След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Дефне се събуди с болки. Наследникът на Ипликчи не беше доволен от нещо и си го изкарваше на нея. Отваряйки очи, тя сложи ръце и му се помоли да се успокои, когато от съседната стая се разнесе детски плач. Въздъхвайки, Дефне се надигна да стане.
-   Аз ще отида!- Йомер я изпревари, целувайки я по челото.- Ти вече имаш едно неспокойно бебе, остави това на мен.
Вратата на Есра се хлопна. Дефне чуваше как сестра ѝ и Йомер се опитват да успокоят Исо, докато самата тя се опитваше да умилостиви своето собствено отроче. Явно беше гладно. Скоро съпругът ѝ се появи, понесъл племенника ѝ на ръце.
-   Сменихме му памперса, но е гладен!- Констатира той, докато сядаше до нея.- Есра обаче не е сигурна кое пюре да му даде.
-   И нашето е гладно, няма защо иначе да е толкова кисело рано сутринта.- Измърмори тя. След това добави с усмивка.- Кой смени памперса?!
-   Есра!- Засмя се той.- Аз наблюдавах и се учех. Следващият път може и да опитам.
-   Йомер Ипликчи да сменя памперси. Това е гледка, която си заслужава да се види!
-   Радвам се, че ви оправихме настроените, г-жо, но децата са гладни, а аз не мога да нахраня никое от двете!- Смееше се той, докато Исо се размърдваше в ръцете му.- Есра отиде да се приготви за училище, но и тя ще трябва да закуси, преди да излезе. Какво обича?!
-   Много ти отива, наистина!- Влюбеният ѝ поглед го изненада.
-   Кое?!
-   Това. Бащинството. Да те гледам как се грижиш за всички ни, колко се стараеш, без въобще да се притесняваш.
-   Напротив, скъпа. Умирам от страх.- Наведе се и я целуна, полюшвайки детето в ръцете си.- Страхувам се да не объркаме нещо, да не пропуснем нещо. Но за сега явно се справяме.
-   Явно да. Есра може да хапне някакъв сандвич. Аз ще отида до банята и ще сляза да нахраня Исо, докато нашето реши какво иска за закуска. Още нищо не ми се е прияло, но усещам, че скоро ще получа сигнал.
-   Умното дете на тати, отсега ни командва както си иска.
Когато Дефне слезе Есра вече се хранеше, а Йомер пресоваше зеленчуци за здравословния си сок. Тя не можеше да понася тази гадост, но незнайно защо сега ѝ се прииска да я опита.
-   Може ли и за мен?!- Попита, посягайки към неговата чаша.
-   Ти не можеш да го помиришеш дори?!- Повдигна вежди той.
-   Явно бебето не мисли така. Казах ти, че ще си поиска нещо.- Чашата се оказа празна на масата, а Дефне поиска втора.
-   Кака Нихан не близваше спаначена супа, докато не забременя. За радост на баба, след четвъртия месец я ядеше почти през ден.- Усмихна се Есра, докато сестра ѝ пресушаваше и втората чаша.
-   Ако ти кажа какво яде Дефне, ще ти прилошее.- Засмя се Йомер.- Сладко и солено заедно. Или много, ама много сладко. Или много кисело. Винаги е в някаква крайност.
-   Докато вие обсъждате моите странности, аз ще се погрижа за Исо. Къде му е храната?!
-   Аз излизам, за да не закъснея!- Есра метна раницата си на гръб.- Благодаря за всичко!- Усмихна се тя на Йомер, докато Дефне я целуваше.
-   Шукрю ще те откара, кажи му кога да дойде да те вземе.- Наведе се да я целуне и Йомер.
-   Добре. До довечера.
-   Винаги е имала слабост към теб. Още малко и ще започна да ревнувам.- На шега изрече Дефне, докато вземаше чантата с нещата на племенника си.
-   Та тя е само дете!- Йомер бе шокиран.
-   Тя е тийнейджър! Но си прав, още е малка за такива неща. Надявам се!
-   Остави Есра на мира. Как ще се справим с него?- Кимна към Исо, ококорил очички при вида на бурканчетата с пюре.
-   Ела, седни! Сега, вземи го, нека седне в теб.- Настанявайки детето в скута му, тя придърпа един стол срещу тях.- Надявам се да не ни изцапа много. Малко е капризен откъм храна.
В следващия половин час Дефне подаваше лъжичка по лъжичка пюрето, а Йомер се опитваше да уговори Исо да го изяде. Решиха, че са се справили добре- почти цялото бурканче бе изядено, а петно имаше само на тениската на Йомер. Дефне взе малкия, а Йомер отиде да се изкъпе.
Когато се върна долу, готов за работа, Дефне говореше по телефона с Нихан. Беше ѝ домъчняло за сина ѝ и обеща да дойде следобед да ги види. Уговаряйки се Шукрю да я доведе, когато иде за Есра, Дефне затвори.
-   Върни се скоро, моля те!- Прегърна го тя.- Не издържам да си дълго далеч.
-   Ще се опитам да си дойда малко след обяд. Съмнявам се да ти е скучно.- Целуна я, бавно отдръпвайки се от нея.- Не искам да тръгвам.
-   Недей!- Засмя се Дефне, но сама го изтика към вратата.- Върви и бързо си ела. Ще те чакаме!
-   Обичам ви!- Целуна корема ѝ, после нея и с последна въздишка се отправи към Шукрю, вече отворил вратата на колата.
-   И ние те обичаме!- Прошепна Дефне, затваряйки вратата. Малкото дяволче в нея я ритна, явно в подкрепа на думите ѝ.