♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 56

Това си беше малко грубичко  Кака никога не е твърдяла, че е умна... иначе нямаше да направи толкова опити, и то все неуспешни, да го върже 

Неееее  Кораз по прякор Страстоубиец 

Умните стратегии все пак не са й силната страна 

 Много е умна жената даже, защото знае как да прави феновете на Боре на маймуни, вкл и себе си и само да си черпи дивиденти от това...Глупака в случая е Баръш, но любов, какво да се прави.

Лека

Лека, татлъм 

Няма да ти пращам Йомер тая вечер, щом го нещеш... нека си стои при Дафа, да не ѝ пък домъчнее за него през нощта 

По-добре да нямам толкова акъл като кака, но поне не ставам за смях и на белите мишки  
Лека и от мен  

Още снимки от вчера  

Замислих се кака с какво ли е била заета, та е трябвало Баръш да води кучетата със себе си  

 

Носех те като белег, неискащ да изчезне.

 

Добро утро 


 

Глава 32

Сърцето му спря, когато чу колата на Исо. Беше прекарал целия ден и вечерта в очакване на този момент. Не беше я виждал почти денонощие и вече нямаше търпение да я прегърне. Искаше да е до него всеки миг, всяка секунда.
Видя я как излезе от колата и се отправи към него усмихната. Помаха на Исо, докато той потегляше, след което се съсредоточи в нея. Неговата принцеса.
Дефне грееше от щастие, докато изкачваше стъпалата. Чувстваше се лека като перце, носено от вятъра. Йомер я очакваше, разтворил дома и сърцето си за нея. Знаеше, че се е прибрала у дома.
Прегърна я без да продума. Имаше нужда да постоят просто така, един до друг, за да се успокои. Нетърпението, изнервеността, напрежението- всичко се оттече от него в мига, в който я усети в ръцете си. Вдъхна дълбоко уханието ѝ, което го опияняваше по- силно дори и от алкохола. Усети как тя се отпуска, скривайки лице на гърдите му.
-   За много години!- По- скоро почувства, отколкото чу шепота ѝ.
-   За много години заедно!- Усмихна се, докато целуваше косите ѝ.- Да влезем, ще замръзнеш.
-   Не и докато съм в ръцете ти.
Хвана ръката ѝ и я поведе към хола. Камината гореше, а във въздуха се носеше аромат на нещо сладко. Тихото пропукване на горящите дървета, светлината, идваща единствено от огъня и нежната мелодия, носеща се из цялата къща, придаваха романтична обстановка, за която Дефне не би си и мечтала. Йомер я заведе до дивана, където се настани и я дръпна на коленете си. Не бяха казали и дума повече, но нямаше и нужда. Останаха така, притихнали в прегръдката на другия, до сутринта.

Дефне се размърда, когато слънцето вече бе високо в небето. Спеше седнала и в първия момент не можа да се ориентира. Отвори очите си и те срещнаха тази на Йомер. Усмихваше ѝ се, държейки я здраво до себе си.
-   Добро утро!
-   Добро утро!- Можеше да потъне в тази черна бездна, изчезвайки завинаги в мрака.
Останаха така, без повече приказки и действия. Просто стояха и се гледаха, опитващи да превърнат минутите в часове. Искаше им се да спрат времето, но знаеха, че е невъзможно. Навън, далеч от техния рай, имаха друг живот. И трябваше да се справят с него.
-   Баба сигурно се чуди къде съм! Трябва да се прибирам!- Въздъхна Дефне, пооправяйки косата си, паднала пред лицето ѝ.- Снощи излязохме уж на разходка…
-   Исо ще се погрижи за всичко, не се притеснявай!- Целуна я по бузата, като я притисна до себе си.
-   Значи съм отвлечена?
-   Може да се каже. Имаш ли възражения?!
-   Никакви!
Целуна го, бавно и нежно, след което се отдръпна леко, вглеждайки се в очите му.
-   Аз съм най- голямата късметлийка, щом те имам в живота си.
-   Аз съм късметлията. Не знам с какво съм заслужил да ме обичаш, но съм невероятно щастлив от този факт!- Целуна я отново, след което ѝ помогна да се изправи.- Време е за закуска.
Хапнаха спокойно, след което Йомер я разведе из къщата. Накрая излязоха на верандата. Вятърът бе поутихнал и температурите се бяха покачили с няколко градуса. Бяха застанали до парапета, загледани в Босфора, когато Дефне попита:
-   Как намери тази къща?
-   Шукрю я купи от мое име, когато реших да се върна. Той подготви всичко.
-   Значи е подържал връзка с теб!- Замислено кимна тя, потвърждавайки подозренията си.- Защо се върна?
-   Беше дошло време.- Искаше му се да каже „заради теб”, но трябваше да е честен. Лъжите вече нямаха място между тях.- Когато разбрах за инфаркта на г-н Хюлюсю, започнах подготовка за завръщането си. Достатъчно дълго бях далеч. Исках всичко да е както преди…
-   Преди аз да се появя!- Беше тъжна, но трябваше да преминат и през това. Стига толкова недомлъвки.- Къде беше всъщност?!
-   В Шиле. Наех малка къща край брега. Прекарвах дните си в безцелни разходки, опитвайки се да осмисля и възприема станалото. Или в пиене. Исках да изтрия спомените си, но не се получаваше. Ти беше в мен. Носех те като белег, неискащ да изчезне.
-   И аз не спирах да мисля за теб. Питах се къде си, как си. Исках да дойда, за да ти обясня всичко. Да се опитам да поправя нещата, макар да знаех, че е невъзможно. А и аз самата бях наранена. Очаквах да си гневен, сърдит, но не и да си тръгнеш. Да ме изоставиш. Задушавам се само при мисълта, че може отново да изчезнеш.
-   Тук съм!- Застана зад нея и я прегърна.- Никъде няма да ходя повече!
-   Нараних те повече, отколкото може да понесе човек. Разбих сърцето ти така, както може да го направи само любим човек. Аз бях единствената, на която ти се довери, а те предадох. Обичах те, но те нараних.
-   Това вече е минало. Ще го преодолеем и ще продължим напред. Само с любовта и щастието, забравили болката.- Притисна се към нея, сгушвайки се в извивката на шията ѝ.
До обяд продължиха да говорят, избягвайки опасната тема за семейството му, но обсъждайки нейното. Йомер все още не разбираше как всички, особено Нихан, са успели да опазят тайната от него. И от Тюркян. Дефне му обясни колко шокирана е била баба ѝ, когато са ѝ разкрили истината. И че поради тази причина сега не е толкова сърдита на Йомер, колкото след сватбата. Дори тя бе осъзнала, че виновна за всичко е тайната, която внучка ѝ е пазила. Разказа му за малкия Исо, който вече ѝ липсваше. Той бе причината тя да се върне към живота наистина, а не само за пред семейството си.
Прекараха следобедът сгушени пред камината, тъй като навън заваля. Обсъждаха всичко, за което се сетеха- липсваха им разговорите, които водеха с часове просто, за да са заедно. Гледаха филм, след което Дефне позвъни вкъщи. Въпреки че Йомер твърдеше, че всичко е наред, тя не бе спокойна. Въздъхна дълбоко едва след като чу гласа на баба си, предупредена, че Дефне е отишла в ранни зори при Ясемин, заради личен проблем на бъдещата булка. Приятелите ѝ се бяха погрижили всичко да звучи достоверно, а Йомер бе разказал на Дефне какъв е плана. Бяха заедно и тази вечер, а утре тя трябваше да се прибере.
След като благодари на Исо за всичко, Дефне се върна при Йомер в кухнята. Той приготвяше вечерята под звуците на поредната опера. Явно грамофонът също бе преместен в новата къща, също като Синия.
-   Някои неща не се променят!- Засмя се тя, следейки движенията му.
-   Какво имаш предвид?
-   Това!- Описа широк кръг с ръце, завъртайки се около оста си.- Дори и в новата къща ти си си ти. Мебелите са почти същите, картините са си абсолютно същите. Музиката. Спокойните ти и уверени движения, които правиш без дори да се замислиш. Колкото и да се опитваш да избягаш от себе си, никога няма да успееш.
-   Аз не бягам от себе си. Бягах от теб, но дори и това не успях да направя.

Здравейте! Някой може ли да каже  какво говорят за Елчин?


https://vk.com/video205202799_456239867?list=7fb019482c43bb4998

 
Вече дори са с 20 хил. отгоре 

 

Глава поредна, приказка в приказна нощ, но защо само спят, душат се  и ядат... ... друго

Джанъм,