Сбъркал ли е царят като осъдил Вапцаров на смърт?

  • 18 163
  • 363
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: X


Ами, вярвайте на БЛИЦ, бре...там е истината ...аман вече
Моля? Въобще не те разбирам какво говориш? Точно, защото не обичам жълтини ми е грозно една именита изследователка на Вапцаров да спекулира с подобни "твърдения". За някаква легенда, че имало някаква затворничка в затвора и Вапцаров се залюбил с нея, и си говорели по морзовата азбука, чукайки си по стената и се обяснявали в любов, и той я наричал "жена ми", и после стихотворението "На прощаване", което носи послание "На жена ми" било всъщност писано за нея и Бойка като го видяла и веднага разбрала, че не е за нея, а за другата и го подправила като заменила думите чакан и неискан гостенин с чакан и далечен гостенин.
За мен по-вероятно е, че Бойка е била красива и надменна жена, много горда, и въобще не е цепила басма на хората около нея. И много хора не са я долюбвали, ама хич. Особено родата.

# 256
  • Мнения: 2 843
Цвета Трифонова не беше от "именитите": цял живот разчиташе и преписваше документи кротко и ненатрапчиво; написа няколко книги, но дори не получи степента "доктор" за тях. Беше литературовед проучвател - възможно най-ниската длъжност.

# 257
  • Мнения: X
Трибуна има достатъчно голяма. Тя е главен консултант на нашумелия филм, който промотира по-напред. Тезите и са романтични и абсолютно сензационни. Предполагам е била с живо въображение.

# 258
  • Мнения: 2 843
В любовната история - пак казвам - не се бъркам, защото не се смятам достатъчно сведуща относно нея; по-правдоподобна ми се струва ситуацията, в която Вапцаров е бил "неискан" от жена си. Но пак опираме до интуиции и лични мнения. Добросъвестното проучване на документите, което обаче прави Цв. Трифонова, е факт, извеждането им наяве. Което не значи, че с всяка интерпретация следва да сме съгласни.

# 259
  • Мнения: 1 399
Два дни си мисля за идолизирането на личностите.
Ето, сега поне режимът не го налага, но пак твърде често се оказва, че стремежът за обективност се тълкува почти като национално предателство.
Нима ако допуснем, че Вапцаров, Ботев, Левски, са били живи хора и са имали и слабости, това ще направи творчеството/делото им по-малко значимо? Не е ли идеята точно, че обикновените хора са способни на велики действия? Не е ли това похвалното, градивното?

Какво печели едно човек, ако години живее с вярването, че някой е бил полу-бог? Това е фалшиво висока летва, защо?

# 260
  • Мнения: 2 843
 GatoNegro, напълно съм съгласна с теб (както и друг път, впрочем). То обективност не може да има - но се чудя защо ако не се пише в режим на благоговение и апология (както се пишеше по времето на соца), това се тълкува като покушение към героя/писателя/поета, като отрицание. Няма опит за подривност, просто реториката е сменена и това е чудесно.

# 261
  • Мнения: 1 399
Да, и аз го намирам за (поне) социалистически похват. Да сложим героя на много висок пиедестал, за да го отдалечим максимално от обикновения човек. Да, светлината ще стигне до повече хора от по-високо, но няма да освети пътя на никого.

Твърдо вярвам, че чудесата ги правят обикновените хора, когато се постараят достатъчно.

И съм напълно убедена, че така се профанизира обществото - направи добрите примери недостъпни (или фалшиво-идеалистични), изкрещи високо омразата си срещу обективността, и после обвини Сорос. Не визирам потребителите в темата, говоря по принцип.

# 262
  • Мнения: X
Съгласна съм. Не разбирам литературната и историческата религиозност. Възрастни хора сме, би трябвало да можем да дискутираме свободно без "свещени крави".

# 263
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Може би тук е мястото да изкажа мнението си по "идеализма" и по-точно за случаите, в които нечий идеализъм става индулгенция за доста съмнителни действия. Не говоря сега за Вапцаров, а по принцип.  

Най-общо казано идеалист е обратното на материалист - следователно идеалист е абсолютно непришиваемо определение към следовниците на Лениновите брътвежи. Те са материалисти и се гордеят с това. Нищо лошо.

В теми като тази обаче този термин се ползва в смисъл на безсребреничество и утопизъм. Там е работата, че идеалисти има много видове и някои от тях са си за лечение. Но дори и да не са - ако съм потърпевш от действието им, хич няма да ми пука дали ме тормози идеалист, или някой, който се е присъединил към шайката им заради кариеризъм, да речем. Например - ако съм попаднал под колелата на камиона в Ница, какво значение има всъщност дали малоумникът, който ме е смазал, вярва в идеала си - там някакъв вечен живот и 70 девици? По-зле ли ще е ми е, ако не е идеалист, ами го е направил за 10 000 евро примерно?  Все тая е.

# 264
  • Мнения: 12 405
Два дни си мисля за идолизирането на личностите.
...
Нима ако допуснем, че Вапцаров, Ботев, Левски, са били живи хора и са имали и слабости, това ще направи творчеството/делото им по-малко значимо? Не е ли идеята точно, че обикновените хора са способни на велики действия? Не е ли това похвалното, градивното?

Не знам какво е "великото действие" на Вапцаров. Той е талантлив поет.  Твърдо съм убедена, че обикновен човек / в смисъл на лишен от дарба/, колкото и да се постарае, не е способен да стане талантлив поет. В този смисъл не виждам защо да не го идолизираш.

Личното ми мнение е, че това важи във всички области, свързани с едни или други способности. Твърдо вярвам, че не всеки е способен да бъде Айнщайн, поставям го на много-много висок пиедестал, максимално отдалечен от мен и не мисля, че това не е градивно. Даже не изпитвам нужда да ровя в мръсното му бельо /дори това да се нарича"омраза към обективността"/.

# 265
  • Мнения: 1 399
О, тя темата е необятна и има огромно поле за размисъл.
По принцип си прав, Куркума, с уговорката, че за теб като потърпевш разлика едва ли би имало, но за обществото, което има за цел да преодолее подобни прояви на екстремизъм, има значение дали е по поръчка, от фанатизъм и т.н.

Иначе да, идеализмът не е непременно добро нещо. И лошо разбира се не е, иначе не би съществувал прогрес. Може би, в дозата е отровата, както впрочем и при почти всичко в живота.

Още повече, дори най-семплия човек е прекалено многопластов, за да бъде побран в някакво ясно определение, камо ли когато говорим за групи, народи.

Не мога да определя за себе си люшкането в крайности национална или социална особеност е.


Разбира се, че не всеки може да е велик поет. Но може да е велик лекар, войник, шофьор. Мислех, че се разбира, че говоря общо.
Обаче при Вапцаров конкретно говорим за творчество, а за възприемането на творчеството личността на автора играе ако не първостепенна, то поне важна поддържаща роля. Защото едно и също изречение казано от мен, от Ваня и от Лили, ще се тълкува по различен начин в зависимост от характера и особеностите ни. В този смисъл, чак "ровене в мръсното бельо" не е необходимо, но поне някаква разумна преценка на личността зад думите - да.
Вероятно не мога да го обясня добре, но според мен много по-ценно е, когато даден човек, въпреки проблемите, които има, успява да съгради нещо, отколкото ако приемем, че той е извънземен и няма слабости.

# 266
  • Мнения: 15 960
Опитите за дискредитиране и обругаване на националните ни герои, и въобще известни личности, отдавна
 са факт. Но вече сравняването им с джихадисти е достигане на съвсем нови висоти, или по-скоро низини на съзнанието.
Интересно ми е така ли смело омаловажавате личности като Жана д'Арк пред французи?

# 267
  • Мнения: 12 405
Разбира се, че не всеки може да е велик поет. Но може да е велик лекар, войник, шофьор. Мислех, че се разбира, че говоря общо.

Аз също съвсем общо мисля, че не всеки може да бъде велик лекар, войник, шофьор и че извънредния талант/дарба/способности в една област са достойни за възхищение.

Но от друга страна, не съм човек, който четейки стихове или гледайки картина, веднага хуква да чете биографията на автора, за да преценя какво стои зад творбата му и каква е личността му. От трета страна, се чувствам съвсем свободна да идолизирам Дали и да смятам, че е на недостижим за мен пиедестал, въпреки че познавам биографията му. Тя някак си не ми пречи да възприемам творчеството му. Просто защото няма как Дали, Пенка и Иванка да нарисуват картината по един и същи начин. Както няма начин Вапцаров, Пенчо и Иванчо да напишат стихотворението по един и същи начин, независимо от възгледите си.

ПП Да, всъщност, може да се каже, че лично аз приемам талантът във всяка област като нещо "извънземно" . Разбира се, може би в някои области е по-лесно да постигнеш сходен резултат с много труд, но даже и в това не съм убедена.

Последна редакция: ср, 26 юли 2017, 14:14 от Vapor

# 268
  • Мнения: 1 399
Ако попадна в достатъчно нелепата ситуация да коментирам с французин начина, по който възприема националните си герои, определено мнението и позицията ми биха били същите.

Не разбирам защо всички, които имаме някакво различно мнение, трябва да бъдем нахендрени в рамките на чуждопоклонничеството.

Субективно е, Vapor. Кой какво и колко може, чие творчество е по-значимо. Естествено, че не всеки ще развие (или дори заподозре) заложбите си, но ако приемем, че едните са толкова  повече от другите, нагазваме в много мътни води. Това няма нищо общо с уважението пред таланта или делото на някого.
Всъщност изходната ми логика, е че ако за едно общество има нужда от герои, то е за да бъдат пример, а не идеал. Не намирам думите за синоними.

# 269
  • Мнения: 24 467
Да, и аз го намирам за (поне) социалистически похват. Да сложим героя на много висок пиедестал, за да го отдалечим максимално от обикновения човек. Да, светлината ще стигне до повече хора от по-високо, но няма да освети пътя на никого.

Твърдо вярвам, че чудесата ги правят обикновените хора, когато се постараят достатъчно.

И съм напълно убедена, че така се профанизира обществото - направи добрите примери недостъпни (или фалшиво-идеалистични), изкрещи високо омразата си срещу обективността, и после обвини Сорос. Не визирам потребителите в темата, говоря по принцип.


Това не е точно социалистически похват.
Това е похвата на всяка тоталитарна идеология.
Далеч не само социализмът е такава.  Sunglasses
В момента наблюдаваме опити за подобни внушения у нас. Само че е малко трудно да се реализира идеята, поради това, че почвата и климатът не са особено подходящи.  Laughing

Не разбирам защо всички, които имаме някакво различно мнение, трябва да бъдем нахендрени в рамките на чуждопоклонничеството.
... нито пък да бъдем обявяване за поддържници на социализма и, как беше там, според писанките на платените тролове по форумите, нещо като "путинисти".  Laughing
Всъщност чуждопклонник е всеки, който мотивира избора си основно с това, как някой външен разбира и "прави" нещата. Независимо от коя посока надъхва външният.

Цитат
ПП Да, всъщност, може да се каже, че лично аз приемам талантът във всяка област като нещо "извънземно" . Разбира се, може би в някои области е по-лесно да постигнеш сходен резултат с много труд, но даже и в това не съм убедена.
За мен зад таланта не стоят 99 % труд. Доста по-малко са.

Общи условия

Активация на акаунт