След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Сватбата на Ясемин и Синан бе определена за 1 април и до нея оставаше почти месец. Трескавата подготовка за дребните подробности и проблеми, които изскачаха в последния момент, побъркваше Ясемин. Дефне бе неотлъчно до нея, което пък изнервяше Йомер и Синан. Двете жени бяха като сиамски близнаци, постоянно говореха или за дантела, цветя и украса, или за промени в менюто, нареждането на гостите или какво ще е времето, което в последните дни бе адски променливо. Мъжете им ги виждаха едва вечер, когато си лягаха, но и двете бяха толкова изморени от всичко, че заспиваха още преди да са допрели глави до възглавниците. Животът на всички се бе превърнал в ад.
Една прекрасна утрин Дефне уговаряше среща на Йомер с журналисти от някакво нашумяло списание, когато очите ѝ попаднаха на календара срещу нея. Датата 3 март се заби в ума ѝ, докато секретарката отсреща я питаше нещо за времето на продължителност на интервюто. Дефне смънка някакво извинение, обещавайки да ѝ позвъни отново и затваряйки телефона, грабна портмонето си. Малкото календарче, в което би трябвало да са отбелязани дните от цикъла ѝ, стоеше непокътнато. Опитвайки се да се върне назад във времето, тя не успя да се сети кога за последен път ѝ е дошло. Преди Нова година със сигурност, тя не забравяше да си отбележи. Притеснена, тя понечи да отиде при Йомер, но се спря. Ами ако пак грешеше. Сърцето ѝ биеше до пръсване, когато се върна на стола си. Погледна съпруга си, зачел се в някакви документи, нищо не подозиращ. Колко много искаше подозренията ѝ да са верни.
Опитвайки се да измисли какво да направи, тя не забеляза Ясемин, докато тя не я докосна. Подскочи и извика толкова силно, че накара дори Йомер да ги погледне. Усмихвайки му се, за да го успокои, тя хвана ръката на приятелката си.
-   Точно ти ми трябваш!
След по- малко от час Ясемин се върна от близката аптека, носеща теста скрит в дамската си чанта. Дефне я посрещна още на вратата на кабинета си, за да не види случайно Йомер какво става. Скри кутийката в собствената си чанта, усещайки как трепери. Защо не помоли Ясемин да вземе два?!
-   Няма ли да го направиш сега?!- Попита я тя, потривайки ръце.- Искам да знам, ако ще ставам леля!
-   Не мога! Страх ме е!- Дефне махаше с ръка пред лицето си, което пламтеше.- Ами ако отново е фалшива надежда?!
-   Трябва да мислиш положително, скъпа!- Хвана ръцете ѝ Яса, присядайки на бюрото ѝ.- Сигурна съм, че този път се е получило.
-   Тук има прекалено много хора.- Огледа се като крадец, въпреки че вратата ѝ беше затворена.- Довечера ще се опитам, докато Йомер рисува.
-   Искам веднага да ми звъннеш, какъвто и да е резултата!- Нареди ѝ сериозно Ясемин, след което я прегърна.- Всичко ще бъде наред, сигурна съм!
Йомер и Яса се разминаха на вратата. Той пристъпи и погледна изпитателно съпругата си, която бе почервеняла.
-   Случило ли се е нещо?!- Попита, навеждайки се да я целуне.
-   Защо?
-   Изглеждаш развълнувана. Или притеснена?- Безпогрешно предположи той.
-   Няма такова нещо, просто малко ми е топло.- Изстреля Дефне, докато вътрешно изтръпваше. Защо никога не можеше да скрие нищо от него?!
-   Искаш ли да излезем да се поразходим, да вземеш малко въздух?!- Попита той, чудейки се какво ли пак е намислила.
-   Не, не, добре съм! Трябва да позвъня в списанието, сутринта не се разбрахме с момичето. А и ти имаш работа, представянето на колекцията е другата седмица. Избра ли вече моделите, или все още измъчваш хората?!- Щастлива, че успя да измисли как да смени темата, тя весело го погледна.
-   Щом главният модел е ясен, другите не ме интересуват!
Бяха стигнали до съгласието Дефне да се снима за каталога на новата колекция, освен това да представи и водещите обувки на подиума. Макар да се притесняваше адски, Йомер я увери, че ще се справи и тя му повярва.
Следобедът мина като насън. Дефне действаше механично, уреждаше всичко по интуиция и отговаряше на всичко по навик, докато в съзнанието ѝ се прогаряше дупка с формата на кутийката, която бе скрита в чантата ѝ. На два пъти посегна към нея, убеждавайки се сама, че има смелостта да направи теста още сега. И двата пъти не посмя дори да отвори чантата, за да погледне измъчващата я кутия.
Йомер беше решил да не я притиска, затова когато тя хукна към спалнята още щом влязоха в къщата, той не я последва. Направи си кафе и го изпи на крак, изчаквайки Дефне да се върне. Беше съблякла страхотната рокля, с която бе днес, и а бе заменила с къса пола и удобна тениска. Искаше му се да я целуне, но не знаеше дали ще се ограничи само с това. Реши да не рискува, докато не разбере какво я измъчва.
-   Какво искаш за вечеря?!- Попита тя, отваряйки хладилника.- Пилаф или задушено с грах?!
-   Нямам претенции щом ти ще го сготвиш.- Засмя се той.- Аз ще рисувам, викни ме, като си готова.
-   Добре!- Опита се да звучи спокойно тя, докато вътрешно изгаряше. Скоро щеше да разбере истината.
Слагайки всички продукти в една тава, тя я метна във фурната. Оглеждайки се като крадец, тихо мина покрай кабинета и се качи горе. Бе време да застане срещу страха си.

Дефне се заключи в банята, трепереща, с прословутия тест в ръце. Колкото и да си повтаряше обаче, че няма нищо страшно и че всичко ще е наред, какъвто и да е резултата, така и не се решаваше да го отвори.
Прочете подробно инструкциите, два пъти, съзнавайки, че просто си губи времето. Поемайки си дълбоко дъх, най- после отвори кутийката. Имаше чувството, че е крадец, когото всеки момент ще хванат. Знаеше, че не прави нищо лошо, но не можеше да спре треперенето на ръцете си.
Седнала на леглото в спалнята, която също бе заключила и бе спуснала пердетата, Дефне бе затворила очи и отброяваше проклетите минути. Приведена напред и люлееща се в някакъв нейн си ритъм, тя виждаше как часовникът тиктака, приближавайки я към неизбежния край. Изчака дори минутка повече, за да е по- сигурна, а и защото нямаше смелост да погледне. Когато най- после го направи, едва не извика. Двете розови черти бяха нещото, което искаше най- много и което я плашеше до смърт. Беше бременна.
Потискайки виковете си на щастие, Дефне едва се удържа да н затанцува из стаята. Знаеше, че тези тестове не са 100% сигурни, но тя вярваше, че е вярно. Нейното чудо. Слезе тичешком по стълбите, заставайки пред вратата на кабинета. Искаше да сподели новината с Йомер, но нещо я спря. Протегна ръка към дръжката, но чу гласа на Йомер, който явно говореше по телефона.
-   Разбира се, че ще дойда, миличка, нали ти обещах. Ще ти донеса, добре!- Смееше се, а тя изтръпна.- Нищо не мога да откажа на принцеса като теб. Хайде, късно е вече, лягай си. Утре ще се видим! И аз те целувам. Лека нощ и сладки сънища!
Бавно отдръпвайки се назад, Дефне се опита да спре сълзите си. Нямаше как това да е истина. Йомер никога не би ѝ изневерил! Но това?! Тази топлина в гласа му, обичта, която усещаше в него. С този глас той я уверяваше в любовта си! Как можеше да говори на друга така?!
Изключвайки фурната, много преди вечерята да е готова, тя се качи горе. Скри теста в чантата си, чудейки се какво ще прави, ако подозренията ѝ се окажеха истина. Изкъпа се, оставяйки топлата вода да успокои тялото ѝ, разтърсено от отчаяни хлипове. Изключи телефона си, защото Ясемин щеше да я потърси, и се сви в леглото. Заспа, мечтаейки никога да не бе чувала този разговор.
Йомер излезе, за да потърси Дефне. Отдавна бяха миналите двата часа, който обикновено ѝ отнемаше приготвянето на вечерята, и той се зачуди какво става. Откри кухнята пуста, котлоните и печката изключени, без следа от каквато и да е дейност наоколо. Учуден, той се запъти към горния етаж. Дефне спеше, свила колене до тялото си и загъната почти през глава.
-   Какво става тук?!- Попита тихо той. Приседна зад нея, навеждайки се и обвивайки я с ръце.- Дефне, събуди се. Миличка!
Обръщението предизвика спазъм по тялото ѝ. Искаше ѝ се да крещи, да го удари, да му покаже колко е наранена. Но не можеше. Нямаше сили. Остана свита под тялото му и само сълзите, стичащи се по лицето ѝ, издаваха, че е будна.
-   Любима, плашиш ме! Случило ли се е нещо, боли ли те някъде?!- Паниката в гласа му беше искрена, затова тя само поклати глава. Искаше да остане сама.- Дефне, погледни ме! Какво ти има?! Защо плачеш?! Недей, моля те! Кажи ми какво се е случило?!
-   Остави ме сама, моля те!
Прошепнатата ѝ молба го изплаши още повече. Нещо беше разстроило Дефне и както винаги тя искаше да се справи сама. Този път обаче той нямаше да ѝ позволи. Легна зад нея и я придърпа към себе си, долепяйки телата им. Отмести леко косата ѝ и я целуна по врата. Нежно, едва доловимо. След което скри лице в рамото ѝ и се опита да се отпусне. Каквото и да се бе случило той нямаше да я остави сама!
Дефне изтръпна щом разбра намеренията му. Не искаше да говорят, но не можеше да се отдръпне от него. Никога! Каквото и да се бе случило, тя просто не можеше да живее без него! Успокоена от топлата му прегръдка тя се унесе, опитвайки се да не мисли за сутринта.
Йомер отвори очи. Беше сам в леглото, от съпругата му нямаше и следа. Извика името ѝ, но му отговори само тишината. Днес почиваха, така че нямаше защо да е станала толкова рано. Мърморейки си, той слезе долу. На масата имаше закуска, а до нея бележка. „Трябва да изляза. Като се върна, ще поговорим. Дефне”. Студено, безлично. Сякаш не бе написано от неговата любима, а от някоя непозната. Какво ставаше?!
Йомер се изкъпа и приготви. Трябваше да излезе преди обяд, имаше уговорена среща. Чудейки се къде е отишла Дефне и дали ще се бави, той изпрати Шукрю да купи всичко, което снощи бе обещал на Бахар.
Дефне отиде до една от малките клиники в центъра. Макар да бе сигурна в домашния тест, искаше да си направи и кръвен. За нейно щастие той потвърди, че очаква дете. Тяхното бебе с Йомер. С объркани чувства тя се прибра, заварвайки Йомер да потропва от нетърпение до вратата.
-   Къде беше?!- Попита той. Беше изнервен след снощи, а днешното ѝ изчезване не спомогна за успокоението му.
-   Няма да ти кажа! А ти накъде отиваш, че си се приготвил така?!- Беше с джинси и тениска, а коженото му яке бе преметнато на близкия стол.- Среща ли имаш?!- Болеше я дори да го изрече.
-   Всъщност, да! Трябва да изляза, но първо искам да науча какво е станало? Какво беше това снощи?!
-   Имаш ли си друга?!- Попита направо тя, изненада от собствената си смелост. Шокът и ужасът на лицето му я изплашиха.
-   Какво каза?!- Причерня му пред очите и се облегна на вратата.
-   Снощи те чух да говориш по телефона!- Искаше да знае, трябваше да е сигурна, че има някакво разумно обяснение.- Беше жена, а гласът ти...
-   Какво имаш предвид, Дефне?! Мислиш, че съм говорил с някоя...- Не можа дори да изрече думата.
-   А какво да си помисля?! Беше толкова нежен и мил, все едно я галеше с гласа си! Коя е тя?!- Дефне не знаеше кое е по- силно, болката или гневът ѝ.
-   Ела и ще разбереш!
Йомер я хвана за ръката, повличайки я след себе си. Протестите на Дефне не бяха чути и тя бе настанена на задната седалка като непослушно дете, под изплашения поглед на Шукрю. Йомер му каза, че тръгват и тъй като той вече знаеше къде отиват, просто потегли. Дефне обаче явно не знаеше.
-   Къде ме водиш?! Какво става, Йомер?!
-   Снощи аз попитах същото, но ти мълча! Днес е мой ред!
Хвана ръката ѝ и я целуна, след което я притисна до гърдите си. Беше наранен, но не можеше да стои далеч от нея. Защо тя все още не му вярва?! Толкова много ли я бе наранил той, че все още не можеше да му се довери? Как можеше да го подозира в нещо толкова долно?!
Пътуваха малко повече от час и когато най- после спряха, Йомер помогна на Дефне да слезе. Вземайки няколко чанти от багажника я хвана за ръка и я поведе към сградата.
-   Ела да се запознаеш със своята съперница!

Малката сграда бе боядисана в тревисто зелено, което привличаше погледа. Беше тихо, но само докато не влезеш в нея. Детски гласове се чуваха отвсякъде, трополене на малки крачета, смехове. Дефне се огледа невярващо, докато Йомер уверено я водеше към регистратурата.
-   Здравейте, г-жо Айше. Г-жа Седа ме очаква.
-   Знам, г-не, тя е при Бахар. Очакват ви в нейната стая.
-   Благодаря! Донесли сме подаръци за децата, но не искам да влизам в общата зала. Може ли да ги оставим при вас?!
-   Разбира се, няма проблем! Винаги сте толкова щедър!- Усмихна му се тя.
-   Няма защо!
Дефне мълчаливо следеше ставащото, питаща се какво се случва. Ясно бяха в някакво сиропиталище, но защо?!
-   Йомер, ще ми обясниш ли какво става?!- Прошепна изнервено тя, когато той я поведе по коридорите навътре. Вървеше толкова уверено.
-   Поиска да те запозная с жената, с която говорих снощи, нали така?! Това и правя.
Беше оставил почти всички неща на рецепцията, а тя видя, че Шукрю внасяше още. Бе взел само най- големия пакет и сега уверено крачеше напред. Стигнаха до една врата и той почука. Весело „Да” им отговори и Йомер отвори вратата.
-   Охоо кой ни е дошъл на гости?!- Жената на около четиридесет години стана да ги посрещне, докато малко момиченце стискаше куклата си, седнало в леглото. Беше русичко, на не повече от осем и съвсем слабичко.
-   Обещал съм на госпожицата, а аз винаги спазвам обещанията си!-  Пускайки ръката на Дефне, той се приближи и клекна пред леглото.- Как си, миличка?!
-   Добре!- Тъничкото ѝ гласче беше толкова тихо.- Тя коя е?!- Сочеше с пръст Дефне.- Приятелка ли ти е?!
-   Бахар! Не е възпитано така!- Скара ѝ се жената, след което подаде ръка на непознатата.- Аз съм г-жа Седа, директорка съм на дома.
-   Приятно ми е, Дефне.- Неуверено изрече тя, следейки с очи съпруга си.
-   Това е Дефне, тя ми е съпруга.- Обясни тихо той на момиченцето.- Ако искаш, може да стане твоя приятелка.
-   Здравей!- Обърна се то към нея, отваряйки още повече невероятно сините си очи.- Аз съм Бахар!
-   Аз съм Дефне.- Приближи се тя и хвана протегнатата към нея ръчичка.- Приятно ми е!
-   И на мен!- Кимна малката, след което погледна Йомер.- Донесе ли ми жираф?
-   Най- големия!- Засмя се той, изваждайки плюшената играчка от пакета, който носеше.
-   Еха! Огромен е!- Невинната детска радост сви сърцето на Дефне. Личицето на Бахар грееше, докато прегръщаше придобивката си.
-   Ще ти го оставя само ако обещаеш, че ще си добро момиче, ще си пиеш лекарствата и ще се храниш редовно. Г-жа Седа ще ме следи дали е така. Ако не слушаш, ще дойда и ще си го взема!- Сериозно я предупреди Йомер.
-   Ще слушам! Обещавам!- Изрече бързо тя, след което се хвърли на врата му. Йомер притисна до себе си малкото телце, питайки се с какво е заслужило съдбата си това невинно дете. Опитвайки се да скри сълзите, нахлули в очите му, той пусна Бахар.
-   Миличка, ние трябва да тръгваме!- Със съжаление каза той, след което подръпна малките нацупени устнички.- Обещавам пак да дойдем и то скоро.
-   Ще дойдете, нали?!- Толкова нетърпение имаше в гласа ѝ.
-   Разбира се! Пази жирафа, бъди послушна и следващия път може да ти донеса зебра!- Усмихна се, докато целуваше детето по челото.- Довиждане!
-   Довиждане!- Извика тя след тях, размахала малката си ръчичка. Дефне ѝ изпрати въздушна целувка, след което побърза да излезе. Сълзите ѝ заплашваха да потекат.
-   Как е тя?!- Попита Йомер Седа, щом вратата след тях се затвори.
-   Подобрява се!- Усмихнато му отговори тя.- Лекарствата започват да ѝ действат, дробовете ѝ са почти чисти. Иска да излиза, но лекарят все още не позволява. Говори постоянно за вас!
-   Надявам се всичко да е наред! Когато можем ще дойдем отново! Довиждане!
-   Довиждане! И благодаря!
Настаниха се мълчаливо в колата. Дефне се срамуваше ужасно, но не знаеше как да се извини на Йомер. Беше го обидила, както винаги. Как може да се усъмни в него?! Как?! Поглеждайки го набързо, видя колко е замислен. Притисна се до него, обвивайки кръста му с ръце. Целуна врата му, след което се скри лице в гърдите му. Ръцете му я обвиха, приближавайки я още повече. Каква глупачка бе само!
-   Съжалявам!- Прошепна тихо. Не знаеше какво повече да каже. Не получи отговор.
Пътуваха в мълчание. Шукрю ги поглеждаше от време на време, чудейки се какво става с тях. Цяла сутрин бяха странни. Когато пристигнаха Йомер бавно я пусна, след което влезе в къщата. Затвори се в кабинета, докато тя се чудеше как да поправи нещата. А и бебето! Още не му бе казала!
В главата ѝ беше пълна каша. В неговата също. Чудейки се как да намерят отново пътя един към друг, те прекараха деня разделени. Йомер в кабинета, опитващ се да приеме откритието, че Дефне все още не му се доверява. Самата Дефне говори повече от два часа с Ясемин, която не бе спряла да ѝ звъни от снощи. Новината, че ще става леля я зарадва много и тя започна да прави планове какво ще е детето и как ще го глези. Дефне я предупреди да не казва нищо на Синан, а тя заяви, че това са си женски работи и той няма работа тук. Разговора развесели Дефне и ѝ вдъхна сила и надежда, че всичко ще се оправи. Просто нямаше друг начин!

Нека нямам

Нека нямам в портфейла си милиони,
докато имам в сърцето си твоята любов.
Богатство, имане, имот и пари за какво са ми,
ако теб те няма до мен?
Понякога радост, понякога скръб,
животът така си минава.
Хубавите дни, лошите дни,
на една възглавница да ги посрещаме заедно.
 
Със злато, сребро, диаманти,
изумруди, перли, рубини,
кой е бил щастлив на този свят?
Само една искрена усмивка,
една сладка дума, един поглед,
пълен с обич, ми е достатъчен.
 
Със злато, сребро, диаманти,
изумруди, перли, рубини,
кой е бил щастлив на този свят?
Само една искрена усмивка,
една сладка дума, един поглед,
пълен с обич, ми е достатъчен.
 
Нека нямам в портфейла си милиони,
докато имам в сърцето си твоята любов.
Богатство, имане, имот и пари за какво са ми,
ако теб те няма до мен?
Понякога радост, понякога скръб,
животът така си минава.
Хубавите дни, лошите дни,
на една възглавница да ги посрещаме заедно.
 
Със злато, сребро, диаманти,
изумруди, перли, рубини,
кой е бил щастлив на този свят?
Само една искрена усмивка,
една сладка дума, един поглед,
пълен с обич, ми е достатъчен.