Колко често е нормално да се прави секс?

За мен оргазмът е пределно лесен- аз съм от тия със 100% успеваемост. Но масово за жените е трудност, това се вижда с просто око.

А иначе има удоволствие и удоволствие- за някои ефекти и усещания се иска време и малка промяна в отношението към секса. Говоря за ефекти като промяна на съзнанието и изобщо съвсем различни усещания и цели. 15 минути е ОК, но и час не е някаква каторга, ако се прави с определена идея и цел.

Всичко може да е територия на всеки- ако си поставя цел, в доста неща ставам отличничка. И понеже няма смисъл да се задоволявам с посредственото, имам някои успехи и някои прозрения.

А ти си мисли каквото искаш. Щом жена, която не прави секс без оргазъм, е фригидна, то вече не знам в какви категории изобщо разсъждаваме.

Нина, може без оргазми- за мъжа:)

Мохито, ама ти наистина ли си помисли, че заключвам мъжа си с верига в мазето да програмира:)

Не е до поставяне на цел, Мамасита. Или го имаш в себе си, или не. Аз например имам абсолютно ампутиран усет към изобразителното изкуство, за разлика от този за музика. Факт. На други хора друго им липсва. И да се пънем, и да не се, няма как да си го присадим.

Нямаш право да ни обясняваш колко сме първични - особено в светлината на последните ти признания. Ти наистина ли си помисли, че мога да си помисля, че през 21 век можеш да заключваш човешко същество в килер?
Сега пък 15 минути станаха ОК, а с двата часа какво се случи?

Няма лошо в това да сме първични. Инстинктът за оцеляване, майчинският инстинкт и други подобни са все първични. Добре, че са те.

Само сексът се оказа висша математика. Може пък Сирениният жребец да измисли някоя програма за секс, кой знае!

Мохито, ако аз те дразня с моето златотърсачество, надявам се никога да не попаднеш на Шанталчето, защото ще изтрещиш тотално. Тя е доста по-добре материално подсигурена от мен, родила е само 1 дете, не е работила никога и никога няма да работи и смята, че това състояние е абсолютно честна сделка. И ще кажа, че е права:)

Уиш, може би ако животът ми се бе стекъл по друг начин, сексът щеше да е в друга светлина. В момента мястото му е на по-скоро прагматично занимание. И да, сам по себе си, като усещане, без някаква добавка и мисъл, е скучновата работа. Все пак не сме животни, нали?

Шантал е много готина, за разлика от теб. Раздава се в секса и има въображение. И й пука за мъжа и детето й. Язък, цели три деца да родиш само за да те издържа някой. Ти не можеш да се сравняваш със златотърсачките - иска ти се, ама нямаш възможност. Не съм прочела дори да си ходила на почивка някъде, значи париците не са много. Един компютър, интернет, апартамент на програмиста, нямаш брак, не ти е прехвърлил имоти или сметки, сутрин ти дава 10 лева и това е. Утре "дух" под опашката и дотам си.

 

И после ще си вземе истинска хубава кака, нали, като ме смени? така както е вече татко на 2 дъщерички?

Искрено ме забавляваш. Викаш- точно 10 лева, ни стотинка повече?

С почивките е вярно, не сме ходили, но е главно поради липса на време. Освен това децата са в такава възраст, че нито да ги оставиш, нито да ги вземеш със себе си.

Разбира се, че не сме животни и винаги е с добавки (не една). Но е едно от нещата, които могат да носят лекота и да се случват с лекота. Нека да дам пример с музиката. Един репетира, чете теория, полага усилия, старае се, а друг само с поглед кара цигулката да издаде звуци, които първият и да се скъса, никога няма да постигне. Не че вторият не се е трудил. Но той има искрата в себе си, за разлика от първия.

Сирен, животът не се стича, не и ако ти не позволиш.
Стекъл ти се е с първия мъж, но ти си го повторила с втория.
Някакъв бъг те мъчи и вместо да сипеш глупости във форума, върви малко на специалист да ти намести визиите.
Съвсем дабронамерено ти го пиша заради теб самата, но и заради децата ти.
Утре на мъжът до теб ще му писне и от кочината вкъщи, и от неумението ти да си гледаш и обгрижваш децата, и от философстванията ти, и от липсата на елементарна емпатия.

При мен сексът като такъв не е проблем. По-скоро бих казала, че връзките са проблем. По принцип не бих имала никакъв проблем да си изкарам живота сама- никога не съм търсила мъж, мен ме търсят. Съответно не че не се получава добре, но честно казано, не ми е истинската природа.

Което няма значение, защото в момента съм във връзка и с деца. Затова правя каквото се налага, за да вървят нещата добре.

Знаеш ли за кончето Seabiscuit? Това ми е едно от вдъхновенията в живота. Конят, нищо особено по рождение, е бил трениран да бяга равномерно на дълги дистанции и е имал дарба за това. Но треньорът го е накарал да "бяга срещу типажа си" и така става един от най-легендарните коне в американските надбягвания, символ на надеждата през Голямата депресия. Става баща на 105 кончета и умира само на 11 години, предполагаемо от сексуално изтощение (явно и на него сексът не му е бил силна страна).

Та така, в крайна сметка важни са резултатите и усилието. Иначе е пълно с таланти по рождение, стигнали доникъде и такива, които в един момент се "пречупват" и разбират за какво става въпрос. Като например един пианист, когото познавам, за който е имало мълва, че до горните класове на муз. училище не е усещал как да изсвири 3 срещу 2 ноти, но изведнъж се е "пречупил" и е много успешен професионалист. Аз схванах 3 срещу 2 за минути, но не съм професионален пианист.

Откакто поостарях, разбрах, че лекотата не е критерий- живееш и правиш неща, това е. Haters will hate. А докъде ще стигнеш- това е състезание със себе си. Аз лично съм доволна, че в доста аспекти съм излизала от зоната на комфорта си и съм "бягала срещу типажа си".

Може, само не знам какви полезни ходове ще има:)

Много ме забавлявате с преценките си. Уверено звучите, давайте още. Някой ден ще е весело да ви накарам да си изядете думите.

Никой не е казал, че няма оцелели на руска рулетка.
Говорим за неща, които нито аз на теб, нито ти на мен трябва да ми обясняваш, има си лекари, които са ги учили тези неща, те са хората, които са категорични, ние освен да си правим експерименти, друго не можем

Излишно си бягала срещу типажа си. По-горе и сама написа, че би се чувствала добре да живееш сама. От всичко, което си писала във форума, оставам с впечатлението, че от вътре ти идва да живееш точно сама, дори като монахиня (сори за крайния пример, ама ме мързи да измисля друг), а вместо това си се набила в начин на живот, който изобшо не е твоят. Може и да греша, разбира се- във форумското общуване липсват детайли и контекст, така че картината се изкривява.

Отново може да греша, но имам усещането, че това си го мислила още като дете по адрес на много хора. А то може да те отведе в недобри посоки.