Какъв би бил животът, ако човекът не фантазираше?
Щяхме да бъдем лишени от почти всички научни открития и произведения на изкуството, децата ни нямаше да слушат приказки и дори нямаше да могат да усвоят училищната програма. По-просто казано - лишете човека от фантазиите му и прогресът ще спре. Т.е. - фантазиите са едно от най-важните човешки умения.
Светът на детските фантазии е много разнообразен и започва бурно да се развива след третата година на детето. До този момент протича активна подготовка, от която много зависи по-нататъшното му развитие. В този период дребосъкът опознава света чрез общуването с мама: мама чете книжки, мама разказва за какво служи този или онзи предмет, мама учи на игрите от своето детство.
Възрастта между 4 и 7 години е периодът на разцвет на фантазиите. Децата са по-наблюдателни от възрастните и си създават собствени представи за предметите и явленията. Например облакът е интересен с това, че прилича на слон, малките камъчета са безценно съкровище от скрита пещера, а старата детска количка без колела е свръх секретна установка.
Основна дейност на детето е играта. Игрите развиват възприятията, вниманието, паметта, въображението, интелекта. Най-ярко детските фантазии се проявяват в сюжетно-ролевите игри с връстниците. Примери за тези игри имаме и ние от детството си: "магазин", "майки и дъщери", "училище", "болница"... Децата пренасят в играта реални ситуации, при това са напълно способни да различат истината от измислицата. Можете да се убедите и сами, като се заслушате в думите им. Непременно ще чуете и "наужким", и "както си е".
Още една страна на фантазиите е измислянето на различни истории, понякога съвсем невероятни. Източниците на тези фантазии са разнообразни. Често във фантазия се превръща ярък сън, заветно желание ("А на мен ми купиха куче!"), стремеж да се издигнат в очите на приятелите и да придобият авторитет ("А пък батко..." и тук следва приписване на качества на Крали Марко или на Супермен), както и опит да избягат от страховете си.
Какви трябва да са реакциите към подобни истории? Спокойни и достатъчно заинтересовани от разказа. Никога не се карайте на детето за фантазиите му. Тези истории не са лъжи в буквалния смисъл на думата, защото те не носят на детето никаква изгода. Ако описаните в историята събития са твърде нереални, накарайте детето да ги изрази на хартия. По този начин те се превръщат в художествен замисъл, а детето се учи на творческа себеизява, която би му помогнала при обучението му в училище.
Image: photostock / FreeDigitalPhotos.net