Великобритания - Тема 71 Есенно - Предколедна

Да, бе, голямо писане. Аз от една седмица се каня да се запиша в темата, ето ти на 20 стр.

Исках да пиша нещо за адаптацията. Много е важно какъв ти е бекграунда, дали си живял в други страни, дали си пътувал, с какви хора си общувал. За някой, който не е излизал от малкото градче и дойде в Англия /да не казвам Лондон, нали/ културния шок ще е доста голям.
Лично за мен такъв нямаше, живяла съм в две други страни освен България и идването ми тук беше съвсем естествено и адаптацията бърза. Езикът не е бил пречка, знаех че искам читава работа и компромис с това няма да правя, и като го заявиш явно на света, те нещата се случват. Първите месеци докато си намеря работа ми бяха малко тегави, признавам, но е трябвало да мина и през тях, отвориха ми очите за доста неща.
Също така ми харесва да си живея в столица, все пак съм си столично чедо и другите градове ми малеят.

По въпроса с джи-пи то, мога само да ги хваля. И на мен са ми звъняли след работно време, да ме питат как съм /защото май антибиотика, който ми изписали не бил подходящ/. Когато и да съм звъняла за спешен час са ми давали за същия ден. Даже съм ходила и рано сутринта и съм чакала да ме видят, без час. В спешните се чака доста, да. Но, да не ни се налага.

От хранителните продуктите нищо не ми е липсвало, имаш на една ръка разстояние избор от невероятно много продукти, така че не разбирам драмата с: млека, боб, кори, подправки и т.н, а и турски магазини бол. Всичко се намира.

За пръв път тази година съм доста активна в училищните занимания, щом пекох кекс за МcMillian Coffee morning в петък /личи си, че съм по майчинство 😍/.

Нашият град е около 40хил души, но е пръснат на по-голяма площ. Има семо 1 сграда в центъра, която е с около 10-15 етажа с апартаменти, всичко друго е максимално ма 3-4 етажа. В центъра живеят повечето наркомани и пропадняци, особено във високият блок. Има също кансил естейти, в които не бих живяла. Преди бяхме в пош квартал, на брега на морето. Там, дори не знаех къде са ми ключовете. Навсякъде държахюе отворено, никога не се заключваше никъде. Колата ни седеше на паркинга отпред, кога отключена, кога заключена. Дори веднъж комшиите си бяха оставили цял ден отворен багажника на колата, никой не му и обърна внимание, ММ го затвори, защото попна да вали. Сега сме си в наше жилище, квартала е спокоен, мяма престъпност. Но то като цяло, ако нещо някъде из Корнуел се случи и полицията се намеси- веднага отива в местните новини. Чужденци почти няма, ние сме само 2 бг семейства, рядко се чува чужда реч. Но и затова хората тук са много затворени и консервативни (самите англчани си го признават)

Корнуел ми звучи като да е прекрасно място, точно за мен, чудя се защо за 15 години така и не успях да стигна до там поне да видя😟
 

А как разбирате да речем,че в даден квартал всички са на помощи?

По ofsted репортите на началните училища преди имаше споменато дали броят деца получаващи безплатен обяд е average, above the average или below. Сега не знам как е.
Ние сме в квартал с above the average. С моят мъж непрекъснато се караме, защото аз искам вратите да са заключени, а според него моето било преиграване. Често забравя гаража отключен с широко отворена врата или отключена колата. Не съм виждала сбиване и ножове не са ми вадили за 14 години в които живеем в квартала. Веднъж едни тинейджъри ми изпомачкаха цветята в предната градина и веднъж ни откраднаха регистрационните табели на колата, но съседът на време забелязал и алармира нас и полицията. Бяхме заобиколени с полета, които сега се застрояват и къщите са 2-3 пъти по-висока цени от пазарната цена на старите. За мое учудване, вървят като топъл хляб, въпреки цената си и района... Имаме няколко района с гори и диви животни в тях, които уж са защитени и не ги пипат. Удобни магистрали свързващи ни с Лондон, Бирмингам, Кардиф, Ексетер. Две гари, близката е до центъра на града, Бристол, за 10 мин сме там,  далечната с редовни връзки до Лондон, Кардиф, Манчестър, Бирмингам, Йорк та чак до Шотландия Училищата в района не блестят, но всички са с репорт good (2). Началното на дъщерята беше паднало на 3 и малко се бях притеснила, но всичко мина отлично. Определено съм доволна от училището и вниманието, което обърнаха на детето ми и в академичен и в емоционален план. За гимназията обаче и синът и тя сега пътуват до училище извън града. Едно време дойдохме уж временно в този квартал, но се задържахме, свикнахме и сега на всеки друг му намирам 101 кусура. За мен лесния достъп до магистрали и влакови връзки за момента също е важен.

А синът две години живя в едно като гето на Портсмът, пълно с емигранти и студенти. Първата година не можа да се дореди до общежитие и в последния момент през август търси квартира. И тъй като инерцията е голяма работа и втората изкара там. Но тази се събрал с колеги от курса си и са намерили невероятно хубава къща, в много приличен квартал и то за по-малко пари

Комуникирам с всякакви националности и професии, не се ограничавам, стига да има какво да си кажем и да можем да свършим работата заедно. Всеки индивид е различен и да, има национални черти и поведение, но това не е проблем за мен, даже напротив, помага ми в работен и личен план

От тази гледна точка бих казала, опитайте се да забравите предразсъдъците си и бъдете по-широко скроени.

ПП добре че само 30 минути съм във влака, иначе още по-голям роман щях да изпиша

tzvetak, защото е на 5-6 часа път от Лондон (не знам ти къде си). Ние ходихме веднъж, децата се побъркаха, аз се изнервих много ... Нямаш и гаранция за хубаво време. На нас ни е по-лесно да отидем до летището и да хванем самолет до слънчева Испания, Корнуъл е и доста скъпо, но е страхотно.

Gapamilo9292, ние много обстойно разгледахме районите, които бяхме набелязали, физически ходехме с колата вечер до къщите, които ни предлагаха. Напатихме се с предишното ни жилище и много внимавахме този път, държахме на неща като 1. училища, 2. транспорт до Ситито, 3. Съседи и ни отне близо година. Говорихме предварително и с real estate agents, с приятели англичани също.
Важно ми е децата ми в каква среда растат и се развиват.

Относно храните почти спрях да ям много от плодовете и зеленчуците тук, не са същите като в България, дори в турските магазини не са същите. Има качествени по пазарите и такива, които се доставят от независими фермери, но е неудобно да ползвам 1000 различни доставчика за различни гросърис.

Когато дойдохме в Лондон в началото живяхме в Източен Лондон и имах чувството, че съм в Сомалия, Пакистан или Нигерия. Не виждах бели хора (освен тук - там някой румънец) с дни.  

Мери, пак я има тази информация. Тийнейджъри - бунтари май навсякъде има   При нас на Хелоин е някаква абсол/тна лудница. При нас построиха за 1г. милионерски еднофамилни къщи, продадоха ги за нула време и все на млади семейства.

При избора на училище ходете и на отворените сутрини/вечери. Много е важно как ще почувствате училището и ако можете да говорите с учители, деца, директора. Ние бяхме харесали едно много елитно училище за сина ми и като отидохме там отпадна от списъка.

Интересно как потребителка споменала черните деца, косите им и евентуалните им въшки беше веднага смъмрена, а други, откровени расисти използващи грозни епитети, минават между капките. Хубави поговорки имаме за такива като тях : “Пази Боже сляпо да прогледа”, “ Кога стана калайджийче, кога ти почерня за*ника”. Show -off-a обикновено ме забавлява, но вчера беше прекалено.

Относно адаптацията, съгласна съм с Миа, зависи от нивото на езика, дали се адаптираш бързо
на нови места, дали си живял в друга държава, какви са ти очакванията, и много важно - дали сравняваш всичко с родината. ( Колкото по-бързо спреш да го правиш, толкова по-добре).
Хубав ден на всички.

Veggie,

Никой не те спира да изразяваш мнение, нееднократно се изказваш по подхванатата тема, но това може да стане по доста по-деликатен начин, от колко години си тук, би трябвало да си усвоила това умение от местните. Иначе, “каквото ми е на душата, това ми е на устата” е присъщо за малките деца. Да ти хрумва, че обиждаш хора в смесени бракове четящи темата, микс рейс деца? Или не ти пука, ти да си кажеш своето...
Благодаря за корекцията 👍🏻
Аз спирам, че много се натовари темата.

Беше поставен въпрос за районите на живеене и други потребители (между редовете) зададоха въпроси.

При нас е вторият по големина имигрантски център след Лондон, т.е. доста е цветно. Не съм расист, но предпочитам определени прослойки в това число и чавитата да са по-далеч от мен. Има квартали с преобладаващо имигрантско и чавенско население-мръсни, ужасни, висока престъпност, карат като откачени-няма как да не разбереш, че си в такъв само преминавайки от там. Тукашният бг магазин е в такъв квартал (все едно попадаш в някой от  българските цигански квартали) и след две посещения предпочитам да си поръчам нещо онлайн от Лондон вместо да отида пак. Отделно центровете на населените места също са заселени с общински домове с наркомани, откачени, чавита....обикновено са най-престъпните части на градовете.

Адресите на общинските къщи ги има на сайта на общината и може да се провери къде са концентрирани, за да се избягват районите (разбира се не всички живеещи в такива къщи са за избягване, а визирам там където са концентрирани по повече една до друга, например в единя град до нас са заселени наркомани, с които се работи по определени програми). Има и справки за престъпността по квартали.

В кансъл къщи живеят и много семейства , съвсем нормални. Кансъла е просто ландлорд. Дали ще наемеш от кансъла или на частно няма особено голяма разлика . Може би малко  в цената , но пък затова кансъла не прави толкова подобрения по имота , колкото е задължен частният .
 Аз познавам много хора  живеещи в хубави квартали , но  типични чавс и им плащат наемите от социалните , а те пак тровят населението.

Относно избора на училище secondary или не, мисля че тази статия ще Ви е полезна.
 http://www.bbc.co.uk/news/education-41469041
Аз пък не съм съгласна с ~Миа~    преди да дойда тук, почти не бях излизала от БГ (то и много не ни пускаха), живея/ех в не много голям град в България т.е мирогледа не ми беше много широк, но интеграцията тук си я приех без много много сътресения. За мен най-важна е нагласата, с която идваме.
Хората, който са в групата отдавна знаят, че много рядко се намесвам в каквито и да е крамоли, но и на мен ми е много неприятно като чета такива коментари. На никой от четящите тук няма да му е приятно да чете такива неща за себе си в един английски форум например.

За училищата ....
Живеем в район , в който фърст училището е с Аутсрандинг репутация и всякакви меритс. МС през всички години тям вървеше над нивото на което трябваше да е и това се отнасяше за повече от 40% от децата.
Дотук добре , но мидъл и хай ичилищата към който това училище  " води " са  в окаяно състояние , да не кажа на ръба на неадекватно.
За съжаление попаднахме точно там , защото живеем в хубав квартал  в близост. След много нерви и писания успяхме да се доберем до училището до което искахме , което е едно от най-добрите в цялото каунти.
Та дилемата е такава- избрах правилно , че  бяхме в невероятно първо училище където се полагат основоте и прочие , но потенциално щчхме да се окажем в такова хай където детето ми нямаше да иска да ходи ? Или пращам в едно от другите не толкова добри фърст , с надеждата , че след това ще го приемат в Аутсрандинг хай ???
Избора на училище е като игра на шах - трябва да се мисли 10 хода напред 

чавитата и пайкитата са като нашите цигани. Има цели квартали построени с цел да при/тят определена прослойка.
Excuse me, "роми".