Дневникът тема 77 - Да отслабнем всички заедно!

От това, което ядем, зависи как ще работи буквално всяка клетка, дали изобщо ще работи, дали ще складира мазнини или ще гори мазнини, дали ще ни изработи енергия или ще ни отнеме енергия.
Винаги съм правила аналогия с двигателя на кола:сипем ли долнокачествен бензин, и двигателят не работи на 100 % както трябва, и значително по-бързо се амортизира и скапва."Нахраним" ли го с хубав бензин, моторът мърка като котенце и ни служи значително по-дълго време.
Така е и с човешкото тяло и храната-колкото по-добра и качествена храна, толкова по-здраво тяло и хубаво тяло.
Естествено, винаги има по някой бъг-"фабричен дефект" или по-силно влияние на околната среда (все пак не живеем в изолиран вакуум), но в масовия случай важи горното.
Знам аз как се чувствах в годините, когато ядях доста боклуци, знам как се чувствам и сега.Разликата е от небето до земята.А тогава си мислех, че се чувствам прекрасно.....
Човешкото съзнание поддържа (за съжаление) огромен капацитет от самозаблуди, които доста успешно използва, когато му се иска да се оневини за вредните си навици.   
Толкова години съм го правила успешно....идва един момент обаче, когато колкото и да ни се иска, вече не можем да се заблуждаваме, организма все по-осезаемо започва да "крещи", че нещо не му е наред и трябва "ремонт".
Идеалния вариант е човек да стигне до "ремонта" преди тялото му да е "закрещяло" за помощ, но малцина успяват.Поне това са моите наблюдения.

И малко разисли за 00, фибри, храни....
Винаги съм се водила от интуицията си.И тя изключително рядко ме е подвеждала досега...
Винаги съм се чудила защо толкова се набляга на фибрите.Защо е нужно да даваме на тялото си боклук, за чиято обработка и изхвърляне ще хаби излишна енергия?Не е ли по-добре да го храним с храна, която може да усвои почти на 100%, и "боклукът за изхвърляне" да е пренебрежимо малък?
Интуицията ми, и моята логика, ми "говорят", че тялото ми няма нужда от много фибри, стигат му тези от зеленчуци и плодове.Колкото пъти съм яла овесени ядки (например), винаги е било заради разнообразието във вкуса, а не заради "полезността" им.Силно се съмнявам в последното...
Мазнините играят същата роля като фибрите, не позволяват стягане и задържане на "боклука".
И още "по-силната" ми интуиция ми нашепва, че проблеми със стомаха се появяват тогава, когато някоя храна не ни понася, тялото не я възприема като оптимална за него и се бунтува.
На мен например обикновения ориз ми действа така, стомаха ми не го понася.Първо-не ми е особено вкусен, второ-от малко количество ми става тежко на стомаха, трето-ако не ям достатъчно салата ми причинява лек запек.Следователно-не го ям.последната година съм яла точно два пъти-на Коледа и Нова година, в сърми с месо.
Та, това с лененото семе, чия и други "помощници" би трябвало да е временно решение.Основното би трябвало да е търсене на проблемните храни и изхвърлянето им от менюто-за трайно "лечение".

Аз наистина съм ужасно объркана. Чувствам се еднакво енергично и на вегетарианска/веган храна и на такава с повече риба и яйца. Определено млечните продукти не ми понасят добре да ги консумирам често. Запозната съм с повечето градивни теории - за незаменимите аминокиселини, за протеините, за гюкозата, инсулина, мазнините. Чела съм не малко и за вегетарианските идеи, набавянето на достатъчно протеини и прочие. Работата е там, че лично аз не вярвам на нищо или вярвам на всички едноврменно - не зная как да го обясня. Интуитовно винаги съм чувствала, че ние, нашата цивилизация е много далече от истината за света, духа, тялото, историята, миналото и бъдещето. Много силно чувствителна съм към всякакво насилие - било към човек, животно или растение. От там винаги или почти винаги, когато се налага сама да мия риба или да я готвя цяла, когато се замисля какво всъщност е яйцето и жълтъка имам някакви съпротиви в себе си. Също така не ми харесва, отвратена съм от начина по който в днешно време се консумират животински продукти - от процеса на създаване на животното, през отглеждането и убиването му, вярвам и съм сигурна, че всички хормони, храни, вещества, енергия, страх - както искаш наречи негативите влизат в моето тяло. Вредят ми. Винаги в периоди на повишена консумация на животински храни ставам по-нервна, тесостерона ми се покчава и освен, че съм по енергична съм и по-агресивна. Къде сега е самозаблудата ми? Дали си внушавам, че съм по нервна - възможно е, а е възможно и да е от някакви външни фактори, околна среда, случващи се промени в живота ми и тн.
От друга страна  - веган/суровоядстването също не е моят режим и диета. Не зная в коя теория вярвам, но и до сега непрекъснато се отричат и потвърждават научни теории и идеи. Който и режим да вземеш, чиято и теория има някакви базови, фундаментални различия - било то по отношение на житните, бобвите култури, животинските продукти или млечните - всяка отрича нещо. Нямам никакви проблеми да оцелявам на постна храна с тук там по някое яйце и риба - чувствам се добре, жизнена съм, но да - по-често съм гладна и мускулите и тялото ми не изглеждат толкова добре, колкото с повече прием на белтъчини. От друга страна всички теории за глутен, вредите от житните храни, гмо мутацията им и тн и тн... Също така има и "научни изследвания" (вярно, че напоследък на всичко лепят етикет "наука") за вредата от всички животински продукти. Самото съществуване на традицията за постите, глада и лишаването от групи храни идва да покаже, че и тези преди нас са имали интуиция и усещане за тялото си и кое как му действа.

И в един момент какво се случва - искаш да си отговорен към себе си, към тялото си, към живота и здравето си, а не знаеш как - четеш, вслушваш се в себе си и накрая се загубваш в морето от информация. Избираш нещо, следваш го известно време и виждаш, че абе има там нещо дето... не ти е съвсем на душата и сърцето или не ти се отразява добре. И пак си в изходна позиция - в единия случай обаче претоварен от информация, знание и "наука". Не знам, честно ... в момента ми е трудно много - въпреки всичко, което изчетох за ориз/картофи и прочие и ГИ и всичко някак си не го приемам за "нормално" за мен да се лишавам системно от тях. Въпреки всичко, което знам и съм чела за месото/рибата понякога ми се прияжда месо, ако съм си на село при баба, зная че въпросното животно е взето от чичо ми от човек, когото познава и е гледано без наличие на гадости. И... в един момент коя по дяволите съм аз, имам ли изобщо принципи, нямам ли, уж не ям месо, а ми се дояжда (вярно че е 1-2 пъти в годината), но ми се дояжда. Друг път ако го опитам го изплювам - ми мирише ми, гадно ми е, неприятно ми е на вкус. А тия соевите заместители пък съвсем - ММ нагъва тофу, темпе и сайтан, аз понасям само соеви хапки и то ако си ги сготвя аз като хората.

И ей така, все нещо ме тегли към по-веганско/вегетарианско хранене, но обичам яйца, обичам риба и морски храни, но не като всеки ден по три пъти на ден. Но искам и да сваля мазнини от тялото си, които ми пречат, не се чувствам комфортно и удобно в себе си и... ей така - лашкам се от режим на режим, от теория на теория... от разделно към зоново хранене от НВ-МВХ към Вегетарианство, от сметани към безмлечни... и си бъркам в носа и си седя на едни кила и ми е кофти. Туй то... изповядах се, съжалявам че понатоварих темата.

И всъщност, докато пишех това, осъзнах, че аз нямам проблем с порции, с количество, с лакомия - имам проблем с психологическото, философското, етичното - ако знам, ако усещам и чувствам, че нещо е правилно, мога да го прилагам - карала съм дни наред на сироп и вода, защото вярвах, че има смисъл. Искам да открия собствения си смисъл в храненето, а не успявам, изплъзва ми се...

не обичам месо, прияжда ми се два пъти в годината, но не мога да кажа, че го обичам.
Както вече споменах не вярвам в много от твърденията на науката. Не вярвам, че съм създадена като хищник и хищно животно. Не вярвам, че съм лъв и за да оцелея имам нужда от антилопа. Да, ти се стараеш да не мислиш как е получено месото и така ти харесва, но аз не мога да не мисля - по-силно е от мен. Не искам да пренебрегвам мисли, които ме притесняват - това е бягство от проблема, а аз искам да го реша или поне да тръгна по пътя към решаването му.

Колкото и хората да сме еднакви като устройство и биология, толкова сме и различни като себеусещане, физическо състояние, толеранс към храни, идеи, теории и прочие.
Та, нормално е различен човек да толерира различно всяко едно нещо от живота и природата.
Когато бях вегетарианка, буквално се насилвах да ям семена, трици, тофу и подобни....просто тялото ми не ги харесва, не ги иска.Наблягах на зеленчуци, плодове, бобови, яйца, риба....ядки също не ям често.Сега обикновено ги комбинирам със сметана и плод.Изключително рядко се случва да ям просто ядки....
Теориите....ех, тези теории.    
"За" или "Против" каквато и да било теория, винаги ще има.Най-малкото, защото човешкото тяло все още е загадка.Колкото и да претендират някои учени, че го познават.
Ама не знаят как точно функционира мозъка, как точно управлява всяка една система/орган/клетка в тялото....Че докторите все още препоръчват на диабетно болните да консумират умерено въглехидрати, и не говоря за зелен боб и моркови, а за вредните от рода на тесто ....    
Като се има предвид, че човек с диабет се е докарал до тук именно заради непоносимостта си към въглехидратите, образно казано има "алегрия" към тях, е кощунство да му препоръчваш да си хапва от алергените, а после да си взима инсулина.Или другия парадокс-диабетно болния има изключително висок инсулин (който обаче не си върши работата, защото механизмът му на работа се е бъгнал), а му се изписва да приема ОЩЕ инсулин.Вместо да го солжат на диета, естествено регулирайки и инсулина, и кръвната захар.
Та, това е капка в неизвестното море, наречено човешко тяло.И в процеса на изучаването и изследването му ще се роят още и още нови теории.
Кой на коя да вярва?
Ами, на тази, която за момента му импонира и на психическото, и на физическото себепознание и усещане.
Когато бях вегетарианка, вярвах, че правя най-доброто за себе си.Затова и не ми беше трудно да следвам себе си....След 4 години обаче, виждайки, че не получавам това, което съм искала да постигна, преосмислих много неща.Да, имам огромна емпатия към животните, обаче:имам по-голяма емпатия към себе си.Т.е., колкото и да ми е жал за животните, все пак имам и инстинкт за оцеляване и аз и здравето ми сме си най-важни.То ни е заложено от природата, когато човек е в някакъв риск, да мисли първо за себе си и оцеляването си.После идва ред на жалостта към другите живи същества.
В този ред на мисли, не изпитвам скрупули за момента, показателите ми се подобряват, вид, енергия, тонус също.