Ако детето лъже

Защо лъжат децата и как да реагираме?

Какво ли само не измислят децата! Те разказват такива невероятни истории, които могат да конкурират съчиненията и на най-знаменитите автори. Но може ли да се нарекат небивалиците, измислени от децата ни, лъжи? Едва ли. Кой ли от нас в детството си не е бил достоен продължител на делото на барон Мюнхаузен? Всеки е преживявал в своето въображение необикновени приключения, предприемал е изпълнени с опасности и чудеса пътешествия и е откривал несметни съкровища. Какво представлява детската лъжа - начин за самозащита, опит да съотнесе реалността до своите желания или несдържан полет на фантазията?

Ние сме свикнали да противопоставяме истината и лъжата и да осъждаме лъжеца. Но за децата границата между истината и лъжата не е така явна. Детето, което лъже, толкова вярва в измислиците си, колкото и осъзнава, че говори неистини. Много от децата с помощта на лъжата "лакират" действителността, като чрез силата на фантазията си компенсират това, което не им достига в реалността.

Така детето може да се сдобие с невидим приятел, който го съпровожда навсякъде. По този начин то може с лекота да излиза извън границите на настоящето, създавайки си приятел, с когото може да играе, за когото може да се грижи и с когото може да подели отговорността за лошите си постъпки. Фантазията се явява за детето това спасително място, където то може да получи това, от което се нуждае и което му е недостъпно в ежедневието. За малките деца е присъщо магическото мислене, законите на реалността за тях не са очевидни, на тях тепърва ще им предстои да се научат да отделят въображаемото от действителността. Затова те мечтаят. Фантазията за детето е начин то да взаимодейства с настоящето и възможност да се защитят от него.

Даже когато децата отричат очевидното, те правят това искрено и дори са готови да се обидят, ако не им повярвате.

Четиригодишната Ани току-що е счупила любимата ваза на майка си. Но тя има друга версия: "Ами ние си играехме със слончето на криеница, а то е толкова глупаво,че влезе във вазата и я пръсна." Детето е силно изплашено от това, че е счупило любимия на майка си предмет, както и от предстоящото наказание, че се опитва чрез лъжата да излезе от ситуацията, за която не е в състояние да понесе отговорност.

Пораствайки, децата започват да използват лъжата по-осъзнато и вече изпитват неловкост и срам, когато ни лъжат. Но въпреки това не престават да разказват всякакви измислици. Понякога - за да ни стане приятно, понякога - за да не ни огорчат. Ако, връщайки се от градина, детето ви разкаже, че се е сбило с приятеля си или е било смъмрено от учителката, вие ще сте недоволни. И то много добре знае това. Затова най-естествено за него е да започне да ви разказва истории, съвсем отдалечени от действителността. То не се стреми да ви измами, то просто не желае да ви разочарова.

Ако детето започне да лъже, то ще държи на своето и без ни най-малко колебание ще отрича очевидното. Особено ако се опитва да избегне разговор или наказание. Любимият довод е: "Не бях аз!". Безполезно е да се опитвате да докажете на хлапето, че не е възможно да бъде някой друг - то няма да се предаде.

В някои случаи децата прибягват до лъжи, за да скрият реални факти, от които се срамуват или които са твърде болезнени за тях. Това може да бъде някакво неблагополучие в семейството: бедност, отсъствие на някой от родителите, алкохолизъм...

Много често лъжата е с цел да бъдат заинтригувани другите. Дете разказва на всички желаещи, че баща му е директор на цирк и даже самото то понякога участва в представленията. То прави всичко това, за да стане център на внимание и да спечели приятели, които да го умоляват да ги заведе на представлението.

Посредством лъжата детето може да се опитва да ни каже истината за това, което го тревожи.
 Нашата задача е да разберем кое му пречи да ни го каже по друг начин. Често преживяванията му са толкова дълбоки, че не се поддават на осъзнаване и то може да ги изкаже само с помощта на лъжата. Чрез нея то се опитва да се справи със ситуацията и негативните чувства, които тя предизвиква.

Петгодишно момченце споделя в детската градина колко е тежък животът му. Как му се налага да се грижи за новородената си сестричка, да я приспива, да става нощем да и топли млякото и да я храни... Възмутена, учителката упреква родителите, че са прехвърлили задълженията си върху малкото дете, а те недоумяват - това никога не се е случвало. В основата на разказа стоят ревността и завистта на по-голямото дете към бебето и опитът му да привлече вниманието на възрастните върху себе си.

Разказвайки небивалици и наблюдавайки за впечатлението, което те произвеждат върху околните, децата се учат да различават истината от измислицата. Често децата лъжат и поради това, че техните знания за околния свят са недостатъчни, откъслечни и им се налага да запълват пропуските чрез собствените си измислици. С израстването тези "бели петна" стават все по-малко и на децата по-рядко им се налага да фантазират и измислят. Родителите също могат да им помогнат да разграничат мечтите и действителността. Важното е да не се престарават и да дадат възможност на детето да създаде своя алтернативна реалност чрез игрите, съчиняването на разни небивалици и вълшебни истории. Трябва да им се показва, че съществуват ситуации, в които не се налага да се прибягва до лъжа и такива, в които те могат да се проявят, благодарение на въображението си.

Постарайте се да разберете защо детето не винаги е в състояние да каже истината, спомнете си ситуациите, когато и на нас, възрастните, ни се налага да лъжем. Много от нас жертват истината, за да се оправдаят или да избегнат някоя неприятност. Затова няма нищо удивително в това, че и нашата рожба следва тези правила.


Какво да направим, ако:

• детето лъже, приемайки желанията си за реалност.
  
  

Научете го да слага граница между въображаемия свят и действителността. Ако то ви каже: "Аз съм Супермен и мога да убия всички злодеи!", вие го поправете: "Ти много би искал да си Супермен и да побеждаваш всички злодеи." По този начин вие ще го подкрепите, показвайки му, че го разбирате и споделяте мечтите му. Но същевременно ще му попречите да развие илюзорни, нереалистични представи за себе си и своите възможности.

• детето лъже, за да стане по-интересно и значимо в очите на околните.
  
  

Често това се случва поради недостатъчна увереност в себе си. То счита, че може да заслужи вниманието на околните, преструвайки се на такова, каквото не е или разказвайки за своите въображаеми подвизи. Не трябва да се упреква детето за тази измислици. По-добре му помогнете да осъзнае, че също може да бъде интересно, покажете му неговите силни страни: "Ти мислиш, че децата ще искат да играят с теб, ако им разкажеш, че баща ти е директор на цирка? Но аз съм уверен, че повече ще им хареса, ако им разкажеш за тайния език, който сам измисли."

• то лъже, за да скрие от вас някоя своя постъпка.
  
  

В този случай не се карайте на детето, уличавайки го в лъжа: "Ти беше сама в стаята, когато счупи вазата. Не се опитвай да натопиш другиго!". Оставете на детето възможност да се осъзнае и да ви каже истината: "Аз се съмнявам, че слонът може да скрие парчетата от вазата под дивана. Ти сигурна ли си, че ми каза истината?". Ако детето събере смелост и си признае, непременно го похвалете. Това е толкова трудно! Помолете го да ви помогне да съберете парчетата, обяснете му, че когато човек нанесе някому вреда, трябва да се извини за постъпката си и да се опита да я поправи. Ако го научите да поправя грешките си, вие ще го научите да се чувства отговорно за постъпките си. И обратно, предявявайки към него завишени изисквания чрез контрол и наказания, вие ще го принудите да прибягва към лъжи отново и отново.

• детето лъже, за да се измъкне от ситуация, която го безпокои.
  
  

Покажете му, че разбирате какви чувства и желания се крият зад лъжата му. По този начин ще го убедите, че разбирате причините за неговите преживявания и че ще направите всичко, което е по силите ви, за да поправите положението.

• детето лъже, защото не умее или не се решава да ви каже истината.
  
  

Колкото по-абсурдно и непонятно ви се стори това, което то разказва, толкова по-голяма е вероятността по този начин да ви се поднася скритата истина. Постарайте се да избягвате резки изказвания от рода на: "Не ме прави на глупак, ти съвсем се забрави!". Такова отношение може да подкопае доверието му към вас, което е необходимо, за да може детето да сподели открито това, което го безпокои. Постарайте се да разберете какво се опитва да ви каже по този начин, какво се крие в завоалираните му послания. По-добре е да не прибягвате към заплахи и наказания, а да проявите снизхождение и доброта, за да преодолеете възникналите проблеми.



Ако детето често прибягва до лъжи, то се налага да преразгледате вашите взаимоотношения. Постарайте се да разберете кое му пречи да ви каже истината. Помнете, че детето трябва да се чувства обичано, да знае, че ще му простите белите и вината. По този начин ще му дадете възможност да ви се довери и да понесе отговорност за своите постъпки.