Уиш, вероятно искаш да ме провокираш, ама няма как да стане.
Ма ко, нежененият ми син си води гаджетата у дома, запознава ги с мен, гостуват ми заедно. С по-трайните му връзки сме се сприятелявали, а дори и нещо повече. После стане така, че се разделят, а аз страдам за тези момичета. Особено за едно прекрасно момиче, с което бяха гаджета близо 6 г. и за едно от последвалите, с които беше 1, 5 г. Сега съм се зарекла, че няма да влагам чувства, докато наистина ми станат снахи. Може би и тези твои познати разсъждават така.
Скрит текст:
Когато ми се случи внезапно да загубя съпруга си, на другия ден след погребението синът ми замина за Далечния изток в командировка с предварително уточнена програма. Беше в официална държавна делегация. Никакъв шанс да не отиде. Поне ти би могла да разбереш в какво състояние съм била.
Снаха ми през деня стоеше при мен с часове, за да ме разсейва. Намираше повод да излезе и да остави децата пак със същата цел. Вечер другият син и гаджето му правеха същото. Уж не им се излизало! Два месеца след това снаха ми ме покани и заведе с нея и децата на спа - хотел в един известен курорт. Всичко това по нейна инициатива. Тя и децата ме изправиха след този удар на съдбата. Защо ли го направи?!
Ето това е ценното. Това с обръщенията е в 90 % от случаите лицемерно.
Имали сме разминавания, ядосаме се една на друга за дреболии, но всичко е ден до пладне и пак сме си ОК. За поканите и сядането, всеки ден ходя у тях заради децата. Нали се сещаш, че не стоя права, докато се събудят сутрин или пък вечер като ги сложа да спят и ги чакам да се върнат. Моята майка ме беше инструктирала винаги да каня свекърите ми като дойдат и аз го правех. Майка ми беше непреклонна да спазвам традициите от онова време. Снаха ми приема, че това с влизането и сядането се разбира от само себе си, а на мен ми трябваше време да изляза от стереотипа "в чужда къща се влиза и сяда само с покана" Ами отдавна вече съм излязла от този стереотип. Нито аз ги каня като дойдат вечер, нито пък аз чакам покана като отида.
Сега пък да не почнете " Ама как така не чакаш покана?" Нали много съфорумки се оплаквате много често точно от това.
Снаха ми през деня стоеше при мен с часове, за да ме разсейва. Намираше повод да излезе и да остави децата пак със същата цел. Вечер другият син и гаджето му правеха същото. Уж не им се излизало! Два месеца след това снаха ми ме покани и заведе с нея и децата на спа - хотел в един известен курорт. Всичко това по нейна инициатива. Тя и децата ме изправиха след този удар на съдбата. Защо ли го направи?!
Ето това е ценното. Това с обръщенията е в 90 % от случаите лицемерно.
Имали сме разминавания, ядосаме се една на друга за дреболии, но всичко е ден до пладне и пак сме си ОК. За поканите и сядането, всеки ден ходя у тях заради децата. Нали се сещаш, че не стоя права, докато се събудят сутрин или пък вечер като ги сложа да спят и ги чакам да се върнат. Моята майка ме беше инструктирала винаги да каня свекърите ми като дойдат и аз го правех. Майка ми беше непреклонна да спазвам традициите от онова време. Снаха ми приема, че това с влизането и сядането се разбира от само себе си, а на мен ми трябваше време да изляза от стереотипа "в чужда къща се влиза и сяда само с покана" Ами отдавна вече съм излязла от този стереотип. Нито аз ги каня като дойдат вечер, нито пък аз чакам покана като отида.
Сега пък да не почнете " Ама как така не чакаш покана?" Нали много съфорумки се оплаквате много често точно от това.
Ма ко, нежененият ми син си води гаджетата у дома, запознава ги с мен, гостуват ми заедно. С по-трайните му връзки сме се сприятелявали, а дори и нещо повече. После стане така, че се разделят, а аз страдам за тези момичета. Особено за едно прекрасно момиче, с което бяха гаджета близо 6 г. и за едно от последвалите, с които беше 1, 5 г. Сега съм се зарекла, че няма да влагам чувства, докато наистина ми станат снахи. Може би и тези твои познати разсъждават така.
Пф , ако бъдещата ми снаха има такива притеснения , ще е добре да ги знам. Ще и кажа да ми вика Мадам...еди коя си. 
