Детето трябва да бъде хвалено и това не подлежи на коментар!
Хората, занимаващи се с обучение и възпитание, родителите, трябва да имат предвид, че всяко дело има по-големи шансове за успех, ако към него се подходи точно с тази нагласа. Усещането за успех не трябва да се проявява само в края, а и в самото начало на действието. Да създадеш условия, които да мотивират детето да се радва не само на успеха, а и на пътя към него, е предизвикателство за всеки педагог.
Всеки възпитател (това се отнася и за родителите) трябва ежедневно и ежечасно да решава една и съща задача: за какво да хвали детето - за поведението му или за нещо направено от него (нарисувана пеперуда, изпята песен, рецитирано стихче). И най-дребната постъпка може да даде повод за положителна оценка на детската личност.
В книгата си "Нестандартното дете" В.Леви съветва: "Ако не знаете за какво да похвалите детето, измислете си!".
Главното, което то трябва да разбере е, че вие искрено вярвате във възможностите му. Нещо подобно фигурира и във социалната психология за възрастни - "авансиране на доверие", което оказва значителен развиващ личностен и професионален ефект. Техниката "интензивна психотерапия" в работата с възрастни е основана на вярата във възможностите за израстване на личността.
Как НЕ трябва да хвалим
- Вредно е да хвалим детето за това, което му се удава лесно или за природните му дадености. Похвалата за наличните способности не му дава нищо, което да подпомогне развитието му. Но повторението им може да нанесе вреда. Те действат като наркотик - детето привиква към тях и ги очаква. То придобива чувство за превъзходство над другите и, ако не е научено на труд, развиващ и усъвършенстващ способностите му, може да не се реализира като личност: егоцентризмът ще го превземе напълно и животът му ще премине в очакване на възхищение и похвали. Прекратяването им ще предизвика хроничен дискомфорт, от който се раждат завист, обидчивост, ревност към чуждите успехи, подозрителност и други тягостни атрибути на несъстоялия се "гений"
- Двойно по-вредно е да се хвали този, на когото нещо просто му се удава, а още по-малко - да се дава за пример на другите, които, въпреки вложения труд, не постигат успехи. Критикувайки единия и хвалейки другия, те биват портивопоставени един на друг. Фактът, че вложеното усилие не се забелязва или се игнорира, травмира детето и унищожава мотивацията му.
[/list]
- Твърде честите и неискрени похвали също са вредни. Те водят до девалвация на похвалата и учат на евтин успех.
- Важно е да се хвали конкретна постъпка на детето, а не личността му като цяло. Иначе у него може да се оформи прекалено високо самомнение и субективно завишена самооценка. Ако по-нататък в живота си детето се сблъска с това, че околните не го оценяват толково високо, колкото му се иска, това може да доведе до невроза.
Несъразмерната родителска похвала възпитава у детето истероидни черти на характера като прекалена потребност от одобрение, възхищение и признание на неговата личност. Психолозите смятат, че самооценката на детето се формира от два компонента: това, което ние му говорим и това, което то самото мисли за себе си.
Приемайки препоръката да хвалите постъпките и само постъпките, трябва да отчитате и възрастта на детето. Психолозите са прави в горното си твърдение, че самооценката се формира от горепосочените компоненти. Само че, за да успее детето да оцени себе си въз основа на оценката на възрастните, то трябва поне веднъж да е получило положителна оценка на личността си (дори само заради възможността да си каже "О, та аз съм добър!").