След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -220ღღ

Датата 15 март беше специална за тях. Йомер беше променил традицията да я прекарва сам в гората, кръстена на майка му. Сега всяка година двамата с Дефне посещаваха гробовете на родителите му, отдавайки им почит и молейки се душите им да са намерили покой.
Йомер беше довел бъдещата си съпруга тук малко преди сватбата. За Дефне моментът беше ужасно специален и тя се постара той да разбере това. Йомер я беше уверил, че те щяха да я харесат, ако имаха възможност да се запознаят с нея. Представи им я официално, сякаш те наистина стояха пред тях, обяснявайки им колко ценна и важна е тя за него, колко много е променила животът му и него самия. Разчувстваната Дефне не позволи на сълзите, напълнили очите ѝ да потекат, защото не искаше да го натъжава допълнително. Но той ги видя и целувайки я, заличи всякаква мъка в нея.
Днес те отново бяха на гробищата. Дефне знаеше колко труден момент е това за съпруга ѝ и се стараеше по всякакъв начин да му е утеха и подкрепа, просто стоейки до него и държейки ръката му. Двамата заедно поляха цветята, напъпили вече, примамени от топлината на слънчевите лъчи. Бяха донесли букет с любимите цветя на г-жа Емине, който Дефне искаше да постави в красива ваза между двата паметника. Беше ѝ трудно обаче да се навежда, затова Йомер ѝ помогна. Коремът ѝ вече беше доста голям, а Емир и Фатих не спираха да я ритат, да се обръщат и изобщо да шават, непозволявайки ѝ дори за миг да забрави за тях.
Постояха още малко, молейки се за душите на родителите му. Дефне тръгна първа, оставяйки Йомер за няколко минути насаме. Знаеше, че има неща, които дори тя не трябва да чува, но които той има нужда да сподели с тях. Съпругът ѝ я настигна по пътеката и хващайки я под ръка, двамата се отправиха към колата.
Както всяка година те отидоха в извънградската къща, в която беше прекарала последните си дни майка му. Дефне направи кафе и двамата седнаха в градината, просто стоейки и радващи се на топлото слънце, предвещаващо им приближаващата пролет.
-   Добре ли си?- Попита го тя по някое време, стискайки по- силно ръката му.- Изнервям се, когато не знам какво мислиш и не мога да достигна до теб.
-   Не се тревожи за мен!- Целуна свитите ѝ пръсти Йомер.- Ще се оправя. Благодаря, че си до мен! Дори самото ти присъствие ме успокоява по начин, който не може нищо друго.
-   Обичам те! Знам, че ти липсват, днес повече от всякога, скъпи. Никой и нищо не може да ги замени, и каквото и да кажа или направя, няма да запълня празнината, която е в сърцето ти. Но помисли, че те са заедно сега и се гордеят с човека, който си станал.- Макар да повтаряше тези думи всеки път, тя вярваше във всяка едно от тях. Знаеше, че той иска да ги чуе и затова не преставаше да му ги напомня.
-   Любов моя!- Привлече я леко към себе си той, облягайки я на рамото си.- Ти си най- хубавото нещо, което ми е подарил животът!
Стояха така, докато нощта не покри всичко наоколо. Близнаците дадоха на Дефне да разбере, че са гладни, карайки баща си най- после да се усмихне. Приготвиха си паста, която той само разрови, но тя си сипа дори допълнително. Нахранени, синовете им най- после решиха да си починат и да оставят майка си намира. Тя позвъни вкъщи, за да провери как са момичетата, и да се увери, че не са подлудили вече Нериман и Корай. За свое успокоение установи, че всичко е наред и бесните викове на децата и фотографа, чуващи се за фон, не са нищо повече от израз на бурна радост.
Дефне откри Йомер на обичайното му място в тази къща: застанал до предния прозорец и загледан в звездите. Помисли си да го остави сам за малко, но в последния момент промени решението си и се приближи до него. Обвивайки кръста му с ръце, тя се притисна до него. Останаха така няколко минутки, просто черпейки сила и спокойствие един от друг.
-   Когато бях малък мама винаги ми повтаряше, че трябва да намеря своята красива принцеса и да се оженя за нея.- Тихо заговори той.- Аз винаги твърдях, че няма по- красива от нея и когато порасна, ще се оженя за нея. Но тя само се усмихваше и поклащайки глава ме уверяваше, че ще открия жената, която ще ме направи цял. Тогава неразбирах какво има предвид. Когато я загубих се почувствах изгубен, наранен. Сякаш някой беше откъснал част от мен и я беше захвърлил в гроба с нея. Няколко месеца по- късно и баща ми си отиде. Бях сам и се стараех така да ми е добре. Чувствах се кух отвътре, но поне не ме болеше. Мислех, че няма да бъда нараняван, ако не обичам. Държах всички далеч от себе си, смятайки, че няма да допусна отново такава загуба в живота си. Докато един ден не срещнах теб…
Обърна се и все лицето ѝ в ръцете си. Сълзите бавно се стичаха от красивите ѝ очи, гледайки го с толкова много обич и тъга, че му се прииска да си беше замълчал. Но не можеше.
-   Ти ме направи цял, Дефне. Ти допълни половината на сърцето ми, останала след загубата на родителите ми. Ти ми върна щастието, изпълвайки живота ми с толкова много смях и любов, колкото не си бях и помислял, че ще изпитам отново. Децата, които ми подари са най- ценното нещо в моя живот. Ти си моята красива принцеса, подарила ми най- голямото съкровище в този свят! Обичам те, без да мога дори да ти опиша колко.
Целуна в бавно и нежно, след което я прегърна внимателно. Останаха загледани в небето, откъдето се надяваха да ги наблюдават техните близки, които вече не бяха до тях.