Помните ли баснята „Орел, рак и щука”? Всеки дърпаше в своята си посока и колата така и не помръдваше.
За щастие, нашите деца не са неодушевени предмети и имат свобода на избора, така че за оставане на място и дума не може да става. И точно те не бива да се разглеждат като обекти, с които трябва да направим нещо. Възпитанието е преди всичко захранване с любов, а не моделиране на свръхчовеци. Има красива теория за това, че душата на детето избира точно тези родители, които са предназначени за нея... Оказва се, че е достатъчно мама и татко да се обичат и не е нужно да имат общи възгледи за възпитанието. И да, и не. От една страна мъжът и жената няма как да мислят еднакво, така че разногласията са неизбежни. От друга - конфликтите по никакъв начин не допринасят за общото щастие...
Стрес или гъвкавост?
Да си представим картината на семейство, което е против бонбоните и е "за" ранното развитие, имат еднакви представи за това кое е "добро" и кое е "лошо"... Детето им нито веднъж не се е сблъсквало със ситуация, в която майката да разрешава, а таткото да забранява... Детето расте с единна система от правила. Жестока и неотменна. Какво се случва с него във времето за детска градина и училище, когато изискванията на педагозите може да не съвпаднат с тези на родителите? Светът му се срутва, ето какво. Дали е в стрес? Разбира се...
За щастие, идилията е невъзможна, а в нормалните семейства е и ненужна. Благодарение на това, че детето се старае да удовлетвори както мамините, така и татковите изисквания, то расте социално адаптивно.
А какво се случва с манипулациите? Ако татко позволява да се бяга бос по пътеката, а мама - не, бъдете спокойни - дребосъкът ще намери начин да обърне положението в своя полза. Умението да манипулираш не е отрицателно качество, без него не би имало успешни мениджъри. Детето много бързо усвоява: мама може да понесе гневното му избухване, но татко - не. Мама и сама ще събере разхвърляните играчки, но при татко този номер не минава. Проблемите възникват тогава, когато детето се научи да подменя искрените отношения с манипулации и свикне да хитрува, вместо открито да отправя молба.
Това не е задължително да се случи, ако родителите демонстрират не само разногласията си, а и съгласие, любов и честност. Ако не само се карат, а си и сътрудничат.
Различният мироглед на родителите не нанася щети на малкия човек. Но кавгите относно възпитанието му... Та той обича и мама, и татко. Иска да бъде добър и за двамата, а се оказва, че е много трудно. Емоционалното напрежение прераства в повишена тревожност, страх и агресия.
Направете си правилник за конфликтите. Той трябва да съдържа няколко точки, но най-важната от тях е: никога не изяснявайте отношенията си пред децата! Но, ако пожарът вече не може да бъде овладян...
Психологическите табута
На родителите им се струва, че със спора преследват свята цел - благото на детето. А всъщност решават собствените си проблеми. И това не е лошо. В спора се ражда истината, т.е. - укрепва се възпитателната позиция, привеждат се аргументи и факти. Конфликтите компенсират липсата на родителски опит. Важното е да не доведат до отчуждение. С други думи: спорът е добър, скандалът е лош.
Въздържайте се от фрази, подбиващи авторитета на единия родител. "Какъв баща си ти?!" - казва майката. Детето чува "Татко е лош, няма да го слушам!". "Това е заради възпитанието ти!" - негодува таткото, когато детето капризничи. А то чува "Аз съм лош, аз съм виновен". Всъщност, да се карате по време и по повод на емоционални изблици на детето е недопустимо! Защото то остава с убеждението, че е опасно да изразява чувствата си. В бъдеще това може да провокира депресия.
Карайте се цивилизовано, доколкото е възможно. Това значи: не отправяйте лични нападки и не повишавайте глас! Когато мама и татко крещят, детето се страхува. Много!
Не възлагайте на детето ролята на арбитър: "Ти съгласен ли си с баща си? Кажи, обичаш ли го повече, защото ти разрешава да бягаш по коридора?". Този избор е твърде тежък за детето, принуждавате го да взема соломоновски решения, а това е непосилно за него.
Разни...
Съществуват два вида родителска любов. Майчината, безусловната - тя дава на малкото чувството за безопасност, учи го да се доверява на себе си, хората и света.
Бащината, условната - тя дава да се разбере, че признание и други подобни жизнени бонуси трябва да се заслужат.
"За какво точно го хвалиш, та той нищо не е свършил?" - гневно възкликва бащата след събирането на играчките. За бащата е важен резултата, а не процеса. За майката не е точно така - тя хвали детето за участието му, за нея то си остава добро, каквото и да направи. Именно майката чете дебели книги по детска психология. Това е нейната област на интереси. Бащата не е склонен да преосмисля стереотипите, насадени от родителите му. Мъжката психика не е толкова гъвкава, колкото женската, тя не се влияе от емоции. Мъжът вижда картината такава, каквато е (само факти!), а не такава, каквато се представя от майката - украсена с чувство.
Пример: Тригодишно момче изпада в истерия в магазина и майката купува желаната (поредна) кола с дистанционно управление. "Дали не трябва да го заведем при невролог?" се пита майката след инцидента. "Не, той просто е свикнал с такива сцени да получава от теб каквото иска!" - отговаря бащата. Тук той вижда логиката на събитията, докато майката е под влиянието на тревогата и съчувствието към малкия.
Ако съпрузите не се движат по ръба на развода, има шанс всичко да се подреди. Те ще намерят авторитетния (за всеки от тях) източник на педагогическа информация, ще коригират тук-там картината, нарисувана от собствените им родители, и може би ще достигнат до единна възпитателна стратегия.
Охранявайте границите на семейството си
Договорете се, че преди да изпробвате върху детето си този или онзи съвет от странични хора, вие ще го обсъдите помежду си. В идеалния вариант той би трябвало да идва от бабите и дядовците на детето. Но! Хората от предишните поколения имат други представи за живота и промяната им е почти невъзможна. Всеки съвет от тях трябва да се осмисли, но не е задължително да се приложи, особено, ако не живеете заедно.
Все пак, имайте предвид, че в общия случай бабите и дядовците играят положителна роля в живота на внуците си, така че надали биха били недоброжелателни.
"Правило първо"
За да не травмирате детето, приемете, че в сила е първата забрана или разрешение. Таткото е позволил гледането на телевизор? Късно е мама да се намесва и да забрани. Майката е била първа и е отказала? Не е педагогично да отменяте забраната. Без да ви чуе детето, обсъдете времето, в което може да се гледа телевизор и предаванията, които са позволени. Придържайте се към схемата.
Не се карайте "постфактум"
На практика няма шанс да промените поведението на човек от разстояние. Във ваше отсъствие таткото е позволил на детето да рови в компютърните дискове и го е нахранил с шоколад? Бъдете мъдри, след пет часа направеното няма как да се промени. И, я вижте - детето още е живо и здраво! Вреда нанасят не самите разногласия във възпитанието, а грубите скандали по този повод.
Съобразявайте се и водете споровете си насаме.
Ролите на половете
Всеки от нас интуитивно изпълнява отредената му роля във възпитанието. При това у всеки има и женска, и мъжка част, и проявите им зависят от пола на детето.
Бащата
За момчето
Бащата учи на сътрудничество "Аз ще монтирам контакта, а ти ще ми подаваш инструментите". Той е по-склонен да привлича момчето към някаква дейност, отколкото майката. Бащата установява справедливи правила и помага да се контролират емоциите. Може да се поспори дали всеки път е нужно да се повтаря "Я се успокой!". За мъжете, обаче, е по-нормално да се живее с разум, отколкото с чувства.
За момичето
Бащата я обича като...не, не като принцеса! Като Кралица! Той я обожава, не допуска да се стига до сълзи, а за наказания и дума не може да става. Девойката расте уверена в себе си и женствеността и разцъфва.
Майката
За момчето
Мама е вълшебница. Тя не изисква, а се грижи. Не упреква, а утешава. Пълна противоположност на прекалено строгия баща. Момчето расте с опита на безусловното приемане. И когато, вече като баща, ще му се наложи да се доказва, благодарение на майка си той ще е уверен в себе си.
За момичето
За момичето майката е повелителят на правилата. Тя следи режима и показва как се разрешават конфликти в пясъчника. Нейната сфера са отношенията. Момиченцето се учи да общува, встъпвайки в различни социални роли.
Image: graur razvan ionut / FreeDigitalPhotos.net