С какво ви дразнят свекървите- 85

На свекървата мнението е важно - тук цели теми се изписват ))))
Наистина не очаквах такъв въпрос - та това е майката на партньора ти, част от семейството.

Аааа, не бъркайте нещата. Свеки НЕ е част от семейството. Семейството е мъжът плюс жената и ако има деца. Толкоз. Вариации няма.

Това е голям проблем по принцип. Един мъж може много да обича една жена и това да го обрече. Тоест, дори да иска деца, да жертва това желание заради силна любов. Мисля, че е жените сме по-земни и не обичаме така. Поне аз не обичам така всеотдайно, както обичат мъжете. Така, че е нормално майка му да се тревожи. Кофти ситуация, мъчително е. Нормално е майката да преживява за сина си, защото ако той обича Антигона със сигурност ще се стигне до кофти момент.

Ето това е кофти момент - колко е важно мнението на свека за децата на семейството на сина й.
А мнението на майката на Антигончето /по Уиш/ не е важно, така ли да разбирам. Или тя няма да преживява за дъщеря си

Хахахха, така звучи доста тесногръдо. Има и т.н. разширено семейство, а и от гледна точка на майката детето и завинаги е част от нейното семейство, понякога и снахата има тази чест.
А в конкретния случай те са двойка, но не и семейство.
Жалко за която и да е снаха, ако започва с идеята "ние сме си отделно", а не - заедно сме.

Или е преживяла нещо травмиращо в тийнейджърска възраст или просто е егоист Антигончето. В Канада има много такива дето не искат деца, но предпочитат да си вземат котки или кучета, киснат по кръчмите... Къде е по-интересно това от отглеждане на деца.
Един мъж, колкото и да обича една жена, в един момент неговите собствени желания ще вземат превес над нейните.Той може да е съгласен в момента с това решение, но след 10 години, не се знае.

Съгласна съм с това. Родители, братя, сестри са много близки роднини, но не са част от това семейство.
В нашия случай бях казала на мъжа ми (още преди да ми стане мъж), че повече от едно дете не искам, че не искам да забременявам през първите години от брака ни... Основните неща. Въобще не съм ги обсъждала с друг освен с него.

Личи ти, че сега влизаш във форума- тук мотото е " снахата е винаги извън семейството на родителите на мъжа и не понася свекървата".
Ако може момчето да е сирак, е най- добре.
И за да е по темата- мъжът може да има деца и на 80 години.
И колкото да обича бъгнатата мацка, все има време да дойде на себе си.
И за всички с малки деца, които сега се изсилват, че всичко си било работа на двойката- за толкова важно и съдбовно нещо, никоя майка не би си мълчала дори с риска да си влоши отношенията с детето си.
Когато ви сполети такъв проблем, ще се сетите какви сте ги разтягали, само защото не ви е засягало пряко.

Не разбирам, защо темата за имането или не на деца винаги предизвиква такива реакции.

Надживяли сме инстинкта за размножение, а и има доста противоречия, защото радетелките на раждане от Антигона, заклеймяват раждащи други, и ги обвиняват в примитивизъм използвайки пак "инстинкт", "примитивизъм" и подобни.

Може Антигона в един момент да си промени мнението, а може и да не си го промени, това няма голямо отношение по факта, че не всички желаят деца.

Познавам доста бездетни семейства, че и сами живеещи хора и не наблюдавам някаква страхотна драма. Чичо ми и жена му, никога не са имали дете, както и братовчедка на баща ми, която няма и партньор. Тези две жени са най-запазени физически и емоционално, грижат се за себеси и са дори по-добре от съседката с пет деца, които никога нямат време за нея.

Няма нужда да оправдаваме собствените си решения, отричайки чуждите.

Аз пък наистина съм студентка в 3-ти курс.. От 2 години живея с приятеля ми, а пък сме заедно от 3 години. И двамата искаме дете, даже имена мислим, ама и двамата учим. Докато си намерим работа и си осигурим стабилни доходи не мисля, че ще се решим за дете. Не искам да чакам помощи от баби и дядовци, за да отгледам детето си. Нашите живеят при баба и дядо и знам какво е преживяла майка ми и че баща ми, колкото и хубава заплата да има, пак се надява баба и дядо да подпомагат с нещо. Та твърдо съм решена (освен, ако не става дума за големи суми или за лечение на болест, изискваща много пари) да не очаквам нищо от никой, особено от бъдещите свекър и свекърва.  Затова не се знае кога ще се решим на бебе.  Неговите родители пък от сега мрънкат за внуци и как искали да щъкат наоколо, и как щели да ни се сърдят, ако не им оставим децата, за да ги гледат. 
А сега по темата -  с всичко ме дразни тази жена Макар и да не ми е официално свекърва, аз си я виждам като такава и ме дразни като такава. Засега не се меси в нашата работа много, много, а и аз не контактувам с нея. Когато пренощувам у тях гледам да не говоря с нея, че е като кон с капаци и все тя е права, а това най-много ме дразни. Има мнение за всичко. В началото беше по-добра към мен, като че ли се съобразяваше повече. Сега говори за щяло и нещяло и дрънка глупости. По принцип не я мразя, уважавам я, тъй като е родила моя любим, но след няколко дребни случки, от които ми стана обидно и малко гадно, които може би не са големи скандали или поводи за дразги даже, изпитвам студенина към нея и не мога да я преодолея. Държа се все едно нищо не е станало, но определено не се чувствам, както преди. Другото, което е - говори едно, прави съвсем друго. Оплюва другите за нещо и после прави същото. Ама нали тя го прави - различно е....
Аз всичко това споделям и с приятеля ми - с някои неща е съгласен и ме съветва да не ги слушам, а с други - нали му е майка - светица е. И аз имам майка, която не е безгрешна и даже я критикувам от време на време, но на мъжете майките им са винаги прави и безгрешни в някои отношения Дано един ден Господ да ни дари и с дъщеря, и със син та да изпитам и аз това чувство да съм безгрешна

Ами аз си чета темата отдавна. Това че не пиша, просто нямам проблеми с моята свекърва. Просто ми е странно, че евентуалната свекърва трябва да се притеснява за такива неща. Вместо да се радва, че синът ѝ е щастлив с дадена девойка, да сетне да се тюхка, че не искала деца. Ами някои хора с времето им се променя мнението, но отвътре трябва да дойде. То ако някой ти опява постоянно за това или онова, в повечето случаи човек почва на пук да прави, че не го оставят намира. Къде къде за по-важни неща може човек да се притеснява

Не мога да повярвам как жени наричат други жени "бъгнати мацки", "егоисти" или пък "травмирани" заради нежеланието си да раждат деца. В 21век, Европа. Слезте малко на земята и вижте, че и жената е човек, който има право на избор как да живее живота си. И не ви дължи абсолютно никакви обяснения по въпроса.

Майка ми е такава свекърва и да, тюхка се и й е мъчно, че детето й ще остане без деца. Дуднеше им й тя много, не знам как се издържаха по събирания и празници. Майката на момичето обаче много повече дудне и страда, майка ми някак се пречупи и спря, може би защото от една страна ги има моите деца, от друга брат ми като мъж може и след 10-15 години, ако реши да има деца.
Но пък майка ми не се е сърдила конкретно на снахата, защото решението си им е общо, не е само нейно.

 А майка ми се тюхкаше, че брат ми имал прекалено много деца.

П.П. Всъщност, сега се сещам, че веднъж и мен ме попита дали вече нямало да имаме деца с мъжа ми, получи логичния отговор и повече такива или подобни въпроси не е имало.

Хаха, Миленка, всеки каквото си няма