Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Милано - 5

  • 81 623
  • 743
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 6 031
Добре дошли в новата тема за Милано!



Старите теми: 1 и 2, 3, 4

Прогноза за времето:
http://www.ilmeteo.it/meteo/Milano
http://www.meteo.it/previsioni/Milano/istat-15146

За проверка на датите с обявени стачки в Италия:
Стачки
Стачки
Стачки

Летища:
Летища-Милано
Малпенса
Бергамо -Orio al Serio
Линате

Трансфери:
От/до Малпенса
От/до Бергамо
От/до Линате

Багаж за съхранение - Милано централе
Багаж за съхранение - Бергамо

Карти на Милано:
http://www.visitamilano.it/export/sites/default/turismo_en/doc/M … a_Milano_5_en.pdf
Тук
ttp://www.turismo.milano.it/html/GUIDA/MappaMilano/MappaMilano_Cartina.pdf
http://www.tripomatic.com/Italy/Milan/

Транспорт:
Карта на транспорта в центъра
Карта на метрото
Цени на билети и карти
За траспорта: Най-използваните средства за пътуване са: единичен билет(важи 90 минути), карнет от 10 билета(използват се само от едни пътник), 24-часова карта и 48-часова карта(важат от момента на валидиране). Цените се виждат в горния пост.
На сайта може да си калкулираш и как да стигнеш от точка до точка и времетраенето, кликвайки върху GIROMILANO.
Автобуси Комо - придвижване с автобуси в района на Комо; автобус от/до Бергамо-Комо

Забележителности:
Карта на забележителности и атракции
Карта
Полезен сайт за Милано, в който можете да видите примерни турове, църкви, забележителности, музеи, заведения и събития.
MilanoCard

Предложения за забележителности, които да видите в Милано:
Скрит текст:
Забележителности:
Дуомо (Il Duomo)
Скрит текст:
Миланската катедрала (на итал.Il Duomo di Milano) е издигната на централния площад Пиаца дел Дуомо. Една от най-високите в света с максимална височина 108,50 м. Построена е на мястото на древна катедрала от V в., в която бил кръстен Свети Августин и която е била частично разрушена от пожар през 1075 г. Строителството на сегашната катедрала започва в 1386 г. и е завършено окончателно едва през 1805 г. Тя е шедьовър на късния готически стил. Фактът, че този стил не се среща никъде другаде в Италия, прави катедралата още по интересна. Първите архитекти на катедралата са Марко Солари и Джовани Солари да Карона. Тук на 26 май 1805 г. е коронясан за крал на Италия Наполеон Бонапарт. Катедралата е изградена от бял мрамор и съдържа елементи от различните стилове, които са били на мода в течение на няколкото столетия, през които е била строена - от готиката през барока и нео-класиката до нео-готиката. Общата й площ е 11.700 m2. Има 3400 статуи. На върха на най-високата стрела през 1774 г. е поставена позлатена статуя на Мадоната (la Madonnina dorata). От покрива на катедралата, до който туристите могат да стигнат по стълбите или с асансьор, се открива гледка към целия град.
Замъкът Сфорца (Castello Sforzesco)
Скрит текст:
Крепостта Сфорцеско (на итал. Castello Sforzesco) се намира в центъра на Милано. Построена е през 14-15 в. от херцога на Милано Франческо Сфорца върху руините на по-стара крепост, издигната от Галеацо Висконти през 14 в. Висконти строи крепостта не толкова за защита на града, колкото от страх от нападение от своя брат, Барнабе, с когото си поделят управлението на Милано. Един век по-късно, когато династията Висконти се прекъсва със смъртта на Филипо Висконти, крепостта е разрушена. Именно на нейно място Франческо Сфорца нарежда да бъде издигната новата крепост, която се превръща в резиденция на миланските херцози.
Крепостта е опасана с ровове и с две кръгли кули, в които се съхранявали водните запаси на замъка. Украсена е била с произведения на едни от най-големите творци, в това число Леонардо да Винчи.
След смъртта на Франческо II Сфорца през 1535 г. Милано попада под испанска власт и около крепостта са построени допълнителни укрепления във формата на звезда, впоследствие разрушени при превземането на града от Наполеон Бонапарт. През 1815 г. крепостта е превърната в казарма на австрийски войски и много от творбите в нея са вандалски разрушени. На 25 октомври 1893 г. крепостта става собственост на общинската власт на Милано и е предвидено нейното разрушаване. Благодарение на застъпничеството на Лука Белтрами това не се случва и под негово ръководство започва реставрацията на замъка и превръщането му в музей с дарения на богати милански фамилии и с общински средства. По време на Втората световна война (1943 г.) крепостта отново понася щети от бомбардировки, но повторно е реставрирана.
Днес тя е превърната в музей.
Операта Ла Скала (Teatro alla Scala)
Скрит текст:
Освен да гледате постановка, можете да разгледате музея на операта.
„Ла Скала“ (на италиански: Teatro alla Scala, La Scala) е световноизвестен оперен театър в Милано, Италия. Театърът „Ла Скала“ е построен по проект на архитект Джузепе Пиермарини през 1776 - 1778 г. на мястото на църквата „Санта Мария дела Скала“, откъдето идва името на прочутия театър. Открит е на 3 август 1778 г. с постановка на операта на Антонио Салиери Europa riconosciuta. Сградата е в стил неокласицизъм. Зрителната зала се отличава с безукорна акустика. Тя съчетава ролята си на безупречен театър с различни удобства за зрителите. Сградата е с дължина 100 м и с ширина 38 м. В началния ѝ вид в центъра на фасадата се е издигал портал за приемане на карети. Залата е с форма на подкова, оцветена в бели, сребърни и златни тонове. Зрителските места са разположени на пет етажа с ложи и галерия. Броят на ложите е 194, плюс кралската ложа. Всички ложи са свързани с коридори. Зад ложите е бил разположен втори ред ложи, които в първите години на функциониране на театъра са оборудвани с маси за игра на карти и предлагане на напитки. Във всяка ложа се помествали 8-10 места за сядане. Сцената на „Ла Скала“ не е голяма. Партерът в първоначалния период не е бил оборудван за зрители, но по време на представления са поставяни столове. Тъй като за осветление на ложите са използвани свещи, седящите на партера често са се прибирали след представлението накапани с восък. Сградата на „Ла Скала“ струва на Милано около 1 милион лири, а разходът е поет от 90 аристократически семейства. По време на Втората световна война театърът е разрушен и възстановен в първоначалния си вид през 1946 г. След това сградата неколкократно е реставрирана. Последният ремонт приключва през 2004 г. и струва 61 млн. евро. На 7 декември с.г. в обновената зала е представена операта на Салиери, с която някога е открита „Ла Скала“. До края на 18 век сградата се използва за различни събития и представления - балове, драматични постановки, куклени представления. Най-добре обаче са посрещнати 4-те оперни сезона годишно - карнавален, пролетен, есенен и летен. По време на карнавалния сезон са представяни сериозни оперни постановки и балети, а през останалите 3 сезона - леки, развлекателни опери. В началото на 19 век „Ла Скала“ става основна сцена за италианската оперна музика. Между 1812 и 1820 г. в оперния театър се представят премиерите на опери на Джоакино Росини. След 1830 г. „Ла Скала“ става най-популярната оперна сцена в Италия и място за премиери на най-популярните оперни композитори на Италия - Гаетано Доницети, Винченцо Белини, Джузепе Верди, Джакомо Пучини и др.
Входа за музея е отстрани на Ла Скала т.е. като се застане срещу сградата на операта, а в гръб е паметника на Леонардо - входа е от ляво.
Преди да влезете питайте на касата дали е отворен входа към зрителната зала. Защото когато има репетиция или постановка мисля, че е затворен.
Галерията на Виктор Емануил
Скрит текст:
Галерията на Виктор Емануил (на итал. Galleria Vittorio Emanuele II) е престижна търговска галерия в центъра на Милано, Италия. Тя свързва площад Пиаца дел Дуомо с Ла Скала и носи името на Виктор Емануил II, крал на Италия (1861-1878), който я открива тържествено на 1 януари 1878 г. Състои се от две части, свързани във формата на кръст, и покрити със стъклен покрив. Строителството ѝ продължава 11 години - от 1867 до 1878 г. Тук има голям брой бутици, ресторанти, кафенета, книжарници, антикварни магазини.
Ченаколо Винчано (Cenacolo Vinciano) - „Тайната Вечеря” на Леонардо да Винчи
Скрит текст:
Билети за Тайната вечеря на Леонардо от този сайт - почти невъзможно е посещение без предварителна резервация на билети(чувала съм за случаи на продажба на билети на черно, но не съм го виждала...).
Няма спор, че това е една от най-хубавите творби на Леонардо, човекът, който с всяка мазка на четката разкрива „стремежите на душата“. Той търси с години измежду градските престъпници някой с лице на Иуда; резултатът, както заявява историкът на изкуството Джорджо Вазари, е „самото въплъщение на предателството и безчовечността“.
Тайната вечеря (на италиански, Il Cenacolo или L'Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител херцог Лудовико Сфорца. На картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията. Картината се позовава на Йоан 13:21, в което Исус казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде. Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света; за разлика от много други ценни картини, обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да се премества. Изображението е с размери 460 на 880 и се намира на стената в трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано. Темата е традиционна за християнското изкуство, но интерпретацията на Леонардо ѝ придава повече реализъм и дълбочина. Отсрещната страна на трапезарията е заета от фреска " Разпятие " от Донато Монторфано, към която Леонардо добавя фигури от семейството на Сфорца. Да Винчи започва работата си по Тайната вечеря през 1495 и я завършва през 1498 — но не работи постоянно само по тази картина през този период.
"Тайната вечеря" акцентира върху реакциите на всеки един от апостолите когато Исус им съобщава, че някой от тях ще го предаде. Фигурата на Христос е разположена в центъра на изображението. Перспективното решение е такова, че пресечна точка на всички линии се явява главата на Исус. Това допълнително усилва усещането за значимостта му. Някой изкуствоведи смятат, че идеята на Леонардо е да представи Бог като "първодвигател" (il primo motore)[1] на всичко във Вселената. Обръща се внимание на особеното движение сред учениците на Исус предизвикано от съобщението му. Ритъмът на позите им е сравняван с някои чертежи на машини от Леонардо.
Всичките дванадесет апостоли имат различна реакция при новината, с различна степен гняв и шок. Леонардо ги е разделил в четири групи. От ляво на дясно:
•   Вартоломей, Яков Зеведеев и Андрей Първозвани образуват композиция от три фигури; и тримата изглежда са изненадани. Двете ръце на Андрей Първозвани са сякаш за да спре невероятното съобщение.
•   Юда Искариотски, Петър и Йоан образуват друга тройна композиция. Юда е в сянка, изглежда уединен, изолиран от света, но изведнъж върнат в реалността от внезапното разкритие на плановете му. В ръцете си държи малка торбичка със сребро, която е получил като отплата за предателството. Петър изглежда ядосан. Той държи нож, който е насочен далеч от Исус. Най-младият апостол, Йоан, изглежда, че губи съзнание.
•   Тома, Яков Алфеев и Филип образуват следващата тройна група от персонажи. Ясно се вижда, че Тома е разтревожен; Яков Алфеев афектирано вдига ръце във въздуха; изглежда изумен. Филип сякаш иска допълнително обяснение.
•   Матей, Юда Яковов (Тадей) и Симон Зилот също са обединени като тройна композиция. И Тадей, и Матей са обърнати към Симон Зилот, вероятно за да разберат дали той няма отговор на въпросите им.
Всички имена са установени от историци изследващи изкуството. През 1800 г. e намерен ръкопис съдържащ имената на апостолите. Преди това идентифицирани са били само Юда, Петър, Йоан и Исус въз основа на подготвителните етюди на самия Леонардо.
Типично за този тип изображения Леонардо рисува вечерящите само от едната страна на масата, така че никой от тях да не е с гръб към нас. Интересно е че на останалите изображения засягащи същата тема, Юда винаги е самотен, в противоположния край на масата, далеч от останалите апостоли. Друга особеност на иконографията на тази тип изображения е рисуването на ореол около главите на всички апостоли с изключение на Юда. Леонардо създава по-динамичен и реалистичен ефект, като не отделя Юда от останалите, а го поставя в сянка.
Леонардо рисува "Тайната вечеря" по-скоро на суха стена от колкото на мокра мазилка, така че тя не е истинска фреска. Стенописът не може да бъде променян докато художникът работи върху него, заради което Леонардо решава да зазида каменната стена със слой от борова смола, гипс за скулптури и цимент за спойка, и тогава да рисува върху стената с темпера. Заради този метод изображението не устоява на времето много дълго – няколко години след завършването му то вече показва признаци на разрушаване. Експериментът на художника, който смесва техниките на темперната и маслената живопис е друга причина за бързото и увреждане.
През 1517 г. изображението почва да се рони. До 1556 г. – по-малко от шестдесет години след като е завършено, то вече е силно увредено а фигурите стават трудно различими. През 1652 г. e направена врата през тогава неразличимата картина, а по-късно зазидана. Тя все още може да бъде видяна като аркова структура в долната средна част на изображението. Вярва се, че в ранни версии на картината краката на Исус се намирали там в позиция символизираща предстоящото му разпъване.
Първото реставриране на картината е направено през 1726 г. от Микеланджело Белоти, който запълнил липсващите части с маслена боя и след това лакирал цялото изображение. Тази реставрация издържала малко, затова друга била направена през 1770 г. от Джузепе Маза. Маза премахнал работата на Белоти и след това преработил картина. Цялото изображение с изключения на три лица било вече възстановено, когато Маза бил задържан за публично нарушение на закона. През 1796 г. френската кавалерия използва трапезарията като затвор. Не е известно дали някой от затворниците са нанесли щети върху картината. През 1821 г. Стефано Барези – експерт в преместването на цели стенописи от стените им без вреди по тях бил извикан, за да премести "Тайната вечеря" на по-безопасно място. Той нанася сериозни щети на централните части на изображението преди да разбере, че работата на Леонардо всъщност не е стенопис. Барези тогава се опитал да презакачи повредените части с лепило. От 1901 г. до 1908 г. Луиджи Савенаджи прави сериозно изследване на структурата на картината и след това я почиства. През 1924 г. Оресте Силвестри прави по-нататъчни почиствания и подобрява някой части чрез хоросан. По време на Втората световна война, на 15 август 1943 г. трапезарията бива ударена от бомба. Защитни торби предпазват картината от разрушаване, но вибрациите от удара частично я повреждат. През периода 1951 г. до 1954 г. друга реставрация бива направена от Мауро Пеличиоли.
От 1978 до 1999 Пинин Брамбила Барцилон ръководи голям реставрационен проект, чиято цел е трайно да се стабилизира картината и да се премахнат разрушенията, причинени от прах, замърсяване и неуспешните опити за реставрация от 18 и 19 век. Тъй като се оказва, че картината не може да бъде преместена на друго място, където да се съхранява по-добре, трапезарията е преобразувана в затворено и климатизирано пространство. След това е предприето детайлно проучване, за да се определи оригиналната форма на картината, като се използва инфрачервена рефлектоскопия и оригиналните скици, съхранени в Кралската библиотека в замъка Уиндзор. Някои части се оказват дотолкова повредени, че е невъзможно да бъдат реставрирани [2]. Те са пренарисувани със значително по-светли тонове, за да се покаже, че не представляват части от оригиналната творба.
Тази реставрация отнема 21 години и на 28 май 1999 картината отново е достъпна за посетители. Посетителите трябва да запазят ред предварително и могат да останат пред стенописа само за 15 минути. Когато реставрацията приключва, започва спор за силната промяна на цветовете и тоновете, както и за някои черти по лицата. Джеймс Бек, професор по история на изкуствата в Университета в Колумбия и учредител на ArtWatch International, е един от основните критици на реставрацията.
В папство Тангерло, Белгия има добре запазено текстилно копие на Тайната вечер от 16 век. На него се виждат много детайли които вече са неразличими в оригинала. Румънският мозаечен майстор Гиакомо Рафаели прави друго копие с размери 1:1 с оригинала през 1809-1814 във Виенската миноритна църква.
Съществува схващане, че за нарисуването на Исус и Юда е използван един и същ модел. Младият мъж, който позира на Леонардо за образа на Исус, е едва 19-годишен пекар. Няколко години по-късно Леонардо открива някакъв престъпник за модел на Юда, без да съзнава, че това е същият човек. Няма доказателство, че Леонардо е използвал един и същ модел за двете фигури; предполага се, че е така, заради големия период, в който Леонардо е рисувал стенописа.
Пинакотека ди Брера (Pinacoteca di Brera)
Още един сайт
Скрит текст:
На улица Брера – една от типичните милански улици, в непосредствена близост  до елегантен дворец от XVIII век, стои двореца Брера, построен на мястото на манастир от XIV век. След упадъка на ордена през 1572 г., манастирът преминава към йезуитите, които са настанили свои собствени училища тук. През 1591 на архитект Мартино Баси поръчали изграждане на нова сграда. Строителните работи започват през 1615 под ръководството на известния архитект Франческо Мария Рекин, и са били завършени след смъртта му от синът му Джан Доменико и архитектите Куардиа и Росън през 1773г. Голямата надареност на Рекин се изразява във великолепния четириъгълен двор, постлан с калдъръм и покрит с трева. Дворът е ограден от двуетажни сгради с аркади, поставени върху единични колони. Комбинацията от светли и тъмни цветове, пълни и празни пространства създава прекрасен ефект. В центъра на двора стои бронзова статуя на Наполеон Бонапарт от Антонио Канова през 1809 г., направена по класическа схема. Великият император е представен тук, под формата на гол млад бог с жезъл в едната ръка. След като прекоси двора, се оказвате на широк подстъп към двойка стълби, които водят до горния етаж, към знаменитата Пинакотека.
Пинакотека Брера има една от най-богатите и най-ценните колекции в Италия: тук се намират едни от най-известните произведения на големите майстори на Ломбардската и Венецианската школи.
Пинакотеката е основана по времето на  Наполеон (през 1803 г.) благодарение на интереса на вицепрезидента на Републиката Франческо Мелци и художника Джузепе  Боси, който събира всички материали от запуснати религиозни институции и църкви. Откриването на галерията се състои  през 1809 г., по-късно през XIX век, богатството на Пинакотеката се увеличава, благодарение на завещания и нове придобивки. След тежки щети по време на бомбардировките през 1943 г. започват  възстановителни работи. Възстановяването се ръководи от Модиляни и архитектите Порталупи и Витенс. Пълниат ремонт на залите завършва през 1950 година. Разнообразието от творби, съхранявани в музея впечатлява посетителите. Под един покрив са фрески на Лунин, Ферари, прекрасни картини от Джовани Де Милано; мащабни композиции на Веронезе, Пълната с драматизъм картина на Тинторето "Откриването на тялото на Христос" и "Мъртвия Христос" от Мантеня, осем стенописи на Каза Панигарола и невероятни картини на Рафаел и Пиетро дела Франческа.
Списъкът на велики имена и красиви произведения на изкуството е безкраен.
Музей на науката и технологията "Леонардо да Винчи" (Museo Nazionale della Scienza e della Tecnologia "Leonardo Da Vinci)
Скрит текст:
Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci) (15.04.1452 — 02.05.1519) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са „Тайната вечеря“ (Il Cenacolo или L’Ultima Cena) и „Мона Лиза“(Mona Lisa или La Gioconda).
Животът на Леонардо е пряко свързан с Милано:
Първи период в Милано
Скрит текст:
Милано по онова време е един от най-богатите италиански градове. За официален негов управник е смятан Джан Галеацо Сфорца, но фактически управлява неговият чичо Лудовико Сфорца, наричан Моро. Към неговия двор, както и към двора на Медичите, се стичат поети, хуманисти, учени. Характерът на научната среда обаче е малко по-друг, отколкото във Флоренция. Във Флоренция на почит били поезията и философията, докато тук с по-голям авторитет се ползват математическите и природните науки. Миланските херцози отделят много внимание на инженерството, на първо място — на военното.
През 1482 година Леонардо се обръща към Лудовико Моро с писмо, в което му предлага услугите си като инженер. В това писмо Леонардо описва всевъзможни проекти на подвижни мостове, бойни машини, артилерийски оръдия, както и предлага услугите си като архитект, скулптор и живописец. В края на писмото младият учен хвърля предизвикателство всекиму, който би се осмелил да се усъмни в неговите таланти: „А ако нещо от гореказаното би се сторило някому невъзможно и неизпълнимо, изразявам пълната си готовност да произведа опит във Вашия парк или на място, което е угодно на Ваша светлост, на когото се и поверявам най-смирено“.
Леонардо е зачислен в състава на колегията от инженери на херцога (ingenarii ducales). В Милано той се проявява като военен инженер, архитект, хидротехник, скулптор, живописец, но характерно е, че в документите от този период отначало той е наричан „инженер“, а после „художник“.
Още в първите месеци на своето пребиваване в Милано Леонардо се заема непосредствено с всички отрасли на военната техника. Записките и рисунките му от това време са като че ли реализация на програмата, която е изложена в писмото до Лудовико Моро: преустройство на укрепленията на Миланския дворец, обсадни приспособления, подвижни стълби, тарани и т.н.
През 1487-1490 година той участва в конкурса за построяване на купола на Миланската катедрала. Запазен е проектът на писмото, съпровождащо представения от Леонардо модел. Въпреки че не е одобрен за ръководител на строежа, работата по тази поръчка е от голямо значение за творческата биография на Леонардо. Тъкмо към това време се отнасят голям брой рисунки, които показват колко настойчиво е размишлявал Леонардо над проблемите на куполния скелет и над различните форми на архитектурните му решения. Рисунките показват, че той сякаш мислено е експериментирал, прехвърлял е наум различни възможни варианти.
От първия милански период в живота на Леонардо са датирани редица негови бележки по строителна механика — по теория на дъгите и сводовете.
Леонардо теоретично и експериментално разработва въпроси от съпротивление на материалите и в това отношение е предшественик на Галилео Галилей. По-късно той замисля специални трактати за пукнатините в стените и средствата за преодоляването им.
Голямо място в творчеството на Леонардо да Винчи заемат хидротехническите проекти. Политическите и икономическите условия били такива, че тези замисли не са осъществени, докато бил жив. Такива проекти Леонардо обмисля във Флоренция, Милано, Рим и дори на преклонна възраст във Франция. Докато е в Милано, той разработва проблемите за напояването на „Ломелина“ — безплодна местност около Милано, където се намирали именията на Моро. През 1494-1498 година Леонардо ръководи изграждането на канала в Мартезана,като го довежда до вътрешния ров на Милано.
В Милано Леонардо се сближава с прочутия архитект Браманте (1444-1514), който по това време работи също като инженер и художник на херцога. Несъмнено Леонардо се е занимавал с анатомия, още докато учи при Верокио. Но едва в Милано през 1487-1495 година започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания, и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец. По това време особено привлича вниманието му нервната система.
През този период да Винчи създава и прочутата си „Тайна вечеря“ в столовата на манастира „Санта Мария деле Грацие“. По време на работата си върху нея той експериментира с боите, което се отразява пагубно на картината. Други негови картини от периода са „Дамата с хермелина“ и „Мадона Лита“
По време на престоя си в Милано между 1493 и 1495 година Леонардо споменава в данъчните си документи като член на неговото домакинство жена на име Катерина. Записките, свързани с нейното погребение през 1495 година подсказват, че това може би е неговата майка.
Трагедията в творчеството на Леонардо — несъответствието между грандиозните му замисли и реалните възможности — е илюстрирана особено ярко в неговата дългогодишна работа над конната статуя на Франческо Сфорца, при чието проектиране трябвало да решава редица сложни технически задачи. Работата по нея той започва с идването си в Милано и продължава цели 16 години. Предвиждало се височината на статуята да бъде 7 метра, а за паметника трябвало да бъдат изразходени 70 тона бронз. По план това би била най-голямата конна статуя в ренесансова Италия, с изключение на един паметник от Донатело в Падуа и друг от Верокио във Венеция.
През 1493 година глинен модел на статуята e поставен на градския площад по случай бракосъчетанието на племенницата на Моро - Мария Бланка, с император Максимилиан. Леонардо подговя подробен проект за отливането на статуята, макар че Микеланджело се съмнява в способностите му да го осъществи на практика. Конят така и не е завършен, тъй като през ноември 1494 година голяма част от предвидения за него бронз е използван за отливането на оръжия, които херцог Сфорца използва, за да се противопостави на французите.
Миланският период от живота на Леонардо да Винчи завършва с катастрофа. През лятото на 1499 година френските войски нахлуват в Миланската област и през есента Милано е превзет и Моро бяга от града. Гасконските стрелци на Шарл VIII използват глинения модел на конната статуя за упражнения в стрелба. След отстраняването на Лудовико Моро Леонардо, заедно със своя помощник Салай и своя приятел, математика Лука Пачоли, напуска Милано и отива във Венеция, където работи като военен инженер, разработвайки начини за защита на града от морско нападение.
Втори период в Милано
Скрит текст:
Вторият милански период в живота на Леонардо да Винчи обхваща времето от лятото на 1506 година до есента на 1513 година. През 1506 година Милано бил в ръцете на французите и Леонардо пристига по покана на френския наместник Шарл д'Амброаз. Докато пребивава в Милано, Леонардо няколко пъти се връща във Флоренция, особено за делбата на наследството, останало след смъртта на баща му (1504).
В Милано Леонардо живее като прочут живописец. Той се среща и работи заедно с много свои ученици и последователи, вече придобили известност, като Бернардино Луини, Джовани Болтрафио и Марко д'Оджоно.[4] Около 1507 година завършва „Леда“, а през 1508-1512 година работи над „Света Ана“ и „Йоан Кръстител“.
Като съпоставка с писмото, което Леонардо отправя до Лудовико Моро по време на първото си идване в Милано и което съдържа описание предимно на военни изобретения, сега той описва на Шарл д'Амброаз дворцовата градина с чуруликащи птички и бистри ручейчета. „С помощта на мелница ще произвеждам вятър по всяко време, през лятото ще правя да блика вода, обилна и прохладна…И друга вода ще тече през градината и ще напоява портокаловите и лимоновите дървета…Отгоре ще направим най-фина медна мрежа, която ще хвърля сянка над градината и ще укрива под себе си много различни птици — и ето ви непрекъсната музика наред с благоуханието от цветовете на лимоновите дървета.“
В Милано Леонардо продължава да се занимава с анатомия. Особено интензивни са тези занимания през годините 1510-1512. Предмет на неговото съсредоточено изучаване стават функциите на сърцето, дихателните и храносмилателните органи.
На 23 декември 1512 година Максимилиан Сфорца - син на Лудовико Моро, с 20 000 швейцарци нахлува в Милано и изгонва французите. Настъпват смутни времена. През есента на 1513 година Леонардо напуска града и заедно с учениците си се отправя към Рим.

Той е известен и заради многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Допринесъл също така за развитието на анатомията, астрономията и инженерството великият Леонардо е създал много оръжия, включително гигантски арбалет, картечници, обсадни кули, касетъчни бомби и дори предшественик на съвременния танк...
Някои от най-известните изобретения на Леонардо са:
Скрит текст:
1. "Терминаторът" на Леонардо да Винчи

Механичният  рицар на Леонадро да Винчи не е открит до 1957г., когато Карло Педрети (Carlo  Pedretti) го намира скрит между безбройните проекти на да Винчи. Механичният  рицар, за първи път скициран от Леонардо през 1495г., се споменава през 1974г.  в Codex Madrid, редактиран от Ладислао Рети (Ladislao Reti), но не е имало  опити за реконструирането му до 1996г., когато Марк Розхайм (Mark Rosheim)  публикува своето изследване, последвано от съвместна инициатива на Флорентския  институк и Музеят за История на Науката.
 
Въпреки това  чак през 2002г. Розхайм построява цялостен физически модел на робота за  документален филм на BBC. Оттогава насам е класифициран като войник на колела,  "Роботът на Леонардо" е излаган в безброй експозиции и музеи.
 
През 2007,  Марио Тадей (Mario Taddei) направи ново проучване на оригиналните документи на  да Винчи, откривайки достатъчно информация, за да построи друга версия на  роботът-войник, по-близка до оригиналните рисунки. Този робот е проектиран само  за отбранителни цели, не за война или театър. Движенията му са отчасти  ограничени, имайки предвид, че ръцете се движат само наляво и надясно, дърпани  от въже. Този нов модел е показван на различни експозиции из целия свят, а  резултатите от проучванията на Тадей са публикувани в книга, Leonardo  Da Vinci’s Robots (Роботите на Леонардо да Винчи).
2. Картечница

Многоцевната  картечница е била оръжие със забележителна огнева мощ. Да Винчи е направил  схема на тази въртяща се артилерийска батарея около 1480 г. докато е бил във  Флоренция, вероятно като визитна картичка за пред войнствен владетел нуждаещ се  от военен инженер. Елевацията се настройва чрез манивела, а голямото  предизвикателство е презареждането, особено по време на стрелба.
 
Въпреки, че  има възможности за бързата стрелба, с която са известни по-късните картечници,  тази има находчиво изобретен механизъм за прицелване и зареждане. Чрез  разширяване на огневата зона ветрилообразният прототип на Леонардо да Винчи е  потенциално ефективно оръжие срещу атакуващи войници. В допълнение устройството  лесно може да се придвижва по бойното поле, тъй като е с малко тегло и е  монтирано върху колела.
3. Касетъчна бомба

За да  направи бомбардата или оръдието - оръжия вече познати по онова време, още  по-смъртоносни да Винчи е проектирал големи снаряди, които се състоят от обли  гилзи поставени около метални парчета и закрепени в еластична обвивка. След  изстрелването това изобретение експлоадира на множество фрагменти, като по този  начин има по-голям обхват и въздействие отколкото едно отделно гюле.
4. Колесници със сърповидни остриета

Това е един  от най-красивите ръкописи на Леонардо. Скицирани са теглени от коне открити  колесници, върху които са поставени остри въртящи се остриета, които в разгара  на битката разсичат всичко по своя път. Въртящите се остриета са специално  проектирани за да прерязват крайниците на жертвите. На една от рисунките си  Леонардо изобразява касапницата в толкова ужасяващи подробности, че според него  изобретението му ще причини на приятелите толкова щети колкото и на враговете.
5. Артилерийско оръдие

Този чертеж  е на първа страница на "Атлантическия кодекс". Самият чертеж е много  пълен и доста увлекателно показва скица на бомбарда с шестнайсет радиално  раположени оръдия. Най-интересната част на проекта е самият център на  бомбардата, осигуряващ само бегъл поглед върху възможностите за внушително  оръжие. В него са разположени двойка механични перки и зъбни колела.
6. Танк

Това е, може  би, един от най-известните проекти на да Винчи. Идеята му да жъне паника и  разрушение сред противниковата войска е била представена чрез това  костенуркообразно превозно средство, подсилено с метални плочи и обградено с  оръдия. В кандидатура за работа при Дюка на Милано, да Винчи се пише: "Аз  мога да направя бронирани коли, безопасни и непрестъпни, които биха могли да  навлезнат в близък обхват на артилерията на врага, и няма толкова голяма рота  от войници, която да може да пробие през тях. А зад тях ще може да следва  пехотата, невредима и без всякакво противодействие." Предшественикът на модерният танк на да Винчи със сигурност би предизвикал  "уплаха и страхопочитание" на полесражението през 15ти век. Дизайнът съдържа някои сериозни грешки. Дори след няколко модификации на оригиналните планове да Винчи е срещнал доста неразрешими проблеми и накрая е изоставил проекта.
7. Укрепление на градски стени

Леонардо е  измислил помплексни и остроумни методи за защита. Тук, когато градските стени  са атакувани, войниците, скрити зад бойниците, биха могли бързо и лесно да се  предпазят от врага и неговите маневри с използването на системи от лостове. Тъй  като врагът е ползвал стълби в опитите си да превземе градските стени,  лостовете са били предназначени да избутват напречни греди, вградени в стената,  на които стълбите са се подпирали. Това е правило сталбите нестабилни и рано  или късно са падали.
8.  Катапулт

Простият  дизайн на катапулта е бил използван стотици години преди да Винчи да се заеме с  подобрението му. Да Винчи всъщност е имал няколко различни идеи. Конкретно в  този дизайн е използвана пружина с двойна пластина, за да се произведе  огромната енергия, необходима за изтласкването на големи разстояния  на  каменен снаряд или запалителен материал. Натягането на двете огромни пружини е  било постигано с използването на ръчна манивела, разположена от едната страна  на катапулта.
9. Крепост

Леонардо е  проектирал тази крепост с идеята за поставянето й в безопастност от атаки.  Сложната форма е доста оригинална и се предполага, че би могла да е ефективна  защита срещу ударите на разрушителните артирелийски снаряди. Крепоста на да  Винчи е считана от доста хора като много модерна по отношение на дизайна на  кръглите й кули и на леко наклонените и външни стени, проектирани да поемат  атака на огнестрелни оръжия. Собственикът на крепоста е живял в центъра й,  който според оригиналните чертежи е имал таен подземен проход. В допълнение, крепоста се е отличавала с две нива от концентрични стени, горната част, на които  е заоблена с цел да се намали влиянието на ударите при топовната стрелба.  Малките отвори правят възможно за тези, които воюват от вътрешноста на  крепостта, да отвръщат на огъня с минимален рист и наранявания.
10. Разглобяемо оръдие

Оръдията са  били много тежки и колите използвани за техния транспорт често са били тромави.  Леонардо е проектирал устройство, което би могло много лесно да се разглоби и  транспортира, това е позволявало оръдията да бъдат лесно предвижвани.
11. Стреломет

Стрелометът  е устройство, което хвърля огромни стрели или камъни. Той прилича на  съвременния арбалет, но е със свити навътре рамене. Моделите на стреломети на  Леонардо да Винчи са чертани през периода когато той се е занимавал и с  чертежите на оръжия с барут. Въпреки, че няколко реконструирани модела могат да  бъдат намерени, няма никакви археологически открития за тези машини. Възможно е  това да е така, защото материалите, от които са били ползвани да се построят  машините са били рециклирани когато повече не са били нужни.
12. Хеликоптерът на да Винчи

Счита се, че  Леонардо да Винчи първи се е сетил за машини с вертикано излитане. Неговият  чертеж на въздушно витло, датиращ от 1493, не е бил открит до 19 век. Той  съдържа платформа снабдена със спираловидно витло, управлявано от елементарна  система, не много по-различна от ремъчно-задвижван летателен апарат. В  бележките на да Винчи се казва: "ако този инструмент с формата на витло е  добре направен от ленено платно, порите на което са запечатани със скорбялено  нишесте, то би трябвало, при енергично задвижване да се издигне във въздуха  като спирала".
 
Неговият проект обаче никога не е бил реализиран. Да Винчи  е оставил отпечатък във въздухоплаването чрез своите проекти за орнитоптери и  модели на хеликоптери и се твърди, че е започнал първите публични експерименти,  в търсене на практически по-тежки от въздуха летящи машини. Той е бил убеден,  че ако човек е способен да реализира дълго бленуваната мечта за пътуване в  небесата над него, то това би станало с летяща машина базирана на принципа на  хеликоптера. Малко повече от двеста години по-късно неговото предвиждане се  оказа истина.
13. Брониран кораб

Чертежът на  бронирания кораб на да Винчи изобразява малък плавателен съд с нос, който е  защитен с метал и се използва за удряне на противниковоя кораб. Също е  представен и завъртащ се покривен щит, който се отваря по време на акостирането  при атака. Покривният щит осигурява защита срещу вражеския кораб и позволява  кораба да се приближи до врага без оръдието за бъде забелязано. Щитът не би  трябвало да се отваря, за да не се разкрие оръдието докато бронираният кораб не  е блъснал вражеския кораб, или докато не е достатъчно близо за да не се  изплъзне. Щитът е прикрепен към система от винтове, които се отварят много  бързо увеличавайки елемента на изненада. Когато е свален във водата, щитът може  да се използва и като спирачка за компенсиране на отката на оръдието. Щитът се  затваря със система от ръчно задвижвани винтове.
14. Гигантски арбалет

Арбалетът е  толкова огромен, че шестте му колелета са сложени под малък ъгъл, за да  увеличат стабилността му. Гигантският арбалет е направен от гъвкави дървени  парчета, свързани с въжета и свързани с въртящи се щифтове. Дължината му е  приблизително тринайсет метра и се обтяга със сложен винтов механизъм. Да Винчи  е предвидил винтове, за да регулира тягата в задната част на лъка, където е  поставен втори винтов механизъм, проектиран да се намали силата необходима да  се огъва лъка в движение.
15. Обсадното оръжие на да Винчи

Моделът  предложен от Леонардо представя машина проектирана за нападение на защитни  стени. Състои се от подвижна структура с брониран мост, който се подпира на  стените на крепоста на врага и позволява на войската да навлезне в града или  замъка. Като допълнение да Винчи предлага класическата система за нападение на  противниковите градски стени. Стълбата е поставена на специална подпора  направена от частично назъбени колела влючвени в зъбчато-винтова предавка. С  манивела колелата се въртят напред и назад, което издига или сваля стълбата.
Източник: сп. Българска Наука
Гениален е бил Леонардо!
Предварително се отделете поне половин ден за музея - огромен е.

Стадион Сан Сиро
Скрит текст:
наричан още
Джузепе Меаца.
През 1925 година по настояване на Пиеро Пирели (президент на “Милан”) започва построяването на футболен стадион в близост до хиподрума в Милано. Проектът е на инженер Алберто Куджини и архитект Улисе Стакини, състои се от четири праволинейни трибуни несвързани помежду си (една от които частично покрита), а капацитетът е 35 000 зрители. Първоначално (1926-1980) стадионът придобива името си от квартала, в който се издига и който от своя страна дължи името си на една вече несъществуваща малка църква посветена на този светец, а именно Сан Сиро (Сан=Санто=Светец).
 
На 19 септември 1926 в чест на официалното му откриване се състои мачът между отборите на Интер и Милан, завършил 6-3 в полза на гостите (Интер).
 
Създаден и финансиран от президента на Милан, за да приюти домакинските срещи на отбора, стадионът бива закупен от общината през 1935. Три години по-късно, под ръководството на инженер Бертера и архитект Перласка, започват работите по разширяването му, състоящи се в построяването на четирите свързващи трибуните извивки и разширяването на двете централни трибуни. Резултат- 55 000 места. От футболен сезон 1947/1948 стадионът е сцена на домакинските срещи и на Интер.
 
Второто разширяване (1955) е по проект на инженер Феручо Калцолари и архитект Армандо Ронка. То довежда до драстична промяна. Построено е второ ниво трибуни, което е разположено над вече съществуващите и по този начин отчасти ги покрива. Капацитетът се покачва и достига 100 000 зрители, но поради разпоредби във връзка със сигурността (трудности в случай на евентуални безредици или евакуация) е намален на 85 000 места, от които около 60 000 седящи. Архитектурният облик е модернизиран чрез спираловидните рампи, позволяващи достъпа до второто ниво трибуни.
 
През 1957 година е реализирана система за осветление на стадиона, позволяваща да се играе и вечер. През 1958 година дебютира електронното светлинно табло.
1980- седем месеца след смъртта на Джузепе Меаца (считан за най-добрият италиански футболист) “храмът на италианския футбол” (както всички определят стадион Сан Сиро) е наречен в негова памет "Джузепе Меаца".
 
1990- Италия е домакин на Световното Първенство по футбол. По повод на това събитие общинският съвет на Милано, след като оставя настрана идеята за построяването на нов стадион решава да даде ход на една дълбока реконструкция на вече съществуващият "Джузепе Меаца".
 
Основната идея е да се построи трето ниво трибуни и да се покрият 100% от местата за седящи зрители. Проектът, работа на архитектите Джанкарло Рагаци, Енрико Хофер и инженер Лео Финци предвижда да се разположат около вече съществуващата постройка независими подпори, върху които да бъде положено новото ниво. С тази цел биват построени от армиран бетон единадесетте цилиндрични кули. Те позволяват достъпът на зрителите до новите трибуни, четири от тях служат за опора на мрежата от греди служеща за покритие на стадиона, а във вътрешността им са разположени различни помещения за обществени нужди (бар, VC и т.н.).
 
Цветът на седалките разграничава четирите сектора на които е разделен стадиона: червено и оранжево за централните трибуни, зелено и синьо за трибуните разположени по извивките. 85700 места за седящи зрители, всички покрити. За да се постигне максимален комфорт на зрителите, покритието е изработено от поликарбонатни плоскости разположени върху системата от греди представляващи покрива на стадиона. Частта от покрива намираща се над игрището, умишлено е оставена без покритие, за да даде възможност срещите все пак да се провеждат в напълно естествени условя. Създадена е нова осветителна система както и отоплителна система на тревната покривка, чрез която да се държи под постоянен контрол температурата на терена и по този начин да се предотврати формирането на лед.
 
На 8 юни 1990 стадионът е домакин на футболната среща, откриваща Световното Първенство по Футбол, състояла се между отборите на Камерун и Аржентина – завършила с неочаквана победа (1-0) над аржентинският отбор, който все пак достига до сребърният медал на това първенство.
 
От тогава стадионът претърпява и други изменения, повечето от които свързани със повишаването на сигурността на зрителите, застрашена от все по-високото ниво на насилие и безредици от страна на екстремистки групи “футболни запалянковци”.
През 2002 биват построени първите двадесет Sky Box (архитекти: Джанкарло Рагаци и Карло Биавати). В момента те са тридесет и предлагат максимален комфорт. Някои от услугите предлагани в тях са: първокласен катеринг предлагащ топли и студени ястия, изискано обзавеждане включващо телевизор от най-ново поколение, голяма маса подходяща за провеждане на събрания и срещи, сервитьор, собствен хигиенен възел и кухненски бокс.
 
Скай Боксовете са разположени във вътрешната част, по дължина на централните трибуни от първо ниво. Пред всеки един от тях са разположени удобни малки кресла на разположение на техните обитатели, за една перфектна видимост на игрището. Само собствениците на Sky Box намиращи се по дължина на червената трибуна имат право на свободен достъп до Sala Executive Club, който се намира под червената трибуна и освен безукорните топли и студени ястия предлагани преди, след и по време на срещата, разполага и с множество екрани позволяващи наблюдаването на директно предаваните мачове, както и интервютата след края на срещите. Разполага със 725 места (400 от които седящи) и е дело на архитектите Джанкарло Рагаци и Карло Биавати. Най-приятното качество на този ресторант за един любител на футбола е фактът че цялата му страна намираща се по дължината и на нивото на игрището е от стъкло. За съжаление е запазен за малкото щастливци, разполагащи с годишен абонамент за Почетната Трибуна, Ложите и Скай Боксовете от червената трибуна.
Червената трибуна намираща се на първо ниво съдържа 24 ложи които представляват една запазена зона със около 180 места които освен с перфектна видимост към игрището са снабдени и с монитори LCD. Оранжевата трибуна намираща се на първо ниво има 9 такива ложи побиращи 36 зрители.
Игрището е с размери 105 на 68 метра и няма лекоатлетна. Неотдавна, за поддържане на тревната площ във възможно най-добро състояние е инсталирано устройство наречено Коверфлекс (Coverflex) при задействането на което цялата площ над терена се покрива със специални полупрозрачни, непромокаеми платна отстоящи на около осем метра от земната повърхност (образуващи един вид оранжерия) с цел да се защити теренът от дъжд, сняг и замръзвания без да се попречва на обичайните дейности по поддържането му.
 
Максималното разстояние между зрител и терен е в съответствие с английските и немски изисквания. Понастоящем стадионът наброява 82955 места + 1354 екстра, всички за седящи зрители и всички покрити.
За всички любители на историята на футбола е на разположение музеят на Интер и Милан намиращ се във вътрешността на стадиона. Създаден от частната колекция на Онорато Аризи и открит на 5 Октомври 1996 той е единствения музей в Италия помещаващ се във вътрешността на един стадион. В него са изложени както множество снимки на незабравими футболисти и незабравими мигове от незабравими срещи, така и купи, трофеи, топки, обувки, оригиналните екипи с които са играли Ривера, Мацола, Пеле, Марадона, статуи в естествен ръст на известни футболисти, многобройни предмети от различно естество свързани с историята на световния футбол. В кинозалата на музея прожектират кратък филм посветен на Милан, Интер и историята на стадионът - серия от моменти в които главните герои са незабравими лица от света на футбола отъпквали тревата на този престижен стадион. Програмата предвижда и организирано посещение във вътрешността на стадиона.
Можете да предложите и други забележителности за включване в списъка.
Още интересни места в Милано
Скрит текст:
Brera и I Navigli (Каналите) са два типични стари квартала на града пълни със заведения:


http://www.google.it/search?q=brera+milano+foto&hl=it&tb … =1033&bih=530


http://www.google.it/search?q=brera+milano+foto&hl=it&tb … =1033&bih=530



Колоните на Сан Лоренцо:

http://www.google.it/search?q=le+colonne+di+san+lorenzo+milano&a … =1033&bih=530


Сант'Амброджо (патрон на града):

http://www.google.it/search?q=basilica+di+sant'ambrogio+mil … =1033&bih=530

Санта Мария делле Грацие си я знаете, аради Тайната вечеря.

Пиацца чинкуе джорнате:

http://www.google.it/search?q=foto+basilica+sant'ambrogio+m … =1033&bih=530

Милано въстава на 18ти март 1848г.  за 5 дни (завършващи на 22 март) успява да се освободи от австрийците. Дотогава се счита за част от Австрийската империя. Това въстание е известно като 5те дни на Милано.

http://www.google.it/search?q=largo+marinai+d'italia+milano … =1033&bih=530

На този площад на 22 март се възпроизвежда битката с австрийците всяка година (или поне преди беше така).

Гидове в pdf на английски:
Милано
Бергамо
Комо
Леко
Езерото Комо


Други:

МинИталия Леоландия
Намира се между Милано и Бергамо.
Да там може да се отиде с  автобус от гарата в Бергамо - Z 301 NET, който има спирка в Каприате Сан Джервазио.

Сафари парк - намира се но около 60-70км от Милано. Препоръчително е да сте с кола, за да обикаляте около животните. Възможно е да се използва и наличното в парка влакче за обикаляне, но удоволствието не е пълно.

Лаго ди Комо
Скрит текст:
Езерото е прекрасно.
От Милано можете да стигнете до някой от градовете на езерото - например Комо и от там да направите обиколка на езерото. С влак от Милано(Milano Nord Cadorna) се пътува около час до Como Nord Lago. Гарата е в центъра.

С влакче, можете да се качите от Комо до Брунате. То не е точно влакче, а е една от първите зъбчати железници в Европа или може би дори първата. Прилича повече на лифт, отколкото на влак. Няма междинни спирки. Качваш се от Комо  и стигаш до върха, където е къщата, в която е живял в последните си дни Пенчо Славейков.
funicular Como-Brunate и Още инфо
Цялото пътуване е не повече от 20 минути, но гледката си струва.

Друг вариант е да вземете влак от Милано-централе до Варена - пътува се около час.

Виджевано - намира се на 30-тина км. югозападно от Милано. Малко градче с красиви площади.
Бергамо - красива историческа част.
Кремона
Чертоза ди Павиа и пак. Уникален манастир на около 40км. от Милано
Зоологическа градина до Бергамо

Пазаруване
Милано е рай за обичащите пазаруването.

Сайт от който можете да се осведомите за датите с намаленията в Италия.

Освен многото магазини в града има шопинг-центрове и извън Милано:
FoxTown
Скрит текст:
Възможно е да се посети с кола, обществен транспорт и организирано. Ако решите да отидете сами с обществен транспрот - взимате влак до  Киассо(Chiasso), пред гарата има автобусна спирка и от там се взема автобус до Фокс Таун. Автобуса спира точно пред магазина. Проверете още на гарата разписанието на влаковете и автобуса за връщане. Предимството пред организираното от фирма пътуване е времето, което ще прекарата в пазаруване.
Можете да ползвате тази Фирма за организирано пътуване.

SERRAVALLE DESIGNER OUTLET
Скрит текст:
Начините на посещение също са с кола, обществен транспорт и организирано.
Ако искате да ползвате обществения транспорт - купувате билет за влака по линията Милано-Генуа - до спирка Arquata Scrivia. От там има Shuttle Bus до аутлета. Слизайки на гарата проверете влаковате и шатълите за връщане.
Можете да ползвате отново тази Фирма за организирано пътуване.

Фирмата, която организира пътуванията до двата аутлета и много други места.

И още един шопинг център Oriocenter - намира се срещу летището в Бергамо.
Аутлет до Бреша


МАГАЗИНИ
Скрит текст:
можете да проверявате работното време и местонахождението на магазини в Италия. За магазините в Милано, трябва да въведете Regione - Lombardia ; Provincia - Milano ;  Comune - Milano.

Супермаркети в Милано


Приятни разходки и незабравими емоции в Милано.

За да се подготвите за красотите на Милано, ето малко снимки, предоставени ни любезно от Смърфиетка: Тук

Темата е подготвена с любезното съдействие на regina di cuori и всички писали в предходните теми!

# 1
  • София
  • Мнения: 6 031
Всичко, което искате да бъде добавено ще стане в следващата тема.  Grinning
Тогава ще добавя и новите неща от старата тема...

# 2
  • Мнения: 686
   До нашето пътуване остава месец. Още не съм направила план. Букнах апартамент до гарата. Там има ли магазини, кафета нещо такова на пешеходно разтояние. Че пристигаме късен след обяд и докато се придвижим ще стане привечер да има някъде в района да се разходим.

# 3
  • Мнения: 15 907
ами зависи от коя страна на гарата сте
на улица Буенос айрес има много такива места, за които знам

# 4
  • Мнения: 686
ами зависи от коя страна на гарата сте
на улица Буенос айрес има много такива места, за които знам
  Благодаря, ще я видя сега на картата. Дано е на пешеходно разстояние и да не е опасно, че като чуя гара имам резерви  Crazy

# 5
  • Мнения: 15 907
районът около гарата не е много приятен, но мисля че е безопасно

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 378
Миналата седмица се върнахме от Милано, спахме в хотел точно срещу гарата, в началото и аз имах притеснения, но се прибрахме доста късно -към 10 и нещо, нямахме проблем-в района на гарата  има непрекъснато много хора. Но на един мъж в метрото до нас му откраднаха портфейла от задния джоб-така че все пак внимавайте.

# 7
  • Мнения: 659
Мимии, благодаря за темата!   bouquet
Скоро пак ще видя Милано.

# 8
# 9
  • Мнения: 2 860
Запис и от мен!

# 10
  • Мнения: 1 876
След малко повече от седмица летим с щерката за Милано. Знам, че ще ходим в някакъв парк с динозаври в реални размери. Някой да има линк  Thinking

# 11
  • Milano
  • Мнения: 2 417
http://www.parcodellapreistoria.it/

Би трябвало да е този парк.

# 12
  • Мнения: 3 656

Скоро пак ще видя Милано.

К-о-г-а??? Кво правите вие, бе?!

Мерси за темата   bouquet

# 13
  • Мнения: 156
Здравейте,
Бяха ми много полезни темите и ги изчетох с удоволствие. Летя към Милано в четвъртък, а в събота смятам да посетя езерото Комо. За хотела ми пише, че е близо до гара San Giovanni и до мястото, откъдето тръгват корабчетата.
Бих искала да попитам дали за тази гара трябва да хвана влак от Stazione Centrale?

Благодаря предварително за всички, които споделят своите впечатления и маршрути!

# 14
  • Мнения: 15 907
Здравейте,
Бяха ми много полезни темите и ги изчетох с удоволствие. Летя към Милано в четвъртък, а в събота смятам да посетя езерото Комо. За хотела ми пише, че е близо до гара San Giovanni и до мястото, откъдето тръгват корабчетата.
Бих искала да попитам дали за тази гара трябва да хвана влак от Stazione Centrale?

Благодаря предварително за всички, които споделят своите впечатления и маршрути!

да , има директен влак от Милано Чентрале
в някои часове обаче не е директен, така че си провери разписанията, може да се наложи да се прекачваш


http://www.trenitalia.com/trenitalia21.html

Общи условия

Активация на акаунт