- Публикувана: 13 ян. 2017, 23:10 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2017, 20:50 ч.
♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 51
Анджи 
тя Темпи много добре си ми знае мераците затова върти в тази посока
Здравейте!!!
Все ми се искаше да видя ледения крал Йомер Ипликчи като нежно обгрижващия бъдещ татко на принцеса Емине, докато глези своята бременна кралица Дефне :
Затова Темпи ще ни помогне да го видим в тази роля
Все ми се искаше да видя ледения крал Йомер Ипликчи като нежно обгрижващия бъдещ татко на принцеса Емине, докато глези своята бременна кралица Дефне :
тя Темпи много добре си ми знае мераците затова върти в тази посока
Някой да го завие
И изненада...
Скрит текст: 
]
]
Славе кака ако вече го е завела в Тайланд как така не си е показала зъбите още
Славе кака ако вече го е завела в Тайланд как така не си е показала зъбите още
Там не знам
Скрит текст:
Ама Боре тук аз съм го завела...в един сън и бяха заедно с мм и играеха табла в джунглата 
а сега кажете че съм наред, защото мм "ако е само табла добре, като не е гол покер"
а сега кажете че съм наред, защото мм "ако е само табла добре, като не е гол покер"
Славе кака ако вече го е завела в Тайланд как така не си е показала зъбите още
Там не знам
Скрит текст:
Ама Боре тук аз съм го завела...в един сън и бяха заедно с мм и играеха табла в джунглата
а сега кажете че съм наред, защото мм "ако е само табла добре, като не е гол покер"
а сега кажете че съм наред, защото мм "ако е само табла добре, като не е гол покер"
разби ме просто с тоя сън
пък ей я Круела бе
Скрит текст: 
с тоя чай не е кат да е на Тайландски плаж
явно пак се е излъгал някой грип да тръгне след нея
той Боре затова тия дни без каишка се разхожда
Скрит текст:
Коте, 
Не знам чая и на Кюса дали не е от весели гъби, но гледа като тупната по главата и леко дрогирана
Не знам чая и на Кюса дали не е от весели гъби, но гледа като тупната по главата и леко дрогирана
- Вай бе, това младото аз ли съм? Е да тогава бях млад и красив, сега съм само красив до един чиркин
лошото е че като е покрай нея и следва нейния дрескод та тогава става само млад пред чиркина си 
Здравейте!!!
е като чи ли това, че ни претупаха набързо най-хубавите и най дългочаканите от феновете - моменти на Дефмер като едно истинско семейство 
. Дори и там щеше да има предпоставка за вмъкване на комични моменти .
Все ми се искаше да видя ледения крал Йомер Ипликчи като нежно обгрижващия бъдещ татко на принцеса Емине, докато глези своята бременна кралица Дефне .
Е, изказах се и като че ли ми олекна малко
.
Затова Темпи ще ни помогне да го видим в тази роля
Скрит текст:
Единственото което наистина ми дойде в повече Добър ден къзлар
Снощи изгледах финала с бг субки
.В никакъв случай не ми стана по-добре 
, но пък видях много неща, които може би Мерич е искала да ни покаже . 52 епизода преминаха в разкриването на една лъжа . Останалите 16 епизода гледахме завръщането на краля, който изостави принцесата след сватбата им 
в опитите му да си върне любовта й . От своя страна пък принцесата не беше забравила краля и въпреки мъката, която беше преживяла заради него, тя не се отказа и за секунда от любовта си към него .
Приятелството между Синан и Йомер беше една от хубавите сюжетни линии в целия сериал
. Защото за съжаление в днешно време наистина е трудно да имаш истински и верни приятели .
Страшно много ми хареса идеята на Дефне как и къде да каже на Йо за бебето . Той милия направо се размаза . Обаче ми допадна и комичната сцена с измисления рожден ден на Дефне, когато всички се юрнаха да й честитят пък тя седеше като в небрано лозе докато Нера не издържа и не изкрещя причината . И Йо както винаги остана в невидение, ма той нали е свикнал все нещо да го баламосват .
Песента която вървеше докато Дефне слизаше по стълбите като истинска Пепеляшка, а Йомер не отделяше очите си от нея вече наистина ме остави без дъх . Една от любимите ми песни фон на такава идиалистична сцена . Разтопих се просто 
.
Сдобряването на Дефне и Сердар доживях да чуя от устата на Сердар, че за всичко през което премина сестра му е виновен той 
. Но пък Йомер правилно каза , че вероятно е трябвало да преживеят всичко , за да се преоткрият отново в очите на истинското щастие и любов . Аз поне така го усетих . Тюркян тейзе виждайки Дефне на прага на дома си - също много силна сцена . Но този път не е сама, Йомер е плътно до нея, брат й и семейството му също вече я разбрали разбрали са какво означава да обичаш и да си готов на всичко, заради любимия си . Исо - приятелят от детството също е до нея сега, когато е много щастлива, но и беше до нея тогава- преди година, когато държеше ръката й, когато беше повече от отчаяна, затова че е загубила любовта на живота си. Отново сюжетната линия на силното приятелство . Синан плътно до аркадаша си Йомер. Приятелите от детството .
Корай - за къде без него, та той ги познава и двамата от младините им и е преминал през много мигове с тях, та затова вероятно и присъствието му в този момент беше ключов.
Нериман - както в началото, близо до племенника си, опитваща си да му помага само че тук вече я виждаме в ролята на добрата фея, а не злата кралица която си игра с любимата му и него като с марионетки цяла година , но пък тя май наистина успя да убеди Йомер, че той сам си избра Дефне като я целуна насила пред ресторанта, пък че и тя беше там и видя всичко само допринесе да се открият "случайно" отново с новата му асистентка .
Снощи изгледах финала с бг субки
.В никакъв случай не ми стана по-добре , но пък видях много неща, които може би Мерич е искала да ни покаже . 52 епизода преминаха в разкриването на една лъжа . Останалите 16 епизода гледахме завръщането на краля, който изостави принцесата след сватбата им в опитите му да си върне любовта й . От своя страна пък принцесата не беше забравила краля и въпреки мъката, която беше преживяла заради него, тя не се отказа и за секунда от любовта си към него . Приятелството между Синан и Йомер беше една от хубавите сюжетни линии в целия сериал
. Защото за съжаление в днешно време наистина е трудно да имаш истински и верни приятели . Страшно много ми хареса идеята на Дефне как и къде да каже на Йо за бебето
. Той милия направо се размаза . Обаче ми допадна и комичната сцена с измисления рожден ден на Дефне, когато всички се юрнаха да й честитят пък тя седеше като в небрано лозе докато Нера не издържа и не изкрещя причината . И Йо както винаги остана в невидение, ма той нали е свикнал все нещо да го баламосват . Песента която вървеше докато Дефне слизаше по стълбите като истинска Пепеляшка, а Йомер не отделяше очите си от нея
вече наистина ме остави без дъх . Една от любимите ми песни фон на такава идиалистична сцена . Разтопих се просто .Сдобряването на Дефне и Сердар
доживях да чуя от устата на Сердар, че за всичко през което премина сестра му е виновен той . Но пък Йомер правилно каза , че вероятно е трябвало да преживеят всичко , за да се преоткрият отново в очите на истинското щастие и любов . Аз поне така го усетих . Тюркян тейзе виждайки Дефне на прага на дома си - също много силна сцена . Но този път не е сама, Йомер е плътно до нея, брат й и семейството му също вече я разбрали разбрали са какво означава да обичаш и да си готов на всичко, заради любимия си . Исо - приятелят от детството също е до нея сега, когато е много щастлива, но и беше до нея тогава- преди година, когато държеше ръката й, когато беше повече от отчаяна, затова че е загубила любовта на живота си. Отново сюжетната линия на силното приятелство . Синан плътно до аркадаша си Йомер. Приятелите от детството . Корай - за къде без него, та той ги познава и двамата от младините им и е преминал през много мигове с тях, та затова вероятно и присъствието му в този момент беше ключов
.Нериман - както в началото, близо до племенника си, опитваща си да му помага
само че тук вече я виждаме в ролята на добрата фея, а не злата кралица която си игра с любимата му и него като с марионетки цяла година , но пък тя май наистина успя да убеди Йомер, че той сам си избра Дефне като я целуна насила пред ресторанта, пък че и тя беше там и видя всичко само допринесе да се открият "случайно" отново с новата му асистентка . е като чи ли това, че ни претупаха набързо най-хубавите и най дългочаканите от феновете - моменти на Дефмер като едно истинско семейство . Дори и там щеше да има предпоставка за вмъкване на комични моменти .Все ми се искаше да видя ледения крал Йомер Ипликчи като нежно обгрижващия бъдещ татко на принцеса Емине, докато глези своята бременна кралица Дефне
.Е, изказах се и като че ли ми олекна малко
.Скрит текст:
Май има едно нещо за което мога да благодаря на Мера е че се е сетила да напиша такава история, та дори да не я видяхме в пълния й Меричов вариант .
И на всички режисьори предхождащи Шенол, че даже и на него за емоцията, която изживях заедно с Дефмерите . И в щастливите и в тъжните им моменти. За мен те бяха едно голямо вдъхновение. Чрез пресъздаването на образите, които направиха Елчин и Баръш, за да ни го покажат така истинско . Заедно с тях и аз понаучих и разбрах някои неща за себе си и за хората около мен , но най-вече намерих много щури, луди и готини момичета тук, с които толкова време заедно се смяхме и шегувахме и плакахме с нашите любимци .
.И на всички режисьори предхождащи Шенол, че даже и на него за емоцията, която изживях заедно с Дефмерите
. И в щастливите и в тъжните им моменти. За мен те бяха едно голямо вдъхновение. Чрез пресъздаването на образите, които направиха Елчин и Баръш, за да ни го покажат така истинско . Заедно с тях и аз понаучих и разбрах някои неща за себе си и за хората около мен , но най-вече намерих много щури, луди и готини момичета тук, с които толкова време заедно се смяхме и шегувахме и плакахме с нашите любимци . Ще се постарая
Добър вечер, момичета!
Темпи, благодаря , че от ново ни зарадва! 
Анджи
много точно е казала, че това , което не ни даде Мерич, го получаваме от теб. Толкова си успяла да влезеш под кожата на Дефне и Йомер , толкова образно си описала тях и действията им, че все едно , гледам Ашка, само че по твой сценарий!
Коте
за поста ти за последната серия! И да си призная на мен ми липсват не само Дефмерите, липсват даже глупостите на Корай и Нера, да не говорим за Синан и Еда.
Липсват ми предположенията и врачуването за следващата стъпка на Мерич, очакването на фраговете и озетите...
Славенче, значи ти не само виртуално, но и нелегално от нас си прекарваш времето с Борко на екзотични места!
И понеже писането ми отнема много време и усилия, хубава вечер от мен , с горещата новина!
Сладури!
https://youtu.be/i4Cfb9c5bIA?list=LLM5mIEJfsH3HahiRgU4xfdA
Темпи,
благодаря , че от ново ни зарадва! Анджи
много точно е казала, че това , което не ни даде Мерич, го получаваме от теб. Толкова си успяла да влезеш под кожата на Дефне и Йомер , толкова образно си описала тях и действията им, че все едно , гледам Ашка, само че по твой сценарий! Коте
за поста ти за последната серия! И да си призная на мен ми липсват не само Дефмерите, липсват даже глупостите на Корай и Нера, да не говорим за Синан и Еда.Липсват ми предположенията и врачуването за следващата стъпка на Мерич, очакването на фраговете и озетите...
Славенче,
значи ти не само виртуално, но и нелегално от нас си прекарваш времето с Борко на екзотични места! И понеже писането ми отнема много време и усилия, хубава вечер от мен , с горещата новина!
Сладури!
https://youtu.be/i4Cfb9c5bIA?list=LLM5mIEJfsH3HahiRgU4xfdA
Добро утро
Нещо за кафето
Глава 3
Лекарят влезе и се усмихна на картината пред него: Дефне беше подпряла лакти на леглото, а лицето ѝ почиваше на свитите ѝ юмруци. Спеше, или поне беше задрямала, за разлика от съпруга си, който лежеше и я гледаше. Влюбеният му поглед подсказваше на доктора, че той е напълно излишен тук, но... Нямаше как, трябваше да прегледа пациента си. Приближи се тихо, взе картона и го прегледа. Попита тихо Йомер боли ли го нещо, вие ли му се свят и тем подобни въпроси. Той му отговори също толкова тихо, едва ли не само с движение на устните. Доволен от състоянието на пациента, лекарят му каза, че ще ако наистина всичко е наред утре ще го изпишат, след което побърза да излезе.
Йомер се беше събудил преди половин час, незнаещ къде е. Бавно в съзнанието му изплуваха звуците от катастрофата, но не и картина. Когато извъртя глава, за да се ориентира, до себе си видя спящата Дефне. Притеснен за нея той понечи да я събуди, но умореният ѝ вид му подсказа, че тя има нужда от сън- дори и в тази неудобна поза. Затова той само се загледа в нея, мислейки си какъв късметлия е, че я има.
Дефне сънуваше, че се носи по повърхността на водата. Беше в някакво езеро или нещо подобно, наоколо имаше много вода, а на брега стоеше Йомер, който я викаше. Когато тя се опита да заплува към него, някаква невидима сила я задърпа обратно навътре във водата. Колкото и да се бореше, не успяваше да приближи към него. Писък се изтръгна от гърлото ѝ и тя подскочи. Йомер я гледаше уплашен, протягащ ръка към нея. Той беше буден. Беше с нея. Дефне се разплака и се хвърли в прегръдките на Йомер, но той изохка и тя бързо се дръпна. В страха от съня и вълнението, че е буден, беше забравила да внимава.
- Добре ли си?!- Попита бързо тя.- Боли ли те някъде? Кога се събуди?
- Спокойно, скъпа, добре съм. Ела!- Протегна той отново ръка и тя бавно се приближи. Хвана ръката му и я сложи на бузата си, докато самата тя милваше неговата.
- Толкова се уплаших, че мога да те загубя. Не ме оставяй, Йомер, моля те!- Разплака се отново тя.
- Никога!- Закле се той.- Никога няма да ви оставя! Каквото и да се случи, винаги ще бъде с вас.- Ръката му се премести на корема ѝ, който помръдваше при всеки ритник на малката госпожица.
- И тя се радва, че си добре!- Усмихна се през сълзи Дефне.
Синан и Ясемин дойдоха час по- късно. След като се увериха, че с Йомер всичко е наред, дамите отидоха в банята, за да се измие и преоблече Дефне, а Синан остана да разпита Йомер какво се е случило. Приятелят му му разказа всичко и го помоли да се обади на телефона, който ще му даде, за да обясни случилото се и да потвърди, че Йомер ще купи яхтата. Самият той не можеше, защото Дефне не се отделяше от него и за секунда. Двамата решиха да не казват във фирмата за случилото се, така и така Йомер напоследък често си тръгваше рано, за да си почива Дефне повече. Приятелите им тъкмо се събираха да си тръгват, когато дойдоха Неджми и Нериман. Тяхното посещение обаче беше кратко, защото нито Йомер, нито Дефне можеха да изтърпят дълго истериите на лелята. Предупредиха я обаче да не споменава и думичка на Корай, защото това беше равносилно на това да го обявят в централните новини, а нямаше нужда от повече паника. Семейството на Дефне дори не знаеха за случилото се, а младото семейство не мислеше и въобще да им казва. Нямаше нужда толкова хора да се тревожат, щом така или иначе Йомер щяха да го изпишат на другия ден. Искаха само да се приберат вкъщи, където тихо и кротко да си почиват.
Преди обяд на посещение дойдоха и полицаите от предишната вечер. След като се увериха, че и пострадалият и съпругата му са добре, те им разказаха без много подробности за катастрофата: шофьорът на камиона карал с превишена скорост и не спрял на светофара. След като уточниха всичко Йомер подписа протоколите, които му дадоха, и те си тръгнаха.
Ред беше на изследванията. Лекарят намина да говори с тях по обяд. Йомер щеше да мине на томография, за да са сигурни, че няма нищо по- сериозно от сътресение. Рентген му бяха направили още вчера при приемането му, но искаха да повторят, просто за всеки случай. Пациентът недоволстваше, че няма нужда, че се чувства добре и иска да си ходи, но Дефне беше много доволна от полаганите грижи и искрено благодареше на лекаря. Следобед направиха необходимите прегледи, след което оставиха младото семейство намира. Докато превеждаха Йомер от кабинет в кабинет за процедурите, в неговата стая бяха докарали още едно легло. Загрижени за здравето на бъдещата майка, която явно щеше да прекара и тази нощ тук, сестрите се бяха погрижили да ѝ е поне малко удобно. Сега тя отново беше седнала на стола до леглото на съпруга си, държеше ръката му и двамата си шепнеха нещо тихо. Щастливите усмивки на лицата им ясно показваха, че разговорът им не е за чужди уши.
Вечерта Синан и Ясемин дойдоха да проверят как е Йомер и да им донесат храна- обядът не се беше понравил на никой от двамата. Зарадваха се, когато чуха, че утре ще изпишат Йомер. Увериха го, че всичко във фирмата е наред и няма да имат спешна нужда от него през следващата седмица, така че ще може спокойно да си почине. Най- щастлива от това им изказване естествено беше Дефне- тя още стоеше ръка за ръка с Йомер, несъзнателно галеше челото му с другата и като цяло изглеждаше като орлица, пазеща малкото си. След като приятелите им си тръгнаха, двамата вечеряха, след което решиха да гледат филм.
- Ела легни до мен- повика Йомер съпругата си, като повдигна леко завивката.- Има място и за двама ни.
- Няма нужда, скъпи. Имам си легло.- Засмя се тя.
- Там няма да ти е удобно, както на мен не ми е удобно тук сам.- Погледна я той жалостиво.- Ела да те гушна, за да забравя за болките.
- Къде те боли?!- Стресна се Дефне, готова веднага да повика сестрата.
- Ето тук.- Посочи Йомер бузата си.- И тук- ръката му се премести на челото.- И тук- плъзнаха се пръстите му до устните, разтеглили се в усмивка.
- Хитрец.- Усмихна се и тя, докато се приближаваше.- Я да видим ще успея ли да премахна болката.- Целуна леко всяка част от лицето му Дефне, като задържа устните си върху неговите малко повече.
- Чудесно, по- силно от всяко лекарство.- Щастливо и доволно се усмихваше Йомер, докато галеше корема ѝ.- Идвате ли?- Опита се отново да я примами в леглото си той.
- Не, но имам една идея.- С дяволита физиономия рече Дефне. Йомер я гледаше неразбиращо, докато тя застана от далечната страна на своето легло д колелс и започна да го тика. След минутка леглата им бяха плътно едно до друго, със свалени прегради там, където се допираха, образувайки едно голямо общо легло.
- После аз съм бил хитрец.- Рече, смеейки се той.
- Е, и ние си имаме своите моменти на досетливост.- Настани се Дефне в прегръдките му.- Особено, когато целта си заслужава.
Изгледаха доволни някаква романтична комедия, която хванах почти в началото. Дефне беше легнала до Йомер, главата ѝ почиваше на дясното му рамо, а ръката му я беше прегърнала, почиваща на корема ѝ. Малката госпожица беше неспокойна и шаваше, а той се опитваше да я успокои с ласки и сладки приказки, но някак си днес това не му се отдаваше.
Когато докторът влезе за вечерната визитация завари точно тази картинка, с разликата, че Дефне вече спеше. Телевизорът все още работеше, но вместо в него очите на Йомер бяха съсредоточени в любимата му. Явно нямаше нужда от него тук, реши лекарят и излезе. Йомер дори не го беше забелязал.
Нещо за кафето
Глава 3
Лекарят влезе и се усмихна на картината пред него: Дефне беше подпряла лакти на леглото, а лицето ѝ почиваше на свитите ѝ юмруци. Спеше, или поне беше задрямала, за разлика от съпруга си, който лежеше и я гледаше. Влюбеният му поглед подсказваше на доктора, че той е напълно излишен тук, но... Нямаше как, трябваше да прегледа пациента си. Приближи се тихо, взе картона и го прегледа. Попита тихо Йомер боли ли го нещо, вие ли му се свят и тем подобни въпроси. Той му отговори също толкова тихо, едва ли не само с движение на устните. Доволен от състоянието на пациента, лекарят му каза, че ще ако наистина всичко е наред утре ще го изпишат, след което побърза да излезе.
Йомер се беше събудил преди половин час, незнаещ къде е. Бавно в съзнанието му изплуваха звуците от катастрофата, но не и картина. Когато извъртя глава, за да се ориентира, до себе си видя спящата Дефне. Притеснен за нея той понечи да я събуди, но умореният ѝ вид му подсказа, че тя има нужда от сън- дори и в тази неудобна поза. Затова той само се загледа в нея, мислейки си какъв късметлия е, че я има.
Дефне сънуваше, че се носи по повърхността на водата. Беше в някакво езеро или нещо подобно, наоколо имаше много вода, а на брега стоеше Йомер, който я викаше. Когато тя се опита да заплува към него, някаква невидима сила я задърпа обратно навътре във водата. Колкото и да се бореше, не успяваше да приближи към него. Писък се изтръгна от гърлото ѝ и тя подскочи. Йомер я гледаше уплашен, протягащ ръка към нея. Той беше буден. Беше с нея. Дефне се разплака и се хвърли в прегръдките на Йомер, но той изохка и тя бързо се дръпна. В страха от съня и вълнението, че е буден, беше забравила да внимава.
- Добре ли си?!- Попита бързо тя.- Боли ли те някъде? Кога се събуди?
- Спокойно, скъпа, добре съм. Ела!- Протегна той отново ръка и тя бавно се приближи. Хвана ръката му и я сложи на бузата си, докато самата тя милваше неговата.
- Толкова се уплаших, че мога да те загубя. Не ме оставяй, Йомер, моля те!- Разплака се отново тя.
- Никога!- Закле се той.- Никога няма да ви оставя! Каквото и да се случи, винаги ще бъде с вас.- Ръката му се премести на корема ѝ, който помръдваше при всеки ритник на малката госпожица.
- И тя се радва, че си добре!- Усмихна се през сълзи Дефне.
Синан и Ясемин дойдоха час по- късно. След като се увериха, че с Йомер всичко е наред, дамите отидоха в банята, за да се измие и преоблече Дефне, а Синан остана да разпита Йомер какво се е случило. Приятелят му му разказа всичко и го помоли да се обади на телефона, който ще му даде, за да обясни случилото се и да потвърди, че Йомер ще купи яхтата. Самият той не можеше, защото Дефне не се отделяше от него и за секунда. Двамата решиха да не казват във фирмата за случилото се, така и така Йомер напоследък често си тръгваше рано, за да си почива Дефне повече. Приятелите им тъкмо се събираха да си тръгват, когато дойдоха Неджми и Нериман. Тяхното посещение обаче беше кратко, защото нито Йомер, нито Дефне можеха да изтърпят дълго истериите на лелята. Предупредиха я обаче да не споменава и думичка на Корай, защото това беше равносилно на това да го обявят в централните новини, а нямаше нужда от повече паника. Семейството на Дефне дори не знаеха за случилото се, а младото семейство не мислеше и въобще да им казва. Нямаше нужда толкова хора да се тревожат, щом така или иначе Йомер щяха да го изпишат на другия ден. Искаха само да се приберат вкъщи, където тихо и кротко да си почиват.
Преди обяд на посещение дойдоха и полицаите от предишната вечер. След като се увериха, че и пострадалият и съпругата му са добре, те им разказаха без много подробности за катастрофата: шофьорът на камиона карал с превишена скорост и не спрял на светофара. След като уточниха всичко Йомер подписа протоколите, които му дадоха, и те си тръгнаха.
Ред беше на изследванията. Лекарят намина да говори с тях по обяд. Йомер щеше да мине на томография, за да са сигурни, че няма нищо по- сериозно от сътресение. Рентген му бяха направили още вчера при приемането му, но искаха да повторят, просто за всеки случай. Пациентът недоволстваше, че няма нужда, че се чувства добре и иска да си ходи, но Дефне беше много доволна от полаганите грижи и искрено благодареше на лекаря. Следобед направиха необходимите прегледи, след което оставиха младото семейство намира. Докато превеждаха Йомер от кабинет в кабинет за процедурите, в неговата стая бяха докарали още едно легло. Загрижени за здравето на бъдещата майка, която явно щеше да прекара и тази нощ тук, сестрите се бяха погрижили да ѝ е поне малко удобно. Сега тя отново беше седнала на стола до леглото на съпруга си, държеше ръката му и двамата си шепнеха нещо тихо. Щастливите усмивки на лицата им ясно показваха, че разговорът им не е за чужди уши.
Вечерта Синан и Ясемин дойдоха да проверят как е Йомер и да им донесат храна- обядът не се беше понравил на никой от двамата. Зарадваха се, когато чуха, че утре ще изпишат Йомер. Увериха го, че всичко във фирмата е наред и няма да имат спешна нужда от него през следващата седмица, така че ще може спокойно да си почине. Най- щастлива от това им изказване естествено беше Дефне- тя още стоеше ръка за ръка с Йомер, несъзнателно галеше челото му с другата и като цяло изглеждаше като орлица, пазеща малкото си. След като приятелите им си тръгнаха, двамата вечеряха, след което решиха да гледат филм.
- Ела легни до мен- повика Йомер съпругата си, като повдигна леко завивката.- Има място и за двама ни.
- Няма нужда, скъпи. Имам си легло.- Засмя се тя.
- Там няма да ти е удобно, както на мен не ми е удобно тук сам.- Погледна я той жалостиво.- Ела да те гушна, за да забравя за болките.
- Къде те боли?!- Стресна се Дефне, готова веднага да повика сестрата.
- Ето тук.- Посочи Йомер бузата си.- И тук- ръката му се премести на челото.- И тук- плъзнаха се пръстите му до устните, разтеглили се в усмивка.
- Хитрец.- Усмихна се и тя, докато се приближаваше.- Я да видим ще успея ли да премахна болката.- Целуна леко всяка част от лицето му Дефне, като задържа устните си върху неговите малко повече.
- Чудесно, по- силно от всяко лекарство.- Щастливо и доволно се усмихваше Йомер, докато галеше корема ѝ.- Идвате ли?- Опита се отново да я примами в леглото си той.
- Не, но имам една идея.- С дяволита физиономия рече Дефне. Йомер я гледаше неразбиращо, докато тя застана от далечната страна на своето легло д колелс и започна да го тика. След минутка леглата им бяха плътно едно до друго, със свалени прегради там, където се допираха, образувайки едно голямо общо легло.
- После аз съм бил хитрец.- Рече, смеейки се той.
- Е, и ние си имаме своите моменти на досетливост.- Настани се Дефне в прегръдките му.- Особено, когато целта си заслужава.
Изгледаха доволни някаква романтична комедия, която хванах почти в началото. Дефне беше легнала до Йомер, главата ѝ почиваше на дясното му рамо, а ръката му я беше прегърнала, почиваща на корема ѝ. Малката госпожица беше неспокойна и шаваше, а той се опитваше да я успокои с ласки и сладки приказки, но някак си днес това не му се отдаваше.
Когато докторът влезе за вечерната визитация завари точно тази картинка, с разликата, че Дефне вече спеше. Телевизорът все още работеше, но вместо в него очите на Йомер бяха съсредоточени в любимата му. Явно нямаше нужда от него тук, реши лекарят и излезе. Йомер дори не го беше забелязал.
Препоръчани теми