Права си, Филомена. Понякога човек иска да остане сам с мислите си. Но на някое по-дълго пътуване например, е хубаво, ако имаш приятен събеседник. Времето минава по-бързо и по-приятно. Като млада пътувах доста с влак и имам хиляди такива запознанства. В това число и опити за свалки. Е, случвало се е да попадам и на досадни хора, но рядко. А и винаги носех книга със себе си, та беше по-лесно да им отблъсна словесните атаки.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
зависи пак от човека
Мисля си пак за празниците и края на годината, и как нищо съществено не се е променило в живота ми и вероятно няма и през новата година. Всеки си знае какво му е, дори да звуча пораженчески, и аз само си знам какво преживявам. Имам нужда от подкрепа, каквато не получавам, и съм принудена сама да се справям с депресия, тревожности и какво ли не. Тъжно е, че съвременният човек, освен с психиатри и психолози, рядко може да споделя психологическия си дискомфорт с другите, все още има табу относно душевните проблеми. Нали казват, споделената болка е половин болка, но и не можеш да споделиш с всеки, а точните хора за това може да не срещнеш никога. А за промени в живота, които хипотетично биха могли да помогнат, също не всеки е готов и склонен. Както казах, всеки си знае какво му е, най-лесно е отстрани да даваш съвети, което мнозина правят лековато, още повече, ако не са се сблъсквали с подобни проблеми. Де да беше депресията просто моментна тъга, и аз мислех така някога, но тя си е сериозно нещо, когато в самия ти мозък има проблем, не просто с нагласата ти към света. Ако ставаше толкова лесно да се развеселиш и разсееш, нямаше да има клинично депресирани изобщо.
Имам една книга за депресията, в която пише, че депресията е тъга. Тъга от това, че не живееш живота си по начина, който искаш. За мен това е абсолютно вярно.
Мисля си, че не мога никога да разбера хората, които чакат отвън нещо да им се случи, от нищото, ей така хубаво. Да им паднат 100 000 от небето, да получат желаната работа, без никакви напъни, да имат прекрасно семейство и близки, без да полагат грижи за това....
Само вярвам, че когато има здраве, всичко се постига, с желание, с хъс и любов към живота, а инертните хора, никога не са ми били пример.
Само вярвам, че когато има здраве, всичко се постига, с желание, с хъс и любов към живота, а инертните хора, никога не са ми били пример.
Може би не чакат отвън нещо да им се случи, може би не са доволни от това, което имат.
Било то начин по който изглеждат или черти в характера, които притежават и ги правят незабележими в очите на околните. Според моите наблюдения, депресираните хора са нещастни от обстоятелства, които не могат да променят, а трябва да носят.
Било то начин по който изглеждат или черти в характера, които притежават и ги правят незабележими в очите на околните. Според моите наблюдения, депресираните хора са нещастни от обстоятелства, които не могат да променят, а трябва да носят.
Да, понякога депресията е просто инертност, мързел и липса на интерес към света.
Понякога е хормонален проблем, например заради щитовидната жлеза. Аз ако два-три дни пия по-малка доза л-тироксин и веднага усещам да се промъква черногледството. На мен ендокриноложката ми каза, че преди лудниците били пълни с хора с депресия, на които просто не им работела нормално щитовидната жлеза.
Понякога е хормонален проблем, например заради щитовидната жлеза. Аз ако два-три дни пия по-малка доза л-тироксин и веднага усещам да се промъква черногледството. На мен ендокриноложката ми каза, че преди лудниците били пълни с хора с депресия, на които просто не им работела нормално щитовидната жлеза.
Мечтайте за постижими неща, не за екскурзия до Космоса.
Мечтайте за постижими неща, не за екскурзия до Космоса.
Цитат
На мен ендокриноложката ми каза, че преди лудниците били пълни с хора с депресия, на които просто не им работела нормално щитовидната жлеза.
Това също си мисля напоследък. 
Препоръчани теми