Възможни причини за нарушенията в поведението
Разстройствата на вниманието се проявяват чрез нарушения на неговите свойства.
Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност е ясно дефинирано клинично състояние. То е признато от всички основни медицински организации (включително Световната здравна организация и Американската психиатрична асоциация).
Това е медицинско състояние с реални невробиологични причини и не е резултат от лошо възпитание. Наличието на Дефицит на вниманието с хиперактивност у детето не е грешка на родителите. Съществуват, обаче, умения и техники, които могат да бъдат усвоени и които ще помогнат на детето да се концентрира по-добре и да има друго поведение.
Образни изследвания показват, че мозъкът на деца с ДВХ се различава от този на деца, които не страдат от това разстройство - определени/съответни зони и структури в мозъка са по-малки и липсва очакваната симетрия между лявото и дясното полукълба. Като цяло, размерът на мозъка е обикновено 5% по-малък при засегнатите деца, сравнено с деца без ДВХ.
При хората с дефицит на внимание, зоните в мозъка, които контролират вниманието, показват по-слаба активност, което предполага, че по-ниското ниво на дейност в някои части на мозъка могат да са свързани с трудности за поддържане на вниманието.
Проучванията чрез сканиране на мозъка и психологичните проучвания намират някои важни, макар и дискретни, различия в начина, по който функционира мозъкът на хора с или без ДВХ - в структурата, в начина, по който се развива и начина, по който работи.
Докато всички тези научни техники са доказано ефективни за разбиране на причините за Дефицит на вниманието с хиперактивност, те за съжаление не са от полза за диагностициране и лечение. Няма лабораторен или инструментален "тест" и няма вероятност да се открие такъв в близко бъдеще.
Нарушенията във вниманието пряко се отразяват върху цялостното когнитивно функциониране. Най-честата патология се свързва със Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието, който включва няколко поведенчески признака:
- разсеяност (детето не слуша, лесно се разсейва, не се занимава с една и съща дейност продължително време);
- импулсивност (детето реагира преди да е помислило, бързо сменя една активност с друга);
- свръхмоторна активност (малкото дете не може да стои на едно място, трескаво е, вдига много шум и говори прекомерно).
Тази диагноза е сред най-често поставяните в детска възраст. Смята се, че засяга 3 до 7% от децата в ранна училищна възраст. Пиковата възраст на поява е между 6 и 7 години, но някои симптоми могат да се срещат още преди 5-годишна възраст и дори преди 2-годишна възраст.
В България, така както и по света, много от тези деца остават недиагностицирани и нелекувани.
Тези деца изпитват неимоверна трудност в съсредоточаването и изпълнението на задачи, които изискват внимание (устойчивост, разпределяемост, обхват и обем).
Намаляване на обхвата (обема)
Изразява се в неспособност за задържане на обектите в активно внимание и намаляване на броя им. Засегнатите от това разстройство, при извършване на дейност, губят представа за последователност на действията. При отиване някъде забравят къде и за какво са тръгнали. В разговор "губят" мисълта си. Проявяват разсеяност и пр.
Намалена разпределяемост
Невъзможност да се насочва вниманието към няколко неща. По различни данни честотата му е от два до девет процента при децата в доучилищна възраст. Следователно, във всеки клас вероятно присъстват едно - две хиперактивни такива.
Устойчивост
Невъзможност за задържане за определено време на вниманието върху обекта.
Нарушение на насочеността на вниманието.
Състои се в концентрация и задържане на вниманието върху неща, които не са обективно значими за адаптацията, за сметка на актуалните.
Намалена разпределяемост на вниманието.
Това разстройство се явява като резултат на нарушени съсредоточеност, устойчивост и превключваемост. Свързва се и със стеснен обем на вниманието. Засегнатите са неспособни да извършват две неща в едно и също време, да следят два обекта или да слушат два източника. Те са затруднени в училищната адаптация и интегрирането на академични знания.
За разлика от повечето разстройства в детска възраст, клиничната картина се утежнява с времето, те трудно усвояват учебен материал и формират асоциално, дори антисоциално поведение.
Все още няма консолидирано научно мнение за феноменологията на ДВХ. Някои учени допускат, че децата с този синдром са родени с биологична предразположеност към хиперактивност. Други, изхождайки от теорията за въздействието на околната среда, го обясняват като обусловен от средата.
Учените днес откриват, че съществуват някои важни, макар и дискретни различия в начина, по който функционира мозъкът на хората с това нарушение. Става все по ясно също така, че Дефицит на вниманието с хиперактивност се появява в определени семейства и от значение са както гените, така и влиянието на средата.
През 1990 г. Loeber доказва, че излагането на токсични вещества води до задържане в неврологичното развитие и провокира хиперактивност. Според някои проучвания, голяма част от децата с "хиперактивност" проявяват склонност към деликвентно /правонарушително/ поведение още в 5-7 годишна възраст и не само са затруднени в междуличностните контакти и учебния процес, но и в много по-голяма степен са предразположени към формирането на асоциално поведение не само в детска, а и в зряла възраст.
Специалистите в областта на детското развитие считат, че най-разпространените проблеми при децата със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието са: деликвентност /правонарушение/ и употреба на ПАВ /психоактивни вещества/.
С напредване на възрастта хиперактивността при децата с ДВХ значително намалява или изчезва, но нарушенията във вниманието и импулсивността в повечето случаи се съхраняват и в напреднала възраст. При това е възможно увеличаване нарушенията в поведението, агресивността, трудностите във взаимоотношенията в семейството и училището, намаляване успеваемостта.
По данни на някои изследователи нарушенията в познавателните функции и поведението се съхраняват почти в 70% от подрастващите и в повече от 50% при възрастните.
Лекарите и изследователите все още не са сигурни за появата на ДВХ в някои хора. Проучване показва, че вероятно е генетично и може да се наследява в някои случаи. Учените, също така, проучват и други възможности, които могат да се свържат със синдрома: например, може да бъде преобладаващ при родените преждевременно деца и обикновено се диагностицира по-често при момчетата, отколкото при момичетата /в съотношение приблизително 4 момчета на 1 момиче/. Изглежда, обаче, че много момчета с Дефицит на вниманието с хиперактивност понастоящем не са разпознати, което означава, че съотношението може да бъде близо до 9 момчета на 1 момиче.
Дефицитът на внимание с хиперактивност има склонност да се предава в поколенията, но вероятно се дължи на комбинация от фактори и тази комбинация варира при различните деца.
Данните от проучвания на близнаци говорят, че между 65% и 90% от риска за възникване на ДВХ идва от гените на човека. Това означава, че често е унаследено състояние и има склонност да се предава в поколенията. С Дефицит на вниманието с хиперактивност се свързват специфични гени. Не всички хора с тези гени имат ДВХ, но има по-голяма вероятност да синдромът да се прояви при тях, отколкото при хората, които ги нямат.
Много от тези гени имат връзка с действието на допамина и норадреналина - вещества, които свързват нервните клетки в мозъка в една мрежа. Основните медикаменти, използвани за лечение на Дефицит на вниманието с хиперактивност, засилват функцията на допамина и норадреналина.
Невротрансмитерът допамин се грижи за различни процеси, протичащи в мозъка, включително: моторна активност, способност за заучаване (вкл. на движения), контролира вниманието, отговаря за настроението и мотивацията. Така че, човек с ниски количества от този химикал, може да покаже симптомите на ДВХ. Последно изследване на ползите от специфични полиненаситени /есенциални/ мастни киселини /ЕРА и DHA/ като добавки, е показало добър терапевтичен резултат.
Включването на омега-3 ненаситени мастни киселини в менюто помага да се подобри концентрацията, освен това е доказано и подобряването на четенето и правописа, както и на здравословното състояние на мозъка, на реактивността и мозъчната дейност.
Потвърдена е връзката между нивото на докозахексаеновата киселина в кръвта и по-високите резултати от тестове по слушане и разбиране, както и увеличаване на речниковото богатство.
Приемът на есенциални мастни киселини и DHA по време на предучилищния период има положителен ефект от гледна точка на предотвратяване на проблеми с концентрацията, дължащи се на хиперактивност, а освен това повишава способността за учене и подобрява учебната дейност като цяло.
Няколко проучвания са доказали, че определени физически симптоми, съобщени при случаи на ДВХ са подобни на симптомите, наблюдавани при животни с дефицит на есенциални мастни киселини и при хора, лишени от есенциални мастни киселини.
По време на кръстосано проучване с 6-12 годишни момчета е доказано, че 53 от тях, със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието, са имали значително по-ниско ниво на есенциални мастни киселини в плазмата.
Друго проучване доказва, че добавянето на омега-3 мастни киселини спомага за намаляването на симптомите на хиперактивност при децата с проблеми при заучаването. В това проучване, авторите тествали предположението, че сравнителната липса на полиненаситени мастни киселини може да доведе до условия за определени поведенчески проблеми и проблеми с ученето, свързани с хиперактивността и липсата на концентрация.
Рандомизирано*, двойно-сляпо**, плацебо-контролирано*** проучване на ефектите на добавка с полиненаситени мастни киселини върху симптоми, свързани със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), при деца със специфични проблеми в обучението.
При това проучване, авторите изследват тезата, че относителният недостиг на полиненаситени мастни киселини (ПНМК) може да стои в основата на някои от поведенческите проблеми и проблеми с обучението, свързани със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD).
В продължение на 12 седмици децата в третираната група са получавали добавка, съдържаща както n-3, така и n-6 ПНМК, за да се осигурят следните ежедневни дози: EPA 186 mg, DHA 480 mg, гама-линоленова киселина 96 mg, витамин E 60 IU, цис-линоленова киселина 864 mg, арахидонова киселина 42 mg и масло от мащерка 8 mg. В същото време плацебо-групата получава зехтин. Добавките ПНМК очевидно намаляват симптомите, свързани с ADHD, при деца със специфични проблеми при обучение.
____________________________________________________________________________________________
* Рандомизирано проучване - пациентите са разпределени на случаен принцип кой медикамент да използват.
** Двойно-сляпо проучване - нито пациентът, нито изследователят знаят кой от двата медикамента се прилага.
*** Плацебо-проучване - контролна група получава фиктивно В«плацебоВ» лечение, което специално е проектирано да няма никакъв реален ефект.
Image: photostock / FreeDigitalPhotos.net