Здравейте, дъщеря ми е на 1 год. Когато беше на 9-10 месеца реших да почна да я запознавам с гърнето без да имам особени надежди, че ще схване за какво иде реч. Баткото като беше бебе тая работа беше трудна, отказваше да сяда, ревеше от него и след няколко неуспешни опита успях все пак да го науча на 2 год., а нощния свалихме на 2г 10м просто защото беше сух, т.е. без усилие.
Та, с малката започнах без никакви надежди, тя взе, че почти веднага схвана за какво иде реч и винаги когато я слагах (след сън) пишкаше, акото също успявах да го хвана. Преди 1-2 месеца установих, че се стиска в памперса и винаги е сух, затова го свалих напълно, НО не си казва, нито за голямата, нито за малката работа. Много рядко се е случвало да си каже и то трябва веднага да реагирам, иначе става фал. Трябва да я следя постоянно, да я дебна дали се затихва и концентрира, да следя преди колко време е пишкала и дали идва време за следващото пиш и кога колко вода е пила, за да предугадя след колко време да очаквам.
Изморително и отчайващо е, когато видя, че не върви, нямам подкрепата на ММ (то и с баткото като се учихме той пак беше негативен, нищо, че детето беше на 2 год. вече). Всеки ден има фалове, иска ми се това да спре, за мен е стресиращо, за нея не (не й се карам, не я притискам по никакъв начин), но се чудя дали няма да направя грешка, ако пак върна памперса, защото тя все пак разбира, щом се стиска в него, понякога очаква да я сложа на гърнето, за да се изпишка, дори когато спи през деня не й слагам памперс и е суха. Случвало се е да сме навън от сутринта до 16ч и пак да е сух памперсът, но ако я изпишквам навън клекнала - отказва.
Знам, че ако отложа за догодина най-вероятно няма да ми се размине същата история. Какво да правя? Да стисна ли зъби и да я карам така докато не почне сама да си казва, или да зарежа всякакви опити и да отложа?
Ето примерно тази вечер, след като през деня пишка по-често от друг път и ми дойде в повече всичко, сложих й памперс вечерта като излязохме, след 4 часа още беше сух, но като се прибрахме си се изпишка в него без да ми каже и по-късно "каза", че ще ака и веднага си се изака. Очакваше се веднага да скокна от масата и да търся гърне, да разлепвам памперс и да я сложа на гърнето. Ами сигурно вече повече от 2 месеца правя това упражнение и се изморих вече, тя не ме изчаква, понякога буквално във въздуха "улавям" акото. Като че ли е малка за без памперс, но пък не ми идва да зарежа всичко, защото все пак е позитивна по отношение на приучването.
Много бих се радвала да ми пишат мами, които са си научили децата на сходна възраст - около първата годинка - когато тепърва се развива комуникацията.
Та, с малката започнах без никакви надежди, тя взе, че почти веднага схвана за какво иде реч и винаги когато я слагах (след сън) пишкаше, акото също успявах да го хвана. Преди 1-2 месеца установих, че се стиска в памперса и винаги е сух, затова го свалих напълно, НО не си казва, нито за голямата, нито за малката работа. Много рядко се е случвало да си каже и то трябва веднага да реагирам, иначе става фал. Трябва да я следя постоянно, да я дебна дали се затихва и концентрира, да следя преди колко време е пишкала и дали идва време за следващото пиш и кога колко вода е пила, за да предугадя след колко време да очаквам.
Изморително и отчайващо е, когато видя, че не върви, нямам подкрепата на ММ (то и с баткото като се учихме той пак беше негативен, нищо, че детето беше на 2 год. вече). Всеки ден има фалове, иска ми се това да спре, за мен е стресиращо, за нея не (не й се карам, не я притискам по никакъв начин), но се чудя дали няма да направя грешка, ако пак върна памперса, защото тя все пак разбира, щом се стиска в него, понякога очаква да я сложа на гърнето, за да се изпишка, дори когато спи през деня не й слагам памперс и е суха. Случвало се е да сме навън от сутринта до 16ч и пак да е сух памперсът, но ако я изпишквам навън клекнала - отказва.
Знам, че ако отложа за догодина най-вероятно няма да ми се размине същата история. Какво да правя? Да стисна ли зъби и да я карам така докато не почне сама да си казва, или да зарежа всякакви опити и да отложа?
Ето примерно тази вечер, след като през деня пишка по-често от друг път и ми дойде в повече всичко, сложих й памперс вечерта като излязохме, след 4 часа още беше сух, но като се прибрахме си се изпишка в него без да ми каже и по-късно "каза", че ще ака и веднага си се изака. Очакваше се веднага да скокна от масата и да търся гърне, да разлепвам памперс и да я сложа на гърнето. Ами сигурно вече повече от 2 месеца правя това упражнение и се изморих вече, тя не ме изчаква, понякога буквално във въздуха "улавям" акото. Като че ли е малка за без памперс, но пък не ми идва да зарежа всичко, защото все пак е позитивна по отношение на приучването.
Много бих се радвала да ми пишат мами, които са си научили децата на сходна възраст - около първата годинка - когато тепърва се развива комуникацията.
Ако пера по 10 чифта гащи значи доникъде не съм стигнала, та за продължаване и дума не може да става. Да се упорства при това положение за мен лично е глупост. Така че всеки сам си решава и преценява какво иска и кое му е по-важно - спокойствието или "приучването" на всяка цена въпреки тоталната неготовност на отсрещната страна.