Благодаря за споделения опит. Да разбирам ли, че са пуснали таткото да е с Вас в стаята след раждането? За ВИП или самостоятелна стая си заплатихте и има ли опция да присъства и на самото раждане?
Здравейте, ще споделя и аз моя опит с раждане в Софиямед през април месец тази година. По план трябваше да раждам в Света София, където израждаше следящият ме лекар д-р Йован Даскалов, но няколко дни преди това той смени мястото със Софиямед. Аз му имам пълно доверие, тъй като е страхотен специалист и човек и не съм го мислила много много. За мен беше важно да раждам при него, да има възможност бащата да присъства и да можем да сме с него в самостоятелна стая след като родя, което в Софиямед се предоставя като възможност след допълнително заплащане. Друг е въпросът, че за повечето хора там беше малко странно 
В АГ отделението всички бяха много любезни и приятни, не съм срещнала лошо отношение от никого, дори напротив. Самото раждане мина добре, аз раждах естествено и бях на система от 9 сутринта, а родих в късния следобед като имаше доста болезнени моменти. През това време идваха различни акушерки при мен, които ме окуражаваха и ми даваха съвети, за което съм им много благодарна. Особено добро впечатление ми направиха Таня и Вера, на които много благодаря
Въпреки че преносих накрая успях да родя естествено, за което си държах, тъй като исках бебчето да е при мен от самото начало. Надявах се на кожа до кожа след раждането, както и на възможно най-ранно засукване. За съжаление това не се случи, защото раждането според неонатолозите било много тежко, повиха го, гушнах го за около 10 секунди и го взеха. След това ни съобщиха, че трябва да остане при тях, на кислород и глюкоза. Помолохме поне да го видим и ни пуснаха за малко след няколко часа. Трябваше на следващия ден да ни го дадат, но вместо това дойдоха с един куп потенциални проблеми - неврологична симптоматика, свръхактивност заради стреса от раждането, скованост, съмнения за шум в сърцето, проблеми с перисталтиката, ЦРП 4.5 (горна граница е 5) и може би дори забравям нещо. Веднага искаха да започнат антибиотик превантивно и искаха нашето потвърждение. Аз лично през цялото време усещах, че бебето е добре и дори не се притесних толкова, колкото се предполагаше при наговорените неща, но не го счетох за нормално да се хвърлят толкова проблеми в разговора и то без особена конкретика. Веднага останах с усещането, че ще го вкарат в някоя клинична пътека както и стана. И така ни го дадоха на втория ден. Не казвам, че не е имало нужда от част от грижите, нито съм специалист, но можех да преценя, че се прекалява с проектодиагнозите, което е много неприятно и стресиращо за едни нови родители. Не го намирам за нормално едно бебе, което все още не е сукало и не е приемало кърма, да приема антибиотик превантивно, но нямах смелостта да откажа. Също ме изнерви фактът, че се държаха сякаш едва ли не ми правят услуга да ме пуснат да видя собственото си бебе, при положение че според мен трябва да имам пълен достъп до него, макар и просто да си го погледна. Та бяха дълги 2 дни.
След като ни го дадоха забелязах, че не се обръща особено внимание на кърменето, противно на разлепените из стаите листи с твърдения колко много им е важно кърменето и колко го подкрепят. 1-2 пъти ме питаха засуква ли и тук таме някоя по-любезна дама ми даваше насоки. Ако кажех - ами трудно е, ме гледат учудено. Какво му е учудващото след като 2 дни е ял АМ от шише и е бил с бибероната в устата...
Едва последния ден дойде едно момиче, което обърна специално внимание на кърменето и от чиято консултация съм много доволна. Както и да е, с мъжа ми и с книгата на Хедра се справихме идеално 
Иначе е чисто и приятно, има консумативи за жените (еднократно бельо, превръзки, подложки) и за бебчетата не е нужно да се носи нищо. Храната не е хубава, но това е съвсем нормално. Като цяло съм доволна изключае трудния достъп докато бебето е в неонатологията и практиката да се дава антибиотик превантивно.
В АГ отделението всички бяха много любезни и приятни, не съм срещнала лошо отношение от никого, дори напротив. Самото раждане мина добре, аз раждах естествено и бях на система от 9 сутринта, а родих в късния следобед като имаше доста болезнени моменти. През това време идваха различни акушерки при мен, които ме окуражаваха и ми даваха съвети, за което съм им много благодарна. Особено добро впечатление ми направиха Таня и Вера, на които много благодаря
Въпреки че преносих накрая успях да родя естествено, за което си държах, тъй като исках бебчето да е при мен от самото начало. Надявах се на кожа до кожа след раждането, както и на възможно най-ранно засукване. За съжаление това не се случи, защото раждането според неонатолозите било много тежко, повиха го, гушнах го за около 10 секунди и го взеха. След това ни съобщиха, че трябва да остане при тях, на кислород и глюкоза. Помолохме поне да го видим и ни пуснаха за малко след няколко часа. Трябваше на следващия ден да ни го дадат, но вместо това дойдоха с един куп потенциални проблеми - неврологична симптоматика, свръхактивност заради стреса от раждането, скованост, съмнения за шум в сърцето, проблеми с перисталтиката, ЦРП 4.5 (горна граница е 5) и може би дори забравям нещо. Веднага искаха да започнат антибиотик превантивно и искаха нашето потвърждение. Аз лично през цялото време усещах, че бебето е добре и дори не се притесних толкова, колкото се предполагаше при наговорените неща, но не го счетох за нормално да се хвърлят толкова проблеми в разговора и то без особена конкретика. Веднага останах с усещането, че ще го вкарат в някоя клинична пътека както и стана. И така ни го дадоха на втория ден. Не казвам, че не е имало нужда от част от грижите, нито съм специалист, но можех да преценя, че се прекалява с проектодиагнозите, което е много неприятно и стресиращо за едни нови родители. Не го намирам за нормално едно бебе, което все още не е сукало и не е приемало кърма, да приема антибиотик превантивно, но нямах смелостта да откажа. Също ме изнерви фактът, че се държаха сякаш едва ли не ми правят услуга да ме пуснат да видя собственото си бебе, при положение че според мен трябва да имам пълен достъп до него, макар и просто да си го погледна. Та бяха дълги 2 дни.
След като ни го дадоха забелязах, че не се обръща особено внимание на кърменето, противно на разлепените из стаите листи с твърдения колко много им е важно кърменето и колко го подкрепят. 1-2 пъти ме питаха засуква ли и тук таме някоя по-любезна дама ми даваше насоки. Ако кажех - ами трудно е, ме гледат учудено. Какво му е учудващото след като 2 дни е ял АМ от шише и е бил с бибероната в устата...
Едва последния ден дойде едно момиче, което обърна специално внимание на кърменето и от чиято консултация съм много доволна. Както и да е, с мъжа ми и с книгата на Хедра се справихме идеално Иначе е чисто и приятно, има консумативи за жените (еднократно бельо, превръзки, подложки) и за бебчетата не е нужно да се носи нищо. Храната не е хубава, но това е съвсем нормално. Като цяло съм доволна изключае трудния достъп докато бебето е в неонатологията и практиката да се дава антибиотик превантивно.
