Аз солта я слагам на вкус с една идея по-солено. Но определено в буркан, защото трябва да е натъпкано.
- Публикувана: 25 ноем. 2005, 15:23 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2005, 10:09 ч.
Кисело зеле
Върви в Теско, Азда, Лидъл, Сейнсбърис - продават го готово в буркани - ама накълцано (не цели листа)
Иначе не съм джуркала такова чудо щото и двамцата с половинката не го обичаме
Иначе не съм джуркала такова чудо щото и двамцата с половинката не го обичаме
Това хич не ми изглежда като нашенското,но със сигурност ще проверя,мислех да ходим до българския склад за хран.продукти в Лондон,но щом казваш че го има в супермаркетите ,ще пробвам
С извинение за думата, но купешкото направи ми смърди.
А за инфо на отзовалите се. Нямам букан, така, че го нарязах и сложих в един пластмасов съд със сол. не е натъпкано, така, че май ще трябва да се преточва. ще ви почерпя боб със зеле ако стане.
А за инфо на отзовалите се. Нямам букан, така, че го нарязах и сложих в един пластмасов съд със сол. не е натъпкано, така, че май ще трябва да се преточва. ще ви почерпя боб със зеле ако стане.
White Raven ,
мъжа ми и той така го прави - слага цели зелки в пластмасов съд ( около 50 л )
, сол , вода и го бърка всеки ден или когато се сети
. Преди 2 седмици затвори 10-ина 2 л. буркана с листа за сърми , тази седмица ще затваря с нарязано зеле. Вари ги за капака - 10-15 мин. Отдавна го прави така и без грешка . 
С извинение за думата, но купешкото направи ми смърди.
А за инфо на отзовалите се. Нямам букан, така, че го нарязах и сложих в един пластмасов съд със сол. не е натъпкано, така, че май ще трябва да се преточва. ще ви почерпя боб със зеле ако стане.
А за инфо на отзовалите се. Нямам букан, така, че го нарязах и сложих в един пластмасов съд със сол. не е натъпкано, така, че май ще трябва да се преточва. ще ви почерпя боб със зеле ако стане.
Ако остане за още 1 готвене например, може да го съхраниш в хладилник, само гледай зелето да е добре покрито със сока, за да не сагяса.
С извинение за думата, но купешкото направи ми смърди.
не казвам, че при всички хигиената е нулева , но вече не купувам готови неща от тоя род. 
по темата: и аз онзи ден сложих в тенджера, пък ще видим какво ще стане. на цвят какво става зелето - жълто или зелено си стои?
Кисело зеле за бърза консумация става най-лесно така:
- нарязва се на лентички или квадратчета - най-лесно е да се използва някакво сатърче или по-тежък нож, но се РЕЖЕ, а не сече - иначе цял ден ще събирате зеле от пейзажа; нарязаното зеле събирате в леген;
- когато легенът се понапълни на килограм сурово зеле слагате по една супена лъжица готварска сол и една супена лъжица захар - за ускорител;
- понамачквате и пообърквате зелето със солта и захарта докато леко слегне и го прехвърляте в найлонов чувал; режете и забърквате нова доза, докато свърши зелето;
- готовата смес от чувала прехвърляте в удобни съдове - кутии, кофи с капак, буркани, пликове.
На стайна температура( 20-24 по Целзий или което е 68-75 по Фаренхайт) втасва за 2-3 дена. Сол може да сложите и по-малко. Колкото е повече захарта, по-бързо и по-кисело става.
Това което не се изяде или сготви веднага може да се сложи в хладилник или фризер - ферментацията спира.
Ако искате да си направите салата от типа на готовите в буркан към сместа зеле-сол-захар се добавя:
- моркови, нарязани или настъргани;
- целина/ девесил/ магданоз или комбинации, корени, пресни листа или дръжки от салатните варианти или пък сушени; каквито други подправки мислите че ще вървят( дафинов лист, черен пипер, бахар);
- камби зелени/ червени/ жълти или комбинации, нарязани както ви хрумне или пък цели, които да се запълнят със сместа и тогава да се наредят в съдовете;
- На всеки килограм смес, след подреждането в съда, в който ще се съхранява се поставят ДОПЪЛНИТЕЛНО по:
= пет( 5) супени лъжици сол) или по-малко ако желаете;
= пет( 5) супени лъжици захар - почти колкото за един компот!!!;
= 2 таблетки аспирин по 500 милиграма( 1 грам = 15 аптекарски грана);
= 50 милилитра 6% оцет.
Най-удобно е да се отмерят дозите в пластмасови еднократни чашки, че да не броите лъжици всеки път.
Съдовете се натъпкват добре с чукало от дървено хаванче или подходяща стъклена бутилка - ВНИМАВАЙТЕ да не се порежете!
Тази салата не изисква стерилизация дори на капака. Възможно е леко да изкипи в началото. След това може да се съхранява и на стайна температура.
Вкусът е сладко-кисело-солен и приятно ще ви изненада. Може да експериментирате със солта и захарта, но не променяйте дозата на оцета и аспирина - те "държат" салатата хрупкава.
Тази салата правим в къщи вече 21 години винаги с отличен резултат. Освен това за един следобед може да направите без особени усилия над 25 килограма наведнъж, зор е докато се нареже зелето.
Ако сложите и люта червена пиперка става нещо като корейското "кимчи" - много популярно напоследък.
Кисело зеле в бидон - класическа рецепта
Тук ще порутя някои тертипи, които не са нищо повече от дан на традицията и повод да се пребяга до мазето, та да се накомка човек и с винце
Зелето НЕ е необходимо да се претака, мигар едно време в Булгарплод претакаха басейните със зеле?!
Солта е само за вкус - тя не консервира - консервира образуващата се от захарите на зелето при ферментацията млечна киселина. Оттук няколко важни извода:
- класиката 4% соленост си е класика, но аз го правя 2-2.5% - направо е готово на сол за салата и готвене и не е необходимо да се изкисва или мие с вода;
- царевични кочани, цвекло, ечемик са ускорители, но рискувате самото зеле да не ферментира докрай и да остане сладко на вкус, а и по-нетрайно;
- дъбови, вишневи листа, хрян, лук и чесън са забавители и "спирачки" - носят същия риск.
- универсална "спирачка" ако времето се задържи топло, а вече зелето е станало на вкус и на цвят( "сърцето" е яйчно жълто) е натриевият бензоат( E211 Sodium benzoate), всъщност по-подробно вижте тук: http://www.analytica-bg.com/pages/e/ - той обаче променя вкуса на чорбата( прави комплекси с железните соли от водата - става неприятно кафява, макар вкусът на зелето да не се променя); по удачно е да се използва млечна киселина( E270 Lactic acid) идентична е с продуктите от ферментацията на зелето, но може да го направите мнооого кисело, ако се обърка дозата или пък ябълчна киселина( E296 Malic acid); най-добре при по-малки количества готовото зеле да се прехвърли в пликове и - във фризера, а чорбата в бутилки и - в хладилника.
Това по "химията".
Технологията:
- всякакво дълбане, цепене и прочие на кочаните е излишна грижа - трябва да се подрежат чисто загнилите части, да се отстранят ВСЯКАКВИ почернели и омекнали места по листата, както и най горните зелени листа - те и да втасат вкусът им е като на стари вестници и за нищо не стават;
- зелето се нарежда както си е расло на къра - с кочаните към майката земя или по-посока на преобладаващата гравитация - цевките по жилките на листат ще си смучат колкото чорба им трябва;
- с рязани като торта на две-три-четири-пет парчета зелки се подпушват свободните места - зелето ще слегне около 15% по обем и ще се уплътни още;
- в кофа се разбърква сол и вода да се получи 2, 3 или 4% разтвор - съответно 200, 300, 400 грама на 10 литра вода. Не се безпокойте студената вода не поема повече от 4% сол - остава на дъното неразтворена; зелето се залива с такъв разтвор докато се покрие поне една педя;
- идеята на "затискането" е не да се смачка, а да не изплува над повърхността и да почне да загнива, затова:
=може да се затисне с пластмасови шишета от безалкохолно пълни с вода - все едно най-горният ред е от пластмасови зелки
= който иска да спази традицията може да използва круг от ДЪБови или БУКови дъски( главите на гвоздеите трябва да са мацнати с боя) или с подходяща неръждясваща тава, натоварена с камъни, в НИКАКЪВ случай МРАМОР, ВАРОВИК или БЕТОН - най-добре гранитни павета или вълшебен речен камък
- може да не се претака:
= претакането има за цел да се изравни солеността на чорбата, но нали го заливате с готов разтвор?
= продухването вкарва въглероден двуокис, който е "спирачка" на ферментацията.
Това съм събрал от опита на десетина знайни и незнайни мързеливци, както и моя личен 5-годишрен опит.
Винаги отличен резултат( ако не се стреснете и не сложите бензоат та да провалите чорбата).
Издържа до началото на май, ако дотогава не го изядете. К'вото остане - във фризера.
Приемам да обсъдим всякакви възражения и предложения, но все пак да си кажа: тааааати беше много педантичен и подробен. Та му намерих една стара тетрадка и там... - ходил да си мери саламурата в някаква лаборатория - от 4% на старта при залагането на бидона в различните години( статистика за 15-тина поредни) в зависимост колко сочно е било зелето, чорбата е ставала от 3.74% до 4.12% соленост - винаги обаче - приятно киселка, зелето еластично и жъъъъъъълто
Enjoy!
П.П. Става от всякакви сортове, но най-добър е оня на който най горните листа леко лилавеят. Ако сложите и една-две червени зелки чорбата става с незабравим цвят.
Успех!
- нарязва се на лентички или квадратчета - най-лесно е да се използва някакво сатърче или по-тежък нож, но се РЕЖЕ, а не сече - иначе цял ден ще събирате зеле от пейзажа; нарязаното зеле събирате в леген;
- когато легенът се понапълни на килограм сурово зеле слагате по една супена лъжица готварска сол и една супена лъжица захар - за ускорител;
- понамачквате и пообърквате зелето със солта и захарта докато леко слегне и го прехвърляте в найлонов чувал; режете и забърквате нова доза, докато свърши зелето;
- готовата смес от чувала прехвърляте в удобни съдове - кутии, кофи с капак, буркани, пликове.
На стайна температура( 20-24 по Целзий или което е 68-75 по Фаренхайт) втасва за 2-3 дена. Сол може да сложите и по-малко. Колкото е повече захарта, по-бързо и по-кисело става.
Това което не се изяде или сготви веднага може да се сложи в хладилник или фризер - ферментацията спира.
Ако искате да си направите салата от типа на готовите в буркан към сместа зеле-сол-захар се добавя:
- моркови, нарязани или настъргани;
- целина/ девесил/ магданоз или комбинации, корени, пресни листа или дръжки от салатните варианти или пък сушени; каквито други подправки мислите че ще вървят( дафинов лист, черен пипер, бахар);
- камби зелени/ червени/ жълти или комбинации, нарязани както ви хрумне или пък цели, които да се запълнят със сместа и тогава да се наредят в съдовете;
- На всеки килограм смес, след подреждането в съда, в който ще се съхранява се поставят ДОПЪЛНИТЕЛНО по:
= пет( 5) супени лъжици сол) или по-малко ако желаете;
= пет( 5) супени лъжици захар - почти колкото за един компот!!!;
= 2 таблетки аспирин по 500 милиграма( 1 грам = 15 аптекарски грана);
= 50 милилитра 6% оцет.
Най-удобно е да се отмерят дозите в пластмасови еднократни чашки, че да не броите лъжици всеки път.
Съдовете се натъпкват добре с чукало от дървено хаванче или подходяща стъклена бутилка - ВНИМАВАЙТЕ да не се порежете!
Тази салата не изисква стерилизация дори на капака. Възможно е леко да изкипи в началото. След това може да се съхранява и на стайна температура.
Вкусът е сладко-кисело-солен и приятно ще ви изненада. Може да експериментирате със солта и захарта, но не променяйте дозата на оцета и аспирина - те "държат" салатата хрупкава.
Тази салата правим в къщи вече 21 години винаги с отличен резултат. Освен това за един следобед може да направите без особени усилия над 25 килограма наведнъж, зор е докато се нареже зелето.
Ако сложите и люта червена пиперка става нещо като корейското "кимчи" - много популярно напоследък.
Кисело зеле в бидон - класическа рецепта
Тук ще порутя някои тертипи, които не са нищо повече от дан на традицията и повод да се пребяга до мазето, та да се накомка човек и с винце
Зелето НЕ е необходимо да се претака, мигар едно време в Булгарплод претакаха басейните със зеле?!
Солта е само за вкус - тя не консервира - консервира образуващата се от захарите на зелето при ферментацията млечна киселина. Оттук няколко важни извода:
- класиката 4% соленост си е класика, но аз го правя 2-2.5% - направо е готово на сол за салата и готвене и не е необходимо да се изкисва или мие с вода;
- царевични кочани, цвекло, ечемик са ускорители, но рискувате самото зеле да не ферментира докрай и да остане сладко на вкус, а и по-нетрайно;
- дъбови, вишневи листа, хрян, лук и чесън са забавители и "спирачки" - носят същия риск.
- универсална "спирачка" ако времето се задържи топло, а вече зелето е станало на вкус и на цвят( "сърцето" е яйчно жълто) е натриевият бензоат( E211 Sodium benzoate), всъщност по-подробно вижте тук: http://www.analytica-bg.com/pages/e/ - той обаче променя вкуса на чорбата( прави комплекси с железните соли от водата - става неприятно кафява, макар вкусът на зелето да не се променя); по удачно е да се използва млечна киселина( E270 Lactic acid) идентична е с продуктите от ферментацията на зелето, но може да го направите мнооого кисело, ако се обърка дозата или пък ябълчна киселина( E296 Malic acid); най-добре при по-малки количества готовото зеле да се прехвърли в пликове и - във фризера, а чорбата в бутилки и - в хладилника.
Това по "химията".
Технологията:
- всякакво дълбане, цепене и прочие на кочаните е излишна грижа - трябва да се подрежат чисто загнилите части, да се отстранят ВСЯКАКВИ почернели и омекнали места по листата, както и най горните зелени листа - те и да втасат вкусът им е като на стари вестници и за нищо не стават;
- зелето се нарежда както си е расло на къра - с кочаните към майката земя или по-посока на преобладаващата гравитация - цевките по жилките на листат ще си смучат колкото чорба им трябва;
- с рязани като торта на две-три-четири-пет парчета зелки се подпушват свободните места - зелето ще слегне около 15% по обем и ще се уплътни още;
- в кофа се разбърква сол и вода да се получи 2, 3 или 4% разтвор - съответно 200, 300, 400 грама на 10 литра вода. Не се безпокойте студената вода не поема повече от 4% сол - остава на дъното неразтворена; зелето се залива с такъв разтвор докато се покрие поне една педя;
- идеята на "затискането" е не да се смачка, а да не изплува над повърхността и да почне да загнива, затова:
=може да се затисне с пластмасови шишета от безалкохолно пълни с вода - все едно най-горният ред е от пластмасови зелки
= който иска да спази традицията може да използва круг от ДЪБови или БУКови дъски( главите на гвоздеите трябва да са мацнати с боя) или с подходяща неръждясваща тава, натоварена с камъни, в НИКАКЪВ случай МРАМОР, ВАРОВИК или БЕТОН - най-добре гранитни павета или вълшебен речен камък
- може да не се претака:
= претакането има за цел да се изравни солеността на чорбата, но нали го заливате с готов разтвор?
= продухването вкарва въглероден двуокис, който е "спирачка" на ферментацията.
Това съм събрал от опита на десетина знайни и незнайни мързеливци, както и моя личен 5-годишрен опит.
Винаги отличен резултат( ако не се стреснете и не сложите бензоат та да провалите чорбата).
Издържа до началото на май, ако дотогава не го изядете. К'вото остане - във фризера.
Приемам да обсъдим всякакви възражения и предложения, но все пак да си кажа: тааааати беше много педантичен и подробен. Та му намерих една стара тетрадка и там... - ходил да си мери саламурата в някаква лаборатория - от 4% на старта при залагането на бидона в различните години( статистика за 15-тина поредни) в зависимост колко сочно е било зелето, чорбата е ставала от 3.74% до 4.12% соленост - винаги обаче - приятно киселка, зелето еластично и жъъъъъъълто
Enjoy!
П.П. Става от всякакви сортове, но най-добър е оня на който най горните листа леко лилавеят. Ако сложите и една-две червени зелки чорбата става с незабравим цвят.
Успех!
Йосифе, добре си дошъл! Свежо мъжко присъствие и веднага си нацелил десятката. Благодаря за подробния постинг!
Приличаш ми на татко в чужбина. Заповядай в съседния форум. Нама да те изядем. Отвреме навреме се посритваме де, да сЕ не плашиш.
Не ти сварих постинга, но следващия път ще следвам твоите указания.
Приличаш ми на татко в чужбина. Заповядай в съседния форум. Нама да те изядем. Отвреме навреме се посритваме де, да сЕ не плашиш.
Не ти сварих постинга, но следващия път ще следвам твоите указания.
... съседния форум.
...
Къде е това, че не вдявам?
Клюкарник-а??
...
Къде е това, че не вдявам?
Клюкарник-а??
Става въпрос за "Родители в чужбина"
