Стратегията му не беше лоша, но твърде патриотарски се заигра с патриотичната тема. Непрекъснато наблягаше на думите "традиционна", "българска" и същевременно подчертаваше как следвал последните европейски модни тенденции. Така е, да, тренд е да готвиш основно с местни продукти /макар че този полъх не дойде точно от Европа/, но пък тук тепърва по-масово и достъпно се разкрива богатството на разнообразните продукти, не сме им се наситили, както се казва. Още сме твърде близо до корените, за да се налага да ги преоткриваме.
По отношение на оригиналността - ако беше вмъкнал общата линия "традиционна българска кухня", да кажем, в темата "сезони" и беше анонсирал всяко блюдо като един сезон /примерно, агнешкото - пролет, десертът - зима, тараторът с мастиката - лято и бушетата - цялото богатство и цветове на есента/, щеше да даде заявка за много по-ярка и последователна кулинарна визия от размахването на байряка и фръцкането, че ако традиционния български вкус не е достоен за финал в България, щял да ходи в Щатите /тук цитирам по спомен, но беше нещо в този смисъл/.
Лично аз харесвах Божана от началото /но пък и Мариела Нордел харесвах в първия сезон и Севда - във втория, от момента, в който си дадох сметка, че има много знания и умения, липсват й само смелост и самоувереност/, почти бях убедена, че няма да устиска до финала и много, ама много ме зарадва.
За четвърти сезон - за взема да си пожелая сляп музикант-веган, който готви на слух и допир, издухва съвършени захарни сфери с тромпет, под звуците на "Неаполитански танц" от Чайковски и ги пълни с плодова салата, дизайнерски сладолед с хималайска сол и малки сферички с шотчета от коктейлчета?


Честито на Божана!
