На каква възраст е най-добре да се сключи брак и да се роди дете

За 19 г. момиче, нямам мнение. Но мога да ти кажа за много 40 - годишни, мои приятелки и колежки. Нямат деца, някои нямат и мъж, други живеят с мъж, голям компромис. Не могат или не искат да имат дете или и двете. За осиновяване и дума да не става. А виж образование всички имат - висше - право. Нервни до бога, докачливи, абсолютно его центрирани. Трябва да стъпваш по чорапи около тях. Мерси от такъв живот. Ядовете които децата ти дават, те правят нормален човек. Тия без деца проблеми нямат и не могат да го разберат.

Ще напиша и извадката от моето семейство. Поставих казуса с 16 годишната бременна на майка ми, 86 годишна,  с много бистър ум и богат житейски опит. Та тя от раз отсече, "момичето  има ли родители, които да я подкрепят? Ако има, ще си отгледат детето и всичко ще се нареди." Аз, 64 годишна, съм на същото мнение, но с важното условие родителите да имат достатъчно финансови възможности. Дъщеря ми, 34 годишна с две деца разсъждаваше в посока за аборт. Три поколения, три различни мнения. Да добавя майка ми е останала вдовица на 30 години, аз разведена на 32 години, дъщеря ми - с грижовен мъж. Явно за нас, по-възрастните, материалното не е водещо за отглеждане на дете.

christina1980, т.е. да разбирам ли, че ще кажете на дъщеря си (на 40 в хипотетичната ситуация) нещо от типа "зЕми роди едно дете най-накрая, че я се виж каква си нервна, докачлива и егоцентричка станала"? Не ми е известно да има някакви доказателства раждането на дете да облагородява трайно характера (пък и за временно не бих залагал), така че вероятно има просто хора и хора - както сред раждалите, така и сред нераждалите. А особено ако става въпрос за моята дъщеря - каквато е на 40, такава. Мога да повлияя единствено на това аз какъв съм и бих искал да съм поне малко по-добър, внимателен и загрижен родител от моите. 

За съжаление имам само син на 21, не и дъщеря, но ако сега ми цъфнат на прага че смятат да ме правят баба ще помагам всякак. Вярно, говоря от позицията на човек в късните 40, в отлично здраве и добро финансово положение.
За 40-годишната според мен е доста по-сложно. Имам близки в подобна ситуация и банката за сперма далеч не е опция за всички.  Мнение на моя близка - искам дете и мъж, не съм крава, да ме оплождат изкуствено.

Язък за табличките и статистиката, като най-важното не си разбрал - отделните наблюдения са важни за статистическия извод, но самият извод не повлиява по никакъв начин отделния случай. Знам, че масово хората не разбират какво ознава вероятност и редовно при успех на дадено лечение 80%, те си мислят, че ще се излекуват на 80%, а истината е, че или ще попаднат в тези 80% или в другите 20, като техният случай не зависи от изхода на тези, регострирани преди него. Така че ако всичко ти е избрано оптимално според табличките, нямаш 80% изглед, че няма да се разведеш, точно ти може и да се разведеш, макар всичко да си измислил и премислил 1000 пъти. Има статистики, но за житейските събития си има и приказки като "хитрата сврака с двата крака" и "една патка мислила, мислила и взела, че умрела".
пп: по въпроса аборт или раждане бих посъветвала единствено от личния си опит и той е, че е по-добре по-рано (в смисъл преди заветната средна възраст 29 за първо дете според табличката за София), отколкото по-късно. Не че няма жени, сдобили се с деца след 35, ама аз на 35 вече съм със силно намален шанс да забременея и износя нормално, та късмет, че моите си ги родих преди 30 и вече ги и поизгледахме.

Абе, имаш. При липса на друга информация, която да доуточни вероятността, приемаш, че имаш точно 80% изглед да не се разведеш и 20% - да се разведеш. Което, ясно е, ама да го кажа и аз, не е изглед за 80-процентов брак и 20-процентов развод.
За другото съм съгласна - сами по себе си тези данни, които авторът е намерил, са интересни като всички статистически данни, но няма как точно те да мотивират избора ни кога да раждаме.

Точно другата информация е това, което с равна вероятност те праща или в 80-те или в 20-те процента. Например някой изследвал ли е с каква честота се срещат разводите, в които мъжът е всезнайно и досадник?

Не е с "равна вероятност", може да е с всякаква вероятност. Иначе и аз това казвам - другите фактори са хиляди и те са, които са важни, а данните за тях са само на око, от опит, не са изброими и изчисляеми.
Горе говоря за чистия случай: ако нямаме никакви други данни, в частност не знаем дали мъжът е досадник.

В 99 %

Това не го разбрах напълно... Разбира се, че изводът не влияе на отделния случай, но ако при дадена операция умират 2% от хората (от 10 000 души са умрели 200), Вие казвате, че ако се подложа на тази операция, е еднакво вероятно да умра колкото да не умра? Или казвате, че или ще умра, или няма да умра при операцията? Обърках се...  

Иначе съм чувал, че хората са склонни да надценяват ниските вероятности (мислят, че нещо е по-вероятно да се случи, отколкото то е в действителност) и да подценяват средните и високите. Май дори гениалните икономисти Канеман и Тверски го бяха описали това доста отдавна. Този ефект се вижда в дискусиите - опасностите от аборт се надценяват, но вероятността 16 годишната да си провали живота се подценява. Както и да е, казах, че всеки сам си решава. Има и един друг феномен, не я харесвам много думичката, но психолозите я обичат - "интернализира". Днес хората се смеят на табличките, след няколко месеца като пропише следващата 15 или 14 годишна (истинска или не), ще се окаже, че хората мислят от "собствен опит и знания и лично мнение", че не е чак толкова страшно да раждаш на 35, пък на 15-16 си е бая рисково, може би повече отколкото аборта.

бг татко аз на 40 - годишна жена нищо не мога да кажа - тя всичко разбира. Така че от думи смисъл няма.

Оставете ги разводите, то е от някакъв блог, но принципно се контролира за подобни странични фактори като ниво на досадност на мъжа Пише си мисля за какво е контролирал блогърът, но не съм чел. Вижте за риска при раждането, там са контролирали за много фактори, доста добре е изпипано изследването. Познавам немалко жени, които на 30 вече са решили, че гонят последния влак и каквото има наоколо като "мъжки мат'риал" - с това се хващат. Или пък по други начини прибързват. Очевидно има и такива, които на 23 или 24 смятат, че "срокът им на годност ще изтече" както се беше изразил някой в една друга тема. Няма нищо лошо човек да си планира децата на каквато си иска възраст, сигурен съм, че са възможни различни варианти на планиране, но ако го прави това решение на база погрешната информация, че е невероятно рисковано да се роди на 30, то най-вероятно и решението му/й няма да е съвсем правилно (за човека който решава - другите какво ще мислят или каква ще е статистиката е без значение).

По принцип не се плаша от дългите постове, но тези на автора по темата са наистина внушителни.

По темата - не съм размишлявала задълбочено и не бих бързала да дам мнение по толкова интимни въпроси. На собствената си дъщеря бих препоръчала да се подсигури по базовите въпроси като образование, желана работа и финансово положение преди да предприеме подобни стъпки. Поне аз така направих и съм доволна от избора си. Омъжих се на 30, родих на 31.

Говорейки за статистики и 40-годишни, моята кума забременя на 39 г. с първо дете абсолютно непланирано от (както твърдят с кума) един-единствен път предпазване с прекъснат полов акт. Износи и роди съвсем безпроблемно. С този пример искам да кажа, че статистиките са си статистики, но изключенията и те щъкат между нас.

Като дете исках да се омъжа млада и да съм млада майка като моята. За съжаление "Животът е е това което ни се случва докато си правим планове". Все още неомъжена и без деца, на 30 съм. Хем много ми се иска брак и деца вече, хем само мисълта ме плаши. На 19 дойдох в Америка, адски бързо ме завъртя животът. Работих и все още работя здраво, едвам завърших университет чак тази година (заради високите такси) и загубих ценно време в безпреспективни връзки. Адски бързо минаха последните 10 години. Вярно успях и да попътувам, да науча много неща, да свикна със средата, да спестя някой долар,  да се опозная и да се науча да се грижа за себе си. Сега имам свестен приятел и много ми се иска семейство, бих родила 2 деца още утре пък чак като стана на 35 да мисля за кариера. Обаче не е толкова лесно, тук дори няма майчинство, американките и те раждат все по-късно. Понякога доста се обвинявам че не съм мислила на време и сега съм в това положение. В същото време се успокоявам че все още съм млада и се опитвам да се концентрирам върху бъдещето си, имам още някоя и друга година за промяна.
Мисълта ми е, че на всеки живота му протича по различен начин, има обстоятелства които не зависят от нас и които не можем да променим. А има и моменти, в които всичко зависи от нас и трябва да се действа и да се вземат трезви решения. Малко по-младите от мен ще посъветвам да бягат от безпреспективни връзки, колкото и да  е трудно и колкото и да са влюбени, защото времето лети, а свестните мъже бързо ги взимат
За мен лично би било перфектно да се омъжа на 25-26 и да родя на 27-28  

Казваме, че не знаем кои са и статистикатата не може да вземе предвид важните за твоя случай фактори, които изменят средната вероятност към друга, конкретно за теб.

Отделно във връзка с темата - рискът при раждането, който дори увеличен с пет или 20 процента спрямо референтната група си остава достатъчно нисък, дори за конкретната двойка да е увеличен още малко... та, въпросният все така нисък и сравнително слабо различаващ се между възрастите риск при раждането изобщо няма как да бъде основен фактор за решението кога да родя и кога да се омъжа, да не кажа, че практически никакъв решаващ фактор не може да бъде. Хората все така си вземат решенията предимно според това, кога са срещнали човека, кога им се е приискало дете и пр., не според това, в коя възраст рискът от прееклампсия не е едно на Х бременности, ами едно цяло и осем стотни или и дванайсет стотни на Х бременности. И то не щото не знаят какъв е рискът (независимо дали знаят), а щото другите неща са по-важните за решението. Пък ако нацелиш идеалната възраст с оглед твоята таблица - прекрасно. Ако имаш мъжа и условията, не отлагай, ако нямаш, таблицата не ти помага.


Тоест те на тази възраст още - или изобщо - не са искали нито едно дете и са се предпазвали?