Трудната възраст 2. Как да се справя?

При доста деца градината влошава значително нещата, защото там цял ден пазят поведение, а след това вкъщи избухва цялата стискана цял ден дивотия

Още не, но съм (била) дете на майка си и знам как съм възпитавана, както и повечето ми връстници, както и какво съм правила като дете.
Знам, че коментарът тук ще предизвика доста хейт, но това ми е мнението- трябва родителите да си изземват ролята на по- висшата инстанция от рано, не да седят да наблюдават.
Знам, че е много натоварващо и изкукващо, но Златното яйце не е самО в джунглата, където неговите прищевки са над спокойствието на мама и тати, а е поставено в социума, имащ своите нужди и права, както и кътче пространство.

И ако ненамесвайки се при тръшканица му даваш да разбере, че няма да пърхаш около него, то заедно с това казваш, че може да го прави навсякъде и по всяко време. А не е така.

Още не, но ...

Дано не го приемете лично - с удоволствие разговарям и дори споря (когато спорим) с Вас, Селинджър ми е сред най-любимите автори, а в случая дори съм съгласен с Вас за някои неща - примерно за това, че трябва да се контролира детето да не досажда на околните. Но няма как човек без да има опит да се постави на мястото на родител. Не, наистина не знаете какво е, повярвайте ми като на човек, който обича да планира и да се подготви предварително за нещата и винаги гледа да се подготви за най-лошото.

 каквото и да измислите, ще е в някаква степен компромисен вариант с едно или друго

Ще използвам реплика, която ненавиждах допреди близо 3 години: "като проимаш пак ще си говорим."

И рев, рев, рев. Примерно защото съм седнала, трябвало да стана права. Три часа рева. .... Но темата е за двегодишните, да не я отмествам.

Здравейте, нашето дете има още няколко месеца до 2г., но някои от нещата, които описвате, са ми познати и съм се интересувал по въпроса.

Едно от обясненията на тези емоционални изблици е, че детето на тази възраст влиза в етап, в който разбира все повече, но не може да комуникира вербално (да говори) адекватно на разбирането и възможностите си. (Източник)

Също така всяко дете си има индивидуалност, някои са по-кротки, други по-буйни, Вие най-добре познавате Вашето дете и какво е нормално за поведението му. Ако искате прочетете съветите в горния източник, ние сме прилагали някои от тях успешно.

За нашето дете съм забелязал следните неща:
- когато е болна, боли я нещо (расте зъб примерно) и т.н. е доста по-нервна и склонна към тантруми
- когато усеща напрежение у нас (имаме някакъв битов или друг проблем за решаване) реагира на това. Споменахте, че Ви предстои преместване в чужбина - планирането и организирането на такова преместване е вероятно доста стресов период и за Вас и за детето. Когато спорите и ако се карате пред детето, ако Ви вижда притеснена/притеснени, нервна/нервни - това допринася за подобно поведение. Това, че плачете, ядосвате се и т.н. не Ви помага, ако го правите пред него.
- когато не е имала достатъчно "вълнуващ" ден е по-склонна към нервно поведение - изглежда на дечицата им става скучно и това е начинът им да ни го покажат    

Ние контролираме доста успешно подобно поведение и сме го намалили значително по следните начини:
- Опитваме се разберем какво "иска да ни каже" детенцето - то сочи, води ни за ръчичка, дори без да говори като възрастен човек става ясно какво иска. Когато това, което иска, е смислено, не й го забраняваме - например иска да рисува, да си играе с легото или да реди пъзел, да му пуснем музика и да потанцуваме с него - иска си разнообразие, иска контакт и с двамата си родители, иска да му обърнем внимание, много обича да е в центъра на вниманието и това ми се струва нормално - осигуряваме ѝ го доколкото е възможно и тя е много щастлива през повечето време. Ако само Вие се занимавате с детето е възможно да Ви идва в повече да правите това по цял ден - опитайте се да ангажирате още някого (бащата, баби/дядовци) поне от време на време да си играе и да обръща внимание на детето Ви. Ако това не е възможно - детската градина ще подобри значително нещата, въпреки че на неговата възраст в началото ще има период на адаптация.
 
- Когато детенце прави неща, които са забранени, се опитваме да говорим твърдо, без да крещим, да се караме и т.н. Детето е възможно да тълкува емоционални изблици от Ваша страна като слабост. Ако сте твърди и безкомпромисни без да бъдете груби, детето приема Вашето решение много по-спокойно. Като наказание 2-3 пъти съм прилагал т.нар. "time out" или поне някаква моя версия - ако след многократно повтаряне "не" детето продължава да прави каквото не трябва (примерно да удря по стъклото с всичка сила) я взимам в ръце, отиваме в ъгъла, обръщаме се към стената (така че да няма интересни неща за гледане) и ѝ обяснявам спокойно, че така не бива или понякога просто повтарям монотонно "наказание, наказание". В началото го приема като игра това (както приема и удрянето по стъклото примерно) след няколко минути почва да разбира. Ако се разстрои или разплаче - приключвам с "наказанието" - разбрала е посланието, няма смисъл да продължавате повече, децата на тази възраст лесно забравят какво е ставало преди няколко минути, по-дълго наказание ще има обратен ефект, защото може детето вече да е забравило за какво го наказвате. Мисля, че при нас е имало ефект от това "наказание" - после не е правила нещото, което не ѝ разрешаваме, след подобно обяснение и time out. Стремежът ни е да забраняваме наистина най-съществените неща - не може всичко да е забранено.

Накратко да синтезирам горното - имайте предвид, че тези неща, които описвате, почти със сигурност ги прави за да Ви привлече вниманието, за да комуникира с Вас. Осигурете колкото можете повече внимание, не показвайте емоциите си пред детето - на тази възраст то вече разбира страшно много, опитайте се да разберете какво се опитва да Ви "каже" детето и не му забранявайте всичко - много неща са ОК да ги прави. Ако забранявате нещо - бъдете твърди, консистентни и спокойни. Въоръжете се с много търпение, защото няма как с магическа пръчка да стане от малко зверче - кротко ангелче. На мен лично много ми харесва тази възраст сега - бебето постепенно се превръща от неосъзнато парченце месо в малко човече, което все още е повече сладко бебе отколкото дете. Всеки ден поднася изненади, няма по-прекрасно нещо от това съзнателно да се гушне в теб, да те цунка, да се смее с глас - с този прекрасен пищящ детски смях, да говори разни негови си неща - сладки и смешни. Опитайте се да гледате на него като на източник на радост и разнообразие от всекидневните грижи, не като на още една допълнителна грижа - няма как да стане отведнъж, но лека-полека ще намерите баланса, а също така и с възрастта като почне да говори по-свободно и да става по-самостоятелно, нещата ще се подобрят Спокойствие и търпение, и се усмихвайте повече