Многодетни мами - тема 67

  • 110 247
  • 735
  •   1
Отговори
# 600
  • София
  • Мнения: 3 245
Добре дошли на новите майки в темата Anna02 и Dandelionwine! Hug

По отношение на финансовите предпоставки за повече деца ми се струва, че у нас все още се робува на някаква изкривена представа за материално благополучие, демонстрация на което са и разходите за децата. За съжаление те много често се оказват неволни участници в неистовата надпревара за демонстриране на социален статус под формата на записване на много занимания, посещаване на частни градини/училища, придобиване на скъпи играчки, вещи, пращане на скъпи екскурзии, отпускане на щедри суми джобни пари, курсове, следване в чужбина, осигуряване на жилище и т.н. Не казвам, че всяко семейство, което е преценило и може да си позволи такива разходи, го прави с цел показност. Но да се смята, че за да имаш повече деца трябва да можеш да им осигуриш всичко това, си е чиста проба изхвърляне. И много често - претекст, за да оправдаеш своя избор или да оплюеш избора на друг.

 

# 601
  • Мнения: 267
Добре дошли на новите майки в темата Anna02 и Dandelionwine! Hug

 

Благодаря, sweetkids_mama !  bouquet

# 602
  • Мнения: 1 314
Добре дошли на новите майки в темата Anna02 и Dandelionwine! Hug

По отношение на финансовите предпоставки за повече деца ми се струва, че у нас все още се робува на някаква изкривена представа за материално благополучие, демонстрация на което са и разходите за децата. За съжаление те много често се оказват неволни участници в неистовата надпревара за демонстриране на социален статус под формата на записване на много занимания, посещаване на частни градини/училища, придобиване на скъпи играчки, вещи, пращане на скъпи екскурзии, отпускане на щедри суми джобни пари, курсове, следване в чужбина, осигуряване на жилище и т.н. Не казвам, че всяко семейство, което е преценило и може да си позволи такива разходи, го прави с цел показност. Но да се смята, че за да имаш повече деца трябва да можеш да им осигуриш всичко това, си е чиста проба изхвърляне. И много често - претекст, за да оправдаеш своя избор или да оплюеш избора на друг.

 
newsm18 smile3501 newsm20 animal037 smile3535

# 603
  • Мнения: 3 527
sweetkids_mama, напълно съм съгласна с теб!

# 604
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Най-често и това е оправдание защо хората решават да останат с едно дете. А всъщност просто не им се занимава повече с деца. Като е едно и порастне - мятат го на баба/дядо и са пак без деца, а като са две е доста по-сложно. Три им се вижда направо лудост.

# 605
  • Варна
  • Мнения: 936
Напоследък не съм влизала във форума, не остава нещо време и съм изтървала нишката на разговора. По обсъжданите теми: Аз пък напълно съм съгласна с това, че всяко едно дете е още един разход и да кажеш, че парите не са важни при решението за дете, е най-малкото несериозно. Обичта и разбирателството са важни, но пък трябва и да се яде. Не става въпрос за бебешкия период, тогава е най-лесно, но с над 3 деца промените никак не са малко: означава първо по-голяма кола, после и по-голямо жилище. Нашите деца са 3 момчета, още са във възраст, в която искат да спят в една стая, не ми се мисли как ще се преразпределяме, когато всеки ще има нужда от собствено пространство. След 2 годишна възраст всяко дете е и още един билет за самолета  Mr. Green Ние обичаме да ходим по почивки, понякога имам чувството, че живеем, за да пътуваме някъде на почивка. Малко хотели предлагат стаи за настаняване на 5 човека, за 6 явно ще трябват задължително 2 стаи, което прави всичко най-малкото х2. Воденето дори само на 2 деца по интереси е времеотнемащо, не знам как е с 3. Някои неща са наистина глезотии, но пък аз обичам да си ги поглезя и се радвам, че можем да си позволим такива "излишни" разходи. Не знам дали хората "се оправдават", че имат само едно дете. Имам приятели, които съвсем съзнателно отказват изобщо да имат деца, имам и такива, които също така избират да имат само 1 дете. Не мисля, че има място изобщо за оправдания.
Няма такова нещо като съвместяване на работа и деца. Всеки намира някакъв баланс за себе си и всеки избира едно за сметка на друго. Важното е човек да е хепи с направения избор. Аз прекарах с номер 3 най-дългото си майчинство, 1год.и половина. През това време завърших една магистратура. Работя в болница, години ми отне обучението да стигна дотук и не бих се отказала от това. За разлика от Лора, няма как да работя на кабинет, така че ходя по дежурства, но всеки свободен момент прекарваме заедно.
За лягането вечер - моите лягат в 21:30. Всяка вечер от 20:00 започва едно подканяне да се мият, обличат пижами и лягат, и безкрайно мотане от тяхна страна. Големият е първа смяна, става преди 7 и всяка сутрин тържествено обещава вечерта да си легне рано, но до 8 вечерта вече е забравил за обещанието си. Карам ги да четат преди лягане, голям зор е това четене. Понякога им чета аз някоя интересна книга, за да ги запаля и да си я четат сами.
Домакинска работа - бррррр! Аз не съм чистачка, извинете  Crazy Донякъде ми се получава поддържане на хигиена на някакво ниво. Дрехите заемат мястото си в шкафа не по-често от веднъж седмично. Кошарата е чудесно място за трупане на пране. Вечер заспивам с номер 3. Той все още суче за заспиване, аз съм заспала със сигурност преди него, ако не отнеса още докато чета на големите. Да не ми се смеете, но готвя сутрин. По принцип ненавиждам готвенето, но предпочитам децата ми да ядат домашна храна. Така че ако се чудите кои са лудите на 6тия етаж, дето стават в 5 да готвят, ние сме.  hahaha Мъж ми редовно в 6:30 отива до денонощния за моркови и лук, щото никой не е видял от предната вечер, че са свършили. На РД на номер 2 бях обещала мъфини, ама кой да провери, че няма хартиени формички. Половинът обикаляше денонощните магазини в 6:30 да търси формички за мъфини. Много трябва да ме обича този човек, щом ме търпи.
Бебе номер 4 - ммм, неугасваща мечта. Номер 3 става на 3 години другата седмица и така ме гъделичка вътре за още едно бебе. Таткото, обаче, независимо колко ме обича, не поддава на подобни подмятания. Ще си гушкам и мириша бебетата на работа само явно.
Отново на въпроса за ревността. При нас напоследък избива с нови сили ревността на средния. Имам чувството, че на моменти направо ненавижда по-малкия си брат. Като начало мисля да пратя номер 3 при баба и дядо за седмица, за да отделям повече време на номер 2. Никога не съм имала такива проблеми с най-големия, но вторият е друга бира.
Зъбите: при нас всяко следващо е с по-лоши зъби. Големият има здрави зъби, сега е на 10 и май като се замисля, има една пломба. Вторият има кариеси на млечните зъби. Той яде много сладко. Номер 3 първо има 2 зъба по-малко, второ и тези, дето ги има, всичките са в ужасно състояние. Излязоха с дефектен емайл и много дупки по тях. Дълго време мазах с една паста за такива точно случаи. Не бих се похвалила със значителен успех. Чудя се има ли какво да направя за постоянните му зъби?
 

# 606
  • Мнения: 2 677
Здравейте и от мен! И аз да се запиша в темичката ви и целия подфорум. Simple Smile
Казвам се Весела и наесен, живи и здрави, очакваме третото си детенце. Имаме един батко на 10 години и половина, един калпазанин на година и половина, сега очакваме и третото, което също ще бъде момче.
Не съм изчела всичко, написано дотук, но ще ми бъде интересно да се запознаем и да взема отношение по някои от въпросите.
Честно да си призная, дълги години бях останала с нагласата, че ще имаме само едно детенце, тъй като просто опитите ни не се получаваха, като нямаше никаква видима медицинска причина. Но, ето, че щастието ни се усмихна и се моля всичко да бъде наред, за да мога пълноправно да се присъединя към отбора на многодетните мами.
Поздрави и хубава вечер от мен!

# 607
  • Мнения: 170
Аз донякъде само съм съгласна с Олаф.Не искам да споря, всеки си има мнение.Моето е, че при добра организация, желание и подкрепа от мъжа,може съвсем успешно да се съвместява работа и гледане на деца.Аз след третото майчинство напуснах сигурната си, но ниско платена и време отнемаща работа и ''излязох сама на пазара''.Дадох си срок 6 месеца да видя дали ще се получи.Всички ми се чудеха на акъла, както когато забременях с третото.Аз изобщо не се влияя от това.Първи месец изкарах 209 лв.Отчайваща работа....после лека-полека тръгнах нагоре.Сега съм много доволна от риска, който поех тогава.Вечерите, уикенди, празници, аз съм си вкъщи, преди това беше почти невъзможно.Мъжът ми също работи на смени, гледахме да не ни се засичат графиците, та все да има някой с децата и така най-много един уикенд в месеца бяхме всички заедно.Това много ме дразнеше.Сега положението е много по-добро.Не смятам, че бих работила по-качествено или по-добре ако бях с едно дете.Домакинството, както казах не ме привлича, но и там всеки сам прави избора си.Има хора, доста дори, които са с едно дете и се хранят основно с дюнери и банички.Аз също преди време вземах храна от стол.Сега съм на мнение, че най-добре е за децата домашната храна и готвя всеки ден.Без да съм фен на тенджерите и без да готвя сложни и време отнемащи неща.Пускам пералня и прахосмукачка всеки ден.Другите дейности малко куцат, не че толкова нямам време, а защото са ми по-неприятни и ги отлагам максимално.Като миенето на баня, например.Все още правя на части пролетното почистване...то лято дойде, ама предпочитам да се възползвам от хубавото време и да сме в парка отколкото да бърша прозорци.Децата растат, стават по-самостоятелни и все по-малко време изискват да ги водиш, прибираш, излизаш с тях навън.По-скоро си трябва време за разговори...
Отностно бройката на децата и финансиите-за всичко се намира начин, отново трябва желание.Извънкласните дейности може да се съвместяват, обикновено има отстъпка от таксата за второ и трето дете.А вариантите за почивка и спане са много.Обсъждали сме ги.

Последна редакция: сб, 29 апр 2017, 22:55 от лора др

# 608
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 555
Аз съм съгласна и с Олаф, и със sweetkids_mama, защото мисля, че мненията им не се изключват взаимно. Hug

Според мен никак не е възможно да се каже какво трябва да се осигури в материално отношение на децата (на всяко едно дете), защото всеки си ги чувства различно тези неща. И така трябва да бъде. Аз самата преди време потърсих в темата мерило за това, къде сме ние, и естествено не го открих.

НО ако човек изпитва в сърцето си дори и най-малкото съмнение, че при раждането на още 1 бебе, на децата ще бъде осигурено достатъчно (от всичко, защото липсата на материална осигуреност води до напрежение, а то се отразява негативно и върху родителите, И върху децата), то тогава е добре да поработи по въпроса: или да разсее съмненията, или...

# 609
  • София
  • Мнения: 3 245
Добре дошла, Весела/Пуполино! Hug Ще се радваме да ни разкажеш повече за себе си и децата, ако ти е приятно, разбира се! Wink

Преди няколко дни попаднах на този репортаж. Много ми допадна начинът, по който тези хора говорят за многодетното си семейство и родителството като естествена част от живота. До голяма степен отразява моите убеждения.  Peace

# 610
  • Мнения: 2 677
Благодаря за топлото посрещане!  Hug
За разказване и много, и малко... Simple Smile Ще гледам отначало да не ставам досадна.
Родом и аз и съпругът ми сме от София и допреди 7 години живеехме там. Там се роди големият батко - Бранимир. Докато живеехме в столицата, не можехме да си помислим за повече деца, не че не искахме. Къщичката ни беше малка, без никакви варианти за закупуване на ново жилище или разширение на собственото ни. Затова и подкрепям мнението, че трезвомислещите родители, имат много притеснения преди да се решат да имат други деца, ако искат да им осигурят нормални условия на живот, а в повечето случаи тези условия са свързани с финанси.
Заради работата му се преместихме в Гълъбово, малко градче, близо до Стара Загора. Успяхме да се установим и някакси да се успокоим за бъдещето. Също така животът в малкия град е доста по-спокоен и уютен, особено ако си живял в столичната лудница.
През 2015-та се роди малкият - Велизар. За разлика от батко си, който беше невероятно кротко дете, този е бесен и неукротим. Grinning
Винаги сме искали три деца, но си бяхме поставили срок, че ако тази година не стане, ще спрем да опитваме. Отново поради основателни (според нас) причини, а именно, че вече не сме първа младост, а децата си искат своето - не само да ги направиш. Аз не съм престаряла - на 34 съм, но той е с 12 години по-голям от мен, и сам разбира, че е едно да забавляваш бебе, когато е бил на 35, и съвсем друго, както сега, когато е на 46. Simple Smile
В началото на годината се сбъдна и тази ни мечта - да очакваме трето. Simple Smile И съм безкрайно щастлива, защото винаги сме го искали.
Тази бременост бързо ми пролича и започнах да се сблъсквам с "недоумението" на хората, с учудването им,
 с въпроси от типа"Ама, то случайно ли?", "Ама, сега какво ще правите?" и подобни, и ми омръзна да обяснявам, че е желано бебе и че за него е работено с пот на челото. Grinning Но явно в такива времена живеем и за повечето хора се превърна в "ненормално" желание това да имаш три, че и повече деца.
В общи линии, това е за мен. Надявам се септември месец да прегърна още едно прекрасно и здраво момченце, а дотогава да бъда част от приятна компания като вашата.  bouquet

# 611
# 612
  • Мнения: 747
Добре дошли на новите майчета!

Пуполино, моето най-малкото дете е набор 2015 Simple Smile. Страхотно решение, да се преместите от столицата в малко градче. Аз също съм живяла няколко месеца в София преди да се срещнем с мм. Определено не ми хареса забързания живот там. И сега живеем в голям град( за мен, като човек отраснал на село си е голям) - Добрич, но все ме тегли към село. За съжаление в нашата област селата все повече опустяват. Млади хора там почти няма, дори старите ги прибират в града, за да ги наглеждат по-лесно наследниците им. Така, че за сега си живеем в града.

За подсигуряването на децата, да добавя нещичко. Всяко дете е различно и няма как на всяко да дадеш еднакво. Преценява се и според интересите на детето да ходи ли на допълнителни занимания и на какви точно, преценява се и по способностите му. Моят син, макар и пълен с енергия, предпочита да учи английски език пред ходенето на народни танци и каратето. Последните две ги пробва и не му харесаха. Сестричката му пък хареса народните танци, освен това не спира да пее песните, които учат в детската градина. Най-малката и тя все си тананика някоя мелодия, но за нея е рано още. Ще видим накъде ще се насочи. Няма как да ги запиша всички на едно и също да ходят. Всяко дете ще поеме по различен път и ще има различни образователни нужди. Дано само с времето да успяваме да им осигурим необходимото, за да се развиват.

# 613
  • София
  • Мнения: 3 245
Пуполино, и двете ми момичета ( № 2 и №3) са родени през септември, та имам сантимент към този месец Wink. Много хубаво, че сте успели да намерите спокойствие и удобства извън големия град!

Относно финансите - изобщо не споря, че са важни за решението колко деца да имаме. Само казвам, че битуват предразсъдъци относно това какви доходи "задължително" трябва да имаме и какво точно трябва да можем да осигурим на тези деца. И много семейства, които се справят съвсем прилично във финансово отношение, губят кураж и мотивация, защото се чувстват безпомощни да осигурят всичко това, което се предполага.

Всеки си знае чергата, колко иска да му е голяма и докъде може да я "простре". Simple Smile На нас, например, не ни се наложи да сменяме жилището и да купуваме нова кола. За протокола: жилището ни е стандартна панелка с две спални и хол. С мъжа ми се лишихме от отделна стая и отстъпихме двете спални на децата. Има си неудобства, но е съвсем поносим вариант. Големият ми син е почти на 19 години и перспективата след някоя година да се изнесе от къщи е съвсем реална, така че имаме шанс отново да се върнем в семейна спалня. Wink

Колата ни е стар модел Тойота Авенсис, бяхме още с две деца, когато я купихме. Докато бяха малки децата, не сме имали проблем да пътуваме всички заедно. Тясно ставаше единствено заради багажа, когато пътувахме до морето. Но пък децата така и така заминаваха малко по-рано при баба си и дядо си, а навръщане аз пътувах с едно от по-големите деца с влак или автобус, за да облекчим колата. Сега в града я ползваме рядко и предимно тримата с малката ми дъщеря, защото големите си имат свои ангажименти и предпочитания.

За извънкласните занимания - пак много зависи от възрастта на децата, нагласите и предпочитанията. Синът ми категорично отказваше всякакви странични занимания, а двете момичета са с разлика 6 години и някак не се застъпиха.

 

# 614
  • Мнения: 170
Аз писах,че до скоро живеехме в общежитие.Сега сме в апартамент с голям кредит.Колата ни е зафира,побираме се.Големите ходят на еднакви занимания,та второ е с половин такса.Малкото е на 3,още не спортува.Но дали защото все е с нас като водим и прибираме каките,но то също иска да плува и да танцува.Лятото ги водим на езда,която е безплатна за деца.Не смятам,че това много ни натоварва.Склонна съм аз да се лиша от нещо,но да осигуря децата,когато искат да спортуват.Също давам пари,когсто искат книги.Само голямата има такова желание,гледам да го удовлетворя.Не купувам играчки,много рядко сладки неща...Когато сме се решавали за още едно дете никога не сме мислили за парите.То и тези,които сега ги имат,не е гаранция,че все ще са така.Следваща евентуална бременност ме притеснява как аз ще я издържа физически,тъй като всяка следваща е по-зле от предходната.Но пък 9месеца,все се издържат някакси.

Общи условия

Активация на акаунт