Мисля си, че тази седмица беше най-шантавата от много време насам, радвам се, че днес е неделя.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
мисля си за родителите, по- специално майката
за това, че колкото и да сме годишни, ако сме зле, се сещаме първо за нея
ако я имаме, още
за това, че колкото и да сме годишни, ако сме зле, се сещаме първо за нея
ако я имаме, още
Снощи бях на представление на Ицко Финци. Мисля си за неговия финес, интелект, възпитание, богатство на речта, енергия, за отношението му живота и приятелството. Мисля си за това, че има прекрасно второ семейство, за това, че осъзнаването му, че за актьора тялото и душевността са неговите основни инструменти и полаганите грижи за тях в продължение на десетилетия сега му се отплащат с възможността да води толкова щастлив и пълноценен живот на 92 годишна възраст. За личностите от нашия културен елит от близкото минало, които присъстваха чрез спомените му с него на сцената - Валери Петров, Илка Зафирова, Катя Паскалева... Валери Петров има една поема - "В меката есен". Мисля, че точно една такава мекота на сцената излъчват артистите от отминаващата си вече епоха, а тя вече отстъпи на новите модерни артисти.
На мен тая фасада и добронамереност напълно ми изнасят. Мен се скъсват да ме заговорят и да си правят ненатрапчиви шеги, което е винаги приятно (задръстих се с количка в таргет веднъж, десет човека искаха да ми помагат; котка спрях да галя, който мина ми обясни че е красива, че е сладка и тн.) аз и повече не искам. Няма да се женим. Достатъчно ми е да са мили.
А пък на западния бряг, сакън да не кажеш нещо мило, могат да ти разкажат живота си. За едно Здрасти, ми се е случвало да изслушвам жена и шофьор за смъртта на техни близки, за мен тема табу за двеминутно запознанство
И прочее и прочее
Не обичам мрачни и огорчени хора да се овълчват при най-малкия повод, както тук ми се случва
А пък на западния бряг, сакън да не кажеш нещо мило, могат да ти разкажат живота си. За едно Здрасти, ми се е случвало да изслушвам жена и шофьор за смъртта на техни близки, за мен тема табу за двеминутно запознанство
И прочее и прочее
Не обичам мрачни и огорчени хора да се овълчват при най-малкия повод, както тук ми се случва
Мисля си за изминалата година. Мисля си с какво съм заслужила толкова трудности. Казват, че така се става силен, но аз не искам да съм толкова силна, на кого да доказвам, че съм силна, искам и аз веднъж да съм слаба. Мисля си с какво заслужих този неспокоен живот и аз и детето ми и ще бъдем ли някога щастливи. Мисля си толкова ли е нахално да го мисля, да го желая и мечтая...
Може да е съвсем добронамерен, но пропуска фактори извън нас самите като късмет, случайност, наследствени или генетични заболявания и смята, че всичко е в неговите ръце и той му е хванал цаката на тоя живот.
На един от горните коментари - не смятам, че хората целенасочено мислят лошото, но абсолютно смятам, че когато ти се случват поредица от кофти случки, има вътрешно злорадство, че не е на тях. Плюс горното цитирано - самоиздигане в собствените им очи, че щом на теб, а не на тях се случва, значи те се справят добре с живота.
Това ми е една от най- противните групи хора, честно казано. Предпочитам някой да махне с ръка и грубиянски да каже " не ме занимавай" или да е от социалните пеперудки, които кимат и казват "аа пък аз си купих нова рокля", отколкото тънкажно уж да ти влиза в положение, но реално не с особено добри намерения.
Не ме е срам да си призная, че такива хора ги изчаквам, колелото се върти и после им сипвам с техните камъни по тяхната глава.
Може да е съвсем добронамерен, но пропуска фактори извън нас самите като късмет, случайност, наследствени или генетични заболявания и смята, че всичко е в неговите ръце и той му е хванал цаката на тоя живот.
Според мен е комбинация и не е нормално, когато е нещо лошо - ох, случи ми се. Но като е нещо хубаво - човек кове съдбата си. Арогантно и самонадеяно е.
Винаги такова отношение е идвало от посредствени хора, на които нещо им се е получило случайно. Кадърните познават пътя и знаят, че не всичко е еднорози и цветя.
Не се сърдя, много от тях ми дишат прахта и без да са имали случки. Аз ще се оправя и съм се оправяла, виж такива сигурно ще ги копаме, ако нещо им се прецака, просто им пожелавам да се случи, за да им кажа, че са негативни и затова така. И че не са си изковали добре съдбата.
Винаги такова отношение е идвало от посредствени хора, на които нещо им се е получило случайно. Кадърните познават пътя и знаят, че не всичко е еднорози и цветя.
Не се сърдя, много от тях ми дишат прахта и без да са имали случки. Аз ще се оправя и съм се оправяла, виж такива сигурно ще ги копаме, ако нещо им се прецака, просто им пожелавам да се случи, за да им кажа, че са негативни и затова така. И че не са си изковали добре съдбата.
Аз не твърдя, че всичко в този свят е случайност и че няма по-талантливи и надарени хора. Смятам, че тези, които не признават факторите независещи от тях и късмета са самонадяни глупаци.
Мисля си и не разбирам защо хората се събират по Коледа с фамилиите си след като не се понасят. След като минат празниците са необходими отпуски за почивка.
Аз например не мога с дни да стоя при нашите няколко дни. Те са гостоприемни, но са си с техния ритъм, стават рано преди 5, шумни са, ако случайно се отпуснеш да спиш до 10 се усеща нервност. Преди почти 2 десетилетия съм оставала с преспиване у нашите и вече не си го причинявам. Ходим, но вечер си се прибираме да си спим у нас. На около 150 км сме, не сме през 2 квартала.
Аз например не мога с дни да стоя при нашите няколко дни. Те са гостоприемни, но са си с техния ритъм, стават рано преди 5, шумни са, ако случайно се отпуснеш да спиш до 10 се усеща нервност. Преди почти 2 десетилетия съм оставала с преспиване у нашите и вече не си го причинявам. Ходим, но вечер си се прибираме да си спим у нас. На около 150 км сме, не сме през 2 квартала.
Препоръчани теми