Често свекървата не знае за тези битки.
- Публикувана: 9 ян. 2017, 11:26 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2017, 14:27 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 75
Трещи, често и много добре знае, просто се прави на интересна и чака да види, използва ония лаври, че като е по-стара й се дължи уважение.
Анче, специално към теб се обръщам.
Не й се сърдете на жената. Тя си е такава, ти или синът й няма да я промените. С годинките човек засилва отрицателните качества.
Говори с мъжа ти спокойно и му обясни тези неща, той като мъж трябва да се погрижи за твоя комфорт. Остави го той да се оправя с майка си. Все пак й е син и знае как да говори с нея, така че тя ще се сърди ден-два, не повече.
Ние също бяхме в сложни отношения. Бяхме близки, после свекито ми се качи на главата, накрая се намеси ММ.
Тя е майка, сигурна съм, че не се поставя на твое място. Все е свикнала да се грижи, приема и теб като дете. При нас беше много трудно, докато свекървата преодолее, че сме отделно семейство и няма работа между нас. Месеци бяха сръдните. А хем не живеем заедно.
Просто се опитай да говориш с твоя човек и да обясниш нормално, че си жена , че искаш свое гнездо, да си оправите кухня, баня. Че това не значи, че ще зарежете майка му и т.н.
Желая ти успех, просто знам какво е да имаш нахална и несъобразителна свекърва, която се бута навсякъде.
Анче, специално към теб се обръщам.
Не й се сърдете на жената. Тя си е такава, ти или синът й няма да я промените. С годинките човек засилва отрицателните качества.
Говори с мъжа ти спокойно и му обясни тези неща, той като мъж трябва да се погрижи за твоя комфорт. Остави го той да се оправя с майка си. Все пак й е син и знае как да говори с нея, така че тя ще се сърди ден-два, не повече.
Ние също бяхме в сложни отношения. Бяхме близки, после свекито ми се качи на главата, накрая се намеси ММ.
Тя е майка, сигурна съм, че не се поставя на твое място. Все е свикнала да се грижи, приема и теб като дете. При нас беше много трудно, докато свекървата преодолее, че сме отделно семейство и няма работа между нас. Месеци бяха сръдните. А хем не живеем заедно.
Просто се опитай да говориш с твоя човек и да обясниш нормално, че си жена , че искаш свое гнездо, да си оправите кухня, баня. Че това не значи, че ще зарежете майка му и т.н.
Желая ти успех, просто знам какво е да имаш нахална и несъобразителна свекърва, която се бута навсякъде.
Аз не съм съгласна Абсурд.Хубаво е човек да си подбира битките.Как пък не бих се дразнила всеки ден с тоя и оня уж да се отстоявам.А и аз също мразя блокове и апартаменти.Не са за нашето семейство такива масовки.Това да трясна вратата на апартамента и да слушам и гледам простотиите на комшии през панела и отзад зад блока не. Разбирам я напълно Контесата. Отделно представям си и всеки ден да срещам роднини,ами неща,аз съм по-саможив човек, самодостатъчни сме си,работата ни е натоварваща и има моменти искам само тишина,да се опъна на спалнята и да си сръбвам винце в кревата,или да зяпам в нищото в зимната градина.Мразя хора и тълпи.Неканени роднини и съседи също.
Да си саможив е едно, а да успееш да угодиш на саможивството си- съвсем друго.
Вярно е, че човек избира битките си- нали това си обяснявахме с нея.
Моята откак сме се събрали с мъжа ми, непрекъснато се меси в нещо. Повръща ми се.
От обзавеждането, до подаряване на дрехи, тези които на мен подарява са бабешки, казвала съм й, не ги нося, изхвърлям ги. Но пак продължава.
Непрекъснато звъни за нещо, много е досадна, и на работа, говори празни приказки, казвала съм й да не звъни за несъществени неща. Но уви. Вече телефона не вдигам. Взела си е нова сим-карта, и от там ми звъни. На мъжа ми също. Непрекъснати наставления. И на него цял живот му се е месила.
Няма отърване от тая жена. Детето като беше малко е оставало на гости при нея. Сега и то не иска, не му е приятно.
Свекърът наскоро почина, и той бе под чехъл, Бог да го прости.
Смятам да се скарам с нея, и направо да й кажа, че не ни е приятно такова наставническо поведение, че сме големи хора, които искат сами да взимат решения за живота си, както и да не ни се обажда и ни досажда, освен ако не е жизненоважно. То не бяха промоции, то не бяха клюки, претекст си намира. Натоварващо е, да си търси други слушатели, ама дали ще намери.
От обзавеждането, до подаряване на дрехи, тези които на мен подарява са бабешки, казвала съм й, не ги нося, изхвърлям ги. Но пак продължава.
Непрекъснато звъни за нещо, много е досадна, и на работа, говори празни приказки, казвала съм й да не звъни за несъществени неща. Но уви. Вече телефона не вдигам. Взела си е нова сим-карта, и от там ми звъни. На мъжа ми също. Непрекъснати наставления. И на него цял живот му се е месила.
Няма отърване от тая жена. Детето като беше малко е оставало на гости при нея. Сега и то не иска, не му е приятно.
Свекърът наскоро почина, и той бе под чехъл, Бог да го прости.
Смятам да се скарам с нея, и направо да й кажа, че не ни е приятно такова наставническо поведение, че сме големи хора, които искат сами да взимат решения за живота си, както и да не ни се обажда и ни досажда, освен ако не е жизненоважно. То не бяха промоции, то не бяха клюки, претекст си намира. Натоварващо е, да си търси други слушатели, ама дали ще намери.
Скоро не съм се зачитала тук, но днес имам повече свободно време.....та, върнах се назад 10-на страници...и все същото.Поредната омъжена за мамин златен, като й писне на шапката да слуша маминка, се чуди как да накара мъжО да си влезе в ролята на Мъж. 
Друго виждане?
На 30 години (доколкото разбрах, на толкова е) да не можеш да свъртиш собствен дом, да си правиш оглушки за мнението на жена си, щото нали ако я "чуеш", ще трябва сериозно да си нарушиш комфорта и да се напънеш повечко.....пък сега кво му е на готиния "пич"-две жени търчат подир задника му, перат го, готвят му, чистят му, глезят го, гледат го като писано яйце.Че от кЪв зор ще си нарушава рахатЯ?Да не е луд?Жена му ще помърмори, ще повика, пък ще си седне на дупето, къде ще ходи.....все някога ще й писне да мрънка и ще се примири.
Сакън, да не изтърве мамин златен....!
Ама, нали, приказката за баницата е ясна.
Цитат
А мъжът ми наистина не мамино синче,както може би изглежда.Просто има друго виждане за нещата.
На 30 години (доколкото разбрах, на толкова е) да не можеш да свъртиш собствен дом, да си правиш оглушки за мнението на жена си, щото нали ако я "чуеш", ще трябва сериозно да си нарушиш комфорта и да се напънеш повечко.....пък сега кво му е на готиния "пич"-две жени търчат подир задника му, перат го, готвят му, чистят му, глезят го, гледат го като писано яйце.Че от кЪв зор ще си нарушава рахатЯ?Да не е луд?Жена му ще помърмори, ще повика, пък ще си седне на дупето, къде ще ходи.....все някога ще й писне да мрънка и ще се примири.
Сакън, да не изтърве мамин златен....!
Ама, нали, приказката за баницата е ясна.
Смятам да се скарам с нея, и направо да й кажа, че не ни е приятно такова наставническо поведение, че сме големи хора, които искат сами да взимат решения за живота си, както и да не ни се обажда и ни досажда, освен ако не е жизненоважно.
Уиш, внимавай да не ми станеш сватя, че горките деца на Марс ще избягат 
.
. 
Моята откак сме се събрали с мъжа ми, непрекъснато се меси в нещо. Повръща ми се.
От обзавеждането, до подаряване на дрехи, тези които на мен подарява са бабешки, казвала съм й, не ги нося, изхвърлям ги. Но пак продължава.
Непрекъснато звъни за нещо, много е досадна, и на работа, говори празни приказки, казвала съм й да не звъни за несъществени неща. Но уви. Вече телефона не вдигам. Взела си е нова сим-карта, и от там ми звъни. На мъжа ми също. Непрекъснати наставления. И на него цял живот му се е месила.
Няма отърване от тая жена. Детето като беше малко е оставало на гости при нея. Сега и то не иска, не му е приятно.
Свекърът наскоро почина, и той бе под чехъл, Бог да го прости.
Смятам да се скарам с нея, и направо да й кажа, че не ни е приятно такова наставническо поведение, че сме големи хора, които искат сами да взимат решения за живота си, както и да не ни се обажда и ни досажда, освен ако не е жизненоважно. То не бяха промоции, то не бяха клюки, претекст си намира. Натоварващо е, да си търси други слушатели, ама дали ще намери.
От обзавеждането, до подаряване на дрехи, тези които на мен подарява са бабешки, казвала съм й, не ги нося, изхвърлям ги. Но пак продължава.
Непрекъснато звъни за нещо, много е досадна, и на работа, говори празни приказки, казвала съм й да не звъни за несъществени неща. Но уви. Вече телефона не вдигам. Взела си е нова сим-карта, и от там ми звъни. На мъжа ми също. Непрекъснати наставления. И на него цял живот му се е месила.
Няма отърване от тая жена. Детето като беше малко е оставало на гости при нея. Сега и то не иска, не му е приятно.
Свекърът наскоро почина, и той бе под чехъл, Бог да го прости.
Смятам да се скарам с нея, и направо да й кажа, че не ни е приятно такова наставническо поведение, че сме големи хора, които искат сами да взимат решения за живота си, както и да не ни се обажда и ни досажда, освен ако не е жизненоважно. То не бяха промоции, то не бяха клюки, претекст си намира. Натоварващо е, да си търси други слушатели, ама дали ще намери.
Гадта знае, че няма да издържиш и чака скандала да се изкара жертва Шегувам се, много е неприятно да ти с мнение от последна инстанция за всичко.
Помня моята лятото й показваме каква втора кола взехме в семейството, тя гледа, гледа и каза "Що има врати отзад, децата ще ги отворят". Обяснихме й, че всики коли имат защита от отваряне отвътре, тя си продължи с изпадащите деца, колата на колежката й Мими и нейните си фрази.
Мисълта ми е, че сина е човека, който трябва да постави границите, иначе е безсмислено
Уиш, внимавай да не ми станеш сватя, че горките деца на Марс ще избягат .
.
Ама то и това е спрягано за лошо от Абсурд?!
...
Разбирам те, ама защо си мислиш, че Контеса ей така е кацнала в чужбина, в собствена къща, на тишина и спокойствие, оттегната на спалнята с винце в ръка?
Да си саможив е едно, а да успееш да угодиш на саможивството си- съвсем друго.
Вярно е, че човек избира битките си- нали това си обяснявахме с нея.
Разбирам те, ама защо си мислиш, че Контеса ей така е кацнала в чужбина, в собствена къща, на тишина и спокойствие, оттегната на спалнята с винце в ръка?
Да си саможив е едно, а да успееш да угодиш на саможивството си- съвсем друго.
Вярно е, че човек избира битките си- нали това си обяснявахме с нея.
Обвиняваш ме, че си отстоявам своето виждане и не живея с роднини, а в същото време казва на другите да бъдат по-самостоятелни и да се отстояват.
Ммм,че то и на мен не ми е паднала къщата от небето.Бая годинки поживяхме и ние по квартири и апартаменти.Така наврени в четириетажни прогимназии в които да срещам ката ден роднини,не е за мене.Дотолкова сме темерути,че имаме видеонаблюдение и като не ни е кеф не отваряме и се правим,че ни няма.