Самопризнание на майката

  • 7 851
  • 49
  •   1
Отговори
16 юни 2017, 23:57 ч.
  • Мнения: 27
Има ли сред вас маѝки, които биха направили самопризнание затова, че детето/децата Ви не са мъничките и прекрасни слънчица, които искахте и тъй старателно се опитвахте да възпитате. Разбира се те винаги ще са точно такива за Вас, но бихте ли застанали сякаш пред огледало и да кажете, съществуват ли онези моменти на слабост във Вас наблюдавайки детето/децата Ви и чудейки се - " Как се стигна до тук", "Как да поправя нещата" ,"Ужасна ли съм" и пр.
И ако Вие не винаги сте се чувствали, като "всичкоможещите" и "мултифункционални", като онези жени, които поне веднъж са се почувстали перфектни в отглеждането на детето/децата си, че да си позолят критика към друга майка, дали в интернет пространството или лице в лице.. то можете ли да признаете Вашите недостатъците и минусчетата на детето/децата Ви. Не се обиждаѝте от написаното до тук, защото както се казваше в една страхотна реклама -"Ти не си перфектната маѝка, но си истинска"
"Дали дълбоко в себе си сте се самообвинявали, че невинното сте наранявали?
Дали в тъмни часове
очите Ви  насълзени,
пак ще будуват,
че боли на своето да бършиш сълзи.
Анонимен цитат: "Прегръщаѝте децата си, докато са малки - после няма да искат"
Предварителни извинения ако има прав. и пункт. грешка! Simple Smile

# 1 17 юни 2017, 00:07 ч.
  • Мнения: 46 562
Празни клишета Simple Smile
Почти не познавам хора, които смятат, че са перфектни родители, както и тези, които смятат, че децата им са перфектни са изключения.

# 2 17 юни 2017, 01:34 ч.
  • Мнения: 1 565
Оооо аз съм далеч от перфектните майки ,макар и рядко съм толкова изморена от ежедневието ,че се случва да се изпусна и да се скарам за поредната беля или за това че отново не яде.Знам че с викове не става ,но повярвайте ми не е нарочно ,после съжалявам ..... Опитвам се до колкото мога да ги направя хора.Да са възпитани ,мили ,да уважават,да не се бият ,старая се да пораснат умни деца и будни ,а после и да излезе нещо от тях ,надявам се да не се проваля като родител .

# 3 17 юни 2017, 11:33 ч.
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
Ама разбира се, че ще си призная. Всеки ден си признавам, че не съм перфектна и мултифункционална. Даже държа другите от семейството да го знаят много добре. Това ме прави не толкова нервна и изтощена, защото няма нужда да се напрягам до пълно изтощение и да доказвам неща, които не мога да върша ежедневно и ежечасно.

# 4 17 юни 2017, 12:06 ч.
  • Мнения: X
Признавала съм го.Може би не за всичко, което мисля, но достатъчно...виждайки сега, от позиция на времето (синовете ми са на 28 и 20 години) какви хора станаха.
Отчитам грешките си, но ....не мога да върна времето назад и да ги поправя.
Правя това, което мисля че е нужно, за възможно най-малко щети.Дали успявам, пак времето ще покаже.
За съжаление, детето не се ражда с "Наръчник на идеалния родител".    Laughing
Би било хубаво, но .....И родител, както всичко останало, се става на принципа проба-грешка.

# 5 17 юни 2017, 15:02 ч.
  • Мнения: 11 959
Имам един смъртен грях- гневът.Много трудно го преодолявам и то точно когато детето ми ме предизвика, а не страничните.

Ако не беше това, да съм се борила за званието перфектна, ама не става.В много неща, обаче, се намирам за добра.

# 6 17 юни 2017, 15:12 ч.
  • Мнения: 1 565
Цитат на: Светкавица в сб, 17 юни 2017, 15:02
Имам един смъртен грях- гневът.Много трудно го преодолявам и то точно когато детето ми ме предизвика, а не страничните.

Ако не беше това, да съм се борила за званието перфектна, ама не става.В много неща, обаче, се намирам за добра.


и аз съм така за съжаление ,но това защото нямам нито един час почивка без деца от както са се родили ,никой не ме разбира и не ми помага

# 7 17 юни 2017, 15:40 ч.
  • Мнения: 11 959
При мен е по- зле- помагат ми мъж и майка, какво помагат, направо са иззели голяма част от функциите, детето е едно и пак ме вбесява на моменти.Особено като ококори едни очички и каже тихо: добре, добре, мамо - и пак продължава да си прави каквото си иска.

# 8 17 юни 2017, 15:45 ч.
  • Мнения: 1 565
Тази тема за успокояване на някоя съвест ли е пусната ,децата са си деца и ние трябва да се стараем преди всичко на любов към децата си . Не знам защо напоследък толкова начестяха нервните и депресирани майки гледащи на децата като на зверчета ,които по цял ден имат за цел да ядосват майките си .

# 9 17 юни 2017, 16:38 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Светкавица в сб, 17 юни 2017, 15:02
Имам един смъртен грях- гневът.Много трудно го преодолявам и то точно когато детето ми ме предизвика, а не страничните.

Ето това е и моят смъртен грях. Едва като минах 40-те, намалих скоростта и силата на взривяване.

# 10 17 юни 2017, 21:16 ч.
  • Мнения: 30 802
Какво да кажа, с първото дете генералната "грешка" беше разводът. Оттам нататък всичко друго са дреболии в сравнение с основния фактор, срещу който се боря. Ако детето се обърка, ще знам, че едва ли е заради окситоцина при раждане, заради бибата или защото съм го возила с количка с лице напред към движението, а не към мен. На практика доста действия са пренебрежими в сравнение с основния фактор. Та затова на практика не ми пука.

С другите 2 деца съм си супер- щадя си силите. Ако ми трябва почивка, за да кърмя, почивам. Обаче си спестявам много странични екстри. Но като цяло, съвсем обективно, по отношение на малки деца правя нещата много, много добре. Не с лекота, но за някои неща много държа да са по точно определен начин и ги правя. За други не ми пука.

Поне имам три деца и с ръка на сърцето мога да кажа, че понякога проблемът не е в моя телевизор- има и различен темперамент, в крайна сметка и детето определя по кой път ще тръгне, каквото и да правя.

# 11 17 юни 2017, 22:40 ч.
  • Мнения: 10 998
Аз пък считам, че теорията, че за всички неудачи са ни виновни родителите е измислена от някой лузър, който като не може да се оправя с живота и е намерил лесна жертва по отношение на родителите си. Те са му виновни, че не може да взима правилни решения, защото например са спали или пък не са спали в едно легло до шест години и прочие глупости.
На моят син казвам, че толкова мога като майка. Добра, лоша това е положението. Каквото и да направя или да не направя за него, всички важни решения ще ги вземе сам и сам ще си плати за грешките. Аз лично не вярвам, че всичко зависи от родителите, възпитанието или образованието. Родителите дават най-доброто на което са способни. Не всички са способни на много. Но това е реалността.

# 12 17 юни 2017, 23:40 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
о, това им е любимо на психолозите. Златна мина е за тях - само "добър ден" да им кажеш, и майка ти е виновна или ти като майка си виновна. Изобщо, виновна по подразбиране, дори да си умряла.
На какво да научиш детето си? На това, което смяташ за важно. Няма нужда да питаш, все пак става въпрос за 7-годишно, а не за 6-месечно. Обичайните битови и житейски неща, на които и теб са те учили. А в градината ги подготвят за училище. Щом детето расте в нормална среда и не е Маугли, няма какво да се чудиш.

# 13 17 юни 2017, 23:48 ч.
  • Мнения: 1 565
Цитат на: Andariel в сб, 17 юни 2017, 23:40
о, това им е любимо на психолозите. Златна мина е за тях - само "добър ден" да им кажеш, и майка ти е виновна или ти като майка си виновна. Изобщо, виновна по подразбиране, дори да си умряла.
На какво да научиш детето си? На това, което смяташ за важно. Няма нужда да питаш, все пак става въпрос за 7-годишно, а не за 6-месечно. Обичайните битови и житейски неща, на които и теб са те учили. А в градината ги подготвят за училище. Щом детето расте в нормална среда и не е Маугли, няма какво да се чудиш.
а бащата включва ли се някъде

# 14 17 юни 2017, 23:49 ч.
  • Мнения: 30 802
Аз все си мисля, че за Принц Джордж има съвсем различен набор от неща, които трябва да усвои до седем. За нормално българско детенце са други неща, за някои други касти- още по-други...така че е индивидуално, всеки според средата си. За някои на седем трябва да може да се храни с нож и вилица, за други още е бебе и се храни в устенцата.

# 15 17 юни 2017, 23:52 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
бащите никога не са виновни. Винаги се пита "къде е гледала майката", "майка ти не те ли е научила, че...", "как може това дете да се тръшка, то няма ли си майка". Да си чула нещо подобно да има по адрес на бащата?

# 16 18 юни 2017, 00:13 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 608
Цитат на: Andariel в сб, 17 юни 2017, 23:52
бащите никога не са виновни. Винаги се пита "къде е гледала майката", "майка ти не те ли е научила, че...", "как може това дете да се тръшка, то няма ли си майка". Да си чула нещо подобно да има по адрес на бащата?

Колко си права! Hug
Когато момчетата имат успехи,мъжът ми доволно казва "моите умни деца",а когато нещо се издънят веднага стават "твоите синове". #Cussing out

# 17 18 юни 2017, 11:06 ч.
  • София
  • Мнения: 39 817
Цитат на: Andariel в сб, 17 юни 2017, 23:52
бащите никога не са виновни. Винаги се пита "къде е гледала майката", "майка ти не те ли е научила, че...", "как може това дете да се тръшка, то няма ли си майка". Да си чула нещо подобно да има по адрес на бащата?
Моят мъж хич не схваща, че трябва да участва на 100% във възпитанието на сина си. "Защо аз?" Simple Smile Не иска да поеме ролята на "лошото ченге". Но пък сина ми призна, че баща му е по-строг.

# 18 18 юни 2017, 17:37 ч.
  • Мнения: 12 352
Цитат на: Не се сърди, човече в сб, 17 юни 2017, 00:07
Празни клишета Simple Smile
Почти не познавам хора, които смятат, че са перфектни родители, както и тези, които смятат, че децата им са перфектни са изключения.
И аз не ги познавам, но когато имам проблем с поведението на детето, най-вече като изтеряса и започне да пищи и блъска, при опит да го успокоя, непрекъснато ги слушам как не мога да си контролирам детето, как не съм го възпитала, какво е това дете и неизбежното сравнение-хвалба колко прекрасни ангелчета са техните деца и внуци, как никога не са се тръшкали, не са били уморени, не са провокирали майка си ... и т.н, и т.н
Цитат на: Светкавица в сб, 17 юни 2017, 15:02
Имам един смъртен грях- гневът.Много трудно го преодолявам и то точно когато детето ми ме предизвика, а не страничните.

Ако не беше това, да съм се борила за званието перфектна, ама не става.В много неща, обаче, се намирам за добра.



+1

# 19 18 юни 2017, 18:54 ч.
  • Мнения: 1 565
Цитат на: Mama Ru в нд, 18 юни 2017, 17:37
Цитат на: Не се сърди, човече в сб, 17 юни 2017, 00:07
Празни клишета Simple Smile
Почти не познавам хора, които смятат, че са перфектни родители, както и тези, които смятат, че децата им са перфектни са изключения.
И аз не ги познавам, но когато имам проблем с поведението на детето, най-вече като изтеряса и започне да пищи и блъска, при опит да го успокоя, непрекъснато ги слушам как не мога да си контролирам детето, как не съм го възпитала, какво е това дете и неизбежното сравнение-хвалба колко прекрасни ангелчета са техните деца и внуци, как никога не са се тръшкали, не са били уморени, не са провокирали майка си ... и т.н, и т.н
Цитат на: Светкавица в сб, 17 юни 2017, 15:02
Имам един смъртен грях- гневът.Много трудно го преодолявам и то точно когато детето ми ме предизвика, а не страничните.

Ако не беше това, да съм се борила за званието перфектна, ама не става.В много неща, обаче, се намирам за добра.



+1
Аз за това когато детето започне да навлиза в такава фаза си събирам нещата и се местим някъде където няма много хора докато премине и се връщаме  или отиваме на друго място .В крайна сметка никой не е длъжен да търпи изтерии и писъци на обществено място и после майките на по " инатливи деца се сърдят като им направи някой забележка за нещо .Децата трябва да се научат как да се държат в обществото и кое е приемливо и кое не е .

# 20 18 юни 2017, 19:14 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Цитат на: no entry в пт, 16 юни 2017, 23:57
Има ли сред вас маѝки, които биха направили самопризнание
Скрит текст:
затова, че детето/децата Ви не са мъничките и прекрасни слънчица, които искахте и тъй старателно се опитвахте да възпитате. Разбира се те винаги ще са точно такива за Вас, но бихте ли застанали сякаш пред огледало и да кажете, съществуват ли онези моменти на слабост във Вас наблюдавайки детето/децата Ви и чудейки се - " Как се стигна до тук", "Как да поправя нещата" ,"Ужасна ли съм" и пр.
И ако Вие не винаги сте се чувствали, като "всичкоможещите" и "мултифункционални",
като онези жени, които поне веднъж са се почувстали перфектни в отглеждането на детето/децата си, че да си позолят критика към друга майка,
Скрит текст:
дали в интернет пространството или лице в лице.. то можете ли да признаете Вашите недостатъците и минусчетата на детето/децата Ви. Не се обиждаѝте от написаното до тук, защото както се казваше в една страхотна реклама -"Ти не си перфектната маѝка, но си истинска"
"Дали дълбоко в себе си сте се самообвинявали, че невинното сте наранявали?
Дали в тъмни часове
очите Ви  насълзени,
пак ще будуват,
че боли на своето да бършиш сълзи.
Анонимен цитат: "Прегръщаѝте децата си, докато са малки - после няма да искат"
Предварителни извинения ако има прав. и пункт. грешка! Simple Smile
Аз никога не съм смятала или твърдяла, че съм перфектна и не съм се заблуждавала, че децата ми са идеално възпитани, че да се налага да си признавам каквото и да било. Харесвам си децата такива каквито са си и се старая да ги възпитавам да станат хора, каквито според мен са добри. Дали на някого ще му изглежда лошо моето възпитание, изобщо не ме интересува.
Освен това, когато критикувам, не го правя от позицията на перфектна. Критиката си е критика, независимо от кого идва. Не смятам, че трябва да не притежавам качествата, които критикувам. Това е много погрешно схващане у много хора, което всеки път ме изумява. Пример - не трябва да съм изключителна певица, за да кажа на някого, че не може да пее.

# 21 18 юни 2017, 19:27 ч.
  • Мнения: 12 352
Ани, ако успееш да го хванещ в зародиш, да.
Слязох от автобуса, но истерията продължи на спирката, след това по булеварда, в открития подлез, дето уж има по-малко хора, но все пак има. Ами ако си пред лекарския кабинет или на опашката в магазина с пълната количка и двете деца?
В къщи се опитвахме да я караме да се съобразява - да не скача, да не хвърля по пода, да не пищи. Резултатът- започна още повече да го прави, за да ни накаже един вид "Вие плащате данък обществено мнение - добре аз ще ви предизвиквам още повече, ще правя на пук"
И това с излизането от стаята не действа - тича след мен.
Номерът е да изтърпиш докато бурята отмине и тогава да строяваш.

Веднъж в тролея едно детенце с аутизъм възмути някаква гражданка, та шофьорът я реплекира "Не виждате ли, че детето е с инвалидна карта? Какво искате от него?"

# 22 18 юни 2017, 19:28 ч.
  • Мнения: 1 565
Цитат на: Лилянa в нд, 18 юни 2017, 19:14
Цитат на: no entry в пт, 16 юни 2017, 23:57
Има ли сред вас маѝки, които биха направили самопризнание
Скрит текст:
затова, че детето/децата Ви не са мъничките и прекрасни слънчица, които искахте и тъй старателно се опитвахте да възпитате. Разбира се те винаги ще са точно такива за Вас, но бихте ли застанали сякаш пред огледало и да кажете, съществуват ли онези моменти на слабост във Вас наблюдавайки детето/децата Ви и чудейки се - " Как се стигна до тук", "Как да поправя нещата" ,"Ужасна ли съм" и пр.
И ако Вие не винаги сте се чувствали, като "всичкоможещите" и "мултифункционални",
като онези жени, които поне веднъж са се почувстали перфектни в отглеждането на детето/децата си, че да си позолят критика към друга майка,
Скрит текст:
дали в интернет пространството или лице в лице.. то можете ли да признаете Вашите недостатъците и минусчетата на детето/децата Ви. Не се обиждаѝте от написаното до тук, защото както се казваше в една страхотна реклама -"Ти не си перфектната маѝка, но си истинска"
"Дали дълбоко в себе си сте се самообвинявали, че невинното сте наранявали?
Дали в тъмни часове
очите Ви  насълзени,
пак ще будуват,
че боли на своето да бършиш сълзи.
Анонимен цитат: "Прегръщаѝте децата си, докато са малки - после няма да искат"
Предварителни извинения ако има прав. и пункт. грешка! Simple Smile
Аз никога не съм смятала или твърдяла, че съм перфектна и не съм се заблуждавала, че децата ми са идеално възпитани, че да се налага да си признавам каквото и да било. Харесвам си децата такива каквито са си и се старая да ги възпитавам да станат хора, каквито според мен са добри. Дали на някого ще му изглежда лошо моето възпитание, изобщо не ме интересува.
Освен това, когато критикувам, не го правя от позицията на перфектна. Критиката си е критика, независимо от кого идва. Не смятам, че трябва да не притежавам качествата, които критикувам. Това е много погрешно схващане у много хора, което всеки път ме изумява. Пример - не трябва да съм изключителна певица, за да кажа на някого, че не може да пее.
Аз не си позволявам да критикувам от гледна точна на това ,че точно тези майки започват да те нападат и едва ли не да те питат какъв ми е проблема .Повечето млади майки не търпят критики дори и да е от някой по голям от тях и с доста по голям опит .Не знам защо повечето си мислят докато е малко детето че му е позволено да се държи всякак и на всякъде

# 23 18 юни 2017, 19:31 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма никаква мистерия - на такива деца задръжните им процеси са по-незлели, отколкото на други деца. Не могат да се спрат, дори да усещат, че трябва да се спрат. И може така да си карат цял живот. Ако ги пишаш после защо са се тръшкали, просто не знаят.

# 24 18 юни 2017, 19:32 ч.
  • Мнения: 10 998
Ани не те съветвам да даваш акъл на чуждите хора как да си гледат децата. Аз не бих направила проблем никъде. Също съм изнервена и от моите и от чуждите деца, но ако чуждо дете ме дразни, просто бих се преместила за да не го чувам или виждам. Моите деца са ми достатъчни, та и с чуждите да се разправям.

# 25 19 юни 2017, 09:53 ч.
  • Мнения: 11 959
       Моето дете като беше малко, ако трябва да си тръгваме от някое интересно място- парк, люлки, рожден ден дори, просто лягаше на земята и не ставаше.Не пищеше, не се дереше, само мръннн, но лягаше и край. Добре, че беше лекичък, успявала съм да го вдигна, но не винаги, защото се съпротивлява и изплъзва.Какво ли не му говорех, какви ли експерименти не съм си правила- ако ще го събирам с др. деца, отиваме час по-рано да си отиграе, но щом стане време за тръгване, отново лягаше на земята.

Сега, години по-късно дори не си спомня какво е правил или се преструва, че не помни.
В началото много се паникьосвах и срамувах, в един момент ми стана безразлично и просто го изчаквах, с което събирах навалица около нас, а дори не помня кога и как спря, явно порасна и взе да се срамува от поведението си.

# 26 19 юни 2017, 10:34 ч.
  • Мнения: 1 565
Цитат на: Светкавица в пн, 19 юни 2017, 09:53
       Моето дете като беше малко, ако трябва да си тръгваме от някое интересно място- парк, люлки, рожден ден дори, просто лягаше на земята и не ставаше.Не пищеше, не се дереше, само мръннн, но лягаше и край. Добре, че беше лекичък, успявала съм да го вдигна, но не винаги, защото се съпротивлява и изплъзва.Какво ли не му говорех, какви ли експерименти не съм си правила- ако ще го събирам с др. деца, отиваме час по-рано да си отиграе, но щом стане време за тръгване, отново лягаше на земята.

Сега, години по-късно дори не си спомня какво е правил или се преструва, че не помни.
В началото много се паникьосвах и срамувах, в един момент ми стана безразлично и просто го изчаквах, с което събирах навалица около нас, а дори не помня кога и как спря, явно порасна и взе да се срамува от поведението си.
Ами и ние сме почти така .Повечето пъти си тръгват с рев въпреки че не съм бързала да си ходим ,дори съм се чудил как нямат умора .Вечно трябва да им кажа нещо за да си ходим ,че ще видим някое коте куче или нещо от рода .Ако кажа че си отиваме вкъщи не става доброволно .Отдалечаваме се и после обяснявам защо вече трябва да сме удома и се успокояват .Чак да лягат по земята не са го правили .Но това нещо бързо го израстват

# 27 19 юни 2017, 11:30 ч.
  • Мнения: 30 802
Аз си признавам, че на моменти опирах до лайт "плашене" с митологични същества. Бях измислила цяла менажерия, с имена, въображаема земя с история и география, абе цели приказки. Но бяха перфектни- хем смешни, хем страшни. Хем имаха възпитателен ефект, хем не се наплаши.

# 28 19 юни 2017, 11:54 ч.
  • Мнения: 6 617
от моя скромен опит си мисля, че някои ситуации са съвсем неумишлено предизвикани от майките. напр. да се вкараш по обяд в задушливия автобус с прегладняло дете, капнало от умора след 3 часа игра в парка. ми истерията е гарантирана. нали уж за по-бързо да се прибереш, ама вземе, че стане сеирът. като си знаеш, че детето окапва към 12, може да си тръгнеш към 11 и нещо от парка и лежерно да се прибереш пеша с количката.
или да отидеш да пазаруваш в хипермаркет с дете, на което му се играе и кипи от енергия. и разни други такива самоубийствени мисии.
с малко повече организация и предвидливост денят с малко дете може да минава доста приятно, ама късно се усетих  Peace

# 29 19 юни 2017, 13:04 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Има и такъв момент - несъобразяване с това, че детето е малко и в какво състояние е според дневния режим. Защо изобщо, ще влачиш гладно и изморено дете насреща с приятелка примерно, или в хипермаркета? Ми, прибери го вкъщи, нахранИ го, оставИ го да се наспи, пък тогава по-спокойно ще изкараш срещата или пазаруването! То и възрастен човек така да помъкнеш, и той няма да издържи като му е криво.

# 30 19 юни 2017, 13:06 ч.
  • Мнения: 30 802
Щото бг-мамите ще ти се скарат- ама ти  в това хубаво време защо не си навън...има някои майки, за които разходките са направо мания. Все едно са някаква панацея, разхождащата майка е добра майка.

# 31 19 юни 2017, 13:09 ч.
  • Мнения: 4 308
Мисля си, че децата ни ще са поне една идея по-щастливи и успешни, ако спрем да се съревноваваме с клишетата и се самобичуваме със съмнения "Съм ли добра майка?". Децата усещат подобна напрегнатост и не е в полза на никой.

# 32 19 юни 2017, 13:32 ч.
  • Мнения: 6 617
Цитат на: The Siren of Titan в пн, 19 юни 2017, 13:06
Щото бг-мамите ще ти се скарат- ама ти  в това хубаво време защо не си навън...има някои майки, за които разходките са направо мания. Все едно са някаква панацея, разхождащата майка е добра майка.
ми не го разбирам, честно. като го изведеш и му скърцаш със зъби, съскаш заплахи и инструкции “млъкни веднага“ и се докараш до нервна криза, щото здравословната разходка не върви според идеалистичните представи на майчиното въображение, ами благодаря  Crossing Arms по-добре вкъщи по пижами и безгрижни игри на пода.

# 33 19 юни 2017, 14:09 ч.
  • Мнения: 12 352
Моята дъщеря се оказа, че не реагира и не се държи добре на затворена площадка, ако са повече от 3-4 деца. Тя не контактува с всеки. Няма проблем обаче на открита територия. И тук идва проблема - за да отидем до парка губим по един час на отиване и още толкова на връщане. Е, то не остава време за игра, пазаруване и т.н дневни задачи и режим. Затворена вкъщи също не е изход - започва да се изнервя затворена в апартамента, съответно отново проблеми. Какво да правим? Добре, че с времето свикна с площадките, а и най-накрая сменихме квартала и сега сме на 5минути пеша от парка Laughing

# 34 19 юни 2017, 14:14 ч.
  • Мнения: 30 802
Най-малката ми дъщеря издържа на разходка оптимално един час. Средната - два часа. И аз съм фен на спокойното прекарване у дома, не ми допада това висене навън по цял ден. Изключение - на двора на вилата, но там съм си "вкъщи".

# 35 19 юни 2017, 14:16 ч.
  • Мнения: 6 617
Мама Ру, е, как какво да правите, намерили сте точното решение - жилище до парка.  Grinning друг вариант е да се придвижвате с кола или да си намерите ваша градинка, която не е толкова натоварена.
нормално е детето да не контактува с всеки, то май всички хора са така. аз си подбирам компанията, не ми е приятно с всеки, който заваря на пейката пред блока. не обичам тълпи и пренаселено, гледам, че и дъщеря ми е така.
Сирен, говори ми за вила или села, раааай ми е на такова място - детето копае и ровичка по двора, аз си седя на сянка с домашна лимонада, живот  Laughing

# 36 19 юни 2017, 20:57 ч.
  • Мнения: 1 565
Цитат на: sylviana в пн, 19 юни 2017, 11:54
от моя скромен опит си мисля, че някои ситуации са съвсем неумишлено предизвикани от майките. напр. да се вкараш по обяд в задушливия автобус с прегладняло дете, капнало от умора след 3 часа игра в парка. ми истерията е гарантирана. нали уж за по-бързо да се прибереш, ама вземе, че стане сеирът. като си знаеш, че детето окапва към 12, може да си тръгнеш към 11 и нещо от парка и лежерно да се прибереш пеша с количката.
или да отидеш да пазаруваш в хипермаркет с дете, на което му се играе и кипи от енергия. и разни други такива самоубийствени мисии.
с малко повече организация и предвидливост денят с малко дете може да минава доста приятно, ама късно се усетих  Peace
Напълно съм съгласна с вас и аз почти винаги гледам да съм поне половин час по рано от времето за ядене вкъщи и винаги ама винаги спят вкъщи на спокойствие ,а не по пътищата както правят повечето майки в количка и на шумно където е напълно възможно на спи разпокъсано ( сигурно има и такива който спят дълго в количка ,но аз не съм се и старала да ги уча по този начин. Срещи ,пазарувания или както и да било го правя след като се наспят за деня .Сутрин игрите са наблизо до вкъщи не по далеко от 20 Мин  .пеш .Съвсем друго е когато детето е яло добре и е спало добре през деня.Научих ги да спят вкъщи от бебета ,за да мога и аз да си почина и да отдъхна или да наготвя или нещо друго .

# 37 19 юни 2017, 21:37 ч.
  • Мнения: X
Ани, не е като да не помним товите 9817249 теми с въпроси за отглеждането на бебета, коя от коя  по-малоумни. А, кротни малко в раздаването на акъл.

# 38 19 юни 2017, 22:10 ч.
  • Мнения: 30 802
Е айде де, все пак изгледа близнаци близо 2 години, може и да ги е минала, все се е понаучила на нещичко, като гледам има някакви проблясъци. То не може всички да са супер майки, някои правят каквото могат.

# 39 19 юни 2017, 22:13 ч.
  • Мнения: 1 565
Цитат на: The Siren of Titan в пн, 19 юни 2017, 22:10
Е айде де, все пак изгледа близнаци близо 2 години, може и да ги е минала, все се е понаучила на нещичко, като гледам има някакви проблясъци. То не може всички да са супер майки, някои правят каквото могат.
Със следващото ако е едно вече ще е една идея по лесно.Давам всичко от себе си да са щастливи деца ,другото не е важно .2 г и 4 м вече

# 40 19 юни 2017, 22:24 ч.
  • Мнения: 30 802
А номерът е да не даваш всичко от себе си- някъде 30% стига, ако знаеш какво правиш. Ако не знаеш, ще се раздаваш и все ще има още за вършене.

# 41 19 юни 2017, 22:31 ч.
  • Мнения: 1 565
Цитат на: The Siren of Titan в пн, 19 юни 2017, 22:24
А номерът е да не даваш всичко от себе си- някъде 30% стига, ако знаеш какво правиш. Ако не знаеш, ще се раздаваш и все ще има още за вършене.
Едва ли някой е знаел какво да прави ,когато е за първи път ,а 30% ми се струва доста малко .И то не с едно бебе ,а с цели две .

# 42 19 юни 2017, 22:43 ч.
  • Мнения: 30 802
Ами толкова е, не може 100% да дадеш. Четеш предварително и се учиш от грешките на другите. Или като теб- откриваш сама топлата вода, с много усилия...

# 43 19 юни 2017, 22:57 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Цитат на: Ани Иванова_429091 в пн, 19 юни 2017, 22:31
...Едва ли някой е знаел какво да прави ,когато е за първи път ,а 30% ми се струва доста малко .И то не с едно бебе ,а с цели две .
О, да, едва ли, но не са много онези, които са тръгнали да стават родители и да не знаят такива елементарни неща, за които ти си питала.

# 44 20 юни 2017, 10:11 ч.
  • София
  • Мнения: 11 505
Леле, Ани и тук ли раздаваш акъли  ooooh!
Налазила си всички теми за отглеждане на деца с малоумните си коментари, че дори и в темата за аутизъм се изказа неадекватно  ooooh!

# 45 20 юни 2017, 10:20 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: miamim в вт, 20 юни 2017, 10:11
Леле, Ани и тук ли раздаваш акъли  ooooh!
Налазила си всички теми за отглеждане на деца с малоумните си коментари, че дори и в темата за аутизъм се изказа неадекватно  ooooh!
Явно слънцето е напекло яко.

# 46 20 юни 2017, 11:19 ч.
  • Мнения: 30 802
Еми започваме вече втора глава- първо бяха неадекватни въпроси, сега вече се е усетила, че е майка и дава неадекватни отговори. Някой ден сигурно ще се изкара най-голямата героиня на земята.

# 47 21 юни 2017, 17:23 ч.
  • София
  • Мнения: 12 374
Не съм особено добра майка поради три основни характеристики: мързел, гняв и нетърпение. Че й нанасям вреди, ми е ясно. Моля се само да е здрава, що-годе нормална и самостоятелна като порасне. 

# 48 22 юни 2017, 12:09 ч.
  • Мнения: 1 931
Цитат на: slavka70 в нд, 18 юни 2017, 00:13
Цитат на: Andariel в сб, 17 юни 2017, 23:52
бащите никога не са виновни. Винаги се пита "къде е гледала майката", "майка ти не те ли е научила, че...", "как може това дете да се тръшка, то няма ли си майка". Да си чула нещо подобно да има по адрес на бащата?

Колко си права! Hug
Когато момчетата имат успехи,мъжът ми доволно казва "моите умни деца",а когато нещо се издънят веднага стават "твоите синове". #Cussing out

Така е откакто свят светува. Даже в Библията има следната мисъл: "Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си."
Вероятно в миналото отговорността на майката за възпитанието е била по-голяма, защото мъжете са били постоянно я на лов, я на война. Сега трябва да е поделена отговорност, но все още обществото не го признава.
И аз съм съвсем далеч от перфектната майка.

# 49 10 юли 2017, 08:17 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 364
Охх аз съм лоша майка със сигурност
Постоянно викам карам се пошамаросвам някои и друго  дупе..
Докато беше само едно дете добре справях се някак но сега с  две е страшно и то особенно с малка разлика.. Обикновенно съм прегракнала от многобройните крясъци, но нямам нерви просто много е стресиращо на моменти единия е крив по природа а на другия зъби скокове и какво ли още не.. е няма как да не изпуши човек.. Викам си ще запаля една цигара да ама не мога все още кърмя каката до 1г и 7м я кърмех, сега и на дребния се полага нещо такова а и без това само кърменето го успокоява както са казали..  всеки луд с номера си.. Някой  с цяла програма.. Пу поулекна ми 😤😂

Последна редакция: пн, 10 юли 2017, 12:57 от n0richka

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата