А иначе с три деца много добре знам какво помага и хич не ми минава фразата "а ти пробва ли". Да, пробвала съм, всичко, за което се сетите, по много пъти и с различни деца. И затова не ми се пробва повече. Не говоря наизуст- да, на всичко се намира решение, само че има момент, в който просто не искаш да си намирач на решения, а да изключиш. Да, с първото имах някакъв ентусиазъм, но поглеждайки назад, е било сто кила мъки за кило кеф. И затова и аз, и таткото се спогледахме и избухнахме в смях само при фразата "а вие няма ли да ходите на море"...защото да не разправям пък на него колко му се занимава- още по-малко, отколкото на мен, айде, аз съм будала и мога да се натегна, ама той не страда от излишен мазохизъм.
А у дома не е като да не мисля и да предвиждам нуждите на децата- моят игнор е доста специален, не го може всеки.
А това стана възможно и лесно изпълнимо, откак се повразуми. Аз само 1 път съм ходила без него, за 5 дни. 