Мама стачкува! Стигнахте ли вече дотам?

  • 64 887
  • 886
  •   1
Отговори
# 765
  • Мнения: 30 802
Да де, намираш решения- но това не е почивка, това е "намиране на решения", в режим на мислене си. Не е като да си се изтегнала с роман и коктейл.

А иначе с три деца много добре знам какво помага и хич не ми минава фразата "а ти пробва ли". Да, пробвала съм, всичко, за което се сетите, по много пъти и с различни деца. И затова не ми се пробва повече. Не говоря наизуст- да, на всичко се намира решение, само че има момент, в който просто не искаш да си намирач на решения, а да изключиш. Да, с първото имах някакъв ентусиазъм, но поглеждайки назад, е било сто кила мъки за кило кеф. И затова и аз, и таткото се спогледахме и избухнахме в смях само при фразата "а вие няма ли да ходите на море"...защото да не разправям пък на него колко му се занимава- още по-малко, отколкото на мен, айде, аз съм будала и мога да се натегна, ама той не страда от излишен мазохизъм.

А у дома не е като да не мисля и да предвиждам нуждите на децата- моят игнор е доста специален, не го може всеки.

# 766
  • Мнения: 1 540
Опитвам се да угодя на всички - мъж, деца, шефове, колеги... И всеки иска все повече и повече. Омръзна ми вечно да нямам време за себе си, никой да не ме разбира и винаги това, което правя на добра воля, да се счита като мое задължение.

А, благодарност - никаква.

Ще продължа да се грижа за близките си, защото ми харесва, но искам поне малко да обърна внимание и на собствените си потребности - да мога да си почина, да се забавлявам както на мен ми харесва, да се поглезя като си купя нещо и т.н. Моят мъж ми подарява цветя само на рождения ми ден. Да не говорим за други подаръци. Децата не се сещат за мен, освен когато им трябва нещо. Никой не ме пита как си днес, чувстваш ли се щастлива, имаш ли нужда от нещо. Но, те имат нужди, които разчитат аз да задоволя.
Щом другите не ми осигуряват вниманието, което заслужавам, ще започна да си го давам сама.
Аз съм на ръба на стачката! Но ми се иска да намеря начин, с който да продължа да обгрижвам тези които имат нужда от това, но да започна да се грижа и за себе си.
При вас как е?
Правя всичко за всички и пак не доволни,еми писна ми,писна ми да ме приемат като даденост.Писна ми от всички и от всичко.След 20 дни оставям децата на баба им мм да прави каквото си поиска,аз също ще правя това в което съм най-добра,ще спя!

# 767
  • Мнения: 47 352
Да де, намираш решения- но това не е почивка, това е "намиране на решения", в режим на мислене си...
Не, не съм, защото както казах вече са отиграни, сами идват, не ги мислиш. Пък и не си сама, при трима човека имаш време и да си починеш, и да се порадваш на детето, и да си изпиеш коктейла.

# 768
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Аз и за друго винаги съм се чудела...  да вземем за пример морето... айде за родителя не е пълна почивка (или за някои от нас не е), но и за детето каква е...
Вилнее там на плажа, прави си магариите, фрустрира се, глътва някой фас или кучешко ако, или пък лепва кърлеж или вирус. Но пък и седи там най-много 2 седмици. Крайно недостатъчни за аклиматизация.
Това какъв плюс е за детето не ми е ясно.

# 769
  • Мнения: 47 352
Според мен всяко подобно пътуване доизгражда имунитета. А море/планина и каляват.
Морската вода и слънцето са полезни, освен ако детето няма някакви конкретни заболявания, заради които да се избягват и разбира се да се ползват според правилата за безопасност.
Създава нови впечатления.
Носи приятни емоции.
Възможност за общуване на родители и деца извън стандартната обстановка, в която родителите имат и други ангажименти.
По-лесна аклиматизация, дете, което не седи на едно място се адаптира като цяло по-безпроблемно във всякакви ситуации.

Което не значи, че майката и бащата не могат да си направят И самостоятелна почивка. Но от семейните виждам само ползи.

# 770
  • Мнения: 16 168
Плюсове има много, стига човек да иска да ги види. То иначе за всяко нещо може да се запитаме какъв плюс има. И от това да имаш дете дори.

# 771
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Аз подчертавам, че говоря за бебета и за малки неочовечени деца. За мен това си е бъхтене и нищо друго.
 

# 772
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Добре, а като отивате на почивка без децата не реват ли и пищят за да са с Вас?
Аз си спомням, че за мен беше кошмар ако ме оставиха при баба за да могат да отидат някъде, и това са ми страшно ранни детски спомени.

# 773
  • София
  • Мнения: 2 997
Моята всеки ден ме пита кога ще я заведа при баба ѝ най-накрая. Едва я удържам.

# 774
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
На моя син не му пука. Но по-скоро той ходи без мен на почивка. Grinning А това стана възможно и лесно изпълнимо, откак се повразуми. Аз само 1 път съм ходила без него, за 5 дни.

# 775
  • Мнения: 12 722
Аз подчертавам, че говоря за бебета и за малки неочовечени деца. За мен това си е бъхтене и нищо друго.
 

И аз не я разбирам тази гордост - за първи път го заведохме на море на 2 месеца.

# 776
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Не бих го определила като гордост, а разумно щадене на енергия.Wink
Всеки е различен.
Но да, и аз съм примадона, както някой бе писал по-напред.Simple Smile

# 777
  • Мнения: 30 802
Не знам, днес в супермаркета видях миниатюрно новородено- сигурно беше на дни. Много сладко, гъзарската количка, ама каква му е файдата на това бебе да ходи в Лидл, а майка му вместо да почива, къде е тръгнала да мери улиците в жегата...

За мен никой не пищи, пътувах една седмица без децата, най-малкото въобще не ми забеляза липсата, средното ми се обади по Скайп да ми напомни да се върна с шоколадово яйце, защото беше решила, че отивам да пазарувам.

# 778
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
И за мен така. Синът ми е 2 месеца сега на почивка и дори не се сеща да реве за мен. Миналата година беше същото.
Това е сигурно защото съм горделива.

# 779
  • Мнения: 30 802
Не знам защо един родител може да изпитва гордост, че детето му изпада в паника без него. За мен това е вид провал на отглеждането, прекалено нещо сте се овъртолили, да не ви пуска крачола. Не знам доколко това се води за здрава, здравословна връзка и доколко вече минава границата. А може всъщност на детето да не му трябваш чак толкова и ако остане малко само, да осъзнае, че има и други неща за правене. Но ако мама държи да е винаги пътеводна светлина- ще направи така, че детето ще пищи и няма да вирее без нея. Което е малко гадно, като се замисли човек...

Общи условия

Активация на акаунт