Защо се появява и как да преминем най-безболезнено през нея?
В периода между втората и третата година в поведението на много деца се забелязва рязка промяна: послушните преди това дечица започват да капризничат, изпадат в истерии, искат да правят всичко сами и на всяко предложение отговарят с "не". Негативизмът, своеволието и инатът се обясняват с това, че детето започва да се осъзнава като самостоятелна личност и да проявява собствена воля.
За да поддържаме у него стремежа към самостоятелност и при това да съхраним авторитета си, ние сме длъжни да поставим ясна граница между това, което детето решава само и това, което не подлежи на обсъждане.
Защо детето казва "не" на всичко?
Сега то може да го прави, затова се възползва. На тази възраст повечето деца започват да говорят за себе си в първо лице, осъзнавайки се като самостоятелна личност. Естествено, за да подчертае тази самостоятелност, на детето му е нужно да се прояви по някакъв начин, а най-лесно това може да се постигне по пътя на негативизма и своеволието. Само чрез "не", "не искам" и "няма" детето може да докаже себе си, да даде на родителите си да разберат, че са длъжни да се съобразяват с неговото мнение. На първо време то не може да се раздели с този новопридобит навик, както се случва с нова играчка, затова непрекъснато отрича всичко поред. От родителите в тази ситуация се иска само търпение. Ако могат да убедят детето, че се вслушват в мнението му, този негативизъм скоро ще бъде забравен. Важно е да се помни, че след кризите следва време на спокойно развитие.
Как правилно да реагираме на детските истерии?
Инатът и бурните истерии с хвърлянето на предмети и играчки, крясъците и даже захласванията са нормално явление за този период, случва се при всички деца. Обезпокояващи са само случаите, в които започват да придобиват постоянен характер и се случват по няколко пъти дневно. Истериите са главното оръжие на детото, то ги използва с цел да сломи волята на родителите и да постигне своето. Поддаващите се родители ще се сблъскват с тях все по-често и по-често, а в по-далечна перспектива може да открият, че детето им се е превърнало в изкусен манипулатор, хладнокръвно използващ родителската любов и жал за собствените си интереси.
Нужно ли е да се борим с истериите?
По-лесно е да се предотврати, отколкото да се спре истерията. Това може да стане по пътя на уговорките, обясненията, защо не и правейки това, което иска детето. Може също така да се превключи вниманието му на нещо друго. Най-лесният начин да се предотвратят крясъците и рева е - да се съгласите с детето. Може да се направи почти винаги, когато задоволяването на нуждите на детето не крие потенциални опасности и не може да нанесе вреда както на него, така и на околните. В тази връзка си струва родителите да се замислят дали винаги трябва да се стремят към послушание заради самото послушание. Ако истерията все пак започне, най-важното е да запазите спокойствие, да изчакате детето да се успокои само, демонстрирайки му, че не приемате такава форма на протест. Практиката показва, че оставайки само, детето спира да плаче и си намира по-интересно занимание или започва да търси контакт с родителите. Ако истерията се засили, може да посъчувствате на хлапето, да го успокоите, отново опитвайки се да отклоните вниманието му. Най-важното е да не допускате то да остане с убеждението, че ви е принудило да направите това, което е искало. Ако родителите са справедливи, разумни и последователни в решенията си, много скоро ще успеят да се справят с истериите на детето си.
Нужно ли е да предоставяме на детето свобода на избора?
В тази критична възраст се формират волевите качества на детето. То е длъжно да почувства собствената си самостоятелност при взимането на решения и затова да му окажете право на избор означава, че окончателно подкопавате създаването на целеустремена и самостоятелна личност. От друга страна, на 2-3-годишното дете не може да се предостави пълна свобода. За да дадат възможност за избор на детето и същевременно да постигнат целите си, родителите могат да се възползват от въпросите-уловки. Например, преди разходка можете да го попитате дали иска да играе на детската площадка или да потича в парка. На масата можете да попитате в коя чиния иска да му сипете - синята или зелената и т. н.
Как да подкрепяме самостоятелността на детето?
Не бива да се борим със стремежа му към самостоятелност, то може да научи нещо ново, само докато се опитва да го направи само. В периода на кризата при тригодишните се установяват такива качества на личността като целеустременост. За да може детето да се развива свободно и хармонично, то трябва да има възможност да постига всичко само - по пътя на пробата и грешката. Естествено, това трябва да става под постоянния контрол на възрастните. Много е важно да се поощрява детето даже в случаите на най-незначителен успех и подробно да се анализира всеки неуспех. Осъзнавайки причините за своите неуспехи, детето ще предприеме нови опити и в края на краищата ще се сдобие с положителен резултат.
Може ли да се избегне кризата на 2-3-годишните?
Тази криза се наблюдава при абсолютно всички деца, но във всеки индивидуален случай протича в различна степен на изразеност и интензивност. В някои случаи тези прояви са толкова незначителни и краткотрайни, че родителите могат и да не ги забележат. Кризисното поведение на детето е пряко свързано с неговите психически изменения, оформянето му като самостоятелна личност, проявите на воля и гордост от собствените успехи. Родителите трябва да се обръщат към специалист само в случаите, когато не открият тези качества в детето си, след като то вече е преминало тази възраст.