С какво ви дразнят свекървите- 85

Все още не зная мнението на мъжа ми. В момента той не е в страната и комуникираме само с мейли, като той може да изпрати само един и-мейл на ден. Още снощи му писах за проблема, а днес вече го информирах, че ще прибера децата по-рано от планираното.
Децата ги оставяме първо, защото още ми се струва рано да се гледат сами по цял ден, второ, свекърва ми настоява да ги гледа и трето, все си мислех, че е по-добре на селски въздух, в къща с двор и басейн, отколкото в апартамента, в прашната и гореща София. Децата съм ги пуснала възможно най-късно от ваканцията, именно за да не ангажирам прекалено свекърва ми. Използвах възможността малкото дете да ходи на детска градина до последно. Бяха за една седмица без мен при моя вуйчо. Но остана един месец, в който опирам и до свекървата. Другата година плановете ми и организацията ще са съвсем други, ако иска да се сърди родата.
Сега осъзнавам колко е обсебена от "здравословният" и начин на хранене. Допусках, че ще се пробва да им даде от шейковете, но не съм предполагала, че това ще е всяка сутрин. А още по-малко съм очаквала, че на децата ще им харесат на вкус. Тя искаше да подари на големият ми син един "комплект" шейкове за 17-тият му рожден ден. Тогава и казахме, да не го прави. Вместо това му подари шофьорски курс. Не сме го предлагали ние, тя сама го реши и и благодарим за това. Тази година понеже вече е на 18 г. и можел сам да взима решения директно му набута торбичката в ръцете, като коментарът и беше, че трябвало да се стегне за абитуриентската вечер. Изказването беше по-грубо, но ще го спестя тук. Синът ми се опита да спазва режима (нали вече самостоятелно си решава какво да прави с тялото си, а и "майка ми няма да ми казва какво да правя"). Каза, че са много гадни на вкус и ги заряза. За това много съм изненадана, че малките ги харесват.
Относно твърденията, че седемгодишното дете е дебело, аз съм сигурна, че тя не осъзнава каква травма може да остави в съзнанието му. Мисля, че не разбира колко са страшни анорексията и булимията и колко лесно може да се стигне до тях. В момента се ядосвам по-скоро на себе си, че когато е имало такива изказвания пред мен по отношение на две от трите ми деца, не съм я дръпнала и не съм била по-рязка в обяснението на евенуалните последици от нейните думи. Не съм очаквала, че ще отиде толкова далеч.
crossfade, предполагам, че ще спре да ги дава. Все пак разговора го проведехме снощи. А и ще дойде семейство с дете за една седмица, ще и се наложи да намери време за "готвене" на закуска. Самата дума "готвя" също ме подразни. Закуската се "приготвя" и много бързо понякога.
В никакъв случай не приемам свекърва ми като "безплатна безгласна помощ", а още повече искам да се отпише от акта за раждане! Надявам се се разбира от написаното по-горе.

Това с даването на парите и обитаването на имоти не става по един и същ начин в семейството и между чужди хора. Нали се сещаш, че бабата и дядото на съпруга на авторката не са дали къщата без знанието и съгласието на свекървата. Тя му е майка, въпреки постъпките си и той има дълг към нея. Това не могат да осъзнаят много от пишещите момичета в темата. И наистина 150 лева е твърде незначителна сума, за да загубиш майка си.

А цената на майчината любов 150 лева ли е?

Майчината любов е единствената безусловна любов!
Жената не е добре и има нужда от помощ и подкрепа, а не от прогонване от дома си...
Накрая наистина ще легне под някоя кола и авторката ще си скубе косите......за 150 лева, пак да повторя!

Къщата му е приписана ,без нейно съгласие.Защото на 14 години в една игра ММ чупи прозорец в бащината къща и свеки го изхвърля от там.Свекър ми е бил тогава на път.Бабата и дядото го прибират и повече не им го дават.След около година свеки бяга и оставя девер ми при другите баба и дядо.Започва да се вайка че няма каде да живее и те я преборат.Тива че тя има проблем с главата не я оправдава.Пак казвам правели сме всичко по силите си че и повече да помагаме.Дойде ни на гости и през цялото време обиждаше,недоволстваше и мрънкаше.Замалчах даже спрех ММ да я изхвърли,присто нервите ни вече са изпилени.

Извън конкретно-хипопетичната ситуация:
Майката има дълг да се държи майчински, бащата има дълг да се държи бащински. Ако тя или той, чрез действията си, се отказва от този дълг, то синът или дъщерята имат същото право. Фактът, че даден човек е родител на друг човек, не означава, че първият може да прави каквото си иска и да се гаври с втория, а пък вторият да търпи. При такава хипопетична ситуация, като описаната, за мен, никой не е длъжен и не би трябвало да търпи такова отношение към себе си. Никой не е длъжен да бъде подлаган на тормоз, а още по-грозно е, когато този тормоз идва от близък, на теория, човек.

Как така реши, че свекървата не е добре, а не просто, че е изключително проклета и изключителен егоист? Защото има такива хора, нали? Специалист ли си?

П.П. Има немалко майки с доста условна любов. Дали условието ще бъде "да задържа този", "да получа фин. помощ", "да си излекувам брака"...

Аз самата съм оставила майка ми да живее в имот, който е 50/50мой и неин, след невероятни драми и скандали, грозни сцени като описаното наводнение и изключителен психически тормоз, в който бяха въвлечени и децата ми, и сме стигали до нотариални покани. Лягането по земята също съм го изживяла.
Не съм стъпвала в жилището от 3 години, в които си възстановявам психиката, и в които съм редовно оплювана пред други хора. Не разменяме съдебни дела, засега, само защото наша близка роднина е юрист и малко й слага юзди от време на време с по някоя дума...
Надявам се описания тук казус да е измислен, макар че явно си има такива откачалки навсякъде, Шока и обидата са големи. Знам много добре какви са ми правата законово, но просто...не знам...изковала съм система от законова защита +игнор. За повече нямам сили.
По принцип на фона на майка ми, свеки винаги ми е изглеждал аматьорка Но и тя взе да се включва напоседък, та не знам

За шйковете- моите дечурлига за това не ходят вече никъде. Седят у дома, лятна академия, лятни занимални, сами...но поне не се ядосвам с баби. Пробутвали са им различни боклуци- от шейкове до сокове по 10ст. пълни с боклуци вътре. Ми мерси. Бабите не са това, което бяха. Явно.

А ти прочете ли, че младите имат дете и затова не смогват.
Дай да лишават детето, за да издържат един безогледен търтей, който не спира пред нищо, за да постигне заветната издръжка без да се налага да работи. Какъв човек трябва да си, за да искаш или да съветваш това, не ми го побира главата.

Виж сега, има много аргументи и дълги обяснения по темата, но човек на възрастта на пишещите в темата вече има изградени стериотипи  - къде от личен опит, къде от чул-видял....Излишно е да се обясняваме - всеки от нас е възпитан по различен начин, но общото правило е на почит, уважение и послушание на децата към родителите в по-голяма степен, защото по биологични причини те първи дават - грижа, любов и в повечето случаи всичко, което могат и имат.
Реших, че свекървата не е добре по един единствен признак - действа саморазрушително, а това вече е дори противоестествено. Освен това и версията на авторката не ми е надеждна... та и правописа и ми подейства.
kati_v, това че твоята главица не побира подобно мнение, идва да ти подскаже да гледаш малко по-далеч от еснафското "150 лв. за детето, а не за "търтея"". Когато иде реч за майка ти, не бива да правиш елементарни сметки.
Браво на ♥ HAPPY ♥, въпреки всички проблеми, не съди и гони майка си. Вероятно е по-доброто решение.

А това, че ти се идентифицираш с клетата, гонена майчица, не ти дава право да се отнасяш снизходително към мен.
Пак те питам - за какви дребни сметки става дума, ако мъжът работи за 500 лева, майката е втора година по майчинство на 340 и ги нямат тия пари? Какво правим в такива случаи, м? Чисто практически те питам, не става дума за останалите подробности от сорта на жалби, съдилища, тормоз, обвинения, че детето не е от сина й и прочие екстри.
ПП - почит и уважение са хубави неща, но природния закон е първо да се погрижим за поколението си. Или в твоята широкоскроена душа някакви си там деца не важат. Важни са родителите.

Дотук с майчината любов.


Добре де, а като ги нямаш тия 150 лв, какво правиш, а? Оставяш детето си да се лишава за да има за търтея, който е работоспособен и който няколко пъти се повтори, че не страда чак толкова от липса на доходи? Къде ще е тогава ТВОЯТА майчина любов, спрямо ТВОЕТО дете, което ще лишиш? Много лесно се заклеймява отстрани, особено ако в джоба ти има достатъчно за да не си изпадала никога в ситуацията да избираш кого да лишиш и на кого да дадеш. Нищо елементарно няма в решението дали да лиши детето си или свекървата.

Аз не очаквах подобна дама да има защита, може би защото знам за какъв типаж става дума. Но животът е шарен. Много неприятна ситуация. Да ти се свива корема при всяко телефонно обаждане

Но в тази ситуация подчертаното не е вярно.
Извън конкретната ситуация:
Има хора, които действат саморазрушително, и са здрави психически. Брат ми е пример за такъв човек. От майка ни е научен, че винаги ще има някой, който ще върви след него, ще го търпи и ще му оправя простотиите. Когато тя си отиде, той ще увисне. Изборът е негов и аз няма да нося отговорност за този негов избор.
Освен това, родителите са длъжни да се държат като такива, ако са избрали да стават родители. Защото това е избор, а не задължение. Когато си подхвърляш детето, когато си мачкаш детето, когато удряш детето си, ти не си родител, а оплодител или инкубатор. Такъв индивид не може да изисква отношение като към родител, защото той самият се е отказал от този статут.
Индивидите като тази свекърва, която според ТЕЛК ли (?) беше здрава, не са родители. Уважение, послушание... Към такъв човек? Пълен абсурд.

Аз и да ги имам парите, при това държание няма да ги дам на собствената си майка дори, камо ли пък на свеки... Ако беше човек, залъка да си дадеш, но при така описаната от Радинка ситуация - нищо не заслужава.

За съжаление, собственият ми опит ме е убедил, че животно като "безусловна" родителска любов не съществува. И го разбрах по трудния начин, когато собственият ми родител ми заяви, че няма дъщеря, след като не съм се съобразила с изискванията му за националността на зетя - без изобщо да го е виждал и познава.