3 часа доклад по физика на лаптопа си и ще откара поне още десетина часа. Уикенда решава онлайн тестове по математика пак няколко часа. С малкия (10 годишен, 4 клас) в неделя ровихме заедно за информация за Моцарт, заради понеделнишкия му тест по музика.
Игрите им се спират преди важни тестове ( изпитвания, класни работи, важни състезания или събития, изискащи концентрация) , разпуска се с игра на въздух, не с цъкане.
Обявяваме си чат-пат семейно период без джаджи, както последната коледна ваканция, например. 2 седмици не играха, не ползваха таблети и компове и сматфони, големия си преглеждаше за няколко минути съобщенията по WhatsApp, а ние-родителите имахме по няколко минути за пощи и новини. Беше чудесна ваканция, пълноценна и зареждаща.

Последна редакция: вт, 17 яну 2017, 10:56 от Анонимен

# 105
  • София
  • Мнения: 62 595
Ок, явно за теб единствената реакция е да се опиташ да ме настъпиш (пак доста емоционално) на тема професионализъм. Твоя воля - аз не мога да те спра да реагираш така, както реагираш. Само не разбрах как точно изведнъж това, че обърнах внимание на прецизността на езика, както и че споделих личните си впечатления като ефект от ученето на статистика върху моя личен начин на изразяване, както и обръщането на внимание на азбучни неща, засягащи статистиката, веднага те насочиха  към това да оценяваш нивото на професионализма ми. Но го приемам като начин да ме атакуваш, за да се защитиш. Пишеш това, което искаш да напишеш - пак е ок. И двете с теб сме наясно, че репликата ти за ироничните забележки от професионалист са с цел именно да ме дискредитираш.

# 106
  • Мнения: X
Изобщо не целя това. Не разбирам тънкообидността ти в случая.
За прецизността на езика се съгласих и се доуточних в следващия си пост.
Хайде, мир!

# 107
  • София
  • Мнения: 62 595
смешна ситуация се получава. Ок, искаш да ме сриташ като за последно преди да предложиш мир. Ок, получаваш!  Laughing

# 108
  • Мнения: 30 802
На мен пък ми е супер смешно, когато мами из Фейсбука почнат да си мятат meme-та как сам Стив Джобс си ограничавал децата откъм джаджи...след като първото си дете изобщо не го е признал, а в детството на другите му деца не е имало джаджи. И как Сергей Брин не бил ползвал джаджи и в СССР ходил на Монтесори градина.

# 109
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239


Кафе, "ограничаван" и "овикан" не вървят непременно заедно. Нито "ограничаване" и "следене".


И?
Как наречието променя резултата в случая?
Изготвяне на доклад в 7 клас при задължително наличие на родител в стаята на мен ми звучи....хм, прекалено, да кажем.

# 110
  • Мнения: 30 802
И за мен е странно, до 7 клас би трябвало да си уверен, че си дал устои на децата си, за да се регулират сами.

Също така родителят да е достатъчно смел и честен, та да каже- ще ползаш комп. в своята стая, но хайде недей се вманиачава по интернет порно, защото не е полезно. Мисля, че след това малко тийнове ще имат вкус към интернет порното.

# 111
  • Мнения: X
Разбира се, наясно съм, че на много ще им се стори прекалено.

За мен прекалено е да оставиш детето си да гледа до втръсване малоумщини като "Спондж Боб" или да ти залепи шамар, за да те на кара да спреш да пееш. За други не е. Ами различни сме.

# 112
  • Мнения: 30 802
И защо да не гледа Спондж Боб? Какво точно ще се случи?

(...това, което се случи е, че му обясних какво е морска биология, водих го да гледа аквариуми, а сега си отглежда рибки, грижи се за тях, интересува се- защото мама не е проста и си знае, че гледането на Спондж Боб е само част от пъзела. От семейство и родители зависи вече да обучи детето кое е интересното в Спондж Боб- като например, че е създадено от морски биолог на базата на аквариума в кабинета му. Също така фенството на Спондж Боб помага много с малки деца, които не искат да се обличат, но ако има жълтата гъба на дрешката, са първи на пистата...)

А детето със шамара не е това със Спондж Боб. Втората ми дъщеря е това. Около 2г. възраст децата не са точно "нормални". Като пея, се дразни по напълно неведоми причини, както примерно я дразни звънецът на вратата. Кажи как да го "нормализирам" това, че не иска аз да й пея. Може би да се запиша при гласов педагог?

Последна редакция: вт, 17 яну 2017, 11:53 от The Siren of Titan

# 113
  • София
  • Мнения: 62 595
А според мен въпросът е до чие втръсване - на детето или на възрастния?
А гледането на сапунки и мачове за възрастните какво е? (за протокола, говоря от първо лице, не професионално)

тогава друг да пее. А  записването на вокален педагог, или казано по простому на пеене, може да ти донесе много приятни усещания.
Като каза гласов педагог, не знам защо се сетих за онова приповдигнато говорене спрямо децата, което виждам у някои хора, които имат професионален досег с деца. Имам чувството, че говорят така, защото се страхуват, че детето няма да ги слуша и се опитват да го подмамят или се опитват да направят добро впечатление на родителя, нещо като $виж ме, много съм добричка, много съм позитивна, можеш да ми имаш доверие$. А на мен ми иде да ги хвана за гушите такива.

# 114
  • Мнения: 30 802
На детето, разбира се. Общо мисля нещата продължиха около година. Сега вече не го гледа, като най-големият бонус е, че сам разбра колко е идиотско.

Между другото, Спондж Боб има много намигвания за възрастни, като всеки от героите въплъщава по един от седемте смъртни гряха. Фарсът е на ниво и който не го забелязва, а бърза да каже "Спондж Боб е дивотия за деца", явно не гледа както трябва или нещо му липсва в разбирането и светогледа.

# 115
  • София
  • Мнения: 62 595
Спондж Боб го гледах с децата, много се забавлявах.

# 116
  • Мнения: 30 802
Наскоро забелязах също така как вместо новите технологии да убият книгите, става обратното. Има невероятен подем в книгоиздаването, и като качество, и като количество. Илюстрации, шрифтове, хубави мастила и машини- перфектно е. Не че голяма част от заглавията не са глупости и чалга, но има и хубави неща.

Във филмите и анимацията е същото- технологиите не са само цъкане у дома, има много мощни инструменти за бързо и качествено правене на много хубави неща.

# 117
  • София
  • Мнения: 62 595
Положителният ефект от новото издаване на книги е, че най-после увеличиха големината на буквите, за да се чете по-лесно.

# 118
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
На мен Спондж Боб ми беше изключително скучно, като водих малката на кино. Тогава й заявих да не ме занимава повече с него, ако иска да си го гледа, но няма да й правя компания вече, защото не ми е интересно. Оттогава не го гледа и тя. Изобщо, забелязала съм, че забраните не вършат такава работа, както умелата манипулация Mr. Green.

# 119
  • София
  • Мнения: 62 595
не зная на кино какво са давали, аз говоря за телевизионните серии.

# 120
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
не зная на кино какво са давали, аз говоря за телевизионните серии.
Не бе, нямах предвид твоя пост, може самото филмче да е хубаво, на мен ми беше просто тъпо. И явно повлиях и малката, без да съм го имала за цел.

# 121
  • Мнения: 26
Мисля си, че ако таблетите/компютрите се използват активно в обучението (както споменаха някои майки то чужбина), децата ще свикнат, че това са инструменти. Ако ги използват единствено за игри/детски, за тях с начин за игра и забавление. Разбира се, остава личният пример от родителите, но той е показателен за децата в семейството, а не в обществото като цяло. Иначе сте прави, че който ще блее, ще си блее и без компютри. Както беше в прехваленото "едно време", когато все бяхме навън - и тогава имаше деца, за които това "навън" беше просто шляене и други деца, за които беше спорт и социализация.

Спондж Боб и на мен (лично) не ми е чак интересен, но съм съгласна, че има детски с поука и такива, които са насочени към научаване на разни неща от детето. Родителят може да насочва, но влиянието му е до време. Важно е да се минимизира вредата (и психическа и физическа), но успоредно с това да се възпитава в посока самоконтрол. То това важи за всички сфери, де Simple Smile

# 122
  • Мнения: 30 802
За мен образователните филмчета от типа на Дора са дори по-затъпяващи от Спондж Боб. Точно защото учат на супер прости неща и наблягат на основни моменти, които няма как да не забележиш в реалния свят. А нормалните деца, гледайки Спондж Боб, няма как да не попият какво е това алчност, защо не е хубаво да си кисел като Сепия...уж нищо и никаква история, но и в нея си има моменти.

Аз букви и числа мога да покажа навсякъде, но пример за алчен човек (Господин Рак) няма как да направя от картон, боички и лепило, та да науча детето какво е добродетел и какво е повреден характер.

# 123
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Като сме на тема - анимационни филми, аз съм фен на Гъмбол. Така се забавлявам, че с кеф изгледах част от маратона онзи ден по CN (цял ден посветен на дадено филмче), заедно с малката. Струва ми се единственото смислено, остроумно и поучително филмче в тоя идиотски канал.

# 124
  • Мнения: 26
Тези тип Дора са затъпяващи, ако разчиташ само на тях (даже в Дора пак има някакъв контекст, за разлика от повечето по Бейби ТВ, в които ти показват предмет на бял фон и ти повтарят думата до откат). Но ако ги ползваш като тип помагало, могат да ти дадат някои идеи. А иначе основните добродетели/недостатъци са заложени във всяко детско. Дори в Дора има кисел трол и алчна лисица. Но те са за по-малка възраст. Докато, примерно, в Блейз си се разглеждат понятия от физиката.

А в Спондж Боб се залагат ситуации от живота на по-големите с насоченост към носенето на отговорност. За него ще се съглася, че е по-реалистичен като взаимоотношения, докато другите ми идват малко сладникави с това, че едва ли не всичко може да се реши (и всеки да се промени) с добро отношение. В истинския живот далеч не е така, но пък истинския живот се учи сред другите деца, а не пред ТВ. Спондж Боб просто не допада на личния ми вкус, иначе нямам против него.

Общо взето, който търси - намира. Ако някой търси ТВ-бавачка, всяко детско е подходящо. Ако търси нещо по-образователно, всяко детско може да му подаде тема за разговор с детето (или за игра, ако е по-малко).

Единствените анимации, които ме дразнят (слава-богу модата им отмина) са тези, при които добрият и лошият се различават единствено по идеалите си, а иначе действат, взривяват и убиват с една и съща методика и жестокост.

# 125
  • Мнения: 30 802
Аз съм фен на Adventure Time, Мечките и Парк Шоу.

Иначе ТВ няма как да не е краткосрочна бавачка- все пак в задачата се пита какво ще се яде и кой ще го сготви. По-добре децата да заседнат за малко пред ТВ, отколкото да натворят неприятни и опасни бели. Също така предпочитам синът ми да гледа ТВ в стаята си, ако е настинал, вместо да сее вируси навсякъде.

Бейби Ти Ви е точно за бебета, които възприемат идеално тоя един предмет и прости, предсказуеми звуци.

# 126
  • Мнения: 26
Да, аз затова казах, че са за различни възрасти. И да, аз също предпочитам именно по време на детското да се измъкна за нещо и ми се струва по-логично. Това си е нейно занимание, аз си имам свои.

Иначе и на мен ми харесват Мечките. Както и Рark show, Flapjack, Вubble guppies.

# 127
  • София
  • Мнения: 17 592
Мамасита, може ли да кажеш откога и защо си толкова обсебена от програмистите и ги възхваляваш, и в същото време си толкова против монтесори? Имаш някаква причина, но не мога да я разбера.
От първа ръка - програмистите са си програмисти - от това се интересуват и това им е работата. Единствено в момента имат късмета да са на гребена на вълната като заплащане. Иначе не се различават по нищо от всеки човек, който работи в произвоството - по цял ден пишат код и не е нужно болшинството да са особено креативни - като стругарите са. Монтесори също не е някакво чудо невиждано, това си го има във всяка култура, в която децата участват в ежедневния и бих казала в домашното производство. Достатъчно е вместо децата да бъдат заривани с пластмасови играчки и специално произведени дървени, да се мотаят покрай майка си, баща си, баба си и дядо си, когато последните вършат нещо. Поради естествения си стремеж за подражание и любопитство, децата в повечето случаи са готови да се включат в тази дейност. Монтесори е измислено за деца в инкубатора на силно урбанизираната среда, и които живеят от един куб в друг - от къщи в яслата, градината или училището и са винаги в организирана среда, без да имат особена свобода или ангажираност в бита на семейството.


Ако имам избор и ако моите действия имат някакво влияние, ще предпочета синът ми да стане кодерче - да, не всички програмисти са Програмисти, зная го - отколкото кофражист. Или дори от Кофражист.
Въпрос на вкус, предполагам - все пак, кофражистите работят на открито, на чист въздух, по-близко до Природата, но... ако зависи от мен, ще предпочета за него някой прашен, задушен, климатизиран кабинет. Благодаря.

# 128
  • Мнения: 30 802
...a дъщерята- гъзоръка секретарка, нежели сръчна шивачка, нали? Друго си е да разходиш маникюрче в офиса...

# 129
  • София
  • Мнения: 62 595
Последните два поста не ги разбрах. Именно, че ще е кодерче, което пак си е работник, само че не работи на струг като преди трийсет години, а работи на кюмпютър. Сори, че звачу гадно, но от икономическа и технологична гледна точка си е така - програмирането вече е на нивото на масовото произвоство, т.е. си като на поточна линия. Дори не е нужно да имат поглед върху продукта, а си пишат техния код и дотам. Творческата работа се върши от относително малък брой хора, ама те и не са кодерчета. Няма нужда да слагаме ореол около една професия, просто защото в момента за българските стандарти е добре платена. Но в световен мащаб, нашенци тук взеват доста по-малко от колегите си в богатите държави и все още сме в Европа, а не някъде из Индия.

# 130
  • София
  • Мнения: 17 281
Те и не всички добре платени ИТ-та са програмисти, една огромна част, поне по сървиз центровете в София, са си техническа поддръжка. Но са си умни деца, налага се постоянно да четат и да се развиват в областта си и като цяло си им цъкат машинките.
Но това не би ме убедило да оставя детето си да се самоотглежда пред компютъра все пак.

# 131
  • Мнения: 30 802
Въобще не боготворя професия, просто знам достатъчно за Монтесори и за типа мислене за целите на програмирането, така че да направя паралел между двете. Плюс данните, че точно дечицата на калифорнийските нърдове ходят в Монтесори градини. Щото дори да си просто кодерче се иска такъв начин на мислене, който за голям процент хора е недостижим.

Съвсем нормално е големите проекти да не са в главата на един човек, точно както не можеш да имаш медиа само с един човек. Но не си седнала да кажеш, че медийното производство е на конвейер, че има едни, дето "само пишат текст", а редактори и главни редактори мислят за голямата картинка...

А проблемът е, че за да изведеш детето от ниво "става само за продавачка" до ниво "става за начинаещ репортер" може да се наложат доста намеси, според материала, с който работиш. Някои хора не могат да стигнат и до ниското ниво на по-сложните професии. Малко хора имат здрав гъз да седнат и да работят цял ден с абстракции, не с ръцете си, и да обмислят критично всеки елемент.

Та така, не ме разбрахте, не става въпрос за пари. Бих казала, че в тоя кюп са и адвокатската, и лекарската професия, и някои изкуства. Всичко, където човек трябва да преодолее обикновеното си хаотично мислене и да мисли креативно, но едновременно в строги рамки.

# 132
  • София
  • Мнения: 17 281
Ама, Сирен, не всичко сме с хаотично мислене, което трябва да преодоляваме Simple Smile

Така или иначе, извън темата сме вече много. Надали има достатъчно адекватни изследвания на това дали залепените пред екраните деца стават адвокати, програмисти или продавачки. Нито пък монтесорчетата.

# 133
  • Мнения: 30 802
Относно хаотичното мислене- има достатъчно трудове и изследвания. Човек дори не се усеща кога има някакъв уклон, ползва някакви определени евристики. Докато работят, мисленето изглежда правилно, но всъщност може да е съвсем грешно и човек да е неспособен да излезе от стереотипа. Битието определя съзнанието, поведението става навик, навикът- характер, така че доста хора са напълно предсказуеми като мислене на база средата си и след определен брой години на практика не могат да пробият до друг вид мислене и визия за нещата. Само в детството може евентуално да се вдигне нивото и да се пробие до някакво просветление, но и там не може да се случат чак чудеса.

Иначе изследванията сочат, че децата на богатите стават успешни. Инцидентно в процеса на израстване посещават най-вероятно Монтесори градина.

Мен малко ме съмнява принц Джордж да му се налага да си мие чашата, след като завърши Монтесори курса. Даже при него ще има специално обучение как да НЕ прави нещата за себе си, а да се оставя да го обслужват.

# 134
  • София
  • Мнения: 62 595
Разбира се, че медийното производство е на конвейер! В повечето професии през 80 процента от времето се правят 20 процента от цялото поле в областта и се решават еднотипни казуси. Целите системи така са дизайнвани, защото целта е да се прави икономия от мащаба. Като погледнеш медийната продукция, тя е еднотипна, новините винаги са по един сценарий, дори репортажите са еднотипни, мога да кажа половината реплики преди журналистите, дори често се забавлявам с това дали ще улуча. Новините са най-големият медиен продукт с най-голямо влияние. Ширпотребата е в 80 процента от продукцията, а ширпотреба се прави с масово производство. Предполагам, че ти не си работила в производството, но аз съм, и това време опит много добре ми послужи, когато учех икономика, и то точно нейната история и как се организира производство, как са организирани и публичните системи като образовани, здравеопазване и т.н.
Писачите на текстове поне да се бяха научили на основните правила на българския език, защото редовно имат елементарни правописни грешки.

Работенето с абстракции също се учи. Просто има хора, които по-лесно се учат точно на това, а други по-трудзно.

# 135
  • Мнения: 30 802
Да, въпросът е дали ще го учиш мъчително, или ще го "индуцираш" неусетно, като на игра. Няма как средата да не ти оформи мисленето и да не направи някои модели по-лесни, други- почти невъзможни.

Малко хора са достатъчно умни и последователни, та да произведат изцяло личностен, занаятчийски продукт. А и в 21 век е съвсем нерентабилно, за съжаление. Иначе най-интелигентен и комбинативен е именно този тип човек, който държи в главата си целия процес, а не е винтче в машината.

Но в 21 век някои области са толкова сложни, че и за да си винтче, се иска яко учене.

А работенето с абстракции...стотици хиляди са си правели неделната разходка из Кьонингсберг и седемте моста, но само един се е сетил и измислил топологията.

# 136
  • София
  • Мнения: 62 595
Все още има такива хора и винаги ще има такива хора. Но и тези хора не започват от кота нула, а дори самоуки, пак учат от предишни хора и постижения. Историята е пълна с такива имена.
На теб зорът ти е да става $неусетно$. Няма такъв филм, защото винаги има неща, което човек учи с мъка, за да излезе накрая, че е наусетно. Не зная в ученето на колко хора си участвала, но на мен това ми е работата и виждам, че някои деца в началото виждат много зор, а после като мине трудното, и сами казват, че било неусетно. Те просто не помнят всичките пъти, когато са казали $не мога, трудно ми е, не искам$ (и това им е трудно, защото рядко децата биват оставяни да си кажат, когато им е трудно).  А най-често децата, а после и като възрастни, избягват нещата, които са им трудни към момента, а тези, трудните неща са много важни части от правенето на лесните. Не зная къде ги четеш или си ги фантазираш тези неща за неусетното индуциране, ама си много в грешка. Само човек, който няма наблюденията най-малко, и опита да е въвлечен в обучението и развитието на други хора, може да си говори за неусетност. Да, иначе е добра кукичка за ловене на клиенти някой да каже, че ставало неусетно, но на практика се иска доста работа. Само отстрани може да изглежда неусетно. То като гледаме танцьорите с каква лекота се движат по сцената, си мислим, че е неусетно, защото имат дарба. Но дори най-надареният танцьор е прекарал хиляди часове в залата и буквално се е ляла пот и кръв.

# 137
  • Мнения: 30 802
Сигурна съм, че има нещо в "неусетното" учене. Като по-малка учех езиците наистина доста по-неусетно. И други неща, които полепват, от средата. Много е важно нивото на енергия- децата са неуморни и дори когато правят нещо досадно и трудно, не реагират по същия начин, както възрастен. Просто им е широко около врата, затова не усещат трудността, не ги дразни толкова.

Гледам децата си и виждам, че правят някои неща "от нищото", без да съм ги учила. Примерно по-голямата ми дъщеря пее спонтанно и има музикална памет- без да съм я обучавала. А синът ми няма и няма, въпреки че съм му пяла много повече. Просто няма усета да свърже две ноти. Той пък може други неща.

И има едни неща, които се попиват в семейството и после се чудиш защо и как тия същите неща се учат формално в училище и някои хора като че ли никога не са се сблсквали с тях. Има огрмна разлика дали ще се "затрудняваш" да ядеш с нож и вилица на пет годинки или тепърва ще се учиш на етикет на 15. Първото е неусетно, второто е мъка. Да не говорим за по-възрастен, който и да иска, не може да си пречпи някои стари навици.

Затова ако едно дете от малко е въведено в свят на правила, организация, праволинейност- ще му е по-лесно да функционира, отколкото дете, което е играло само с кукли.

# 138
  • София
  • Мнения: 62 595
Чудя се дали изобщо има смисъл да обяснявам. Не мога да обяснявам нещо на човек, който се е центрирал в себе си и личните си деца и за него това са пътят, истината и животът.
Неусетността е дотолкова, че при всеки човек някои неща са лесно, защото така са му се случили раздаванията на генетичните карти. Но той не живее само с нещата, които са му лесни, най-малкото, защото самото живеене го принуждават да се справя и с трудните. Това, което ти описваш за енергията, е всъщност имането на спомен от трудността. Децата реагират емоционално, а при тях емоциите бързо се сменят, също и споменът за тях.

# 139
  • Мнения: 30 802
Андариел, също имаш центриране, само че при теб е професионално.

Да, вярно е, че някои хора са си генетично надарени и стигат високо ниво, без да се опитват. След това трудната работа е по детайлите. Но може да си изживее живота, чудейки се защо на другите са им трудни неща, които за него са очевидни.

Повечето хора не тръгват да правят неща "срещу типа си". Слабичките физически не тръгват да трупат сили, за да са равни на тия, надарени по рождение- напротив, работят точно там, където им е силата и където ще стигнат ниво 100 с усилия, които на някой ще му трябват за ниво 5. Пак ще е трудно, но не и невъзможно.

Иначе само на хартия човешкият потенциал е безкраен. В реала никой няма толкова сили, че да овладее нещо, което наистина не му принадлежи по природа и иска само доизкусуряване.

# 140
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако човек си има съвсем обикновено тяло и съвсем обикновен мозък, т.е. не страда от някакви физически и мозъчни увреждания, потенциалът е безкраен. А е безкраен, защото винаги имаш за какво да се закачиш, за да постигнеш някакво ниво на умение или знание. Да, няма да станеш Мистър Вселена, но можеш да направиш достатъчно добро тяло откъм мускули, за да не изглеждаш като дроб. Няма да станеш Франк Лойд Раид, но ще си достатъчно способен, за да измислиш как да изглежда една къща. 99 процента от хората не са супернадарени, суперумни, супер..., а са съвсем обикновени, и се научават на това, което е нужно, за да не загинат физически.
Скрит текст:
Ако  критерий е Франк Лойд Райд, накрая може пътят да е към психиатрията, защото човек няма да понесе високите очаквания. (лично мнение).
Сега навлизам в зоната на спекулацията, но сякаш по ирония на съдбата най-ценни в житейски план се оказват нещата, които човек е избягвал или е научил трудно, а не толкова нещата, които са му се получавали лесно. Според мен е заради това,че все пак у всеки човек е заложено достатъчно любопитство и гордост или инат, за да се справи, дали заради външни обстоятелства, дали заради доказване пред себе си.

# 141
  • Мнения: 30 802
Има една оптимална зона на "интересна трудност", оттам нататък както казах, никой не върви срещу типажа си.

Има само едно ценно нещо да научиш нещо по трудния начин, на късна възраст: че осъзнаваш какво си правил и как си го научил. В такъв смисъл имаш и едно мета-знание за областта, къде се крият трудности, съответно по-добре може да го преподадеш. Ако го знаеш "от въздуха", си мислиш, че е точно такъв вид умение.

Колкото до "лесното научаване"- има доста изследвания, а и ежедневен опит, че честичко човек си подпомага абстрактното мислене, като жестикулира, ходи, става и сяда, защото абстрактните метафори са най-често физически, телесни или пространствени. Много е трудно да си представиш в съзнанието някакъв обект, но се улеснява, ако поставиш пред себе си кубче, топка. Не че не може човек от други видове опит да си представи абстракции като сортиране, подреждане по големина- но е по-трудоемко. Именно тук идва моментът с Монтесори- че прави автоматични някои "модули" на възприемане на света, а оттам и някои видове мислене стават по-достъпни. Средата няма как да не повлияе на мисленето и езика. В някои градове казваме "отивам надолу по центъра", само че там планината е зад гърба ти, когато ходиш натам. "Нагоре по центъра" се ходи в Благоевград, където накрая на улицата се извисява Рила.

Ако едно дете е в обеднена откъм стимули среда, има свидетелства, че страда абстрактното мислене. После като четат текст, по-трудно се осмислят концепции като "през", "над", "заедно със". Не го усещаш, но мислиш по-бавно и се уморяваш повече. А оттам се получава порочен кръг- трудно ти е, губиш мотивация и не може да прескочиш нивото, към което други прескачат лесно, защото вместо 10 стъпки правят една (десетте предварителни са ги направили като деца, със сравнително лесни задачи, разделени на ясни части, не са започнали с "проклет проблем" от самото начало).

# 142
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, има изследвания, но поне тези, които съм чела, не твърдят, че трябва да се кара по най-малкото съпротивление и човек да избягва нещата, които са му трудни, защото не му отговарят на типажа. Ползата от тези изследвания е, че човек има на какво да стъпи, за какво да се закачи, за да тръгне към усвояване на по-трудните неща, това дето сега много го дъвчат - да прекрачи зоната си на комфорт, за да разшири зоната си на комфорт. На това на прост език му се казва да си дадеш зор да се захванеш да учиш и неща, които са ти против природата. Разбирам, че си чела за ембодимънда, за когнитивната икономия, ама твърде едностранчиво ги тълкуваш, явно в синхрон с личната си философия. Но се съмнявам да си се движила само в нещата, които са ти се удавали лесно, макар така да се опитваш да го представиш.

# 143
  • Мнения: 30 802
Не съм, например учила съм английски по възможно най-трудния път, с безкрайни упражнения. Граматиката ми я сервираха първо формално,като правило.

В същото време съвсем добре разбирам защо новите системи за учене на език залагат повече на потапяне в езика, а формалните правила са оставени за ниво "специалист". Защото за обикновен човек има нужда интуитивно да усети, че поредността на прилагателните е "big green book", а не "green big book". Но иначе има формално правило, което всъщност никой не знае откъде идва- но го има, ако не искаш да звучиш като пиян човек.

Да, и против природата си съм учила повече математика от 99% от хората на планетата...само че с тия вложени усилия стигнах до някакво на практика безполезно ниво. А човек с талант много по-леко би стигнал много по-далеч. Общо взето най-голяма работа ми вършат нещата, които са ми в природата.

Андариел, като за форум толкоз, сигурно има детайли на тия теории, но все пак трябва да се огранича до това, което е очевидно в ежедневието, за да покажа, че тезата ми не е съвсем "по посока на луната". На всички е ясно, че дете, което е ходило по планини, спортува и други неща ще е доста по-окумуш от някое, което общо взето седи и гледа телевизия, или просто мързелува.

# 144
  • Мнения: 26
Лесното научаване на нещо, според мен, е когато въпросното нещо ти идва от вътре или когато ти е приятно да се занимаваш с него (или когато си достатъчно напред в дадена област, та даже новите неща да ти идват отръки).

При децата ученето чрез игра е заложено от самата им природа, а това че ние определяме посоката на това учене чрез играчки/помагала/мотивация е защото искаме да ги подготвим за следващия етап от живота им по-рано, по-лесно и по-естествено (изключвам тук родители с болни амбиции, говоря само за средностатичстическия случай).

Но не всяко нещо, с което се занимаваме в живота е приятно, по желание и в който си искаме момент. Затова и всяко обучение и възпитание е вид насочване от родителя/учителя и това е нормално. Колкото и да искаш детето ти да развива собствения си потенциал, има неща, на които трябва да бъде научено, защото са фундаментални за обществения ред, в който ще живее. Пък като стане на 20, заедно с неговото поколение, нека променят този ред колкото си искат Simple Smile

# 145
  • София
  • Мнения: 1 893
Тази статия съвпада с мнението ми за децата и технологиите
http://redneckseneca.me/%D1%84-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0 … %82-%D0%BF%D1%80/

Моите наблюдения при сина ми са повишаване на агресивността, изнервеността и оттегляне от всекидневните задължения при прекаляване с таблета или телефона.
А тази извадка от статията " Изпълнителните директори и инженерите от Силиконовата долина записват децата си в скъпите училища Уолдорф, където не се използват никакви технологии. Създателите на Гугъл Сергей Брин и Лари Пейдж са учили в училището Монтесори – също без технологии. Същото се отнася и за създателите на Амазон Джеф Бейзос и на Уикипедия Джими Уейлс." , ми подсказва и знанието на нет гурутата за вредата от прекомерната употреба на всякакви подобни устройства

# 146
  • Мнения: 30 802
Сергей Брин е роден в СССР- какво ти монтесори, какви технологии! Те всичките са деца на 70-те и 80-те, тогава днешните технологии още са били в начална фаза на разработка по университети и научни центрове.

Ма много е гот да седнеш на компа и цък- да споделиш една статия, без грам критично мислене.

Може би трябва да се замислим за родителите и технологиите:)

# 147
  • София
  • Мнения: 62 595
Просто линкове не отварям. Ако авторът на поста иска наистина да сподели прочетено, нека под линка даде и кратко резюме в две-три изречения.

Въпросните гурута сега залитат относно децата си в другата крайност, така че нищо необичайно. Това, че са смятани за компютърни гурута не ги прави безгрешни.

Абсолютно, Мамасита, по-важно е отношението на родителите към технологиите, а не толкова на децата!

# 148
  • Мнения: 30 802
Върти се из фейса отдавна тая статия, през няколко месеца наново.

Иначе по груба преценка, ако мама цъква и споделя безкритично статии, по-вероятно няма да може да се справи добре по въпроса на децата и технологиите. То се искат 2 мозъчни клетки да гугълнеш в коя година е роден Сергей Брин и да си спомниш ейтолку от най-новата история.

# 149
  • Мнения: 3 390
Не е така .Мама може и да не знае кой е Сергей Брин и въобще не е нужно
да е енциклопедия на съвременните светила , но да усеща къде проблема с технологиите и
да се справи добре с контрола  .
Излишно беше това заяждане , тя не я е писала -само е искала да подкрепи мнението си с
нея .

# 150
  • Мнения: 26
Съгласна съм с това от статията като риск, но ми се струва преувеличено чак да се каже, че засяга всички деца с досег до технологии. Има деца, които наистина се пристрастяват, но и такива, които на 15 пишат софтуер и успоредно с това имат пълноценен социален живот.

Нормално е хора, които си изкарват хляба с компютри да осъзнават опасностите повече, защото точно те прекаляват с този начин на живот и търсят начини за намаляване на рисковете. Но и се съмнявам, че ги държат под похлупак до пълнолетие.

Вярно е, че отношението на родителя е водещо, затова виждам в смисъл в такива дискусии. Научаваме не как да отнемем таблета, а и как да даваме пример. И всеки родител извлича това, което е слабо място при него.

Аз повече се притеснявам от рисковете за здравето, защото за мен компютърът е първо инструмент, после комуникация и чак след това забавление. И си мисля, че мога да покажа това на детето си. Но това не отстранява вредата върху позата на тялото, застояването, излъчванията, очите и т.н.

Не знам колко е реален примера от статията, но за мен това да разбереш една вечер, че детето ти е пристрастено означава, че доста дълго време не си забелязвал накъде вървят нещата...

# 151
  • Мнения: 30 802
То изобщо за да се пристрасти към таблет, трябва доста неща да не са наред.

Как няма да знае кой е Сергей Брин, след като го дава за пример за някакво светило на човечеството...

# 152
  • Мнения: 4 841
Статията е елементарна и манипулативна, не виждам как може да бъде цитирана в подкрепа на какъвто и да е тип мнение. Описаните "страховити" симптоми могат да бъдат постигнати при всеки вид дългосрочно вманиачаване - дори ако детето реди дървени кубчета, рисува картинки с био-пастели или спортува. Здравословният дневен режим включва РЕДУВАНЕ на различни видове дейности, с различен вид стимулиране.  Невротизирането не идва от предмета на дейност, а от отношението към самата дейност. А то се възпитава и моделира в зависимост от темперамента на детето, както всичко останало.

# 153
  • Мнения: 30 802
Именно, и с много четене на книги може да се зомбираш.

# 154
  • София
  • Мнения: 62 595
Не е така .Мама може и да не знае кой е Сергей Брин и въобще не е нужно
да е енциклопедия на съвременните светила , но да усеща къде проблема с технологиите и
да се справи добре с контрола  .
Излишно беше това заяждане , тя не я е писала -само е искала да подкрепи мнението си с
нея .

Акцентът според мен не беше върху опасността от технологиите, а това, че гурутата пращали децата си във валфдорф и монтесори детски заведения, някак престижно го докарваме. А всъщност не е нужно нито едното, нито другото, а детето да бъде оставено да играе с обичайните играчки или с подръчни материали, или просто в двора с топката и братя или сестри или други деца. А това, което правят е да ги мятат от една структура в друга. В това отношение мисля, че Мамасита го беше обяснила добре.

# 155
  • Мнения: 30 802
Сега чета една книга, Are You Smart Enough to Work at Google. Ако някой родител се опита да си тренира детето така, че да му идва отръки гугълското мислене, това си граничи с експерименти и child abuse. Който го има, го има, и един е достатъчен, другите да се занимават с по-леки и приятни неща и като пораснат, да ходят по любов:)

# 156
  • София
  • Мнения: 62 595
на мен ми звучи като хорър. Това ли се сега черешката на тортата, работа в гугъл? Във всеки случай психолозите и психиатрите няма да умрат от глад, дори ще имат много повече пациенти.

# 157
  • Мнения: 30 802
Боготворене на един специфичен вид мислене. Горко ни, ако отгледаме цяло поколение от такива чудовища. Добре че повечето хора нямат данни да стигнат до тия методи.

Андариел, ще ме обвиниш, че пак поставям програмистите на пиедестал, но не мога да не забележа, че повечето методи за ранно развитие дават уклон именно нататък. Няма методи, с които да направиш детето си лекар, или да му увеличиш емпатията, ако е темерут, но иначе колкото искаш начини да го накараш да разсъждава в категории, класове, процеси и алгоритми.

Може би само Валфдорфската система е такава, която да насърчава интуитивно разбиране и естествено мислене с аналогии и евристики.

Но иначе всички други системи имат една основна цел: да направят от детето продукт, за който мама и тате да си платят и отстрани да изглежда умно и знаещо. И затова- задачи, пъзели и други.

Тия дни погледнах великите worksheets на Kumon...смях в залата! И някои си мъчат децата с това, чакайки ги да поумнеят:)

Последна редакция: чт, 26 яну 2017, 12:39 от The Siren of Titan

# 158
  • София
  • Мнения: 1 893
Мнения ли се споделят в тази тема или е вид публично линчуване на несъгласни с мнението на някои?
Споделих мнение за влиянието на компютъра върху сина ми, което се изразява и в статията. Това е личното ми становище и изрично го подчертах. Постнах статията, а който иска може да я прочете и осмисли, според нуждите си (ако има такива).
И не, не смятам, че използването на технологиите е проблем, но определено смятам, че вторачването на децата в монитора по повече от час, води до пристрастяване. Още смятам, че комуникацията  и социализацията се възпрепятства от прекомерното използване на таблет/комп (в случай, че се използва по масовия за БГ начин- игрички и залъгалка за малките).
Изключвам програмирането или използване на приложения за развиване на креативността, но и за това бих поставила ограничения.

пп- Брин може да е роден в СССР, което не пречи след емиграцията на семейството му (когато той е на 5) да учи в Монтесори училище.

# 159
  • София
  • Мнения: 62 595
Хубаво, но това действа при малките деца, разчитайки, че детето ще се потръшка, пък ще си намери нещо друго. Познай как ще накараш един тийн да ползва компютър един час на ден! С пароли, с отнемане? Аз съм много за ползването на креативни приложения, но то и с майнкрафт си е креативно, но на много хора не им харесва. Който си има предразположение към пристрастяване, е без значение към какво ще се пристрасти - просто ще смени един обект с друг.

# 160
  • София
  • Мнения: 1 893
Сигурна съм, че контрола е до време (това не се е променило от моето детство:) И не смятам, че тийн може да се ограничава директно, което не означава, че няма начин за влияние.

За съжаление, личните ми наблюдения сочат, че толерирането на използването на подобни играчки (особено в ранна детска възраст) се третира от родителя като купуване на спокойствие. След известно време, това няма начин да не окаже влияние върху развиването на зависимости от страна на детето. Таблетите и телефоните стават заместители на пълноценното общуване, което води до самоизолация на детето.
Статията пуснах по- скоро за да обърна внимание на недостатъчното (или може би- непълноценното) внимание, което оказваме на децата си и последиците от което. И в никакъв случай, за да го докарвам престижно или високопарно.

# 161
  • Мнения: 3 390
Сега е на мода една игра Лига нещо си. Играят по няколко деца онлайн и
текат разговори между децата - влизат майки, баби в ефира със заплахи от цяла България...Биг Брадър  Crazy

# 162
  • Мнения: 26
Каквото и да прави родителя с цел "купуване на спокойствие", ще окаже негативи, ако ще с книги да го купува. Разбира се, всеки родител има нужда от спокойствие, но това може да бъде постигнато без детето да усеща, че е пренебрегвано заради нещо конкретно.

А при пристрастяването водещи фактори са склонността към пристрастяване и откриването на онова най-най-готино нещо, върху което да се прояви тази склонност. Плюс всички останали характеристики, които могат да помогнат, но са второстепенни. Т.е. не самите технологии/субстанции водят до пристрастяване, а обратното - има хора, които се пристрастяват към тях. Ако си в състояние да откриеш ранни признаци, можеш да предотвратиш залитането, но може и да не успееш. А ако вече е факт, много рядко има връщане назад. При малките е лесно, ползваш правото си на вето. Но при тинейджъри и пълнолетни... не знам.

Затова съм против забраните. За мен е важно детето да осъзнава какво и защо се случва. В началото с помощ и насочване, впоследствие все по-самостоятелно. Първо с обяснения и пример, после осъзнато. (колко хубаво звучи на теория Simple Smile )           

# 163
  • София
  • Мнения: 62 595
Никой родител няма да каже, че купува таблет специално на детето, за да си купи спокойствие. Ще каже, че $всички имат$ или $той играе само образователни игри$.

# 164
  • Русе
  • Мнения: 11 918
  Сигурно има и такива родители, които купуват за спокойствие, но мисля, че са по-скоро изключение.
  Забраните са довреме. По скоро контрол, рамки. Едни деца са по-склонни към пристрастяване, други са по устойчиви. Но ако не се сложат рамки и правила е лесно да се подхлъзнат и паднат в мрежата. Аз която винаги съм се дистанцирала от гейм манията имам няколко игри, които ме обсебиха и знам колко е трудно да се излезе от зависимостта. Въпреки, че не бях на 13, а на 23 и добре, че си имах куп други действащи забавления и отговорности.

# 165
  • Мнения: 30 802
Аз ще си призная, че таблетите ми купуват спокойствие. Не бих тръгнала на дълъг път с кола, без да има добре заредени таблети. Има си моменти, в които таблетът е идеален инструмент, за да свалиш детето от тавана, ако се е покачило там...

# 166
  • Мнения: X

Какво мислите за вредата от технологиите върху децата (а и не само)? Усещате ли негативното им влияние и ограничавате ли се при използването на компютри, телевизори и т.н.

Моето дете е още малко, за да кажа че стои на компютъра (или ТВ), но ми се ще да натрупам малко информация по въпроса предварително. В днешно време досегът с технологиите е неизбежен, независимо от вредата, която оказват върху нас. Аз лично усещам върху себе си всички негативи - като главоболие, отпадналост, болка в очите, напрежение, понякога превъзбуда. И увеличаването на техниката в дома ми увеличава симптомите. И не мога да си представя как всичко това въздейства на крехките организми на децата ни. А те, за разлика от нас, ще прекарат целия си живот обвързани с компютри, монитори, телефони и т.н. и то не само вкъщи а и навсякъде... Смартфоните са си вид джобни компютри. Даже бялата техника започва да се управлява през компютрите вече.

В същото време не искам да изпадам в крайности и да не давам достъп до техниката с години, при положение, че тя е естествена (и необходима) част от ежедневието ни.
Смятам, че пристрастяването към екрана е реална заплаха и се опитвам да минимизирам влиянието им у дома В у-ще децата се поощряват да ползват таблети, имат интерактивни дъски за преподаване и два сайта с домашните им по математика, които принтирам и рядко ползваме. Средно е в тези сайтове по 2-3 пъти месечно.

Няма таблет, телефон, плешстейшъни и т.н. игри.
Има си един детски таблет с приставки за обучение в четене, логика и математика от 3-4 годишна и все още си е е с него само. Ползва го средно по няколко пъти в месеца, а понякога и няколко месеца не се сеща за него. Когато пътуваме и ще сме в колата по средно 10-15 часа на ден й купувам нова приставка и се занимава в колата като прави клипчета на местностите, птиците, хотелите и прави живи репортажи и цветни анимации към тях.

Повечето деца на 9 имат телефони, таблети, Айфони и уреди за игри, но ние сме преценили, че няма реална нужда от тях.

Има си телевизия в стаята с ДВД-та и с Нетфликс ( вид кабелна телевизия изцяло с детски и юношески профил с филми). Гледа филми и предавания предимно през иикендите и рядко й остава време през седмицата да погледа за 40 минути.


# 167
  • Мнения: 2 885
И 9 годишни има с програми, качени в магазина на Apple.
В CoderDojo първите стъпки са от деца на 7 - 8 г.
Светът се развива, в класните стаи навлизат #AI и #VR
В момента в Лондон се провежда конференция BETT http://www.bettshow.com/ .

Не се притеснявам от седене пред техниката, а какъв е крайния резултат от времето прекарано там ми е важно.


# 168
  • София
  • Мнения: 62 595
За имане - всичко има, нали компаниите трябва да завземат потребители и пазари! Защо иначе Епъл и Майкрософт толкова активно лобираха повече от десет годинии за въвеждане на лични устройства за учениците, иначе революционни идеи за сбогуване с тетрадките и книжните учебници! Нещата са много прости - създаваш си лоялни потребители. Съжалявам, че го казвам, но като привърженик на новите технологии в обучението, обичам да играя компютърни игри, но накрая се получава така, че все повече деца не могат да държат ножица и да режат и им е трудно да се изразяват с думи и жестове, да не говорим колко по-трудно е да нарисуват нещо. Ми, те, цъкат ли цъкат с пръстче. Друг проблем за мен е това, че в електронен вариант не остават материални следи от прогреса на едно дете. Възрастните го изпитваме с коректорите на правописа - можеш така и да не забележиш, че пишеш някои думи грешно изначално, защото още на секундата коректорът ги оправя. Насред всеобщото въодушевление как от 3-годишни ще започнат да програмират, а на 13 вече ще са втори Цугърбърг или Стив Джобс, се затварят очите за дефектите. Е, да, ама и двамата не са цъкали часове наред с пръстче.

# 169
  • Мнения: 2 885
Друг проблем за мен е това, че в електронен вариант не остават материални следи от прогреса на едно дете.

Само с това не мога да се съглася, т.к. не е вярно.
И грешките се зачитат, и времето и се връщат назад за корекция.

Всяко нещо е с мярка. Не познавам деца, които не могат да режат или не могат да пишат.

Но днес се "борих" с една рецепционистка при зъболекаря, младо момиче. 3 пъти я връщах да напише коректно една елементарна фактура. Първо сбърка името, после адреса (хем е тукашна), после сумата. Хем я помолих за трите неща след като разпечата още първата фактура. Губи своето време, гуми и моето. Жалко е.

# 170
  • Мнения: 26
Аз пък си признавам, че си купувам спокойствие и даже мисля, че това е нормално. Но не винаги е чрез ТВ, за да не стане тенденция, която да изглежда житейски необходима от гледна точка на детето. Предпочитам да измисля интересна игра или дейност и когато е напълно съсредоточено да го оставя. Така или иначе трябва детето да може да се заиграва само и това няма как да стане в мое присъствие. Разбира се, понякога я оставям и пред детските - по-бързо и лесно е, а понякога ми се налага точно в определен момент да направя нещо. Т.е. опитвам се да инсценирам ситуацията като нещо нормално и ежедневно, без да си личи, че "купувам" време за себе си.

И се старая отношението ми към техниката да не е по-различно - това са си вещи с определено предназначение, които се ползват, когато трябва. Нито ги възхвалявам, нито се страхувам, нито забранявам, нито прекалявам, нито са ми заместител на нещо.

# 171
  • Мнения: 6 122
Аз пък си признавам, че си купувам спокойствие и даже мисля, че това е нормално. Но не винаги е чрез ТВ, за да не стане тенденция, която да изглежда житейски необходима от гледна точка на детето. Предпочитам да измисля интересна игра или дейност и когато е напълно съсредоточено да го оставя. Така или иначе трябва детето да може да се заиграва само и това няма как да стане в мое присъствие. Разбира се, понякога я оставям и пред детските - по-бързо и лесно е, а понякога ми се налага точно в определен момент да направя нещо. Т.е. опитвам се да инсценирам ситуацията като нещо нормално и ежедневно, без да си личи, че "купувам" време за себе си.

И се старая отношението ми към техниката да не е по-различно - това са си вещи с определено предназначение, които се ползват, когато трябва. Нито ги възхвалявам, нито се страхувам, нито забранявам, нито прекалявам, нито са ми заместител на нещо.

И аз си купувам спокойствие така. Добре, че мъжът ми балансира ситуацията, че той като бивш професионален спортист кара децата да спортуват. Например, синът щеше да стои уикенда залепен я за телефона, я за лаптопа. Мъжа ми го взе петък вечерта, закара го някъде в планините, с цяла компания да карат ски и накрая не могъл да го свали от ските. Добре, че го заведе и от петгодишен да го научат да плува, за да може и на басейни да ходи. И на него му харесва. Само обаче да има някой да го ръчка да ходи. Веднъж отиде ли обаче и няма излизане, я от басейн, я от ски. Та добре, че е мъжът ми да балансира ситуацията, защото той е много против дългото стоене пред екрани. С дъщерята предстои абсолютно същото, но тя май се радва като спортува и играе навън. Няма нужда да я ръчкаш, за разлика от сина.

# 172
  • Мнения: 26
Така е, има си деца, които повече предпочитат движението и такива, които предпочитат по-спокойни дейности, вкл. и ТВ. Има начини за постигане на баланс и внушаване на здравословно отношение към различните дейности.

# 173
  • София
  • Мнения: 17 592
Аз ще си призная, че таблетите ми купуват спокойствие. Не бих тръгнала на дълъг път с кола, без да има добре заредени таблети. Има си моменти, в които таблетът е идеален инструмент, за да свалиш детето от тавана, ако се е покачило там...


Хм, ако детето ти може да се покачи на тавана при пътуване, това просто означава, че коланите не са добре регулирани за ръста му.

# 174
  • Мнения: 26
Но пък ако детето е способно да се качи на тавана, значи коланите могат да го спрат само физически, но не и емоционално Simple Smile Освен ако не се правиш на клоун през целия път. Понякога 5 минути спокойствие са си 5 минути спокойствие.

# 175
  • Мнения: 440
Здравейте! Бих искала да попитам този вид детски таблети (на цена около 14-15 лв.), които са с микрофон и записват и възпроизвеждат записа, въпросния запис за колко време се запазва и как може да се изтрие (ако се запазва)?
Скрит текст:

# 176
  • София
  • Мнения: 17 592
Но пък ако детето е способно да се качи на тавана, значи коланите могат да го спрат само физически, но не и емоционално Simple Smile Освен ако не се правиш на клоун през целия път. Понякога 5 минути спокойствие са си 5 минути спокойствие.


Нямам предсрава - моето явно е кротко и търпеливо. Сигурно понеже по начало никога не съм ограничавала достъпа до компютри и технологии...  Mr. Green

# 177
  • Мнения: 1
Аз мисля, че технологиите са си много добри! Те отварят врати към света за нашите деца! Те трчбва да знаят някои нрща свързани с живота от интернет,защото някои глупави родители чакат децата им да станат на 18 – 19 за да им кажат какво е секс! Това е изключително лошо за психиката на децата в днешно време!!!! AngryAngryAngry

# 178
  • София
  • Мнения: 17 592
Но пък ако детето е способно да се качи на тавана, значи коланите могат да го спрат само физически, но не и емоционално Simple Smile Освен ако не се правиш на клоун през целия път. Понякога 5 минути спокойствие са си 5 минути спокойствие.


Ако детето има емоционална нужда да се качва на тавана при пътуване, ако не се правиш на клоун, това означава, че или детето има поведенчески проблеми, или нещо не е точно както трябва във възпитанието му. Таблетът не може да е заместник на възпитанието, това е твоята основна задача като родител. Далеч по-важна от собственото спокойствие.

# 179
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 278
Аз не смятам,че  от интернет децата трябва да научат за секса.
Точно в интернет на тази тема има доста материали-клипове,филми.снимки...,които въобще не са подходящи за деца...
 Родителите не трябва да разчитат само на технологиите,за да придобие детето някаква обща култура.

Съгласна съм ,че таблетът или телефона не бива да заместват възпитанието и общуването с родителите,защото последствията изобщо не са добри...

Общи условия

Активация на акаунт